РЕШЕНИЕ
№ 18288
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110154767 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане два осъдителни иска с правно основание по
чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 и по чл. 12 от Регламент (ЕО) №
261/2004 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Силвия Г.
Г. Д. и Ц. Й. Д. срещу Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани, peг. номер в
Ирландия 104547, със седалище и адрес на управление: Ирландия, гр. Дъблин, Бизнес
парк Еърсайд Суордс, Дъблин.
Предявени са за разглеждане: 1/ два осъдителни иска с правно основание по чл.7
т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата от по 400 евро за всекиго от
ищците – обезщетение за отмяна на полет FR 4383 с направление София (SFA) –
Париж - Бове (BVA), планиран за дата 25.04.2024 г. и 2/ два осъдителни иска с правно
основание по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82
ЗЗД за сумата от по 182 евро за всекиго от ищците, представляваща претърпени
имуществени вреди, формирани от сбора на цената на самолетен билет за дата
29.04.2024 г. с направление Париж – София за полет, изпълняван от „България Еър“
АД на стойност 160 евро съгласно фактура от 20.03.2024 г. и цената на билет за
посещение на музей „Лувър“ на стойност 22 евро, която сума била заплатена на
09.04.2024 г.
Ищците Г. Г. Д. и Ц. Й. Д. твърдят, че сключили договори за въздушен превоз с
ответника, за което закупили самолетни билети за полет FR4383 с направление София
(SFA) – Париж - Бове (BVA), планиран за дата 25.04.2024 г. На 24.04.2024 г. в 20:32 ч.
на електронната поща на ищеца Г. Г. Д. била изпратена информация от ответника, че
полет FR 4383 е отменен поради стачки във Франция и планираният полет няма да
бъде осъществен. Ищците потърсили други алтернативни полети, но такива не били
открити. На 25.04.2024 г. ищците направили запитване до аерогара Париж – Бове дали
1
е налице твърдяната от ответника стачка и дали Райънеър Дезигнейтид Активити
Къмпани е изпълнявало полети на посочената дата, при което получили отговор, че
ответната компания е изпълнила полет от София, като самолетът е пристигнал със
закъснение. Ищците считат, че разстоянието между София и Париж е над 1500 км,
поради което ответникът дължи обезщетение за отменения полет в размер на сумата от
по 400 евро на всекиго от ищците. Считат, че стачката не е извънредно обстоятелство,
освобождаващо въздушния превозвач от задължението му да плати обезщетение при
отмяна на полета. До ответника било подадено искане за заплащане на претендираните
обезщетение, но същите не били платени.
Освен обезщетението по чл. 7 от Регламента, ищците претендират репариране и
на причинените им вреди под формата на допълнително сторени разходи за закупуване
на самолетен билет за дата 29.04.2024 г. с направление Париж – София за полет,
изпълняван от „България Еър“ АД на стойност 160 евро съгласно фактура от
20.03.2024 г. и за закупуване на билет за посещение на музей „Лувър“ на стойност 22
евро, която сума била заплатена на 09.04.2024 г. Така посочените разходи били сторени
от ищците във връзка с планираното пътуване до Париж, но поради отмяната на полет
FR 4383 с направление София (SFA) – Париж - Бове (BVA), не успели да се възползват
от закупения билет за полет към София и от закупения билет за музей. Считат, че
ответникът следва да бъде осъден да им заплати допълнително направените разходи.
Претендират и законна лихва върху претендираните суми, считано от подаване на
исковата молба до погасяването, както и присъждане на разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът – Райънеър ДАК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че причините за
закъснението на процесния полет се дължат на извънредно обстоятелство – външна
стачка, довело до отмяна на процесния полет. Сочи, че в процесния период е налице
масова отмяна на редица полети, което се дължало на планирана стачка на
служителите по контрола за въздушно движение. Развива съображения, че следва да се
прави разграничение между „вътрешна“ и „външна“ стачка. Счита, че действително
стачки на персонала на опериращия въздушен превозвач не представляват извънредно
обстоятелство и не освобождават превозвача от задължението ме да заплати
обезщетение по чл. 7 от Регламента при отмяна на полети. В случая обаче сочи, че се
касае за стачни действия, предприети от лица, контролиращия въздушния трафик,
които представляват „външни“ за превозвача, поради което същото следвало да се
отчете като извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента, респ. водещо до
освобождаването на превозвача от задължението му да заплати обезщетение при
отмяна на полета. Сочи практика на СЕС. Сочи, че проблемите, които възникват във
връзка с планираните стачки на служителите по контрола на въздушното движение
представляват непредсказуеми събития, върху които въздушният превозвач не може да
окаже влияние.
