Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Д., 25.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ
СЪСТАВ на двадесет и осми март две
хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
секретаря: К. М.
като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №5071 по описа за 2018г. и
за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е
образувано по предявен от Е.Б. А. с ЕГН **********,***, срещу И.Т.Д., с ЕГН **********,***,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6204лева, с която И.Т.Д. се е обогатил
за сметка на Е.Б. А., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
подаването на настоящата искова молба 12.12.2018г. до окончателнното плащане на
задължението.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
-Е.Б. А. и ответникът И.Т.Д. са били в ** през времето
от **г. до **г., когато бракът между тях е прекратен по реда на чл.50 от СК с
Решение № 130/14.02.2018 г., постановено по гр.д. № 3051/2017 г. на ДРС;
-На 24.02.2017г. Е.Б. А. сключила с „Р. /Б./" ЕАД
Договор за потребителски кредит № **, по силата на който е отпуснат кредит в
размер на 20 450 лв. с краен срок на погасяване 05.03.2022г. Солидарен длъжик по кредита е ответникът по
настоящото дело - И.Т.Д., тогава ** на Е. А.;
-На 27.02.2017г. Е. А. нарежда сумата от 6204.00 лв.
/част от усвоения от нея кредит от „Р. /Б./"АД, по сметка на **а си с цел предсрочно погасяване на негов личен
кредит в „Ю.Б." АД. Плащането е извършено по банков път от IBAN : *** Е. А.
към IBAN : *** И.Т.Д.. В платежното нареждане посоченото основание е за
предсрочно погасяване на кредит, който кредит е личен на И.Т. и е възникнал
преди сключването на брака между двамата.
-всички плащания
до момента по тегления по време на брака кредит са извършени от ищцата;
С исковата молба се претендират сторените по делото
съдебни разноски.
Към исковата
молба се прилага Договор за банков кредит № ** от 24.02.2017г. с погасислен
план и платежно нареждане от 27.02.2017г.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения срещу него
осъдителен иск като неоснователен.
Признават се като безспорни фактите, че страните са ** и че брака им е
прекратен по реда на чл. 50 СК с Решение № 130/14.02.2018г., както и тегления
по време на брака кредит от **. Ответната страна не оспорва твърдението, че на
27.02.2017г., по време на брака е извършено плащане в размер на 6204 /шест
хиляди двеста и четири лева/ по банкова сметка *** И.Т.Д. в „Ю.Б.“ АД, а
основание за плащането: „предсрочно погасяване на кредит“.
Ответната страна счита иска
за неоснователен, доколкото в случая била налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД -съзнателно изпълнение на нравствен дълг. В настоящият случай единият ** е
изпълнил съзнателно свой нравствен дълг по отношение на другия **. Основанието
за престиране е дарственото намерение
(animodonandi), като но този начин нравственият дълг се обвързва е дарението.
Посочва се Тълкувателно решение № 26 от
19.6.1972г., ОСТК, съгласно което, **ът, извършил дарение на другия **, не би
могъл с иск по чл. 55, ал. ЗЗД, нито с иск по чл. 59 ЗЗД да иска след развода
връщане на дареното. Коментира се чл. 55 от настоящия Семеен Кодекс от 2009г.,
който гласи, че даренията, направени във връзка или по време на брака на **,
могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските
закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния
договор.
С отговора се претендират
сторените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание ищцовата
страна прави уточнение по отношение на сумата от 6 204 лв. Същата била
изплатена от ищцата преди прекратяване на брака до размера на сумата 2
144,23лв., а след неговото прекратяване бил платен остатъка от 4 060лв.
По реда на чл.143 от ГПК в
открито заседание ответникът, представляван от надлежно упълномощен адвокат не
оспорва обстоятелството, че със сумата от 6204лв. е погасено задължение на ** И.Т.Д.,
което е възникнало преди сключването на брака.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори от страните по делото, че са ***, чийто брак е сключен на **г. и прекратен
с решение№130/14.02.2018г. постановено по гр.д№ 3051/2017г. по описа на РС Д./така
решение№ 130/14.02.2018г./.
С договор за потребителски
кредит № **/24.02.2017г., сключен между Е.Б. А. и „Р. /Б./" ЕАД, на ищцата
е предоставена сумата от 20 450 лв., с краен срок на погасяване 05.03.2022г.
Солидарен длъжик по кредита е ответникът И.Т.Д..
С платежно нареждане от
27.02.2017г. Е.Д. е наредила плащане на сумата от 6204лв. с основание
предсрочно погасяване на личен кредит в
„Ю.Б." АД. Плащането е извършено по банков път от IBAN : *** Е. А. към
IBAN : ***ника.
Не е
спорно между страните и обстоятелството, чче само ищцата е извършвала
погасителни вноски по кредита.
По
делото е изготвено и прието като доказателство заключение по
съдебно-икономическа експретиза. Вещото лице установява, че платените суми от
ищцата до датата на прекратяване на брака са в общ размер на 4388.46лв., от
които главница-3381.20лв.,лихва-
858.75лв.и 148.51лв. разноски.
След датата на прекратяване на брака на
страните ищцата е платила по кредита общо 4625.40лв., от които 3867.44лв.
главница, 757.96лв.-лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.59 от ЗЗД. С Решение по уеднаквяване на съдебната практика № 59 от
22.04.2010 г. по гр. д. № 387/ 2009 г., г. к., IV гр. о. на ВКС, приема, че
искове с правно основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД между ** или бивши ** са
допустими за икономическо изравняване на придобитото през време на брака
имущество.
