Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. СОФИЯ,28.03.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета
годани в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с.МАРИЯ СТОЙКОВА
при участието на
секретар–протоколиста Цветислава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Антонова в.гр.д. № 4003/2021г. по описа на СГС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от
А. Б. М. срещу решение № 20279226/17.12.2020г. по гр.д. № 55249/2019г. по описка
Софийския районен съд, I ГО, 30 състав, с което е отхвърлен предявения от него иск за признаване
за установено спрямо „ЛЕВ ИНС“АД, че не дължи сумите:
- 3,63 лв.,
предстадвляваща законна лихва върху сумата от 268,20 лв. за периода
17.02.2012г. – 04.04.2012г.;
-0,78 лв. -,
представляваща законна лихва върху сумата от 18,00 лв. за периода 17.02.2017г.
– 18.07.2012г.
-125,00 лв. съдебни
разноски
всички предмет на
изпълнителен лист от 28.01.2014г. издаден въз основа на решение №
360/29.09.2012г. по гр.д. № 696/2012г. по описа на РС-Смолян, поради погасяването
им по давност.
В жалбата се посочва,
че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че е
налице доброволно плащане, което е
дължимо и валидно е погасило задължението му към ответника, дори и да се
приеме, че е погасено по давност и се е позовал на разпоредбата на чл.118 от ЗЗД. Моли решението да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което съдът
да установи, че процесните вземания на ответника са погасени по давност.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЛЕВ ИНС“АД в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор на
въззивната жалба, в която оспорва наведените твърдения за неправилност на
постановеното пъровинстанционно решение. Сочи, че обжалваното решение е
постановено при правилна преценка на
релевантните факти и приложение на материалния закон. Моли решението за бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
При извършената
проверка по реда на чл. 269 предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи,
че обжалваното решение е валидно, допустимо.
По правилността на съдебното решение в
неговата допустима част въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск и с
правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че
А.Б. М. не дължи сумите по изпълнително дело № 20199160400144 по описа на ЧСИ З.Т.с рег. № 916 по
РКЧСИ в размер на общо 129,41 лв., а
именно:
- 3,63 лв.,
предстадвляваща законна лихва върху сумата от 268,20 лв. за периода
17.02.2012г. – 04.04.2012г.;
-0,78 лв. -,
представляваща законна лихва върху сумата от 18,00 лв. за периода 17.02.2017г.
– 18.07.2012г.
-125,00 лв. съдебни
разноски
и за които са предмет
на издаден изпълнителен лист от изпълнителен лист от 21.01.2014г. издаден въз
основа на решение № 360/29.09.2012г. по гр.д. № 696/2012г. по описа на
РС-Смолян.
От представеното копие
на цитираното съдебно решение, не може да се установи точната дата на влизането
му в сила, липсва такова отбелязване, но настоящият състав счита, че това е
станало най – късно на дата 28.01.2014г., когато е издаден изпълнителения лист
въз основа на решението.
От приложеното копие
на изпълнително дело № 20199160400144 по описа на ЧСИ З.Т.с рег. № 916 по РКЧСИ
е видно, че въз основа на издадения на 28.01.2014г. изпълнителен лист от
РС-Смолян, ответника с молба от 16.09.2019г. е поискал обрауване, съответно на
същата дата образувано изпълнително дело, като с молбата си взискателят е
възложил на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ извършване на изпънителни действия с
цел събиране на вземаето. На 25.09.2019г. е връчена на длъжника /ищеца М./
покана за доброволно изпълнение по горецитираното изпънително дело. В
двуседмичният срок за доброволно изпълнение, длъжникът е представил пред ЧСИ
молба с вх. № 3117/01.10.2019г., с която е уведомил ЧСИ, че е предявил иск по
чл.439 от ГПК пред РС-София относно вземанията, за което е образувано
изпълнителното дело /исковата молба, въз основа на която е образувано
първвоинстанционното производство – гр.д. № 55249/2019г. на СРС/, представил е
копие от исковата молба, както и банково бордеро за внесена по сметка на ЧСИ
суча от 386,60 лв. за сумите по изпълнително дело с искане да не бъдат
разпределяни до произнасяне на съда с влязло в сила решение.
Разпоредбата
на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в
изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното
производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на
делото, чийто носител е ответникът - взискател в производството. По своя
характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на
ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт,
предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
Защитата по чл. 439 ГПК е въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание – в случая след издсаване и влизане в сила на решение №
360/29.09.2012г. по гр.д. № гр.д. № 696/2012г. по описа на РС-Смолян.
