Р
Е Ш Е
Н И Е № 261065
гр. Бургас, 09.08.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 7223 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Агенция за събиране на
вземания” ЕАД против С. Х.С., лично и като ЗП, и Х.С.Х..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против “С. Транс – 11“ ЕООД, Х. и С., въз основа на което е било
образувано ч. гр. дело № 3170/2020г. на РС Бургас. По него е била издадена
такава за солидарно заплащане от длъжниците на сумата 12 492 евро, представляваща
частич-но претендирана главница – за
неплатените
вноски за периода от 20.11.2015г.
до 20.08. 2016г. по Договор
за банков инвестиционен кредит с № 0054/615/16122014, сключен на 16.12.2014г. с “УниКредит Булбанк”
АД, и анекси № 1/04.02.2015г., № 2/18.09.2015г. и № 3/19.10.2015г. към него, вземанията по който са били прехвърлени с Договор
за про-дажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 06.11.2017г., ведно
със законната лихва от 23.06.2020г.
до окончателното плащане, както и за деловодните разноските. Твърди съ-що, че ответниците са подали възражения
по реда на чл.414 от ГПК и му е било указано да предяви иск за вземането си.
Предвид това моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на Х.С.Х. и С.Х.С., че дължат
горната сума, солидарно със “С.
Транс - 11“ ЕООД, заповедта за изпълнение по отношение на което е влязла в
сила. Претендира разноски.
Ответниците оспорват претенцията. Излагат съображения, че имат качеството
на по-ръчители по договора за кредит, сключен от ЮЛ – кредитополучател “С.
Транс – 11“ ЕООД, и в тази връзка – на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД, правото
на иск на заяви-теля срещу тях е било преклудирано. Твърдят също, че договорът
за кредит е нищожен, поради противоречие с разпоредбата на чл.58 от ЗКИ, тъй
като не им е била предоста-вена преддоговорната информация и не са получили
екземпляри от Общите условия на банката. Сочат, че клаузата на чл.4.3 от
договора е нищожна като противоречаща на до-брите нрави – чл.26, ал,1, пр.3 от ЗЗД, тъй като уговорената лихва в размер на 5 % вър-ху наличния кредит е
неморално висока. Оспорват размерите на задължението и твър-дят същото да е било
изплатено изцяло. Оспорват и валидността на договора за цесия – сочат, че е
сключен от лица без представителна власт и е нищожен, поради липсата на
съгласие; че прехвърленото вземане не е индивидуализирано надлежно, т. е.
основание за нищожност на договора поради невъзможен предмет, както и че цесията
не им е била съобщена преди завеждане на заповедното производство и няма
действие по отношение на тях. Искат претенцията да бъде отхвърлена. Претендират
разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” EAД е издадена заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК за солидарно заплащане
на исковата сума от “С. Транс – 11“ ЕООД, Х.С.Х. и С.Х.С., лично и като ЗП, по ч. гр. дело № 3170/2020г. на РС Б, приложено към настоящото.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК, длъжниците – физически лица са подали възражения срещу нея. По
отношение на дружеството заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предявения уста-новителни иск срещу Х. и С., последният лично и като земеделски произ-водител.
На 16.12.2014г. между “УниКредит Булбанк”
АД – кредитодател и “С. Транс – 11“ ЕООД –
кредитополучател, е сключен Договор за банков инвестиционен кредит № 0054/615/16122014, по силата на който на
03.02.2015г., видно от заключението на вещо-то лице по ССЕ, банката му е
предоставила сумата 62 500.32 евро чрез превод по банко-ва сметка за
покупката на товарен автомобил, а то се е задължило да й я върне, ведно с
начислените възнаградителни лихви и други разходи – на 60 месечни вноски, в
срок до 16.12.2019г.
Ответниците С., лично и
като регистриран ЗП, и Х. пък са поели задъл-жение да отговарят солидарно за
дълга с дружеството.
Представени са подписаните
от тях, на същата дата, и посочени като неразделна част от Договора за кредит, Общи
условия, поради което възраженията на двамата за недей-ствителност на кредитната
сделка, поради противоречието й със закона – чл.58 от ЗКИ, са неоснователни.
