РЕШЕНИЕ
№ 1083
гр. Велико Търново, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102278 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК.
Ищецът излага твърдения, че с ответника са били сключени договор за мобилни
услуги от ****и допълнително споразумение към него от ***., като на същата дата бил
сключен и договор за лизинг на посочено в исковата молба мобилно устройство. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което те са прекратени
едностранно на 31.08.2020г. Ищецът заявява, че към 05.09.2020г. ответникът е имал
задължения за предходни периоди в размер на 510,06лв., по посочени в исковата молба
фактури, включващи задължения по вноска по договор за лизинг от 15.1.2018г. и за месечни
и еднократни такси по допълнително споразумение от 15.11.2018г., сумата 286,77лв.-
задължение по договор за лизинг за периода 05.08.2020г.-04.09.2020г., както и сумата
148,69лв.-неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение
от 15.11.2018г. и неустойка представляваща разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциална цена по сключения договор за лизинг. Ищецът заявява, че за
вземанията си се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания заявителят предявява
установителен иск. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 944,25лв.-главница, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е
1
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 213/2023 г. по описа на ВТРС.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника, назначена по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковите
претенции са оспорени като неоснователни, по съображения изложени в отговора. Сочи се,
че процесния договор за лизинг от 15.11.2018г е недействителен, тъй като не отговаря на
изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК.Оспорва се и претенцията за неустойки, като се сочи, че не
са посочени конкретни клаузи, предвиждащи такива неустойки. Прави искане за отхвърляне
на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на
01.02.2017г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството
потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружество-
оператор мобилни услуги, при стандартен месечен абонамент в размер на 30,99лв. с ДДС,
както и допълнително споразумение от 15.11.2018г. към договор за мобилни услуги.
На 15.11.2018г., между страните по делото е сключен договор за лизинг за устройство,
като на ответника е предоставена преференциална цена.
Видно от договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 2198,57лв. с ДДС,
като на основание чл.3 ал.1 от договора лизингополучателят се задължава да погаси
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 95,59 лв. с ДДС всяка.
В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок
за която и да е СИМ карта/и, посочени в него, по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок
,като сума не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС. В случай, че е направена отстъпка от цената на месечния абонамент,
потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството/в
брой и без абонамент/съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатена от него при предоставянето му, какъвто съответства на оставащия срок
на договора.
По делото са представени фактури, издадени в периода 05.05.2020г.-05.08.2020г., в
която са включени неизплатени задължения за месечни абонаментни такси и услуги, както и
лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
На 17.01.2023г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника П. Н. Х.. Въз основа на заявлението е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.01.2024г. по
ч.г.гр.д***. на Великотърновски районен съд против длъжника П. Н. Х. за заплащане на
сумата от 944,25 / деветстотин четиридесет и четири лева и 25 ст./ главница, ведно със
2
законна лихва от подаване на заявлението -17.01.2023 г. до окончателното изплащане и
разноски в размер на 25 лева заплатена държавна такса и 480 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите положителни
установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване
дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на
предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период, за лизингови вноски и
за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.
Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява,
че ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на
процесния договор за мобилни услуги от 01.02.2017г. и допълнително споразумение от
15.11.2018г. ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и
потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни
съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове. От своя страна, ответникът е
поел задължение да заплаща за срока на договора съответната месечна абонамента такса.
Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът
следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е
поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което
съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В
настоящото производство от страна на ответника не оспори сключването на договора за
мобилни услуги, запознаването с Общите условия, поради което съдът приема, че доколкото
по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги
3
валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните
такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и
независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във
фактурите дати. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните
фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните
услуги, извън месечния абонамент, ато към всяка от фактурите има приложение с детайлна
информация за всеки от посочените компоненти. Падежът на тези задължения също е
настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства
за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 508,79
лв.,включваща абонаментни такси и предоставени услуги извън абонаментния план, за
процесния период.
Относно сумата от 286,77 лева за незаплатени лизингови вноски исковата претенция
също е основателна. Мобилното устройство е предоставено съобразно подписания между
страните договор за лизинг от 15.11.2018 г. и е получено от клиента, което е удостоверено от
подписа му под договора. Условията за предоставяне на устройството, продажната цена и
начинът на плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в приложения
договор за лизинг, в който е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови вноски / за срока
на договора/ в посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната
съобразно договора за предоставяне на мобилни услуги. Видно от приложената фактура
ответникът не е заплатил лизингови вноски в общ размер от 286,77 лева. Няма
доказателства ответникът да е възразил пред оператора относно тази стойност, както и няма
доказателства, че е платил начислените суми, представляващи дължими лизингови вноски,
което води до извод за основателност на исковата претенция за неизплатени лизингови
вноски, включени в процесните фактури.
Неоснователни са възраженията на особения представител за недействителност на
договора за мобилни услуги и договора за лизинг поради противоречие с разпоредбата на
чл.10 ал.1 от ЗПК досежно шрифта на договорите, който съгласно цитираната разпоредба
следва да бъде шрифт над 12. Цитираната разпоредба има императивен характер, но същата
се отнася до съдържанието и шрифта на договор за потребителски кредит, а в случая
предмет на исковите претенции са договор за мобилни услуги и договор за лизинг.
