Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Силистра, 23.01.2018г.
Силистренският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател:
Кремена Краева
с участието на секретаря М.Стефанова
като разгледа, докладваното от съдия Краева т.д.№ 45 / 2017г. по описа на СОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „БАНКА ДСК" ЕАД - гр.София, ЕИК
1218306161569 претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Н.Х.Н., че дължи на банката следните суми: Главница: 48 369, 98
лв.; Договорна лихва: 11 285,73 лева за периода от 23.06.2011 г. до 22.01.2013
г.;Наказателна лихва: 6 187, 43 лева за периода от 27.10.2011 г. до 22.01.2012
г.;Законна лихва върху главницата считано от 23.01.2013 г. до окончателното
погасяване на задължението, за които
суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.103/2013г на СРС. Претендира разноски за исковото производство. В
условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен поради липса на
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита към момента на образуване на
заповедното производство, ищецът моли съда, с оглед последващата изискуемост на
задълженията – връчването на ИМ, да осъди ответника да му заплати същите суми.
Обоснова дължимостта на претендираните суми с факта на
неизпълнение на задължения на ответника по договор за ипотечен кредит от
30.03.2007 г. изменен с Допълнително споразумение от 30.10.2009г., настъпилата
в тази връзка предсрочна изискуемост на задълженията.
С дадения в срок отговор на исковата молба отв. Н.Х.Н., ЕГН ********** не оспорва факта, че между него и банката- ищец са налице облигационни отношения, но счита, че разпоредби от договора и ОУ са нищожни, по изложени в отговора съображения. Изразява становище, че съединяването на предявените от ищеца установителни и осъдителни искове за едни и същи вземания е процесуално недопустимо. Прави възражения за погасяване на претенцията за процесното вземане поради изтичане на предвидена в закона давност.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените
фактически обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:
Предявените установителни искове са с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, а предявените осъдителни – с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
С
определение по чл.374 ГПК съдът е взел отношение по предварителните въпроси, но
с оглед поддържаните в хода на делото и пледоария по същество възражения на
страните – на ищеца, за недопустимост на
производството, поради това, че възражението по чл.414 ГПК не е подадено в преклузивния
срок по чл.414, ал.2 ГПК; на
ответника- за недопустимост на предявения в условията на
евентуалност иск, следва да се посочи, че съдът се придържа към следното
изразено становище:
По делото е представено копие от поканата за доброволно
изпълнение до длъжника, връчена при условията на чл.46,ал.2 ГПК на 19.08.2013г.
На 20.08.13г. длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК. Това означава, че
възражението е подадено в срок. Без значение са обстоятелствата, че длъжникат
не е изпълнил в срок указания на заповедния съд за представяне на доказателства
за датата на която му е връчена заповедта.
Предявеният осъдителен иск за присъждане на главница и
лихви по договора за кредит се основава на факт, който не попада в кръга от
факти, явяващи се основание на установителния иск -обявяването на предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита. Този факт съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК не подлежи на съобразяване в производството по
разглеждане на установителния иск. Допустимостта на съединяване с осъдителен
иск е изрично предвидена в т.11.б.от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, където е
указано, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на
ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен
установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за
съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. Предвид това
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск се явява допустим.
По
делото не се оспорва сключването на договор за ипотечен кредит от 30.03.2007г.
между БДСК ЕАД и кредитополучателя Н. Х.Н. , като предоставеният кредит е бил в
размер 49 800 лв. със срок за издължаване – 300 месеца, считано от датата на
неговото първо усвояване, при уговорени лихви и неустойки. Не се спори и следствие
извършената от вещото лице проверка се е установява, че БДСК ЕАД е изпълнила
своя ангажимент и е предоставила средствата по кредита на 30.03.2007г., а
кредитът реално е усвоен на 02.04.2007г. Според чл. 10 от
договора за кредит неразделна част от същия се явяват ОУ за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел, а в чл. 20.2
от тези условия са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита - допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни. В чл. 20.1 и 20.2 от ОУ е въведена санкция за
забавено изпълнение на задълженията по договора за кредит - тези клаузи гласят,
че при забава в плащането на месечна вноска от седмия ден, следващ падежната дата,
определена в договора, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, а след настъпване на
предсрочната изискуемост до предявяване на молбата за събиране на кредита по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 %. На 30.10.2009г. между
страните е сключено допълнително споразумение с изявления по отношение на
остатъка на дълга в размер на 49 435 лв. – 48 309,98лв. главница и
1122,39 лихви, като е уговорен гратисен период от 12 месеца за издължаване по
главницата, без да се променя крайния срок за издължаването на кредита. В този срок
кредитополучателят се е задължил да заплаща част от месечната лихва по
погасителния план в размер на 200 лв., а непогасената част от начислената лихва
да се капитализира към остатъка от главницата след изтичане на гратисния
период.Изрично е посочено, че към датата на допълнителното споразумение лихвата
по кредита е в размер на 9,29 %, формирана при условията на договора от
03.2007г.
Не
се твърди и не се установява, че преди датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК, банката е изпращала съобщение до кредитополучателя за обявяването
на кредита за предсрочно изискуем, като в т. 14 от заявлението по чл.417 ГПК заявителят
се позовава единствено на настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на
основание чл. 20.2 от Общите условия на банката за конкретния вид кредитиране.
Поради
това, следва да се приеме, че претендираното от банката като предсрочно
изискуемо вземане не е такова - ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК, /т.18/.
