О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№322
гр. Велико
Търново, 2.11.2022 г.
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя
адм. дело № 673 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 във връзка с чл.147а от ЗУТ.
Жалбоподателката М.С. ***,
чрез адв. Й.И. от САК, е обжалвала като незаконосъобразно разрешение за промяна
на предназначението №54 от 14.10.2021 година, с което ответникът по делото,
главният архитект на Община Велико Търново, е разрешил на Д.С. Ш. да промени
предназначението на „Магазин №7 със склад“ в „жилище“. В открито заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата, като в представените писмени бележки по делото подробно
аргументира основателността на жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, главният архитект
на Община Велико Търново, не е взел становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Заинтересованата страна Д.С.
Ш., чрез представителя си адв. Ч. от ВТАК отрича основателността на жалбата.
Заинтересованите страни Т.Ц.М.,
Б.Н.Ц., З.Р.И., С.И.И., И.Г.Р., „Бизнес Секюрити“ ЕООД, Д.Д.Д., И.П.И., Г.Т.И.,
П.С. Ш., И.Ц.А., П. Стойчева Д., С.В.Д., А.И.С., П.В.П., Г.Б.Б., Д.Н.Д. – Б., Л.Т.А.,
Л.х.А., К.Б.Д., П.Н.К., М.Г.С., Х.Ф.А., А.А.Г., Д.А.К., Й.Г.К., Д.Н.Б., Д.Д.Б.,
Н.Н.П.- З., А.С.З., Т.Т.К., М.И.К., Л.И.Б., Б.И.Б., С.И.Т., Т.Й.Т., С.Т.Д., Я.Л.Д.,
Ц.И.Т., А.Б.А., А.С.А., М.П.В., С.П.Н., М.С.С.,
М.С.Г., С.С.Г., Й.Л.К., Р.Т.К., Мария Д.Х., Р.Д.Х., Г.М.Х., В.Д.Х., Г.М.К., С.С.З.,
С.А.Х., К.Х.Х., Г.М.Х., В.Д.Х., Й.А.А., П.И.Т., Д.Я.Л., И.А.К. – Л., В.Т.Й., Й.Е.Й.,
Д.Д.П., Й.С.П., П.Т.Ц., П.Г.Т., Т.П.М., Ц.А.Ц., П.Х.И., Т.П.М., П.С.Д., не са
взели становище по допустимостта и основателността на жалбата.
С протоколно определение по делото, постановено в открито заседание,
проведено на 17.10.2022 година, след изслушване на заключение по допусната от
съда съдебно техническа експертиза, на делото е даден ход по същество, като
съдът е обявил, че ще се произнесе в срок.
След преценка на изводите на ВЛ и на представените доказателства съдът
счита, че неправилно е дал ход на делото по същество, като следва да остави
жалбата без разглеждане и да го прекрати.
Видно от оспорения административен акт е, че с него се разрешава на
заинтересованата страна Д.С. *** да промени предназначението на „Магазин №7 съ
склад“ в „Жилище“ в УПИ VII-6379, кв.624
по плана на град велико Търново, като разрешението е издадено въз основа на
подаденото заявление, конструктивно становище,
становище по част „Електро“ и заснемане на обекта.
ВЛ по допуснатата от съда СТЕ, в отговор на въпроса за промяната на
функционалното предназначение на обекта, собственост на Ш. сочи, става въпрос
за преустройство в жилище, като част от строителните правила и норми са
спазени, а друга част не са спазени или са неприложими.
Според разпоредбата на чл.147а, ал.2 от ЗУТ „Разрешението за промяна на
предназначението се съобщава на заинтересуваните лица по чл.
38 или 39 и се публикува в Единния публичен регистър по устройство
на територията по чл. 5а.“.
Нормата сочи кръга на
заинтересованите по материалното правоотношение лица, които с оглед на
засягането на техния законен интерес следва да бъдат уведомени, респ. могат да
обжалват такъв акт пред съда.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.5
от ЗУТ „Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда,
могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да
се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че
се спазват изискванията на чл.
185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.
Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл.
185, ал. 2 и 3.“. Според разпоредбата на чл.38, ал.6 от ЗУТ „Не се изисква
съгласието на собствениците в етажната собственост при възстановяване жилищното
предназначение на вече преустроени самостоятелни помещения и обекти за
нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда.“.
В случая обаче не става въпрос за възстановяване на жилищно
предназначение на вече преустроено жилище в магазин, а за промяна на
предназначението на самостоятелен обект за нежилищна нужда в жилище. При това
положение кръгът на заинтересованите лица се определя от разпоредбата на чл.38,
ал.5 от ЗУТ във връзка с нормите на чл.185, ал.1, т.2 - 4 от този закон.
Според нормата на чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ не се иска съгласието на
останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени
обекти, помещения или части от тях, когато не се отнемат общи помещения и площи
или части от тях и не се променя предназначението им. Видно от представената
част архитектурна от техническия проект е, че не се отнемат общи помещения и
площи от етажната собственост, в рамките на която е обекта, за който е издадено
разрешението за преустройство.
Съответно, според нормата на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ не се иска
съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства
на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се изменят съществено общите части на сградата. Отново от
приложените към заявлението на заинтересованата страна Ш. конструктивно
становище, както и техническа част на проект се установява, че липсва изобщо
изменение на общите части на сградата, в която се намира обекта, предмет на
преустройството.
Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 т.4 от ЗУТ не се иска съгласието
на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени
обекти, помещения или части от тях, когато се свързват вътрешни инсталации с
общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения
по една вертикална ос. Видно от представеното конструктивно становище, както и
от становището по част „електро“, придружаващо заявлението на Ш., няма
свързване на вътрешна електро или ВиК инсталация, преминаваща през или до
делителна стена по една вертикална ос или през обслужващо помещение.
Съответно, в случая не е налице
изискването, поставено от разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗУТ, според която в
случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички
собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части
- съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
По делото не е спорно, че
жалбоподателката Г. е собственик в етажната собственост, намираща се в УПИ VII-6379, кв.624 по плана на града. В жалбата се твърди, че тя е непосредствен
съсед на обекта, за чието преустройство се издава оспорения административен
акт. Въпреки това, с оглед установяването на хипотезите на чл.185, ал.1, т.2-4
във връзка с чл.147а, ал.2, във връзка с чл.38, ал.5 от ЗУТ, и при положение,
че с преустройството в жилищно помещение принципно няма как да се допуска
наднормено шумово натоварване, то в случая е неприложима хипотезата на чл.185,
ал.2 от ЗУТ и жалбоподателката няма качеството на заинтересована лице по смисъла
на чл.147а, ал.2 от ЗУТ. Съответно, за нея липсва и процесуална легитимация да
оспори процесното разрешение за промяна на предназначението.
Изложеното налага съдът да отмени
определението си, с което е дал ход на делото по същество, като остави без
разглеждане жалбата и прекрати производството по делото.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколното си определение от 17.10.2022 г., постановено по адм.д. №673/2021
година по описа на АСВТ за даване на ход по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.С. ***, ЕГН **********, против разрешение за промяна на предназначението
№54 от 14.10.2021 година на главния архитект на Община Велико Търново и прекратява
производството по делото.
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :