РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Благоевград, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20221200500919 по описа за 2022 година
Производството по настоящото в.гр.д.№919/2022г., по описа на Окръжен съд-Благоевград е
образувано по въззивна жалба вх.№903348/10.08.2022г. на Т. Й. К., ЕГН **********, гр.Б.,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адв.С. Е., срещу Решение №906661/29.06.2022г. по гр.д.
№414/2021г., по описа на Районен съдБлагоевград, с което е отхвърлен като неоснователен
предявения от жалбоподателката срещу ответницата Р. П. Г. от с.Б., общ.С. иск с правно осн.
чл.45 ЗЗД, за сумата от 1 500 лв., предявен като частичен иск от обща цена на иска 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесени обиди от
ответницата на 21.06.2020г. на проведено общо събрание на ПК „Македония“ гр.Симитли –
„ти си лъжкиня, измамница“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.02.2021г. до окончателното изплащане.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се атакува като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. При постановяване на решението съдът допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не бил анализирал събраните
гласни доказателства и не изложил мотиви кои от тях приема за достоверни и кои не
кредитира. В нарушение на процесуалните правила съдът не допуснал назначаването на
повторна съдебно-техническа експертиза, въпреки направеното своевременно оспорване на
представеното експертно заключение. Настоява за отмяна на първоинстанционното решение
и уважаване на предявената искова претенция.
1
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.
Депозирано е писмено становище от адв. Р. – повереник на Р. Г.. С него се оспорва
въззивната жалба като неоснователна, неправилна и недоказана. С Писменото становище се
изразява мнение и по хода на делото по същество. Иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като е правилно и законосъобразно.
Жалбата е редовна и допустима.
Не се събираха нови доказателства пред въззивната инстанция.
Атакуваното решение е валидно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От прието като доказателство по делото копие от трудова книжка на ищцата се
установява, че същата е работила по трудов договор в ПК „Македония“ от 26.06.1980 г.
до 01.09.2019 г. Видно от диплома за висше образование, през 2020 г. ищцата е
завършила висше образование по учебен план за професионален бакалавър по
специалност Бизнес администрация.
Видно от приет като доказателство по делото протокол от 11.02.2020 г., на 11.02.2020
г. в с. Б. е проведено годишно отчетно събрание на член-кооператори от селото. На
събранието за пълномощници на общото събрание на ПК „Македония“ са избрани
следните член-кооператори: А. М. А., В. Г. Я., В. С. А., Д. К. Г., Е. Н. Т., И. П. Т., Л. Г.
Х., Н. Г. П., Р. Б. К., С. Б. Ч., С. Б. Х., С. С. К., Х. Г. Н., Х.С. Д. и ответника Р. П. Г..
Видно от протокол от 21.06.2020 г., на 21.06.2020 г. е проведено общо годишно
отчетно-изборно събрание на ПК „Македония“ от 10.05 ч. в Читалище „Св. Климент
Охридски“ гр. С.. В протокола във връзка с изказване на Васко Поповски е посочено,
че ответникът Р. Г. е изразила възмущение и е взела отношение. Видно от протокола Г.
е попитала защо В. К. не присъства на събранието, че доклада на врид председателя е
хубав, но има въпроси към стария председател. От протокола се установява, че ищцата
К. е взела становище като член на управителния съвет, че воденето на дела е довело до
обтягане на отношенията, както и е задала въпроси: „Защо, господин П., се опитахте да
излъжете Агенцията по вписванията, като искахте да се впишете като председател?
Какво сте мислили да правите с това? Защо се опитахте да измамите?“. Последвал е
дебат относно образователната степен на ищцата. Ответникът Р. Г. попитала: „Кой
пусна Т. К., след като няма покана да присъства на събранието?“. Последвало е
обяснение, че ищцата е член на УС и може да влезе да чуе доклада и да напусне
събранието, след което е последвал апел присъстващите да не влизат в лични
пререкания.
По делото е приета като доказателство характеристика на ответника Р. Г. от управителя
на ПК „Македония“, в която се посочва, че ответникът работи в кооперацията от 1970
г. и през цялото време се проявява като съвестен и честен служител, винаги е
2
изпълнявала задачите и задълженията си.
От прието като доказателство по делото писмо от ПК „Македония“ се установява, че в
кооперацията няма практика да се извършва звукозапис на проведените Общи
събрания, а се изготвят протоколи, като за събранието от 21.06.2020 г. е изготвен
протокол.
По делото са приети като доказателства копия от амбулаторен лист за преглед на
ищцата от 23.06.2020 г. и 10.08.2020 г., видно от които на посочените дати на ищцата
са извършени медицински прегледи.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.
В показанията си св. Л. Б., ангажирана от ищцовата страна, сочи, че познава Т. К. и Р.