Счита за неоснователни и предявените искове по чл. 82 ЗЗД. Счита, че пътниците
имат принципна възможност да претендират обезщетяване на претърпените от тях
вреди, но в случая хипотезата е неприложима. Счита, че в случая не е налице виновно
договорно неизпълнение от страна на ответника, тъй като планираните стачни
действия на служителите по контрола на въздушното движение са попречили на
добросъвестния превозвач да изпълни полета според планирането му. Намира освен
това, че претендираните имуществени вреди не са били предвидими към момента на
възникване на облигационното провоотношение между страните. Счита, че не са
предвидими разходите за последващ полет, несвързан с процесния и изпълняван от
друга компания, както и разходите за планирано посещение на музей. Намира освен
това, че с представените от ищците доказателства не се установявало, че именно те са
сторили твърдените разходи. Поради тези и останалите подробно изложени
2
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004:
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени
в договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение
в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 евро за всички полети до
1500 километра и 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра, в която хипотеза
попада и настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“ РЕО 261/2004), като съгласно
задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз, обективирана в
решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл. 7 от
Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа,
с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече
след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е следвало да изпълни полет FR4383
с направление София (SFA) – Париж - Бове (BVA), планиран за дата 25.04.2024 г., за
който ищците имат потвърдена резервация; че полетът не е бил изпълнен поради
неговата отмяна; разстоянието между началната и крайната дестинация е между 1500
км. и 3000 км.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението или че е налице основание за неприлагане на Регламент
(ЕО) № 261/2004 поради наличие на извънредно обстоятелство.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 17.01.2025 г. и
приет за окончателен в откритото съдебно заседание от 13.03.2025 г., без възражения
от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото фактите: че са страни по процесния договор за въздушен превоз на
пътници с FR4383 с направление София (SFA) – Париж - Бове (BVA), планиран за дата
25.04.2024 г.; че полетът не е бил изпълнен поради неговата отмяна; че разстоянието
между началната и крайната дестинация е между 1500 км. и 3000 км.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са обстоятелствата налице ли са твърдените от ответника
извънредни обстоятелства, изключващи отговорността му съгласно регламента.
Ответникът обосновава извънредните обстоятелства с външна стачка, довело до
отмяна на процесния полет. Сочи, че в процесния период е налице масова отмяна на
редица полети, което се дължало на планирана стачка на служителите по контрола за
въздушно движение.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като
3
обективно и пълно, се установява, че Eвроконтрол издал две NOTAM съобщения.
Първото от тях, с период на валидност от 04:00 UTC на 25.04.2024 г. до 04:00 UTC на
26.04.2024 г., в което се указвало, че авиационните оператори трябва да намалят
своите търговски разписания за полети на 25.04.2024 г. с 50% от първоначално
планираните движения (считано от и за летище Бове), като услугите за управление на
въздушния трафик на летище Бове ще бъдат затворени за целия период на стачката.
Второто съобщение било с период на валидност от 04:00 UTC на 25.04.2024 г. до 04:00
UTC на 26.04.2024 г., като в него се указвало, че авиационните оператори трябва да
намалят своите търговски разписания за полети на 25.04.2024 г. с 45 % от
първоначално планираните движения (считано от и за летище Бове), като услугите за
управление на въздушния трафик на летище Бове ще бъдат затворени за целия период
на стачката.
По делото са представени към отговора на исковата молба Становище на
Райънеър, отдел „Полетни операции“, извадка от електронната страница на
Евроконтрол и резюме за конферензията на френската служба по контрола на
въздушно движение, две NOTAM известия, както и 3 броя тактически актуализации от
25.04.2024 г., от които се писмени доказателства се установява, че на процесната дата
25.04.2024 г. се е провела стачка на служителите по контрол на въздушното движение
във Франция.
От представените по делото NOTAM съобщения и заключение по СТЕ се
установява, че към обявения час на полета стачните действия на служителите по
контрола на въздушното движение все още са били активни.
Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004 при отмяна на полет
съответните пътници получават от въздушния превозвач при условията по този
параграф, първо, помощта по член 8 от Регламента, а именно правото на
възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране, второ, безплатно храна,
напитки, настаняване в хотел и телефонни обаждания съгласно член 9 от същия
регламент и трето, фиксирано обезщетение съгласно предвиденото в член 7 от
Регламента, освен ако не са били своевременно информирани за отмяната на полета
(Решение от 12.05.2010 г., С-294/10, EU:C:2011:303).
