Решение по дело №344/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 11
Дата: 11 януари 2022 г.
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20211800500344
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. С., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500344 по описа за 2021 година
С Решение № 260069 от 15.06.2020 г., постановено по гр.дело №
233/2018 г. по описа на Районен съд гр. С., е отхвърлен искът с правна
квалификация чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД, предявен от Д. С.
ГР. срещу Р. Д. Л., за признаване за установено, че сключеният между
ответницата Р. Д. Л. и наследодателя на ищцата С.Д.С., починал на 25.02.2018
г., договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. С.,
обл. С., с административен адрес ул. „С.К.О.“ № 82, а именно УПИ X-91 в кв.
88 по плана на гр. С., целият с площ от 500 кв.м., при съседи: улица с ок. ок.
272-271, улица с ок. ок. 263-271, УПИ XXIII-91 и УПИ IX-95, заедно с целия
първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в
имота, който първи етаж представлява самостоятелно жилище и е със
застроена площ от 60 кв.м., при съседи на първия етаж: от четири страни
външни стени, отгоре- втори етаж на двуетажна масивна жилищна сграда,
отдолу- мазе, заедно с принадлежащото към първия етаж мазе със застроена
площ от 15 кв.м., разположено под първия етаж, срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 28, том I, н.д. №
27/2018 г. от 30.01.2018 г. по описа на Росица Георгиева - нотариус рег. № 486
на НК, е нищожен поради липса на основание.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба на Д. С. ГР. срещу горното решение.
Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано. Оспорва решаващия извод на районния съд за недоказаност на
наличие на заболяване у прехвърлителя, предполагащо настъпване на смъртта
твърде скоро след датата на договора, както и на знание на приобретателката
към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на
1
прехвърлителя. Поддържа, че за периода от 12.01.2018г. до 19.01.2018г.
прехвърлителят е бил лекуван в множество болнични заведения, а
състоянието му се е влошавало, като този факт бил известен на
приобретателката. Прави извод, че, знаейки за неизбежния фатален край на
прехвърлителя, тя е осъзнавала, че няма да й се наложи да престира нищо по
процесния договор от 30.01.2018 г. Анализира части от свидетелските
показания и намира, че районният съд неправилно не ги бил кредитирал.
Счита за неправилни мотивите на съда, че за периода от сключване на
процесния договор (30.01,2018г.) до смъртта на прехвърлителя С.
(25.02.2018г.), единствено приобретателката Л. е полагала грижи за него.
Вместо това поддържа, че през целия този кратък период прехвърлителят е
бил в болница и е бил обгрижван от медицинския персонал на съответното
болнично заведение. Прави изводи от факта на посочване на часа на
изповядване на сделката в нотариалния акт, въпреки липсата на законово
изискване за това. Изразява становище, че без правно значение е посоченото в
мотивите на обжалваното решение, че единствено приобретателката била
полагала грижи за прехвърлителя преди сключването на процесния договор,
тъй като договорът за издръжка и гледане поражда задължения единствено
занапред. Моли съда да постанови решение, с което отменя Решение №
260069/15.06.2020г. по гр. д. № 233/2018г. по описа на PC- С., и вместо него
да уважи предявения иск по чл. 26, ал. 2, предложение четвърто от ЗЗД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не
се явява. Представлява се от адв. А., която поддържа жалбата и моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
не се явява. Представлява се от адв. М., който оспорва жалбата и споделя
изводите на районния съд. Позовава се на заключението по съдебно-
медицинската експертиза, съгласно което дори медицинско лице с много
стаж и опит не би могло да предвиди, кога ще настъпи смъртта на
прехвърлителя, а още по- малко - лице без медицинско образование, каквато е
въззиваемата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Претендира разноски.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред Сливнишкия районен съд доказателства, е вярно и
изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо
да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.

І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.

2
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.

ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното решение
мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба
доводи, следва да се отбележи, че, съгласно съдебната практика (Решение №
420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК), двете
кумулативно изискуеми предпоставки за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
поради липса на основание са: наличие на заболяване, предполагащо
настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание
на приобретателя за това към момента на сключване на сделката. Доказването
им, с цел оборване на презумпцията по чл. 26, ал. 2, изречение второ от ЗЗД
за наличие на основание, е в тежест на ищцовата страна.
В случая съдът намира, че тези предпоставки са недоказани, поради
следните съображения.
Вярно е, че, към момента на сключване на процесния договор,
прехвърлителят е имал множество и тежки заболявания. Видно от
представените по делото, епикризи, обаче, тези заболявания са персистирали
през продължителен минал период. В същия смисъл е и изричното
заключение по т. 3 и т. 5 от СМЕ (л. 156-157 от първоинстанционното дело),
съгласно което „се касае за хронични заболявания с дългогодишна давност“, а
в последните дни на м. януари 2018г. състоянието на С. е било тежко
болестно увредено, но „без да се различава коренно от предходните няколко
седмици“. Леталният изход от заболяванията е бил неизбежен (виж. отговора
на въпрос № 4 от СМЕ), но дори и приблизително не е било известно, кога ще
настъпи той. По този въпрос в.л. Льондев е категорично, че „като цяло в
средносрочен и дългосрочен план прогнозата е била песимистична“, но
„отговор на въпроса за продължителността на живота не може да бъде даден;
специалист лекар е възможно да предвиди, че крайният резултат ще бъде
неблагоприятен, но без да е възможно да се ангажира с конкретни срокове“.
Следователно, фактът, че заболяванията на С. са били тежки, и че
приобретателката е знаела тях и за крайния фатален изход в неопределен
бъдещ момент, не е доказателство нито за непосредствена близка смърт на
прехвърлителя, нито за сигурно знание от нейна страна за това. Несъмнено,
тежестта на заболяванията е давала основание за предположения в тази
насока, но цитираната по- горе съдебна практика, както и Решение № 1259 от
30.11.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2122/2021 г., застъпват становище, че
„допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да
умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не
лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност“. Поради това
предположенията, допусканията и хипотезите, основани на обективно
тежкото здравословно състояние на прехвърлителя, не са достатъчни да
3
обосноват извод за сигурно знание на приобретателя за непосредствено
предстоящата смърт на прехвърлителя, а с това – и покриване на изискванията
за нищожност на договора поради липса на основание.
Аналогично разрешение е дадено и в Решение № 148 от 12.II.1991 г.
по гр. д. № 1448/90 г., I г. о.: „настъпилата кратко време след сключването
на сделката смърт на предишния собственик не означава, че сделката е без
основание. Да се приеме обратното, би означавало да се отрече
алеаторността като съществена характеристика на договора. … Самото
болестно състояние на прехвърлителя и знанието на това състояние от
приобретателя не означава, че договорът е лишен от основание.“
Неоснователни са направените от жалбоподателката изводи от факта, че
районният съд не бил кредитирал част от свидетелските показания.
Действително, в мотивите на обжалваното решение е обосновано
некредитирането на част от показанията на св. Д.. Тяхното обсъждане от
въззивната инстанция, обаче, не води до различни правни изводи поради
следните съображения. Наистина, тежкото състояние на С. през нощта на 27-
ми срещу 28- ми януари 2018г. е дало основание на дежурния лекар да заяви,
че, „ако издържи“, на следващия ден друг лекар щял да даде точна диагноза
(виж. показанията на св. П. – л. 133 от първоинстанционното дело).
Следователно, това състояние на прехвърлителя, независимо от критичния си
характер, е застрашавало живота му само непосредствено и временно, без да
дава основания за средно- и дългосрочни прогнози. По- скоро от изявленията
на лекаря и от разговора между св. П., св. Д. и въззиваемата Л. може да се
направи извод за убедеността на тези лица, че има голяма вероятност, С. да