Г.. Свидетелката твърди, че е присъствала на общо събрание на 21.06.2020 г. на ПК
„Македония“, като още при влизането били заедно с ищцата. На събранието имало
охрана, която първоначално отказала да допусне ищцата да влезе, след което пуснали и
ищцата като член на УС на кооперацията. При влизането си свидетелката седнала 3-4
реда зад Р. Г., имало много хора в залата. Свидетелката седнала на един ред с Т. К. и 3-
4 реда зад Р. Г.. Разяснява, че между ищцата и ответницата възникнал спор относно
правото на ищцата да присъства на събранието. Р. Г. казала, че Т. К. не може да се
изказва, тъй като не е избрана за делегат. Твърди, че чула Р. Г. да нарича Т. К.
„лъжкиня и измамница“. Всички вперили очи в Т. К. и станало ясно, че се отнася за
нея. Свидетелката не си спомня дали ищцата е казала нещо, както и дали е имало други
реплики между двете.
В показанията си св. П. сочи, че познава ищцата Т. К. от две-три години. Пояснява, че
общува с К. и разбрал за конфликт между К. и нейна колежка на общо събрание на ПК
„Македония“, тъй като настъпила промяна в поведението на К.- станала по-затворена,
унила, замислена. Сочи, че ищцата споделила, че на събранието на ПК „Македония“
била наречена лъжкиня и измамница от колежка, което ищцата приела много тежко,
тъй като станало пред много хора, които я познават. Т. К. споделила, че го е приела
много тежко, тъй като това е голяма обида за нея.
В показанията си св. Боздев сочи, че е член –кооператор в ПК „Македония“, познава Т.
К. и Р. Г.. Не е присъствал на събранието на 21.06.2020 г., тъй като имало охрана.
Твърди, че от хора, които присъствали на събранието разбрал, че Р. Г. без повод е
нарекла ищцата лъжкиня, измамница, че лъже и др. Свидетелят разбрал, че това се е
случило, тъй като Р. Г. се противопоставила на участието на Т. К. в общото събрание.
Твърди, че след събранието К. започнала да страни от хората, затворила се. Била
крайно обидена и се срамувала от хората, станала коренно различен човек. Според
свидетеля причината Г. да нарече К. са съмнения във връзка със статуса на К. и
изказаното отношение във връзка със събранието.
3
Свидетелката Тикилянова в показанията си сочи, че е член-кооператор в ПК
„Македония“, присъствала е на общо събрание на кооперацията през юни 2020 г.
Групата от с. Брежани били в първите редици, не е видяла в залата да влиза ищцата К.,
чула я по време на събранието да взема отношение по някои въпроси – че не е
легитимен председателя и др. Разяснява, че Р. Г. седяла на реда зад свидетелката. На
събранието станало въпрос за присъствието на К., като Р. Г. намерила смелост да
попита водещия с какво право К. взема отношение към всеки въпрос. Не е разбрала да
има конфликти между К. и Г. на събранието.
В показанията си св. С. П. сочи, че е присъствал на общо събрание на ПК
„Македония“, което се провело в читалището на гр. С.. Пояснява, че седял на
трибуната и бил с лице към всички. Не си спомня да се е случвал конфликт между Р. Г.
и Т. К., както и Г. да става и да се обръща към К. с обидни думи. Имало ексцесии само
в началото, една група се опитала да влезе в залата и не били допуснати. Ако е имало
реплики, всичко било протоколирано.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза на звуков файл,
изготвен от ищцата с мобилен телефон. Вещото лице е снело записа между 71 и 74
минута. В с.з. експертът сочи, че записът е изключително недобър, поради което се
чува 30 % от разговора. Чуват се разговори, но не отчетливи, чуват се спорове,
словесни атаки между много хора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина.
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.
Отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния
да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да
спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите
граждани и организации (Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ).
Съдът приема, че в случая не е налице първият елемент на състава, а именно деяние на
ответника, изразяващо се в отправяне на думите „ти си лъжкиня, ти си измамница“ към
ищцата.
От приетия като доказателство по делото протокол от 21.06.2020 г. от общо годишно
отчетно-изборно събрание на ПК „Македония“ и от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза не се установи твърдението на ищцата, че
ответникът Р. Г. по време на събранието я е нарекла „ти си лъжкиня, измамница“. От
същите се установи, че по време на събранието е имало пререкания между
4
присъстващите, но не и оправянето от страна на Р. Г. към Т. К. на думите: „ти си
лъжкиня, измамница“. Установи се, че е имало дебат относно правото на ищцата да
участва в общото събрание. От друга страна, ангажираните гласни доказателства са
противоречиви и не могат да обосноват еднозначно извод за отправени думи от
ответника към ищцата „ти си лъжкиня, измамница“. С оглед изложеното, не може да
приеме, че ответникът е осъществил противоправото деяние. Поради липсата на
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът приема, че той не се
е осъществил и от страна на ответника не е налице непозволено увреждане.Въззивният
съд изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Необходимо е да
се допълни, че от актуалната правна доктрина, сложният фактически състав, пораждащ
правото на деликтно обезщетение, включва няколко елемента: поведение, противоправност
на поведението, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите и
вина /„Облигационно право - обща част“ от Ангел Калайджиев, „Сиби“, София, 2020 г., стр.