В настоящият случай,
ищецът твърди, че правото на ответника като взискател по изп.д. № 20199160400144
на принудително изпълнение на вземанията си срещу длъжника, предмет на
изпълнителен лист от 28.01.2014г. по гр.д. № гр.д. № 696/2012г. по описа на
РС-Смолян е погасено по давност.
Несъмнено вземанията
предмет на изпълнителния лист от 28.01.2014г. се погасяват с изтичане на 5
годишна давност – чл. 117 ал.2 от ЗЗД. Считано от датата на издаване на
изпълнителния лист /28.01.2014г./ до датата на образуване на изпълнителното
дело – 16.09.2019г., несъмнено е изтекъл 5 годишния срок, поради което още след
дата 28.01.2019г. правото на ответника като кредитор да получи принудително
изпълнение на вземанията си предмет на изпълнителния лист се е погасило по
давност. В тази връзка са правилни мотивите на първоинстанционният съд, че с
изтичане на давността, не се погасява задължението, а само възможността да бъде
принудително изпълнено и същото продължава да съществува като естествено такова
и длъжникът при изпълнение на това задължение няма да е изпълнил недължимо –
чл.118 от ЗЗД, но същите правни изводи са ирелевантни относно предмета на
настоящия спор. В случая не е предявен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за недължимо
платено от страна на длъжника срещу взискателя, а отрицателен установителен
иск, с който да се установи погасяване по давност на вземанията на длъжника. В
този смисъл и дали извършеното плащане от страна длъжника по сметка на ЧСИ може
да се счита доброволно, също е въпрос ирелевантен за предмета на делото.
Ирелевантно
е дали са извършвани действия по изпълнението, които прекъсват давността, тъй
като същата към датата на образуване на изпълнителното дело е изтекла т.е. не
може да прекъсната вече изтекла давност.
С оглед
гореизложеното, настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и
главно доказване установи основателността на предявената претенция, поради
което иска е основателен и доказан.
На основание чл.271 ал.1 изр.1 предл.2 от ГПК
поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд следва да бъде отменено и постановено ново, с което
установителния иск по чл.439 от ГПК се уважи.
По
разноските:
В
първоинстанционното производство:
-на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, предвид изрично направеното искане за присъждане
на разноски още с исковата молба, представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им, а именно – банков документ за внесена
държавна такса в размер на 50,00 лв. и договор за правна защита и съдейтвие от
26.09.2019г. с отбелязване на получаване на сумата /в която част има характер
на разписка/, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 350,00
лв.
Във въззивното производство:
-на
основание чл.273 от ГПК вр. чл.78 ал.1 от ГПК предвид изрично направеното
искане за присъждане на разноски още с въззивната жалба, представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им, а именно – банков
документ за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и договор за правна
защита и съдейтвие от 11.01.2021г. с отбелязване на получаване на сумата /в
която част има характер на разписка/, на ищеца следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 325,00 лв.
С оглед разпоредбата
на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК и предвид цената на иска, въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20279226/17.12.2020г. по гр.д. № 55249/2019г. по описка
Софийския районен съд, I ГО, 30 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че З. „Л.И.“АД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление:*** не притежава право на принудително изпълнение спрямо А. Б. М. с ЕГН: ********** *** за сумите:
3,63 лв., предстадвляваща законна лихва върху сумата от 268,20 лв. за периода
17.02.2012г. – 04.04.2012г.;0,78 лв. -, представляваща законна лихва върху
сумата от 18,00 лв. за периода 17.02.2017г. – 18.07.2012г. и 125,00 лв. съдебни
разноски, предмет на издаден
изпълнителен лист от 21.01.2014г. издаден въз основа на решение №
360/29.09.2012г. по гр.д. № 696/2012г. по описа на РС-Смолян и за които е
образувано изпълнително дело № 20199160400144 по описа на ЧСИ З.Т.с рег. № 916
по РКЧСИ.
ОСЪЖДА „З. „Л.И.“АД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А. Б. М. с ЕГН: ********** *** -адв. Н.Т.,
както следва:
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по гр.д. № 55249/2019г. по описка Софийския районен
съд, I ГО, 30 състав в
размер на 350,00 лв. /триста и
петдесет лева/;
- на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК разноските
по в.гр.д. № 4003/2021г. по описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен състав в размер на 325,00
лв. /триста двадесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.