№ 603
гр. Русе, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Г.М.Г.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20244520104884 по описа за 2024 година
Предявен е иск от „Инвотикс АГ – клон България“ КЧТ, ЕИК:********* клон на
„Инвотикс АГ“ – Швейцария, против „Попов Логистик“ ЕООД, ЕИК:20640997,
гр.Русе, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между двете дружества е сключен рамков договор за
фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по
закупуване на фактури от 22 януари 2022 г. По силата на същия, на ответното
дружество са предлагали набор от услуги, една от които е изкупуване на фактури
/вземания/, свързани с транспортната дейност на същото, и заплащането им в рамките
на 48 часа. Ищецът поддържал електронна система за заявки за фактуриране,
обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури.
Всеки клиент /транспортно или логистично дружество/, с който има сключен рамков
договор, бил регистриран в електронната система с всички свои индивидуализиращи
данни, и разполагал със свой профил за достъп. Чрез своя профил за достъп, всеки
клиент заявявал и индивидуализирал по електронен път своите вземания /фактури/,
които желаел да бъдат изкупени или управлявани от ищеца със заявлението се
прилагал CMR, заявка за осъществения транспорт и данни за длъжника. След
одобрение по реда на чл. 2 от Договора , на Клиента в рамките на два работни дни
бивали заплатени заявените за изкупуване фактури. Съобразно чл. 5, б. D от Договора,
Клиента се задължавал да не изпраща свои фактури на длъжниците, за вземанията,
които са заявени за изкупуване от доверилото ми дружество. Съобразно чл. 5, б. E от
Договора Клиента се задължавал да разпише договора за цесия, да изпрати лично на
1
длъжника фактура генерирана от ищеца, съдържаща уведомление по реда на чл. 99, ал,
3 от ЗЗД.
Ответното дружество било регистрирано в електронна система на Инвоитикс
АГ. След подписване на рамковия договор, ответното дружество е заявило за
изкупуване свои вземания, произтичащи от осъществени транспортни услуги на стоки
по шосе, от следния длъжник, и по следната фактура, за осъществен международен
транспорт : ********* - Zemo Express s.p. z o.o. – 500 EUR. Задължението по
посочената фактура било одобрено за изкупуване и заплатено на ответното дружество
в сроковете, съобразно сключения рамков договор. По одобрените за изкупуване
задължения по посоченaта фактура за международен транспорт били направени
плащания от Инвоитикс АГ - акционерно дружество, с 1 бр. платежнo нарежданe.
Изкупената фактура впоследствие е останала изцяло незаплатена от крайния длъжник.
Причините за незаплащане от страна на крайните длъжници в полза на Инвоитикс АГ
било недобросъвестно поведение на ответното дружество.
Съобразно рамковия договор Инвоитикс АГ заплащал одобрените за изкупуване
задължения по фактури, в рамките на два работни дни. А съобразно чл. 5, б. D от
Договора, е следвало ответното дружество да не изпраща свои фактури на длъжниците
за вземанията, които са заявени за изкупуване от ищеца. Следвало е и съобразно чл. 5,
б. E от Договора ответното дружество да разпише договора за цесия, и да изпрати
лично на длъжника фактура генерирана от ищеца, съдържаща уведомление по реда на
чл. 99, ал, 3 от ЗЗД. Задължения на ответното дружеството от една страна не били
осъществени, а от друга са изцяло незаконосъобразни. В резултат, на което,
дружеството ответник получило заплащане от Инвоитикс АГ за изкупуване на
задълженията по посочените фактура, а освен това същото е изпратило фактурата и на
крайния длъжник, който е заплатил директно на ответното дружество.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди "Попов Логистик"
ЕООД ЕИК *********, гр. Русе, да заплати на Инвоитикс АГ - акционерно дружество,
надлежно учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация,
вписано в Търговския регистър на кантон Ааргау, номер на вписване в регистъра:
CHE-114.725.653, с управители и представляващи Урс ван Щифаут и Маркус Майер,
чрез "Инвоитикс аг - клон България" КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. България № 51Б, ап. офис В5, дружество-
клон, с представляващи Урс ван Щифаут и Маркус Майер, чрез своя пълномощник А.
В. И., парична сума в размер 500 евро /с левова равностойност 977,91 лв./, заплатени
суми по реда на Договор за фактуриране, обработка на плащанията, управление на
вземания и услуги по закупуване на фактури от 18.01.2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане,
представляващо връщане на получено с оглед на неосъществено или отпаднало
2
основание. Претендира направените по делото разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е
депозирал писмен отговор, оспорва предявения иск. Признават, че с ищеца са в
договорни отношения по силата на сключения рамков договор и поясняват че не са
получавали плащания по посочената фактура от „Земо Експрес“ Полша. На свой ред
претендира направените от него разноски.
