Р Е Ш Е Н И Е
№ 260281/18.6.2021г. 18.06.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 15.06.2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 2832 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „ЮБЦ“ООД против А.А. И.
, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020
г. на ЯРС – 45,45 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги, 101, 94 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор, 13, 02 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 04.06.2017 –
01.04.2020 г., както и разноски в заповедното производство.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца
е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на
настоящия иск.
Посочва се, че между праводателя на ищеца и
ответницата бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
08.07.2016 год., с което абонатът добавил за ползване мобилен номер при избран
тарифен план, и допълнителни услуги на посочена стойност. Въз основа на
сключените договори били издадени фактури за отчетен период 15.02.2017 –
14.05.2017 год. на обща стойност 45, 45 лв. – незаплатена цена на месечна
абонаментна такса по всеки избран от потребителя тарифен план. Незаплащането в срок обусловило правото на
БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната , в който случай
имал право и на неустойка, която ищецът изчислява на сумата от 101, 94 лв.- сбор
от трикратния размер на месечните такси за всяка абонаментна услуга от
сключения договор. Предвид, че ответницата изпаднала в забава за плащане на
потребените услуги дължала и лихва за забава в посочен размер.
Активната си легитимация ищецът обосновава с
качеството си на цесионер по договор за цесия сключен между цедента „БТК“ ЕАД
със „С.Г.Груп“ ООД и договор за
прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ ООД, който счита, че е надлежно
съобщен на ответницата, за което излага подробни съображения. Иска се уважаване
на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В депозирания отговор особения представител на
ответницата оспорва изцяло претенциите. Посочва, че се касае за периодични плащания
по смисъла на ЗЗД, като счита, че задълженията са погасени по давност на осн.
чл. 111, б.“б ЗЗД. На посоченото основание се иска отхвърляне на иска.
В
съдебно, ищецът не изпраща представител.
Не
се явява и назначения на ответницата особен представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2020 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите
суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен
е договор от 08.07.2016 год., сключен между „БТК“ЕАД и ответницата, по силата
на който на последната е предоставена мобилна услуга и мобилен апарат при
избран тарифен план и допълнителна
услуга. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. В същия е предвидено и, че
ако бъде прекратен преди изтичане на крайния му срок по искане или вина на абоната, включително
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка в размер на
оставащите до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за
услугите на срочен абонат.
Представени
са още фактура от 15.07.2017 год. , със срок за плащане 01.08.2017 год. за
сумата от 300, 24 лв. – баланс по предходни периоди и корекции , дарения и
услуги от партньори, подробно описани на стр. 2; фактура от 16.05.2017
год. със срок за плащане 01.06.2017 год.
за сумата 45, 45 лв. – услуги и баланс по предходен период; фактура от 15.04.2017 год., със срок
за плащане 02.05.2017 год. за сумата 56, 84 лв. – услуги и баланс по предходен
период; фактура от 15.03.2017 год., със срок за плащане 01.04.2017 год. на
стойност 38, 85 лв. – услуги и баланс по предходен период.
Прието
е и копие от договор за прехвърляне на вземанията, сключен на 16.10.2018 год., между „БТК“ ЕАД– цедент и „С.Г.Груп“ ООД–
цесинер, по силата на който са прехвърлени вземания, подробно описани в
Приложение №1. Видно от потвърждение за прехвърляне на вземането , описаното в
същото вземане срещу ответницата в общ размер на 147, 39 лв. е прехвърлено по
силата на договор от 16.10.2018 год.
Прието
е копие от договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., сключен
между „С.Г.Груп“ ООД – цедент и „ЮБЦ“ ЕООД
– цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свои
вземания, по Договор за прехвърляне на вземанията от 16.10.2018 год. ,
индивидуализирани в Приложение №1- неразделна част от договора.
Представено
е още Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 год.,
касаещо вземане срещу ответницата на стойност 147,39 лв.
Ищецът
е приложил към исковата молба Уведомление за цесия по чл. 99,ал.3 от ЗЗД от „БТК“
ЕАД , действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД адресирано до
ответницата А. И..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените обективно
кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а именно, че между
праводателя му и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение
по повод договор за далекосъобщителни услуги, с твърдените съществени уговорки,
че праводателят му е изправна страна по договора, доставил твърдените услуги,
вкл. размера на претенцията си, както и надлежно съобщаване на цесията по реда
на чл. 99 от ЗЗД.