За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при
голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се
позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или
отмяната на следващия полет - решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС.
Съгласно съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки,
може да възникнат в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Съгласно Решение по дело С-12/11
Denise McDonagh срещу Ryanair Ltd на Съда на Европейския съюз от съображения 14 и
15 на Регламента се извежда неизчерпателен списък на тези обстоятелства. В Решение
по Дело C-549/07 Съда на Европейския съюз сочи още, „че общностният законодател
не е имал предвид, че тези събития, чийто списък е само ориентировъчен,
представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено, че могат да
създадат такива обстоятелства”. Нещо повече, за да бъде определено едно събитие
като извънредно, то следва да „не е присъщо на нормалното упражняване на дейността
на съответния въздушен превозвач” и да „се намира извън ефективния му контрол
4
поради своето естество или произход“ - в този смисъл и Решенията по дела C-12/11 и
C-257/14 на СЕС.
За целите на изясняване на понятието „извънредни обстоятелства” по смисъла
на съображения 14 и 15 от Регламента, следва да се има предвид, че Съдът на
Европейския съюз счита, че e необходимо превозвачът да установи, че дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до закъснение/отмяна на полета
/Решение по дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree
Italian/.
В тази връзка според т. 42 от решение от 23 март 2021 г., Airhelp (C28/20, EU: C:
2021: 226), извънредни обстоятелства може да възникнат по-конкретно в случаи на
стачки, които оказват въздействие върху дейността на опериращия въздушен
превозвач, но законодателят на Съюза е имал предвид стачките, които са външни за
дейността на съответния въздушен превозвач. Следователно именно стачни движения,
започнати и последвани от ръководители на полети или от персонала на летище, може
да представляват "извънредни обстоятелства" по смисъла на член 5, параграф 3 от
Регламента. За сметка на това стачка, започната и последвана от членове на персонала
на опериращ въздушен превозвач, представлява "вътрешно" за това предприятие
събитие, включително когато става въпрос за стачка, започнала по призив на
синдикални организации, при положение че същите действат в интерес на
работниците на посоченото предприятие. Същевременно, ако такава стачка намира
източника си в искания, които само публичните органи могат да изпълнят и които
поради това са извън ефективния контрол на съответния въздушен превозвач, тя може
да представлява "извънредно обстоятелство" по смисъла на член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004. При тези правни съображения в конкретния случай процесната
стачка е външно събитие за въздушния превозвач.
Общностният законодател обаче не е имал предвид, че тези събития, чийто списък
е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а
единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички
обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1,
буква в) от този регламент. В т. 39 – 41 от същото решение е прието, че общностният
законодател възнамерява да придаде освобождаващ от задължението да се обезщетят
пътниците в случай на отмяна на полет характер не на всички извънредни
обстоятелства, а единствено на тези, които не биха могли да бъдат избегнати дори при
вземане на всички разумни мерки. Тъй като не всички извънредни обстоятелства са
освобождаващи, този, който възнамерява да се позовава на тях, трябва освен това да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез такива, които в момента на проявяване на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач.
На следващо място, в Решение на Съда от 11 юни 2020 година по дело C74/19 г. е
посочено, че "разумните мерки", които въздушният превозвач е длъжен да предприеме
на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, трябва да целят да се
избегнат типичните последици от извънредните обстоятелства, т. е. отмяната и
голямото закъснение при пристигане. Мерките, които в този контекст могат да се
изискват конкретно от въздушния превозвач, за да се избегнат последиците от
извънредно обстоятелство, а именно в конкретния случай, голямо закъснение, трябва
5
да се преценяват във всеки отделен случай дали превозвачът своевременно е планирал
ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние да
предвиди алтернативни логистични или технически разрешения, които биха могли да
компенсират или поне да намалят значително закъснението на полета, като
използването на заместващо въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на
въздухоплавателното средство или пренасочването на пътника към други въздушни
маршрути, със или без междинно кацане, изпълнявани от самия него или от
други въздушни превозвачи.