Представени са писмени доказателства и е прието заключение по изготвената
СИЕ.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД предполага
установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при липса на
основание – начална липса на основание, нищожно основание или отпаднало с обратна
сила. Основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното обогатяване
по чл. 55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един правен субект
и отсъствието на основание за получаването, като получаването е фактическо
действие, в резултат на което получилият имуществена облага установява своята
фактическа власт върху полученото. Съобразно константната практика на съдилищата
по този фактически състав на неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането
на сумата, а ответникът – наличието на валидно основание за престиране на същата.
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я
задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и практиката на ВКС
/решение по гр.д.№ 5858/2007 г. , решение по гр.д.№ 335/2008 г., решение № 739 от
15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о., решение № 138 от 07.10.2009 г. по т.д. №
375/2009 г. , ІІ т.о. и други/. По делото е безспорно между страните и се установява от
представените по делото доказателства, че между страните е сключен договор, като
една от услугите предлагана от ищеца е изкупуване на вземания и заплащането в
рамките на 48 часа, че ответникът се задължава да не изпраща фактурите, в които са
посочени задълженията на клиентите. Вещото лице, по изготвената СИЕ установява,
че ищцовото дружество е заплатило на 12.07.2023 г. по разплащателна сметка в евро на
ответното дружество дължимата сума по процесната фактура № ******* в размер на
461,85 евро, с равностойност 903,30 лв. Ответното дружество е осчетоводило
постъпилото плащане на 12.07.2023 г. от „Инвойтикс аг" в размер на 1401,55 евро, с
равностойност 2741,19 лв., с което е платена и дължимата сума по процесната фактура
№ ******* от 04.07.2023 г. в размер на 461,85 евро, с равностойност 903,30 лв.
Ищцовото дружество е издало фактура № ******* от 04.07.2023 г. по заявеното за
изплащане вземане на ответника от полско дружество 3емо експрес ЕСпи, з.о.о на
стойност 500,00 евро, с равностойност 977,91 лв., при курс на еврото към лева 1,95583.
3
Ответното дружество е осчетоводило вземането по процесната фактура № ******* от
04.07.2023 г. на същата дата със счетоводна операция № 256. До датата на
експертизата няма постъпили плащания по издадената фактура от страна на крайния
получател Земо експрес ЕСпи, 3.0.0. Поради липса на плащания от страна на Земо
експрес ЕСпи, з.о,о. е заведеното настоящота дело срещу ответното дружество. На
28.08.2024 г. ищцовото дружество е отразило вземането по процесната фактура в
размер на 500,00 евро по счетоводна сметка 444 „Вземания по съдебни спорове".
При така изложеното, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, тъй като в хода на производството се установи по безспорен и
категоричен начин, че ответникът не е получил плащане от крайния длъжник по
процесната фактура в общ размер на 500 евро, като остана недоказано твърдението на
ищеца за получено от ответника плащане и от ищеца и от клиента като по този начин
се е обогатил неоснователно.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в
размер на 500.00 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Инвоитикс аг - Акционерно дружество, учредено и
регистрирано съгласно законодателството на Швейцария, със седалище и адрес на
управление: Швейцария, Ваден 5400, ул. "Хазелщрасе" 1, вписано в Търговския
регистър на кантон Ааргау под № СНЕ- 114.725.653, представлявано от Урс Теодор
Ван Щифаут и Уилям Дейвид Бах, осъществяващо дейността си на територията на
Република България чрез клона "Инвоитикс аг - клон България" КЧТ, със седалище и
адрес на управление: България, гр. София 1404, бул. "България" 51Б, ет. 3, офис Б5, с
ЕИК: *********, представляван от А. В. И. срещу "Попов Логистик" ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Петрохан № 100, вх. 1,
ет. 15, с управител Ивайло Валентинов Попов, иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане
на парична сума в размер 500 евро /с левова равностойност 977,91 лв./, заплатена сума
по реда на Договор за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания
и услуги по закупуване на фактури от 18.01.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Инвоитикс аг - Акционерно дружество, учредено и регистрирано
съгласно законодателството на Швейцария, със седалище и адрес на управление:
Швейцария, Ваден 5400, ул. "Хазелщрасе" 1, вписано в Търговския регистър на кантон
Ааргау под № СНЕ- 114.725.653, представлявано от Урс Теодор Ван Щифаут и Уилям
Дейвид Бах, осъществяващо дейността си на територията на Република България чрез
клона "Инвоитикс аг - клон България" КЧТ, със седалище и адрес на управление:
4
България, гр. София 1404, бул. "България" 51Б, ет. 3, офис Б5, с ЕИК: *********,
представляван от А. В. И. да заплати на "Попов Логистик" ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Петрохан № 100, вх. 1, ет. 15, с
управител Ивайло Валентинов Попов, сумата от 500.00 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5