С оглед основателност на иска за главница за сумата общо 795,56 лв., включваща
абонаментни такси, предоставени услуги извън абонаментния план и лизингови вноски,
основателна и е акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху
тази главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане.
По иска за установяване дължимост на претендираните от ищеца неустойки.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва.
4
В случая, в процесния договор е уговорена клауза за неустойка за предсрочното му
прекратяване, като нейният размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти такси. Уговорена по този начин отговорността на
потребителя при предсрочно прекратяване на договора не съвпада с обема на главното му
задължение по него. Същият не дължи всички абонаментни такси за първоначално
предвидения срок, а отговорността му е ограничена до трикратния им размер. Така
уговорена неустойката не нарушава принципите на добросъвестността и на забраната за
неоснователното обогатяване и съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и същата може да породи действително вземане за кредитора, стига
обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на
страните. Необходимо условие за възникването й е прекратяване на договора за мобилни
услуги преди изтичане на първоначално определения срок било то по инициатива на
потребителя, било поради нарушение на задълженията му по индивидуалния договор.
Фактът на прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на първоначално
определения срок е относим /релевантен/ към възникване на вземането за неустойка. Видно
от съдържанието на неустоечната клауза задължителен елемент от фактическия й състав е
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, а не е достатъчно да е налице
само нарушение на задълженията на потребителя. В тази връзка в съдържанието на
неустоечната клауза ясно и недвусмислено е посочено, че това вземане се дължи в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния му срок и че се дължи за всяка
СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване. Този начин на уговаряне на
неустойка кореспондира с действащите между страните ОУ и уреденото в чл. 19б б. „в” от
тях право на мобилния оператор едностранно да прекрати договора при неизпълнение на
задължението на абоната за плащане на ползваните мобилни услуги. Следователно без
предсрочно прекратяване на договора за ищеца не може да възникне вземане за неустойка в
уговорения размер. Прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни
задължения се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора, както е в случая, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87 ал. 1
ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението
за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ
срок за изпълнение. За да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то
следва да достигне до ответника /арг. чл. 14 ал. 1 ЗЗД/. По делото нито се твърди от кога
ищецът счита договора за предсрочно прекратен, нито кога е отправил нарочно
волеизявление за развалянето му респ. кога то е получено от абоната. Не е ангажирал и
доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно
правото си да прекрати процесния договор преди изтичане на срока му, а само предсрочното
му прекратяване води до възникване на уговорената между страните компенсаторна
неустойка.
Относно неустойката, представляваща разликата между стандарната цена без отстъпка
5
на устройството и преференциалната цена, съдът намира, че тази сума, представляваща
разликата между цената на процесното устройство без абонамент и преференциалната му
обща лизингова цена е втора неустойка, дължима кумулативно с първата, тъй като цели
именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на
потребителя. От друга страна тази неустойка е договорена като двукомпонентна, включваща,
както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и от пазарните цени
на крайните устройства, /в т. ч. когато последните са били изцяло закупени от абоната/,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Така договорена,
клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката,
които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои
точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се
отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като
предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни
вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само
при неплащане на абонаментните такси
или при неплащането на погасителните вноски за устройството или и в двата случая.
Предвиждайки в договорите за едно и също неизпълнение две различни и едновременно
дължими санкции се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
безспорно приложима в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от
цялото съдържание на договорите /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това посредством
уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от
договора, а именно - цената на устройството, респ. абонаментен план, едностранно, без
съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, тъй като е
извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.
С оглед изложеното съдът счита иска по чл.422 ал.1 от ГПК в частта за разликата над
уважения размер от общо 795,56лв. до пълния предявен размер 944,25лв., която разлика
включва неустойки при предсрочно прекряване на договора в размер на 148,69лв. е
неоснователен и недоказан в тази част.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са държавна такса в размер на 25лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение за
особен представител, и 480 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
общо 880 лв., като с оглед уважаване на част от исковите претенции на основание чл.78 ал.1
6
от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 740,43 лв. за
разноски в заповедното и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на
уважената част на исковите претенции. Неснователно е възражението на особения
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Същото се претендира в минимален размер съгласно
приложимия чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Н. Х. с ЕГН
********** с настоящ адрес **** ДЪЛЖИ на „******, сумата в размер на общо 795,56 лв.
(седемстотин деветдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) – главница, представляваща
неизпълнени парични задължения на длъжника за абонаментни такси, услуги извън
абонаментния план и лизингови вноски, произтичащи от договор за мобилни услуги,
сключен на ***., допълнително споразумение от **** и договор за лизинг от **** за което
са издадени фактури с №**********/05.05.2020г., №**********/05.06.2020г.,
№**********/05.07.2020г., №**********/05.08.2020г; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /17.01.2023г./ до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№55 от 18.01.2023г. по частно гр.дело 213/2023г по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.422 ал.1 от ГПК в частта за разликата над 795,56лв. до пълния предявен размер от
944,25лв., която разлика включва неустойки при предсрочно прекратяване на договора в
размер на 148,69лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА П. Н. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес**** ДА ЗАПЛАТИ на
„**********сумата общо 740,43 лв./седемстотин и четиридесет лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство по частно гр.дело
213/2023г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на
уважената част на исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№213/2023г. на ВТРС.
7
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8