354/. Поведението е съзнателна човешка дейност, която може да се изрази в действие,
бездействие или комбинация от повече от едно действие и/или бездействие. При деликтната
отговорност поведението на делинквента най-често се състои от едно или повече действия.
Делинквентът дължи обезщетение за всички преки вреди - чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог.
Отношението на законодателя към деликтната отговорност е по-строго, като режимът й е
по-неблагоприятен за лицето, причинило вредите, отколкото при договорната отговорност.
Пострадалият не знае, че ще бъде увреден. Затова, дори и той да не е положил дължимата
грижа, делинквентът няма да бъде освободен изцяло от задължението за обезщетяване.
Причинителят на вредите изпада в забава и без покана - от момента на възникване на
задължението /чл. 84, ал. 3 от ЗЗДог/. Противоправността се изразява в накърняване на
предписанията на императивна правна норма. Това положение е в сила, независимо дали се
касае за общата забрана да се вреди на друг, уредена в чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог, или до
специален деликтен състав. Вредата е широко понятие. Тя следва да се разбира като каквото
и да е засягане на правно защитени блага. При деликтната отговорност вредата е последица
от накърняване на блага, които са предмет на абсолютни права. Вредите са не само
основание на отговорността, но и определят нейния размер. Общото правило, което
регламентира неимуществените вреди, се съдържа в чл. 52 от ЗЗДог и гласи, че
обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Това вземане има своите корени
в римския деликт iniuria /сведения за това дава Гай в труда си „Институции“/.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Гражданското
право не създава „частни наказания“. Целта му е да компенсира причинените вреди.
Неимуществените вреди, независимо от своя характер, могат да бъдат обезщетявани с пари.
Неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на
блага, които са предмет на субективни права /права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма,
право на личен живот, право на изображение, права върху интелектуална собственост и др./,
така и на блага, които не са предмет на права - фактически състояния /владението/.
5
Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Противоправното
поведение трябва да е причината за настъпването на вредите, да бъде тяхното необходимо
условие. Вредите следва да са типичната, нормална и адекватна последица от поведението
на дееца. Причинната връзка трябва да не прекъсва. Правната норма, уреждаща фактическия
състав на основанието на деликтната отговорност, свързва възникването на задължение за
обезщетяване на вредите с наличието на вина у правонарушителя. Според чл. 45, ал. 1 от
ЗЗДог, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на друг. Тази
разпоредба представлява най-общата легална основа на правилото „без вина няма
отговорност“. Теорията за вината е създадена от римските юристи, които са направили и
детайлна класификация на различните форми на вината. Вината е юридически факт от вида
на душевните състояния, представляващ психическо отношение на човека към
извършваното от него противоправно поведение, обусловило осъществяването му
/„Облигационно право - обща част“ от Ангел Калайджиев, „Сиби“, София, 2020 г., стр. 382/.
Гражданското право познава две форми, които исторически са произлезли от
римскоправното деление на вината - умисъл /dolus/ и небрежност /culpa/. Противоправното
поведение, вредите и причинната връзка между тях следва да се докажат от увреденото лице.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, вината се предполага. Още от римското право е господстващ
принципът, че всяко поправяне на вредите трябва да е парично - omnis condemnatio
pecuniaria esse debet. На компенсиране подлежат всички релевантни вреди. Обезщетяването
трябва да е интегрално. То се определя в зависимост от вредите. Поправянето на последните
не трябва да обогатява увреденото лице.
След като анализира събрания от първата инстанция доказателствен материал, окръжният
съд констатира, че извършването на деликта, сочен в исковата молба, не е доказано по
необходимия пълен, главен и пряк начин от страна на ищцата. Не се установи на 21.06.20г.
ответничката да е изрекла по адрес на ищцата обидата „ти си лъжкиня, измамница“. В тази
насока са показанията на свидетелите С. П.и Т., които са присъствали на събранието и са
преки очевидци на случилото се. В подкрепа твърденията на тези свидетели е и
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза и протокола от
проведеното събрание, в който липсва да са отразени обидни думи отправени от Г. по
отношение на К.. В обратна насока са показанията на свидетелите А. П. и Б., които не са
присъствали на събранието, а разбрали от други хора и свидетелката Беджова, която твърди,
че при изричане на обидните думи ответницата не е споменала адресат, но се подразбирало.
Съдът отказа да цени показанията на тези свидетели, тъй като са в противоречие с
изготвената съдебно – техническа експертиза и с показанията на останалите разпитани по
делото свидетели. Показанията на П. и Б. не се основават на непосредствени възприятия на
случилото се. Свидетелят А. П. разбрал от самата ищца, а Б. от други хора присъствали на
събранието. Ето защо казаното от тях не следва да бъде кредитирано.
Въззивната жалба се оказа неоснователна.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски на Р. Г. в настоящото производство няма да бъдат присъдени, тъй като такива не са
6
направени и поискани.
На осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК, решението на въззивната инстанция няма да подлежи на
касационно обжалване, защото цената на иска не надхвърля 5000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №906661/29.06.2022г. по гр.д.№414/2021г., по описа на Районен
съд Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7