Решение по адм. дело №1320/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на А. Г. Ж. с [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Б. Я. от АК – Бургас против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място]. С исковата молба се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 15.07.2025 г. в размер на 1 216,38 лева и имуществени вреди в размер на 4 830,00 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 15.07.2025 г. в размер на 981,55 лева, претърпени в резултат от незаконосъобразни заповеди за налагане на ПАМ № 23-0769-000916/02.10.2023 г. и № 23-0769-000918/02.10.2023 г. Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 15.07.2025 г. до окончателното им изплащане. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място], редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба като неоснователна, претендира разноски и възразява за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за основателност на исковите претенции.

Съдът приема, че в случая се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на отменените, като незаконосъобразни заповеди за налагане на ПАМ № 23-0769-000916/02.10.2023 г. и № 23-0769-000918/02.10.2023 г., а не от действията по тяхното издаване. Този извод се извежда от изложеното в исковата молба, видно от която вредите се претендират не само в резултат на налагането на ПАМ, но и от действието на същите.

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от отменени като незаконосъобразни две заповеди.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, за която се твърди, че е в причинна връзка с отменен по съдебен ред административен акт е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

На 01.10.2023 г. около 23.55 ч. в [населено място] КПП-Дигата в посока от [населено място] към [жк] А. Ж. е управлявал лек автомобил „Митцубиши“ с рег. № [рег. номер]. Спрян е за рутинна полицейска проверка от полицейски служители към 04РУ – Бургас, поканен е да даде проба за установяване на наличие на наркотични вещества с техническо средство, като ищецът отказал изпробването му с техническо средство и заявил желание да предостави кръвна проба за изследване, каквато проба по-късно е дал. На Ж. е съставен АУАН № 330659/ 02.10.2023 г. и са издадени две заповеди за налагане на принудителни административни мерки. С първата заповед № 23-0769-000916/02.10.2023 г., на основание чл.171, т.1, б.“б“, на Ж. временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С втората заповед № 23-0769-000918/ 02.10.2023 г., на основание чл.171, т.2а, б.“б“, е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година считано от 01.10.2023 г., като са иззети и регистрационните табели на автомобила и свидетелството за регистрация.

Заповедите за прилагане на принудителна административна мярка са обжалвани по съдебен ред и са отменени от Административен съд – Бургас. ЗПАМ № 23-0769-000916/ 02.10.2023г. е отменена с влязло в сила решение № 1267/13.12.2023 г. постановено по адм.дело № 1853/2023 г., а ЗПАМ № 23-0769-000918/02.10.2023 г. е отменена с влязло в сила решение № 1292/16.12.2023 г. постановено по адм.дело № 1906/2023 г.

След като заповедите от прилагането на които се твърди, че са настъпили вреди за ищеца са отменени по съдебен ред, то са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая не са налице всички елементи за да бъде реализирана отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по отношение на исковата претенция, в частта в която се претендира да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 830,00 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 15.07.2025 г. в размер на 981,55 лева и законната лихва от дата на завеждане на исковата молба – 15.07.2025 г., претърпени в резултат от отменената, като незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ № 23-0769-000916/02.10.2023 г.

Трудов договор № 14/11.09.2023 г. е сключен между Общинско предприятие „Транспорт“, като работодател и А. Г. Ж., като работник. Съгласно този договор ищецът е назначен на длъжност Шофьор на автокран, при договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1610,00 лева. На основание чл.67, ал.1 от КТ, във връзка с чл.70 от КТ е уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя.

Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № У-15/02.10.2023 г. на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с А. Г. Ж..

Трудов договор № 1/19.01.2024 г. е сключен между Общинско предприятие Транспорт“, като работодател и А. Г. Ж., като работник. Съгласно този договор ищецът е назначен на длъжност Шофьор на автокран, при договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1610,00 лева.

Първата предпоставка е налице - незаконосъобразен административен акт, а именно заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000916/02.10.2023 г., с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ временно е отнето СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Тази заповед е отменена по съдебен ред с влязло в сила решение № 1267/13.12.2023 г. постановено по адм.дело № 1853/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Втората предпоставка също е налице – настъпили вреди, тъй като за периода от 02.10.2023 г. (датата на прекратяване на трудовия договор) до 19.01.2024 г. (датата на която е сключен нов трудов договор), ищецът е останал без работа и не е получил трудово възнаграждение.

Третата предпоставка – пряка причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите имуществени вреди, не се установява от ангажираните по делото доказателства.