Неоснователно е и
възражението на ответниците, че имат качеството на поръчители и правото на иск срещу тях е преклудирано, на
основание чл.147, ал.1 от ЗЗД. Действи-телно, те са вписани в Договора за
кредит като солидарни длъжници, а това предполага и изследване на материалното
правоотношение, въз основа на което е възникнала уго-ворената/договорна
солидарност със “С. Транс – 11“ ЕООД, но в случая в цитира-ните по-горе Общи
условия – чл.12.2, Раздел IV ”Обезпечение”, изрично е предвидено, че лицата –
на основание чл.101 от ЗЗД и при условията на чл.121 – 127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ, поемат и отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълже-нията
му за погасяване на кредита от момента на възникването им до окончателното
из-плащане. В чл.12.3 пък е предвидена възможност за сключването на нарочен
договор за поръчителство – с указани правата и задълженията на поръчителя. При
това положение, следва да се приеме, че ответниците безспорно имат качеството
на съдлъжници по сми-съла на чл.121 – чл.127 от ЗЗД и отговарят за целия дълг,
като за свое задължение.
Възраженията за
недействителност на клаузата за договорната лихва са неотносими към предмета на
спора – ищецът претендира само главница, поради което обсъждането им не е
необходимо.
С анекси № 1/04.02.2015г., № 2/18.09.2015г. и № 3/19.10.2015г., към договора за кре-дит, подписани и от ответниците,
условията по него са били предоговаряни.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 06.11.2017г. “УниКре-дит Булбанк” АД е прехвърлило на ищеца вземанията си по кредита.
Неоснователни са
възраженията на ответниците за липса на представителна власт у лицата, които са
го сключили – по делото е представено пълномощно, удостоверяващо наличие на
такава за представителите на банката-продавач, а представляващ
дружест-вото-купувач е неговият изпълнителен директор.
Неоснователни са и
твърденията им цесията да е недействителна поради липсата на предмет –
вземането е надлежно индивидуализирано, чрез договора за кредит, в който е
материализирано, като изрично са посочени и дължимите суми – главница, лихви и
раз-ходи.
Следователно, договорът е валиден и е породил правно
действие между страните по него.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за
длъжниците от деня, в който прехвърлянето на вземането им е съобщено от
предишния кредитор.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаването
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото дело, цесията не им е
била съобщена от “УниКредит Булбанк” АД съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо тях – ал.4.
Представените
уведомителни писма изхождат от ”Агенция
за събиране на вземания” EAД, посочено като пълномощник на
първоначалния кредитор, а не от последния.
С исковата молба
ищецът е представил пълномощно, с което банката го е упълномо-щила
да уведоми от нейно име длъжниците за цесията.
Предвид
горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото
ответниците са били надлежно уведомени за извършената цесия, съобразно
раз-поредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде
зачетено при постановяването на решението, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към
настоящия момент ищецът се явява техен кредитор.
От заключенията на вещото лице по ССЕ се установява, че
дължимата по процесния договор за кредит главница, за периода 20.11.2015г.
– 20.08.2016г., е в претендирания с исковата молба размер – 12 492 евро, както и че в счетоводството на
банката няма отра-зено плащане на тази сума или на част от нея.
При тяхна доказателствена тежест – ответниците не са
ангажирали доказателства те или кредитополучателят да са заплатили на ищеца
същата.
Предявеният установителен иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Върху главницата се дължи законната лихва, считано от 23.06.2020г. – датата на по-даване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окон-чателното
й изплащане,
На ищеца следва да се присъдят направените в заповедното
и настоящото производства разноски: общо 977.30 лв. за ДТ, 180 лв. за
възнаграждение за вещото лице по ССЕ и юрисконсултски възнаграждения в общ
размер от 300 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.С.Х., ЕГН: **********,*** и С.Х. С, ЕГН: **********,
включая и в качеството му на земеделски производител, регис-триран в Областна
дирекция ”Земеделие и гори” на 28.09.2005г. с ЕКАТТЕ на регистрацията 61710 и
Код по БУЛСТАТ: *********, гр.Л, обл.Р, ул.”, че същите дължат солидарно на “Агенция за събиране на взема-ния” ЕАД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, сумата 12 492 евро, представлява-ща
частично претендирана главница за
неплатени вноски за периода от 20.11.2015г.
до 20.08.2016г. по Договор за банков инвестиционен кредит с № 0054/615/16122014, склю-чен на 16.12.2014г. с “УниКредит
Булбанк” АД, и анекси № 1/04.02.2015г., № 2/18.09. 2015г. и № 3/19.10.2015г. към него, вземанията по който са били прехвърлени на дру-жеството с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 06.11.2017г., вед-но
със законната лихва върху нея, считано
от 23.06.2020г.
до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3170/2020 г. на РС Бургас, влязла в сила по отношение на
солидарния съдлъжник /кредитополуча-тел/ “С. Транс – 11“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Б,
ЖК ”.
ОСЪЖДА С.Х.С., в лично
качество и като земеделски произво-дител, и Х.С.Х. да заплатят на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 1 157.30 лв. за държавни такси и възнаграждение
за вещото лице по ССЕ, както и юрисконсулт-ски възнаграждения в общ размер от 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.