Релевантните за спора факти
са установени по категоричен начин, а преценката им налага извод за частична
основателност на предявения иск, по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че страните са били в
брак, прекратен от съда по реда на чл.50 от СК. При действието на СК от 2009 г.
страните могат да сключат споразумение относно някои от последиците на развода
(чл. 49, ал. 4 СК/2009), както е в
разглеждания случай, поради което невключените в споразумението отношения, като
процесното, остават неуредени и между страните може да възникне
правнорелевантен спор за тяхното съдържание./решение №232 от 12.08.2014 год. по
гр. дело №7488/2013 г. на ВКС, IV г.о./.
През времетраене на брака **
е сключила договор за кредит с банкова институция. По силата на презумпцията на
чл. 32, ал. 2 СК, ** отговарят солидарно за задължения поети за нуждите на
семейството, т.е по силата на закона ищцата и ответника са съдлъжници по този
договор, но освен това ** е встъпил и изрично като съдлъжник по договора за
кредит. Тази солидарност има значение за
отношенията с третото лице –Банката и когато един от солидарните длъжници /бивш
**/, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, или след настъпване на
фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия **, за да
възстанови нарушеното имуществено равновесие, предявявайки иска по чл.127, ал.2 ЗЗД е във вр. с чл.25 от СК-1985 г.(отм.), съответно чл.32, ал.2 от СК. Такъв
иск в случая не е предявен от ищцата, изхождайки от липсата на твърдения,
респективно на петитум, обосноваващ такава претенция.
Във вътрешните отношения на **те
добитата от кредита сума следва да задоволи семейни нужди, т.е е обща. В случая
обаче презумпцията за общо използване на средствата от кредита е оборена, тъй
като безспорно е установено, че платената от ищцата сума в размер на 6204лв. е
погасила личния дълг на ответника. Това плащане не съставлява изпълнение на
нравствен дълг. Въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг намира
приложение само в случаите на начална липса на основание, но не и при
останалите фактически състави на чл.55,
ал.1 ЗЗД и на чл. 59 ЗЗД съгласно ППВС №1/1979г. Погасяването
със семейни средства на лични дългове на **а, възникнали преди сключването на
брака не е морално задължение на **а недлъжник. Напротив, в съдебната практика
са приети различни разрешения как следва да се процедира при изпълнение срещу
единия ** за негов личен дълг.Така, в ТР
№2/27.12.2001 г. по т.д. №2/2001 г. на ОСГК на ВКС, т.1, е прието, че ако ** –
едноличен търговец поеме задължения във връзка с търговската му дейност,
другият ** не отговаря солидарно; за тези задължения ** - длъжник отговаря с
цялото имущество, включено в търговското предприятие и с ½ част от имуществото,
притежавано в съпружеска общност, на осн. чл.614, ал.2 ТЗ. Следователно, ако
дългът е личен на единия **, обезпечението му се покрива от ½ ид. част
от общото имущество на **те. Освен това в ТР№ 5/29.12.2014год. по т.д.№ 5 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че за личен дълг на единия **
разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за
½ идеална част от имота.
При така установеното, следва
да се направи разграничение между отношението по обслужването на кредита и
въведеното в исковата молба отношение по погасяване личен дълг на **. В случая
това е станало с общи средства, като ирелевантно е обстоятелството, че те са
получени от кредит. Същото положение щеше да възникне и ако личния дълг на **
беше погасен със средства спестени от ** в домакинството. С оглед установената
общност върху сумата от 6204лв., за ищцата Е. А. е възникнало правото да получи
обратно сумата, с която лично тя е обедняла, а именно ½ от
изразходваната за погасяване задължението на ответника към кредитна институция.
С оглед на това, искът за сумата от 3102лв. се явява основателен и подлежащ на
уважаване, а за горницата до претендирания размер от 6204лв. следва да се
отхвърли като неоснователен, доколкото **, сега ответник, също е имал право равностойно
на ищцата върху общите движими /пари/ и недвижими вещи.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: На
осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищцата е направила разноски
в размер на 248,16лв. за държавна такса, 640лв. за адвокатски хонорар и 180лв.
за възнаграждение на вещо лице. При постановения резутат от спора, ответникът
следва да понесе разноски в размер на 534,08лева.
На осн. чл.78 ал.3 от ГПК в
тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответната страна разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът представя
доказателства за разноски за адвокат в размер на 1200лв. Ищцовата страна е
направила възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар.
Съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за защита по този иск
възлиза на 640,20лв. Проведени са две съдебни заседания,в които представителя
на ответната страна е участвал, подал е отговор на исковата молба, но
релевантните по спора факти не са били спорни за страните. Тъй като уговорения
хонорар надхвърля почти двукратно минимално установения, съдът намира, че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до 800лева. С
оглед на така извършеното намаление, в тежест на ищцовата страна следва да се
възложат разноските на ответника в размер на 400лв.
При горните доводи, Д.
районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Т.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на Е.Б. А. с
ЕГН **********,*** сумата от 3102лева,
с която И.Т.Д. се е обогатил за сметка на Е.Б. А. с извършеното на 27.02.2017г.
плащане на сумата по негова сметка IBAN : *** „Ю.Б." АД с цел предсрочно
погасяване на негов личен кредит, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от подаването на настоящата искова молба 12.12.2018г. до окончателнното
плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендирания
размер от 6204лв.
ОСЪЖДА И.Т.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на Е.Б. А. с
ЕГН **********,*** сторените по делото разноски в размер на 534,08лева.
ОСЪЖДА Е.Б. А. с ЕГН **********,*** да заплати на И.Т.Д., с
ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 400лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................