Предвид липсата на отправена претенция за част от вноскити с вече настъпил
падеж – до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и с оглед
съдържанието на заявлението - претенцията по чл.422 ГПК за установяване на
заявеното вземане, основана на предсрочна изискуемост на кредита, следва да се
отхвърли в изцяло – както за предявеният
със заявлението размер, така и за падежиралите частично суми към датата на
заявлението за издаване на заповед. В
този смисъл Решение № 115 от 11. 01. 2016 г. по т. д. № 2427/2014 г. на ВКС, ІІ
т. о.
Отхвърлянето
на предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, представлява
сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на евентуално съединеният от
банката осъдителен иск за претендираните въз основа на договора за кредит суми
с твърдения за обявяване на длъжника предсрочна изискуемост с връчване с
връчване на преписа от исковата молба.
По
делото не е спорно и съобразно неоспореното в тази част заключение на вещото
лице по назначената ССЕ се установява, че на 29.07.11г. е направено последното
плащане по кредита, а по допълнителното споразумение от 30.10.2009г. няма
извършени плащания за главница. След като длъжникът е изпаднал в трайно
просрочие, банката е могла да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като
за нейното обявяване ответника бива уведомен с получаване на ИМ, със
съдържажото се изявление на БДСК ЕАД в този смисъл – 13.01.2017г. Ответникът е противопоставил възражение за
точния размер на претенцията. Относно размера на дължимата главница съдът
съобразява заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно -
счетоводна експертизаотносни - стр.7, втори вариант, считайки че в тази част
заключението отразява договореното между страните и приема за дължими – 47
413лв. Предвид това намира за основателен иска за сумата от 47 413лв. като за
разликата над над този размер до претендираните 48 369, 98 лв. го
отхвърля. Относно договорните лихви се възприемат изчисленията на вещото лице
по основното му заключение, въпрос 4, вариант А, с изчисления на лихвата от
23.06.2011г. до 22.01.2013г. – 7 320, 94лв. След прибавяне на сумата от 2 075,
13лв. – декапитализана лихва, съдът приема за дължими общо 9 396, 07 лв. –
договорни лихви. Съгл. р. VІІ – „Отговорност и санкции” т.20.2 от Общите
условия за предоставяне на ипотечни
кредити – при забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
л.процент увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. По отношение
на датата на настъпилата предсрочна изискуемост по осъдителния иск съдът
възприема 13.02.2017г., а именно връчване на преписа от исковата молба. С оглед
формираните изводи за начало на предсрочната изискуемост, съответно и изискуема
главница в цялост – претенцията на банката за сумата от 6 187,43 лв. –
наказателни лихви се явява неоснователна.
По
доводите за неравноправни клаузи в ОУ – с право на банката едностранно да променя
лихвата по кредита без обективен критерий, заложен в договора, поради което и
клаузите са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправни по
смисъла на чл.143, т.3, т.10 и т.12 от същия закон:
Гореизложеното касае неиндивидуално уговорени
клаузи. С оглед подписаното на 30.10.2009г.
допълнително споразумение - постигнато е съгласие за размер на лихвата
по кредита към датата на сключването на споразумението, формирана при условията
на договора– общо 9.29 %, в какъвто смисъл съдът разбира клаузата на т.2.
По
възражението за давност: По евентуалния иск се претендира настъпване на
предсрочна изискуемост на целия остатък от вземането по процесния договор за
кредит и допълнително споразумение, считано от момента на депозиране исковата
молба в съда, евентуално връчване ИМ. Предвид това давността е започнала да тече от посочените дати,
поради което същата към момента не е изтекла. Към 26.10.11г. не е осъществен
фактическия състав за настъпване предсрочната изискуемост на вземането, предвид
това доводите в отговор на исковата молба, че от тази дата е започнала да тече
давността са неоснователни.
Поради
разглеждане на евентуалния осъдителен иск, по който дължима е държавна такса в
размер на 4% върху интереса, ищецът следва да бъде осъден да заплати остатъка
от дължимата държавна такса по сметка на СОС на основание чл.77 ГПК. Тази такса
в размер на останалите 2% върху интереса възлиза на 1316,86 лева.
Водим
от горното, ОС
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска на „БАНКА ДСК" ЕАД - гр.София, ЕИК 1218306161569 за установяване
съществуване на вземане по отношение на Н.Х.Н., за следните суми: Главница: 48 369, 98 лв.;
Договорна лихва: 11 285,73 лева за периода от 23.06.2011 г. до 22.01.2013
г.;Наказателна лихва: 6 187, 43 лева за периода от 27.10.2011 г. до 22.01.2012
г.;Законна лихва върху главницата считано от 23.01.2013 г. до окончателното
погасяване на задължението, за които
суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.103/2013г на СРС.
ОСЪЖДА
Н.Х.Н.,
ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД - гр.София, ЕИК 1218306161569,
дължими по договор за ипотечен кредит от 30.03.2007 г. изменен с Допълнително
споразумение от 30.10.2009г. суми в размер на: 47 413лв., представляващи
неиздължена главница, 9 396, 07 лв., представляващи договорни лихви за периода
от 23.06.2011 г. до 22.01.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.79 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, като отхвърля иска за главница и дог.лихви над присъдените суми до
претендирания размер и за сумата от 6 187,43 лв. – наказателни лихви.
ОСЪЖДА
„БАНКА ДСК" ЕАД - гр.София, ЕИК 1218306161569 да заплати по сметка на СОС
допълнително държавна такса по предявения в евентуалност осъдителен иск в
размер на остатъка от 2% върху интереса или сумата от 1316,86 лева, на
основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис от същото на страните
с въззивна жалба пред ВнАС.
СЪДИЯ
: