ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер………. 21.02.2019г.
гр.Стара Загора
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 21.02.2019г., в закрито заседание, в
следния състав:
Председател:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1386
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано е по въззивна жалба на Т.п.„Д.Г.С. -
К.“ на „Ю.Д.П.“ ДП С. против Решение №561/05.10.2018г. по гр.дело №877/2018г.
по описа на К. районен съд.
В жалбата се посочва, че решението се обжалва в частта, с
която се признава за установено по отношение на “А.М.“ ЕООД, ЕИК *** с адрес:
гр. К.*** съществуването на вземането на Т.п.„Д.Г.С. - К.“ на „Ю.Д.П.“ ДП С. за 3300лв. главница и 501,82лв. мораторна
лихва за периода от 25.04.2017 г. до 27.12.2017 г. по издадената по ч.гр.д. № 3597/2017 год. по
описа на РС-Казанлък Заповед № 2337/29.12.2017 год. за изпълнение на парично
задължение като се отхвърлят като погасени поради плащане в хода на
производство предявените от Т.п.„Д.Г.С. - К.“ на „Ю.Д.П.“ ДП С. Булстат
2016176540149, представлявано от Т.М.П.- Директор със седалище и адрес на
управление гр.Казанлък, ул.“Освобождение№ 19 против “А.М.“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от М.К.П. - управител с адрес: гр. К.*** искове за сумата 3300
лева главница, представляващи сбор от неплатените главници по фактура №
*********/16.05.2017 г. и фактура № **********/09.05.2017 г. и сумата 501,82
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 27.12.2017
г. за главниците по фактури № **********/25.04.2017 год.; №
**********/09.05.2017 год.; № **********/12.05.2017 год.; № **********/16.05.2017
год.; № **********/17.05.2017 год.; № **********/30.11.2017 год.; № **********/06.12.2017 год, както и в частта
му за разноските, като се иска присъждане на същите за разликата над присъдения
размер от 445 лв до пълния им размер от 1136,10 лв.
Във въззивната
жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като са
изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени
решението в посочената част.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемият заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
С.т окръжен съд
намира, че производството пред настоящата инстанция е недопустимо и следва да
бъде прекратено, по следните съображения:
Депозираната от Т.п.„Д.Г.С.
- К.“ на „Ю.Д.П.“ ДП С. въззивна жалба
против Решение №561/05.10.2018г. по гр.дело №877/2018г.
по описа на К. районен съд в действителност има само характер на молба на
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с искане за присъждане на същите за разликата над уважения
размер от 445 лв до пълния им претендиран размер от 1136,10 лв. Това е така,
тъй като с релевираните в жалбата възражения, въззивникът на практика не
оспорва правилността и законосъобразността на решението по съществото на спора
(тъй като исковете са отхвърлени само поради плащане на задължението след
завеждане на делото), а само по въпроса относно разноските по делото.
В тази връзка, видно е, че в жалбата се оспорва
правилността на съдържащия се в мотивите на решението извод, че задълженията,
предмет на предявените искове за 3300 лева главница, представляваща сбор от
неплатените главници по фактура № *********/16.05.2017 г. и фактура №
**********/09.05.2017 г., били погасени окончателно до 07.02.2018г., преди
датата на подаване на ИМ по делото – 04.02.2018г, както и че поради това,
ищецът нямал правен интерес от завеждането на исковете за тези вземания. Именно
този извод на районния съд е обусловил отхвърлянето на искането за присъждане
на разноските на ищеца по тези искове и присъждането само на направените от него
разноски, касаещи иска за установяване съществуването на задълженията за лихви за
забава в размер на 501,82 лева, за който съдът приел, че ищецът имал правен
интерес да предяви.
Спорният въпрос, с който е сезиран въззивния съд, а
именно – как следва да се разпредели между страните тежестта за разноските по
производството, който е обусловен от това дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, т.е. дали е погасил задълженията си, предмет на
исковете, преди завеждане на ИМ или в хода на висящия процес, обаче не подлежи
на разглеждане в производството по чл.258 ГПК, доколкото е недопустимо да се
обжалва първоинстанционното решение само в частта за разноските. В тази му
част, същото има характер на определение и не подлежи на самостоятелно
обжалване, ако не се обжалва самото решение. А както вече се посочи, във
въззивната жалба не се съдържат възражения срещу решението по същество,
доколкото районният съд е приел, че вземанията на ищеца съществуват, но е
отхвърлил исковете поради зачетено, на основание чл.235, ал.3 ГПК, плащане от
ответника в хода на производството, което ищецът изрично е признал във
въззивната жалба.
Ето защо, искането на ищеца за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, обективирано в подадената от същия въззивна жалба
вх.№12664/19.10.2018г., подлежи на разглеждане по реда и в производство по
чл.248 ГПК, по което обаче компетентен да се произнесе е самият
първоинстанционен съд, а не настоящата въззивна инстанция.
Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело
следва да се прекрати и делото се върне на районния съд за провеждане на
производство по чл.248 ГПК по молбата на ищеца за изменение на решението в
частта за разноските, обективирана в подадената въззивна жалба вх.№12664/19.10.2018г.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по
въззивно търг. дело №1386/2018г. по описа на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на К. районен съд
за провеждане на производство
по чл.248 ГПК по молбата на ищеца Т.п.„Д.Г.С. - К.“ на „Ю.Д.П.“ ДП С. за изменение на Решение №561/05.10.2018г. по
гр.дело №877/2018г. по описа на К. районен съд, в частта за разноските,
обективирана в подадената от ищеца въззивна жалба вх.№12664/19.10.2018г.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.