В случая, с отнемането на свидетелството за правоуправление на МПС ищецът фактически е бил лишен от възможността да изпълнява трудовите си задължения по сключения трудов договор, но трудовото му правоотношение не е прекратено на това основание. Видно от заповед № У-15/02.10.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, в нея не са изложени никакви фактически основания, а е посочена само нормата на чл.71, ал.1 от КТ, която предвижда възможността до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, да може да прекрати договора без предизвестие, тоест трудовият договор не е прекратен поради обективна невъзможност на лицето да изпълнява трудовите си задължения, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ.

С оглед на изложеното, след като трудовото правоотношение е прекратено от работодателя в срока на изпитване, без това по някакъв начин да е обвързано с отнемането на СУМПС, не се установява по делото пряка причинно-следствената връзка между налагането на ПАМ и оставането без работа на ищеца, съответно настъпването на претендираните имуществени вреди. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд обективирана в решение № 11837/21.11.2025 г. по адм.д.№ 3076/2025 г., решение № 576/22.01.2025 г. по адм.д.№ 6872/2024 г., решение № 5615/09.05.2024 г. по адм.д.№ 345/2024 г., решение № 3876/02.04.2024 г. по адм.д.№ 7856/2023 г. и др.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на представената по делото служебна бележка изх.№ 1500-584/23.065.2025 г. издадена от директора на ОП „Транспорт“ Бургас, в която се сочи, че ищецът е освободен на основание чл.71, ал.1 от КТ, поради отнето СУМПС и невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, както и уронване престижа на предприятието. Прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това се установява и доказва само с писмен документ – заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Тази заповед се ползва с доказателствена сила и докато тя не бъде преодоляна чрез съответното оспорване в исковото производство по КТ пред гражданския съд, страните по прекратеното трудово правоотношение не могат да се позовава на други, неотразени обстоятелства, нито такива да се установяват с гласни доказателства.

С оглед на изложеното исковата претенция, в частта в която се претендират имуществени вреди в размер на 4 830,00 лева, представляващи неполучени трудови възнаграждения за периода от 02.10.2023 г. до 19.01.2024 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Поради неоснователността на главния иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, неоснователни се явяват и акцесорните искове за присъждане на мораторна и законна лихва и те също следва да бъдат отхвърлени.

Исковата претенция в частта в която се претендира да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 15.07.2025 г. в размер на 1 216,38 лева, и законната лихва от дата на завеждане на исковата молба – 15.07.2025 г. до окончателно изплащане на сумите, претърпени в резултат от отменени, като незаконосъобразни ЗПАМ № 23-0769-000916/02.10.2023 г. и ЗПАМ № 23-0769-000918/02.10.2023 г., се явява частично основателна.

По изложените вече мотиви, в случая са налице предвидените от законодателя предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ЗПАМ № 23-0769-000916/02.10.2023 г. и ЗПАМ № 23-0769-000918/02.10.2023 г. са отменени с влезли в сила съдебни решения.

Ефектът от прилагането на двете принудителни административни мерки спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяка от двете заповеди е налице различна законова регламентация, тъй като са наложени въз основа на едни и същи факти и са действали едновременно. Също така, разделянето на исковата претенция би довела до намаляване на релевантността на всеки елемент при действието на двете ПАМ и по този начин представлява неразглеждане на кумулативния им ефек върху ищеца. Ето защо, исковите претенции следва да се разгледат като едно цяло и да се прецени как се е отразило на ищеца изпълнението на двете ПАМ, през процесния период.

Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние.

От ищецът се твърди, че в резултат на издадената незаконосъобразна заповед е претърпял сериозни притеснения, психически стрес и душевен дискомфорт. Твърди, че дълбоко са засегнати честта и личното му достойнство, както и е уронен авторитета и доброто му име, пред колеги, близки и познати. Посочва, че невъзможността да се придвижва на далечни разстояния е наложило необходимост да ангажира своите близки и приятели, което го карало, да се чувства изключително неудобно и зависим от чужда помощ, както е свързано и с допълнителни финансови разходи.

По принцип, всеки един незаконосъобразен административен акт поражда неблагоприятни изживявания за своя адресат, поради което следва да се направи извод, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Конкретно в настоящия случай, по делото безспорно се установява, че А. Ж. е емоционално засегнат от незаконосъобразно наложените спрямо него две принудителни административни мерки, като е пострадало достойнството, социалният и професионалният му статус и е преживял притеснения и неудобства. В резултат на наложените две ПАМ, той е останал не само без свидетелство за управление на МПС и е бил лишен от възможността да упражнява професията си, но и е бил лишен от възможността да ползва собствения си автомобил, макар и управляван от друго, правоспособно лице.