Следва да се посочи, че в случая по делото се установи, че не всички полети на
процесната дата са били преустановени, респ. не за всички тях е имало забрана за
извършването им. От задължителните за авиационните оператори NOTAM съобщения
на Евроконтрол се установи, че за авиационните оператори е имало задължение
единствено да намалят своите търговски разписания – пъровначално с 50 %, а с
последващото съобщение процентът е намален на 45 %, тоест, авиацинните оператори
са могли да изпълнят 55 % от планираните разписания. Ответникът не доказа в
настоящото производство, че е взел всички разумни мерки, за да изпълни
задължението си по договора за въздушен превоз, респ. че е изплънил 55 % от
планираните за датата полети, като изпълнението и на процесния би надхвърлило този
разрешен от Евроконтрол процент.
Не се установи освен това и въздушният превозвач да е предложил
премаршрутиране на пътниците, въпреки че е бил известен отнапред за стачката на
служителите. Ответникът е могъл да организира премаршрутиране за ищците, което
евентуално да се разгледа като предприета „разумна мярка“, но в случая такова не е
налице.
С оглед достигнатия от съда извод, че въздушният превозвач не доказа
използване на разрешения му капацитет за процесната дата, както и че не е предложил
адекватно премаршрутиране на ищците, т.е. не е взел разумните мерки, за да
предотврати въздействието на извънредните обстоятелства, то на ищците се дължи
обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Същото
е в размер на сумата от 400 евро с оглед на факта, че се касае полет на територията на
Общността над 1500 км. Съдът намира за неоснователни направените от ответника
възражения за това, че не носи отговорност пред ищците съгласно регламента.
Предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от предявяването на исковата молба до погасяването.
По исковете по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 82 ЗЗД:
В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договори за
въздушен превоз за полет FR4383 с направление София (SFA) – Париж - Бове (BVA),
планиран за дата 25.04.2024 г., чието изпълнение е отменено от ответника; както и че
ищците са претърпели имуществени вреди в твърдения размер, като не са се
възползвали от закупения самолетен билет за дата 29.04.2024 г. с направление Париж –
София за полет, изпълняван от „България Еър“ АД и от закупения билет за посещение
на музей „Лувър“, които разходи представляват пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на ответника и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението.
6
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
Претенцията на ищците за заплащане на имуществени вреди се основава на
разпоредбата на чл. 12 от Регламент 261/2004 г., като съгласно пар. 1 регламентът се
прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Тази
разпоредба дава възможност на националния съд да определи обезщетение за вредите
/имуществени и неимуществени/, причинени вследствие на неизпълнение на договор
за въздушен превоз. Т.е., освен предвидените в Регламента обезщетения пътникът има
право на пълно обезщетяване за претърпените от него вреди в съответствие с
националното законодателство. В този смисъл е и Решение по дело № С-83/2010 г. на
СЕС от 13.10.2011 г., с което е прието, че целта на обезщетението, предоставено на
пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от Регламент № 261/2004, е
да допълни предвидени в този регламент мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат
обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от
въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл посочената
разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети
вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен
превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално
при условията, предвидени в националното право. Целта на обезщетението,
предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от
Регламент № 261/2004 г., е да допълни предвидените в регламента мерки по такъв
начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. Вредата,
подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може да
бъде не само имуществена, но и неимуществена. В този смисъл и Решение № 4098 от
20.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10018/2021 г.
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент №
261/2004 г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с
нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния
превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки
пътник, който е претърпял вреди над този размер, има право да получи допълнително
обезщетение по общия ред. Тази претенция обаче се нуждае от пълно и главно
доказване.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД освен реално изпълнение на
договорно задължение кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му
причинени от неизпълнението - пряка и непосредствена последица от неизпълнението,
ако са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Съгласно чл. 82
ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди. Според установената по приложението на чл.
82 ЗЗД практика на ВКС разликата между имуществото след неизпълнението и
икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било
точно изпълнено, формира размера на претърпяната вреда. Претърпените загуби
представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на
имуществото на кредитора или увеличаването на неговия пасив, докато пропуснатата
полза е осуетена сигурна възможност за увеличаване на имуществото на кредитора,
което би настъпило при точното изпълнение от страна на задълженото с договора лице.
Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно - следствена
връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича
от неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат. Когато
7
вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника -
на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са
косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите, когато длъжникът е
недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат
при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение.
Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата
грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключване на
договора, и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се
отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.
От представените по делото доказателства /издадена фактура за закупени
самолетни билети с направление Париж – София за 29.04.2024 г. на всекиго от ищците
и издадена разписка за платената сума от общо 626 лева на „Юнайтед Травел“– / - л.