Според
съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и
ответницата са били във валидно
облигационно отношение по повод сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги. Предвид липсата на
оспорване, съдът приема, че с полагане
на подписа си ответницата, в качеството си на абонат е потвърдила, че е
запозната със съдържанието му, с ОУ , съгласна е с тях и ги приема.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден договор за цесия , който е надлежно съобщен на длъжника. За да
има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването
съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария
кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи
точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Според
Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не
поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на
цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия
случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК
следва да се вземе предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ
процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента и от последващия цесионер, и адресирано до ответницата,
с което е уведомена за извършената цесия, като препис от това уведомление ,
ведно с препис от исковата молба са връчени на
назначения й особен представител в
хода на процеса.
В случая връчването на
уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения
представител на ответницата е произвело материалноправно действие, поради
особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на
чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответницата лично е уведомена за извършената цесия. В този смисъл е
постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о.
- че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Изпълнението на задължението на праводателя си за предоставяне на
услугите на ответницата ищецът установява с представените фактури, в които
подробно са посочени времето на разговорите, цена, размер на месечната
абонаментна вноска и др. Не са представени доказателства за плащане на
стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е
извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това
искът за заплащане на незаплатени далекосъобщителни мобилни услуги е основателен
до пълния си предявен размер – 45,45 лв.
Задължението за плащане възниква въз основа на доставяне на услугата, а не на
връчване на фактурите.
Основателна е и
претенцията за присъждане на лихва за забава в размер на 13,02 лв. за периода
04.06.2017 – 01.04.2020 год., предвид изпадане на длъжника в забава по
отношение на основното му задължение по договора да заплаща на определените
падежи ползваните услуги.
По претенцията
за неустойката съдът приема следното: Законът за електронните съобщения урежда
изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно
прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр.
с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в
периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно
прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените
случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228,
ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на
кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната
клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на
срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се и в индивидуалния
договор. Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за
неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в
случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на
услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати
договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като
не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към
длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на
услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова
молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г., IV
г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.).
Ответницата не е изпълнила паричното си задължение до приключване на съдебното
дирене, до който момент може да се приеме, че й е предоставен достатъчен срок
от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав,
пораждащ задължение за неустойка. В случая претендираната от ищеца неустойка за
предсрочно прекратяване на договора не се явява нито прекомерна, нито
противоречаща на добрите нрави, предвид гореизложеното, поради което и искът
следва да бъде уважен в пълния си предявен размер – 101, 94 лв.
Основното възражение релевирано в
отговора на ответницата е за погасяване на вземанията с кратката тригодишна
давност. Действително в процесния случай се касае за периодични плащания,
неустойка за неизпълнен договор и лихви за забава, които се погасяват с
кратката тригодишна давност съгласно чл. 111 от ЗЗД. Искът по чл. 422 ГПК,
предвид особения си характер се счита предявен с депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, в процесния случай – 13.08.2020 год. В
случая следва да се има предвид, че по време на течението на давностния срок е
бил приет Закон за мерките и действията в извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 год. – чл.
3, т.2, според който давностния срок е спрял да тече. Нормата на § 13 от
ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели
да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да
текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г. Съобразявайки
датите определени в процесните фактури като падежи за плащане на задълженията –
01.06.2017 и 01.08.2017 год. и датата на завеждане на иска, и предвид
законовоуреденото спиране на давностния срок, съдът приема, че претенциите не
са погасени по давност.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този
смисъл и ЯРС намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в пълен размер- 205 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски за настоящата инстанция в размер на 605 лв. – заплатена държавна такса, депозит за
особен представител и адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.А. И., ЕГН **********, че дължи
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: град
С., сумата от 45,45 лв. – незаплатени
мобилни и далекосъобщителни услуги, сумата от 101, 94 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
сумата 13, 02 лв. – мораторна лихва
за забава върху главницата за периода 04.06.2017 – 01.04.2020 год.
ОСЪЖДА А.А. И., ЕГН **********
да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********
сумата от 205 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.А.
И., ЕГН ********** да заплати на
„ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ******** сумата от 605 лв.
- разноски за настоящото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: