Решение по дело №1838/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1070
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 8 август 2019 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530101838
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           17.07.2019 г.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                  ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и седми юни                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело1838 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът А.Г.М. твърди, че получил писмо от „А1 България“ ЕАД, с което бил уведомен, че дължал сумата от 45,23 лева – неустойка съгласно сметка ********** с дата на издаване 12.12.2018г. Свързал се с оператор на ответното дружество, който му обяснил, че дължал тази сума въз основа на договор, сключен от разстояние между него и ответника, който договор му бил доставен с куриер и подписан от него. Твърди, че никога не е виждал и подписвал такъв договор и че такъв не му е предлаган, като от 14 години не живеел на адреса, на който било изпратено писмото за тази сума.

Искането на ищеца до съда е да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от  45,23 лева по сметка ********** с дата на издаване 12.12.2018г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „А1 България“ ЕАД е подал отговор, с който оспорва предявения иск.

Твърди, че на 12.06.2018 г. между страните бил подписан договор за предоставяне на пакетна услуга интернет и телевизия „А1 Разширен 75, ведно с Приложения към него”, които били подписани от ищеца.

На 12.12.2018 г. договорът бил прекратен, поради неплащане от страна на ищеца и била начислена неустойка в размер на 45,23 лева съгласно сметка ********** с дата на издаване 12.12.2018 г.

На 15.02.2019 г. А.Г.М. върнал в магазин на А1 и предоставеното му за ползване оборудване.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът А.Г.М. поддържа предявения иск. Твърди, че не е подписал представените по делото от ответника договор и приложения и допълнения към него, поради което оспорва автентичността им по реда  на чл. 193 ГПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на „А1 България“ ЕАД оспорва иска. Признава, че договорът и приложенията и допълненията към него не са подписани от ищеца, поради което заявява, че няма да се ползва от тях. Твърди обаче, че е сключен договор с конклудентни действия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

С протоколно определение от 27.06.2019г. съдът е изключил от доказателствения материал по делото договор от 12.06.2018 г., ведно с приложенията и допълненията към него, на л.15 до л.21 от делото, с оглед оспорването на автентичността на тези документи от ищеца и изявлението на процесуалния представител на ответника, че няма да се ползва от тях, тъй като действително не са подписани от ищеца.

По делото е представена издадена от ответното дружество сметка ********** с дата на издаване 12.12.2018 г., с получател – ищеца, в която е начислена „неустойка – отстъпки от цена на услуги“ на стойност 45,23 лева, със срок на плащане12.12.2018г.

По делото са представени два приемо – предавателни протокола за връщане на крайно устройство от 15.02.2019г., в които са посочени върнати от ищеца на ответника устройства, без да е отбелязано въз основа на какъв договор са били предоставени, кога и основанието за връщане.

Ищецът по реда на чл. 176 ГПК в хода на производството даде обяснения, че не оспорва, че е върнал две устройства, за което са били съставени горепосочените приемо- предавателни протокола, но твърди, че ги е получил по друг договор, сключен още с бившия кабелен оператор Близу, преди закупуването му от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Чрез предявения иск, с който съдът е сезиран, ищецът отрича правото на ответника да получи сумата от 45,23 лева за начислена неустойка съгласно издадена сметка с номер ********** от 12.12.2018 г., поради което ответникът следва да докаже съществуването на оспореното право.

По делото не се събраха никакви доказателства за възникнало облигационно правоотношение между страните. Неоснователно е възражението на процесуалния представител, че предвид това, че изключеният от доказателствения материал договор е неподписан от ищеца, то следвало да се приеме сключване на договор с конклудентни действия, още по – малко пък, че с конклудентни действия може да се приеме за уговорена клауза за неустойка. Едностранно съставената и неподписана от ищеца сметка с номер ********** с дата на издаване 12.12.2018 г., с получател – ищеца, в която е начислена „неустойка – отстъпки от цена на услуги“ на стойност 45,23 лева, със срок на плащане 12.12.2018г, не може да установи такова правоотношение, с оглед оспорването на ищеца. Тежестта на доказване на оспореното право е на ответника, изрично разпределена му с доклада по делото. Доказателство за възникнало облигационно правоотношение между страните не са и приемо - предавателните протоколи за връщане на две устройства, от съдържанието на които, нито се установява въз основа на какъв договор са били предадени на ищеца, нито кога са му били предадени, нито основанието за връщаното им. При условие, че не се установи по делото облигационно правоотношение и уговорена клауза за неустойка при неизпълнение, то следва, че ищецът не дължи начислената му неустойка.

Гореизложеното обоснова основателността на предявения иск от ищеца и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат (300 лева) и за заплатена държавна такса (50 лева) или общо в размер на 350 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение наА1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че А.Г.М., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, сумата в размер на 45,23 лева за начислена неустойка съгласно сметка с номер ********** от 12.12.2018 г.

 

ОСЪЖДА А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, да заплати на А.Г.М., ЕГН **********,***, сумата в размер на 350 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: