Определение по дело №672/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 746
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Десислав Любомиров
Дело: 20211000600672
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 746
гр. София , 23.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600672 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Л. и адв.Д., защитници на осъдения Н. Б. Р.,
срещу определение от 08.06.2021г. постановено по ЧНД №2007/2021г. по описа на СГС, с
което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част на определено му по НЧД № 5124/2019 г. по описа на СГС наказание
осем години лишаване от свобода. С определението по посоченото дело е приета за
изпълнение присъда на Районен народен съд на Хавана, с която лишеният от свобода Н. Б.
Р. е бил признат за виновен, за извършено престъпление, съответстващо на престъпление по
чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и му е било наложено наказание 15
години лишаване от свобода. В жалбата се твърди, че определението не съдържало собствен
на съда анализ на фактите, както и на доводите на защитата което водело до липса на
мотиви, представляваща отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
накърняващо правото на защита. Наред с това при постановяването на съдебния акт съдът
не бил анализирал всички доказателства и не обсъдил докладите на затворническата
администрация по същество, постановявайки явно необоснован акт.
Иска се отмяна на определението и връщане делото на СГС за произнасяне от друг
състав на първоинстанционния съд или отмяна на определението и уважаване на молбата за
условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата
оплаквания съдът намира следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишения от свобода Н. Б. Р. е постъпил в затвора гр.*** на 17.11 2019 г., за
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок 8 години при първоначален „общ"
режим, определено му по НЧД № 5124/2019 г. по описа на СГС, с което е приета за
изпълнение присъда на Районен народен съд на Хавана. С присъдата осъденият Н. Б. Р. е
бил признат за виновен, за извършено престъпление, съответстващо на такова по чл. 249,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и му е наложено наказание 15 години лишаване от
свобода, което съгласно 457, ал.4 от НПК е намалено до възможния максимум по
българското законодателство-осем години лишаване от свобода. Осъденият е приведен на
територията на ЗООТ“***“ на 04.08.2020г. До момента на постановяване на обжалваното
определение той е изтърпял фактически от това наказание 4 години 8 месеца и 16 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 2 години, 11 месеца и 12 дни, тъй като
от работа са му зачетени 3 месеца и 2 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че е
налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, от НК, тъй като видно от справката
осъдения е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание. Неоснователно е
твърдението в частната жалба, че „ съдът е отчел само краткия период от изтърпяване на
присъдата след трансфера на Н.Р. в България, като изцяло е пренебрегнато времето на
лишаване от свобода в Куба - близо 3 г. и 4 месеца, в което също е протичал корекционния
процес на лицето“. Всъщност, съдът е съобразил от формална страна този период, като е
приел, че е изтекъл такъв над ½ от наложеното наказание, което няма как да е възможно при
отчитане само на престоя в български затвор.
Въззивният съд приема, че са неоснователни твърденията на защитниците за наличие на
втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения.
Първоинстанционният съд е съобразил данните от оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС
сочещи, че рискът от рецидив е в ниски към средни стойности -36т., като тя не е променена
от постъпването му в затвора. При наличните данни правилно съдът е счел, че не е налице
втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването
на осъдения в ЗООТ “***“ същият е имал съобразено с положението му на лишен от
свобода поведение. Трудово е устроен като е изпълнявал съвестно поставените му задачи и
е награждаван. Неоснователно е твърдението, че „съдът е следвало да установи и че в
доклада на ИСДВР напълно декларативно са въведени твърдения за наличие на някакви
„проблемни зони”. В това производство съдът не дължи контрол на актовете на
затворническата администрация, нито такъв над специфичните, с оглед нейната дейност,
методи за анализ на поведението на осъдения. Същевременно, съгласно чл.439а, ал.2 от
НПК, доказателствата за поправянето на осъдения се установяват от оценката за него по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението му.
Действително в случая са налице данни, че осъденият е с изградени трудови навици,
2
материално осигурен, със стабилна връзка и подкрепа от страна на семейството.
Представени са две похвали и една трудова характеристика, които практически имат сходно
съдържание. Без оглед на това кога са изготвени /едната от похвалите дори не е датирана/, в
тях се съдържа изявление на управителя на „Макс Рисайклинг“ЕООД за удовлетвореност от
резултатите от трудовата дейност на осъдения. Въпреки това, въззивният съд счита, че все
още няма основание да се приеме, че е налице личностна готовност за живот на свобода.
Н.Р. изпълнява поставените с плана за изпълнение на присъдата задачи, но видно от
доклада, който не може да се пренебрегне както искат защитниците, все още частично
осъзнава последствията от действията си. Това дава основание да се приеме, че е
неоснователно и твърдението в частната жалба: „независимо, че предвиденият по плана
срок не е изтекъл, то целите и задачите, поставени в него са изпълнени“. Въззивният съд
приема, че протичащият удовлетворителен, от гледна точка на временните резултати и
очертаващите се перспективи, процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице
добро поведение, което по същността си представлява изпълнение на задълженията на
лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в
пенетенциарното заведение. Спазването на задълженията му на лишен от свобода само по
себе си не означава, че по отношение на Р. са постигнати целите на наказанието, както
неоснователно се твърди в частната жалба. Превъзпитателния процес продължава през
целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за
постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на осъдителния акт. Именно
поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно.
Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в
случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е
основателна. Напротив, освен, че е осъден от чужд съд за извършено в чужбина тежко
престъпление с висока степен на обществена опасност, с оглед очертаните дефицити в две
проблемни зони, рискът от вреди за обществото остава среден.
Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал признаци за
поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес.
Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на риска от рецидив, въпреки, че
е имал поведение, което е дало основание за поощряването му. Недостатъчна е промяната
в наличните проблемни зони, поради което корекционната работа с него би следвало да
продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни
нагласи за законосъобразен начин на живот. При изпълнението на наказанието
затворническата администрация има възложени функции за оказване на съдействие на
лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на
ценностите не зависят само от това, а са свързани с общуването, дейността, отношенията и
взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в
пенетенциарното заведение и средата там. Осъзнаването на ценностите към които осъдения
следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния
му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея.
3
Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от
способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на
ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В
случая са налице данни за положителна промяна, но от значение за неуважаване на молбата
са непроменената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите
такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин
фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са
показателни, че Р. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е
поправил. Все пак, въпреки, че е реабилитиран по предходни осъждания, той е извършил
криминалната проява за която изтърпява наказание лишаване от свобода, след като вече е
пребивавал в затвора и е бил условно предсрочно освобождаван. Поради това не е лишен от
основание извода в доклада, че „осъденият се влияе лесно от „криминално обкръжение,
безразсъдно и рисково поведение”, който извод за личността му защитниците неоснователно
свързват само с поведението му в затвора.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Фактическите данни за
начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени
от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен
по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Правилно
молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е
оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.06.2021г. постановено по ЧНД
№2007/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Н. Б.
Р. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4