Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 21.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
М.
при участието на секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 14684 по
описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 163931/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 5705/16 г. по описа на СРС, 155 състав, е
признато за недоказано на основание чл. 194, ал. 2 във вр. с чл. 193, ал. 2 ГПК
направеното от ответника М.М.М. оспорване на автентичността на положения подпис
от М.М.М. в предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
28.01.2016 г., и е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД
сключеният на 28.01.2016 г. предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, по силата на който М.М.М. ***, като продавач, се е задължил да
прехвърли на Б.Ц.Я. ***, като купувач, правото на собственост върху следния
недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. *************състоящ
се от две стаи, хол, кухня и клозет, с площ от около 63 кв. м., при вътрешни
съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“, общ двор на общата сграда, М.Г.Н., заедно
с таван над едната стая, заедно с ½ от мазе, находящо се в общата изба,
при съседи на тази половина: от две страни – М.Г.Н., общия избен коридор и ул. *****С.“,
с квадратура на тази половина – 5 кв. м., заедно с 5,75/100 ид. ч. от общите
части на сградата и прилежащите идеални части от правото на строеж върху
дворното място, съставляващо по документ за собственост – парцел IV в кв. 190 по плана на гр. София, местност Центъра,
целият парцел с площ от 252,55 кв. м., при съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“,
П.С.и Софжилфонд/В.С – ие А., срещу продажна цена от 15 000 лв., част от
която сума е била платена от купувача на продавача, с данъчна оценка на имота –
16 301,80 лв. С решението Б.Ц.Я. е осъден да заплати на М.М.М. на
основание чл. 362, ал. 1 ГПК сумата от 12 000 лв., представляваща остатъка
от дължимата продажна цена по предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 28.01.2016 г. в 2 – седмичен срок от влизане в сила на решението, както
и да заплати на Столична община, Дирекция „ПАМДТ“, район „Възраждане“, на
основание чл. 364, ал. 1 ГПК сумата от 407,55 лв., представляваща дължим местен
данък за прехвърляне на недвижимия имот, а по сметка на Софийския районен съд
на основание чл. 85, ал. 2 и 3 ЗННД сумата от 253,09 лв., представляваща
дължима държавна такса. С решението е наредено служебно да се впише възбрана
върху прехвърления имот до представяне на доказателство от ищеца Б.Ц.Я. за
заплатен местен данък по сметка на Столична община, като за вписването на
възбраната да се изпрати писмо до Агенция до вписванията – гр. София, а на
основание чл. 364, ал. 2 ГПК е наредено да не се издава препис от решението,
докато не бъдат представени доказателства за платен местен данък и нотариална
такса. С решението е указано на Б.Ц.Я., че следва в 6 – месечен срок, считано
от влизане в сила на решението, да извърши отбелязване на постановеното решение
в Агенция по вписванията – гр. София, на основание чл. 115, ал. 2 ЗС. Освен
това М.М.М. е осъден да заплати на Б.Ц.Я. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1 179,45 лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от М.М.М. срещу решение №
163931/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 5705/16 г. по описа на СРС, 155 състав, който
е починал в хода на производството по делото, поради което на негово място са конституирани
на основание чл. 227 ГПК правоприемниците му Е.Л.М. и М.-А.М.М., действаща чрез
законния си представител Е.Л.М.. Твърди се, че обжалваното решение е
неправилно, поради което се иска да бъде отменено. Посочва се, че от
материалите по делото се установява, че делото е разглеждано от
първоинстанционния съд паралелно с предварителната проверка, образувана по
заявителски материал, която не е била приключила към момента на постановяване
на първоинстанционното решение.
Въззиваемата
страна – Б.Ц.Я. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК. Процесуалният представител на въззиваемия в открито съдебно заседание поддържа
становището, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Ищецът
Б.Ц.Я. твърди, че е сключил с ответника М.М.М. на 28.01.2016 г. предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът
се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху следния
недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. *************състоящ
се от две стаи, хол, кухня и клозет, с площ от около 63 кв. м., при вътрешни
съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“, общ двор на общата сграда, М.Г.Н., заедно
с таван над едната стая, заедно с ½ от мазе, находящо се в общата изба,
при съседи на тази половина: от две страни – М.Г.Н., общия избен коридор и ул. *****С.“,
с квадратура на тази половина – 5 кв. м., заедно с 5,75/100 ид. ч. от общите
части на сградата и прилежащите идеални части от правото на строеж върху
дворното място, съставляващо по документ за собственост – парцел IV в кв. 190 по плана на гр. София, местност Центъра,
целият парцел с площ от 252,55 кв. м., при съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“,
П.С.и Софжилфонд/В.С – ие А., срещу продажна цена от 15 000 лв. Твърди, че
при сключването на предварителния договор е платил сумата от 3000 лв., с която
ответникът да плати дължимите данъци и такси, а остатъкът от 12 000 лв.