В този смисъл са и ангажираните по делото свидетелски показания на В. Х. Ж. - съпруга на ищеца, от която се сочи, че случилото се е изправило семейството и в частност него, пред неприятни емоционални изпитания, трудности и неудобства, като тя има непосредствени впечатления относно душевното и емоционално му състояние. Ищецът се чувствал недобре, получавал паник атаки и имал проблем с кръвното, както и преживял трудно оставането за пореден път без работа. Свидетелката изнася данни и за това, че в семейството има две деца, едното от които към момента на прилагане на ПАМ е било бебе, а другото дете е със специални нужди, заради което се налагало да пътуват извън града за посещение при лекар, а това още повече влошавало ситуацията и емоционалното неразположение на ищеца предвид неудобствата свързани с придвижването. Следва да се им в предвид, че факта на оставане без работа, неминуемо води до притеснения на лицето и негативни емоции, доколкото то е поставено в ситуация в която трудно да покрива ежедневните си и семейни разходи, съответно ситуация на неизвестност до кога ще е в невъзможност да упражнява трудова дейност свързана с управление на МПС, както и да управлява автомобил за лични нужди. Също така, с прекратяването на регистрацията на лекия автомобил, се лишава не само ищеца, но и неговото семейство да го ползва в своето ежедневие. Ето защо, следва да се приеме, че в случая ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни заповед за налагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС и временно прекратяване на регистрацията на ППС, които се изразяват в последвалите от това негативни емоции, притеснения и неудобства.

По отношение на размера на обезщетението в ЗОДОВ не се съдържа уредба, поради което и с оглед нормата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да намери приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Съдът след като съобрази времето през което са действали наложените ПАМ лишаване от правото да управлява МПС от 02.10.2023 г. до 13.12.2023 г. и прекратяване на регистрацията на ППС от 02.10.2023 г. до 16.12.2023 г., последиците от лишаването, както и че месец след отмяна на заповедта ищецът е започнал отново работата, която е работил преди налагането на двете ПАМ, намира, че следва да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000,00 лева, като исковата претенция в останалата й част до предявения размер от 5 000,00 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 15.07.2025 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт. Ето защо, сумата от 2 000,00 лева се дължи ведно с мораторна лихва в размер на 438,83 лева, изчислена за периода от 16.12.2023 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение с което е отменена и втората ПАМ) до 15.07.2025 г. (датата на завеждане на исковата молба). В останалата част до общия претендиран размер от 1 216,38 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

От ищецът са направени разноски в размер на 20,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство, която следва да се присъди изцяло, с оглед нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

От ищеца не е запратено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, като с оглед изхода на спора искането на адвокат Я. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Съобразно общия уважен размер на исковата претенция – 2 438,83 лева и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат Я. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 543,88 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Г. Ж. с [ЕГН] от [населено място], [жк], ет.7, ап.85 против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място], В ЧАСТТА в която се претендира сумата от 4 830,00 лева (четири хиляди осемстотин и тридесет лева), представляващи обезщетение за имуществени вреди – неполучени трудови възнаграждения през периода от 02.10.2023 г. до 19.01.2024 г., поради наложена със заповед № 23-0769-000916/02.10.2023 г. принудителна административна мярка, ВЕДНО с мораторна лихва в размер на 981,55 лева (деветстотин осемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки) изчислена върху сумата за периода от 19.01.2024 г. до 15.07.2025 г., КАКТО и законната лихва считано от 15.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати в полза на А. Г. Ж. с [ЕГН] от [населено място], [жк], ет.7, ап.85, сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на отменени като незаконосъобразни заповеди за налагане на принудителни административни мерки № 23-0769-000916/02.10.2023 г. и № 23-0769-000918/02.10.2023 г., ВЕДНО със законната лихва считано от 15.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати в полза на А. Г. Ж. с [ЕГН] от [населено място], [жк], ет.7, ап.85, сумата от 438,83 лева (четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000,00 лева, изчислена за периода от 16.12.2023 г. до 15.07.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1 216,38 лева (хиляда двеста и шестнадесет лева и тридесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати в полза на А. Г. Ж. с [ЕГН] от [населено място], [жк], ет.7, ап.85, разноски по делото в размер на 20,00 лева (двадесет лева).

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати в полза на адвокат Б. Я. Я. с личен № ********** от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 543,88 лева (петстотин четиридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.