14-15 и л. 243, се установява, че ищците са закупили и самолетни билети за полет на
връщане към София за дата 29.04.2025 г. Установява се освен това, че същите са
закупили и два електронни билета за посещение на музей „Лувър“ на дата 26.04.2024
г., за което са заплатили сумата от общо 44 евро. Приети по делото са издадените
електронни билети /л. 29 – 34/, както и извлечение от банковата сметка на ищеца Г. Д.
с отразена банкова операция за закупуване на билетите /л. 240/.
Ето защо с оглед установените по делото факти и приетите доказателства, може
да се наложи извод, че ищците са направили разход за закупуване на самолетни
билети с направление Париж – София за дата 29.04.2024 г. и билети за посещение на
музей на 26.04.2024 г. Общата сума, заплатена за самолетен и музеен билет от всекиго
от ищците е в размер на 182,03 евро. Съдът намира, че претърпените от ищците
имуществени вреди са в пряка и причинно-следствена връзка с отмяната на процесния
полет, доколкото ако същият е бил изпълнен съобразно уговореното време и място, то
ищците биха имали възможност да използват закупените самолетни билети и билети
за посещения на музей.
Фактът, че на обезщетяване като пряка вреда от отменения полет подлежи и
разходът за обратния полет, респ. допълнително направените разходи, какъвто в
случаят е и закупеният билет за посещение на музей, може да се изведе и от т. 4.2 и т.
4.3.2 от Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети
и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в
случай на произшествия, изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския
парламент и на Съвета. В този смисъл е и Решение Denise McDonagh/Ryanair Ltd., C-
12/11, ECLI:EU:C:2013:43, т. 66.
Относно предвидимостта на претърпените вреди съдът намира, че за ответника,
действащ в качеството на превозвач, е било предвидимо при сключване на договора за
превоз, че ищците, предприели краткосрочно пътуване до дестинация Париж е
следвало да ангажират и транспорт за връщане към София, както и за възможността да
посетят различни туристически обекти в града. При полагане на дължимата грижа
гореописаната вреда се явява предвидима за авиопревозвача. Ето защо, претенцията на
ищците е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да
се присъдят претендираните разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а
именно: 1225,80 лева адвокатско възнаграждение, 200 лева държавна такса и 5 лева за
издаване на съдебно удостоверение. В полза на всекиго от ищците следва да се
присъди сумата от 715,40 лева. Не следва да бъде уважено искането за присъждане на
8
направените разноски във връзка с издаването на съдебно удостоверение, което да
послужи пред Евроконтрол, за неговия превод, както и заплатени транспортни разходи
за куриерски услуги до посочената институция, тъй като ищците не представи каквото
и да е доказателство във връзка с издаденото съдебно удостоверение. Ето защо
ответникът не следва да носи отговорността за тези разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани, дружество с ограничена
отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия, в
ирландския регистър на дружествата, с рег. № 104547, със седалище и адрес на
управление: Р Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин Суордс,
Дъблин, Ирландия, да заплати на Г. Г. Д., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата от 400 евро на осн. чл. 7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004,
представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на
полет FR 4383 с направление София (SFA) – Париж - Бове (BVA), планиран за дата
25.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2024 г. до окончателното погасяване
на задължението;
- сумата от 182,00 евро на осн. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, представляваща претърпени имуществени вреди, формирани от
сбора на цената на самолетен билет за дата 29.04.2024 г. с направление Париж – София
за полет, изпълняван от „България Еър“ АД на стойност 160 евро съгласно фактура от
20.03.2024 г. и цената на билет за посещение на музей „Лувър“ на стойност 22 евро,
която сума била заплатена на 09.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2024 г.
до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 715,40 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани, дружество с ограничена
отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия, в
ирландския регистър на дружествата, с рег. № 104547, със седалище и адрес на
управление: Р Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин Суордс,
Дъблин, Ирландия, да заплати на Ц. Й. Д., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата от 400 евро на осн. чл. 7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004,
представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на
полет FR 4383 с направление София (SFA) – Париж - Бове (BVA), планиран за дата
25.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2024 г. до окончателното погасяване
на задължението;
- сумата от 182,00 евро на осн. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, представляваща претърпени имуществени вреди, формирани от
сбора на цената на самолетен билет за дата 29.04.2024 г. с направление Париж – София
за полет, изпълняван от „България Еър“ АД на стойност 160 евро съгласно фактура от
20.03.2024 г. и цената на билет за посещение на музей „Лувър“ на стойност 22 евро,
която сума била заплатена на 09.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.09.2024 г.
до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 715,40 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
9
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10