страните се договорили да бъде платен от купувача при сключването на
окончателния договор. Посочва, че страните се уговорили да се явят на
01.02.2016 г. в кантората на нотариус с рег. N 065 за
сключване на окончателен договор. Твърди, че на уговорения ден и час ответникът
не се явил в кантората на нотариуса, за което бил съставен констативен
протокол. Иска се от съда да постанови
решение, с което да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г. Претендира разноски.
Ответникът
– М.М.М. оспорва иска. Твърди, че ищецът се е подписал вместо него в
предварителния договор от 28.01.2016 г., за което подал сигнал до СРП. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От
представения като доказателство по делото заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим
имот N 82, том LLXVI, дело N 22953/05.11.1996 г. на нотариус при Нотариалната служба
към СРС, се установява, че М.М.М. е придобил чрез покупко – продажба
апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. *************състоящ
се от две стаи, хол, кухня и клозет, с площ от около 63 кв. м., заедно с таван
над едната стая, заедно с ½ от мазе, находящо се в общата изба, при
граници на имота, описани в нотариалния акт.
От удостоверение
за данъчна оценка N **********/28.01.2016 г., издадено от
СО, се установява, че процесният недвижим имот е деклариран на името на М.М.М..
От
представения като доказателство по делото заверен препис от предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г. се установява, че М.М.М., в
качеството си на продавач, се е задължил да прехвърли на Б.Ц.Я., в качеството
му на купувач, следния свой недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна
сграда в гр. София, ул. *************състоящ се от две стаи, хол, кухня и
клозет, с площ от около 63 кв. м., при вътрешни съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“,
общ двор на общата сграда, М.Г.Н., заедно с таван над едната стая, заедно с
½ от мазе, находящо се в общата изба, при съседи на тази половина: от две
страни – М.Г.Н., общия избен коридор и ул. *****С.“, с квадратура на тази
половина – 5 кв. м., заедно с 5,75/100 ид.
ч. от общите части на сградата и прилежащите идеални части от правото на строеж
върху дворното място, съставляващо по документ за собственост – парцел IV в кв. 190 по плана на гр. София, местност Центъра,
целият парцел с площ от 252,55 кв. м., при съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“,
П.С.и Софжилфонд/В.С – ие А., срещу продажна цена от 15 000 лв.
При сключването на предварителния
договор на 28.01.2016 г. сумата от 3 000 лв. е била платена авансово, а
остатъкът, представляващ разликата между уговорената продажна цена и платения
задатък, страните са се уговорили да се плати в деня на сключване на
окончателния договор.
От
констативния протокол от 01.02.2016 г., с рег. N 813, том
I, N 50, съставен от нотариус С.Т., с рег. N 065 на НК, се установява, че на 01.02.2016 г. молителят Б.Ц.Я.
се е явил в кантората на нотариуса за изпълнение на задълженията си по
предварителния договор от 28.01.2016 г., а М.М.М. не се е явил в нотариалната
кантора в уговорения ден и час.
От
приетото по делото заключение на съдебно – графическата експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че почеркът,
с който е изписан ръкописния текст „М.М.М.“, и положения подпис над него за
„продавач“ в предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от
28.01.2016 г., са изпълнени от М.М.М..
От удостоверние за наследници с
изх. N PBE21 – УГ01 – 8896/18.10.2021 г., издадено от
СО, район Възраждане, е видно, че М.М.М. е починал на 13.10.2021 г., като е
оставил за свои наследници по закон – Е.Л.М. – съпруга и М.-А.М.М. – дъщеря.
От
представената по делото схема N 15 – 159720 –
15.02.2022 г.
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.300.479.1.10., издадена
от СГКК, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед N РД – 18 – 32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Възраждане, бул. Стефан С. N 20, eт. 4, е видно, че самостоятелният обект
се намира на ет. 4 в сграда с идентификатор 68134.300.479.1., с предназначение
– жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.300.479, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
нива на обекта - 1, посочена в документа площ – 81,20 кв. м., с прилежащи
части: таван с площ от 11,20 кв. м., ½ мазе с площ от 5,00 кв. м., и
съответните идеални части от общите части, и при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.300.479.1.9., под обекта – 68134.300.479.1.8. и
над обекта – няма.