почине през нощта, но, ако преодолее кризата, той ще се върне в предишното
си състояние. При това, обаче, следва да се има предвид, че (както се посочи
и по- горе), това състояние, макар и тежко, е продължавало с години, без да
може да се прогнозира негово рязко влошаване, а и не се е различавало
коренно от предходните няколко седмици, както сочи в.л. Льондев.
Следователно, то не е давало сигурност, че С. ще почине в непосредствено
близко бъдеще.
От тази гледна точка, твърденията на жалбоподателката, че Л. е
форсирала прехвърлителната сделка, предполагайки скорошната смърт на С.,
са, наистина, напълно възможни, но не и единствено възможни. Не може да
бъде изключена хипотеза, в която С., осъзнавайки тежкото си положение,
евентуалното му допълнително влошаване и възможна близка смърт, е
пожелал да си гарантира бъдещи грижи и издръжка от страна на единствения
човек, който му ги е осигурявал до момента, и който единствен го е
придружавал в болничните заведения (видно от показанията на всички
разпитани свидетели), т.е. човека, на когото може да разчита за това и в
бъдеще. Отделно от това, както вече се обоснова, предположението на
приобретателката за възможна близка смърт на прехвърлителя не е
равнозначно на нейно знание по смисъла на цитираната по- горе съдебна
практика. Поради това съдът намира, че твърденията на жалбоподателката за
сигурно знание на приобретателката за непосредствено предстоящата смърт
на прехвърлителя са хипотетични и недоказани (при нейна доказателствена
тежест), поради което не са в състояние да обосноват извод за основателност
на предявения иск.
Неоснователно жалбоподателката прави изводи от посочването на часа
на изповядване на сделката в нотариалния акт. По този въпрос настоящият
4
съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към
тях на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че
фактът на отразяване на часа в нотариалния акт, сам по себе си не носи
никаква информация за причините за това, и не е доказателство за тях.
Поради това, при липса на други данни, претендираните от жалбоподателката
изводи в този смисъл са изцяло хипотетични и базирани на предположения.
Вярно е, че за краткия период от сключване на процесния договор
(30.01.2018г.) до смъртта на прехвърлителя (25.02.2018г.) последният е
пребивавал предимно в болнични заведения, което дава основание да се
предполага, че непосредствените грижи за него са се полагали
преимуществено от медицинския персонал, а не от приобретателката Л.. Този
факт би имал значение във връзка с предявен иск за разваляне на договор за
издръжка и гледане, но е ирелевантен за предявения в настоящото
производство иск по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД за обявяване на
процесния договор за нищожен поради липса на основание. Изпълнението
или неизпълнението на задълженията на прехвърлителя по такъв договор
няма отношение към неговата действителност, поради което това
обстоятелство е негодно да обуслови целения от жалбоподателката правен
резултат. Съответно, съдът не го обсъжда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че обжалваното
решение било неправилно мотивирано с полаганите от приобретателката
грижи за прехвърлителя преди сключването на процесния договор. Такива
съображения не се откриват в мотивите към съдебния акт, с изключение на
края на едно сложно съставно изречение във втория абзац на стр. 16 от него
(л. 204 от първоинстанционното дело). От този вметнат израз, обаче, не са
направени никакви правни изводи, поради което не може да се приеме, че той
е обусловил крайния изход на делото. За пълнота на изложението съдът
отбелязва, че, дори това да се счете за недостатък на обжалвания съдебен акт,
последният е правилен като краен резултат, тъй като по делото не се доказват
двете кумулативно изискуеми предпоставки за обявяване на договора за
издръжка и гледане за нищожен поради липса на основание.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.

ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
въззиваемата следва да се присъдят направените от нея разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 700 лв. (л. 22 от
делото).

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260069 от 15.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 233/2018 г. по описа на Районен съд гр. С..
ОСЪЖДА Д. С. ГР. с ЕГН ********** да заплати на Р. Д. Л. с ЕГН
5
********** сумата 700 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6