Видно от
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с изх. N **********/04.02.2022 г., издадено от СО, дирекция
„Общински приходи“, отдел ОП „Възраждане“, данъчната оценка на имот с
идентификатор 68134.300.479.1.10 е 19 055,20 лв. В удостоверението е посочено,
че Е.Л.М. и М.-А.М.М. нямат непогасени
публични задължения за имота.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално легитимирана страна, поради което е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни
материалноправни норми. Обжалваното решение е и правилно, като въззивният съд препраща
към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.
Във връзка с доводите, изложени във
въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд
намира следното:
По
иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно възникнало между страните правоотношение по предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот, елемент от съдържанието на
който е задължението на ответника за сключване на договор за продажба в
изискуемата от закона форма, настъпила изискуемост на задължението, както и
отчуждителят да е собственик на имота към момента на приключване на устните
състезания. Предварителният договор следва да съдържа и уговорки относно
съществените условия на окончателния договор, а когато предварителният договор
е за продажба, съществените условия са вещта и цената.
С
оглед направеното оспорване на автентичността на подписа на продавача М.М.М.
върху предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от
28.01.2016 г. първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл. 193,
ал. 1 ГПК. Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че
оспорването на автентичността на подписа на продавача М.М.М. върху
предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г. е недоказано, тъй като от
заключението на съдебно – графическата експертиза се установява, че почеркът, с
който е изписан ръкописния текст „М.М.М.“ и положения подпис над него за
„продавач“ върху процесния предварителен договор от 28.01.2016 г., са изпълнени
от М.М.М..
Предвид изложеното по – горе, съдът
приема, че по делото се установява сключването на процесния предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г. в изискуемата
от закона писмена форма за действителност на договора. Освен това същият
съдържа клаузи относно същественото съдържание на бъдещия окончателен договор
за покупко – продажба на недвижим имот – индивидуализиран е обекта на правото
на собственост, който се прехвърля срещу насрещното задължение за плащане на
цена в размер на 15 000 лв. При сключването на предварителния договор
купувачът е платил част от продажната цена в размер на 3000 лв. /чл. 3, ал. 1
от договора/, а остатъкът от продажната цена в размер на 12 000 лв. се е
задължил да плати при сключването на окончателния договор. Съобразно
уговореното в чл. 4 от предварителния договор страните са постигнали съгласие
да сключат окончателен договор в срок до 01.02.2016 г. С изтичането на срока,
уговорен в предварителния договор за сключване на окончателен договор, за ищеца
е възникнало правото да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По делото се установява и наличието на
изискванията на чл. 264, ал. 1 и 4 ДОПК. Прехвърлянето или учредяването на
вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В
случая, пред първоинстанционния съд са били представени като доказателства –
удостоверение N **********/28.03.2018 г., издадено от СО, дирекция
„ПАМДТ“, район Възраждане, както и удостоверение N 22020180099090/29.03.2018 г., издадено от ТД на НАП, от които се
установява, че за процесния недвижим имот няма непогасени задължения. С оглед
настъпилото в хода на производството по делото правоприемство на страната на
прехвърлителя пред въззивния съд е представено удостоверение N **********/04.02.2022 г., издадено от СО, дирекция
„ПАМДТ“, район Възраждане, от което се установява, че правоприемниците Е.Л.М. и
М.-А.М.М. нямат непогасени публични задължения за процесния имот.
Неоснователни са доводите, направени с
въззивната жалба, за наличието на висящи наказателни производства. Видно от
приложените по делото материали от СРП постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 16.05.2018 г., постановено по прoкурорска преписка N 18328/16 г.
по описа на СРП, както и постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 18.06.2018 г., постановено по прoкурорска
преписка N 589/21 г. по описа на СРП, са влезли в сила.
Ето защо, искът с правно основание
чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 362, ал. 1 ГПК в 2
– седмичен срок от влизане в сила на решението ищецът следва да заплати на
правоприемниците на ответника сумата от 12 000 лв., представляваща
остатъка от дължимата продажна цена срещу прехвърлянето на процесния имот.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК
ищецът следва да заплати на СО, дирекция „ПАМДТ“, район Възраждане, сумата от
407,55 лв., представляваща дължим местен данък за прехвърляне на имота, а на
основание чл. 85, ал. 2 и 3 ЗННД по сметка на СРС сумата от 253,09 лв.,
представляваща дължима нотариална такса.
Поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение №
163931/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 5705/16 г. по описа на СРС, 155
състав, следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в частта му относно
разноските.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163931/11.07.2019
г., постановено по гр. д. №
5705/16 г. по описа на СРС, 155 състав.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: