№ 13
гр. Тутракан, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200014 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000913 от 27.12.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на С. А. А., с ЕГН:
**********, от ********************* за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят С. А., който го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи,
свързани с несъставомерност на деянието от субективна страна поради
липсата на надлежно уведомяване на собственика на автомобила за
настъпилата служебна дерегистрация.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената В. А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в които се навеждат доводи за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Твърди се, че
жалбоподателят бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за изтеклата
1
му застраховка „ГО“. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.11.2024 г. актосъставителят З. С. и свидетелите Т. С. и М. М. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения, извършвайки контрол на движението по пътищата. Около 12:40 ч.
те се намирали в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Трансмариска“, където
заели установъчен пункт. Тогава установили движещ се лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“ с рег. № *********************, който решили да спрат.
Служителите на реда констатирали, че водач бил жалбоподателят А.. В хода на
проверката се установило, че МПС било собственост на друго лице – С. Г.,
като същото било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, считано от 22.10.2024 г.
Актосъставителят С. съставил АУАН серия GA № 1275774/08.11.2024 г.,
с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Във връзка с установеното от актосъставителя нарушение била
образувана преписка с № 3519/2024 г. по описа на РП – Силистра с оглед
събиране на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция
на АНО № 24-0362-М000118/14.11.2024 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от
ЗАНН. В хода на проверката се установило, че собственикът на автомобила не
бил уведомяван от органите на МВР за настъпилата дерегистрация.
Проверката приключила с Постановление на наблюдаващия прокурор от
17.12.2024 г. за отказ от образуване на ДП, тъй като прокурорът счел, че
липсвал умисъл при осъществяване обективните елементи на престъпния
състав, вследствие на което материалите от нея били изпратени отново на
АНО.
На 27.12.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362-
2
000913, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
На 08.01.2025 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
заверени копия на: НП № 24-0362-000913/27.12.2024 г.; АУАН серия GA №
1275774/08.11.2024 г.; МР № 24-0362-М000118/14.11.2024 г.; Постановление за
отказ от образуване на ДП по пр. пр. № 3519/24 от 17.12.2024 г.; Докладна
записка № 362р-259/13.11.2024 г.; Справка картон на водача С. А.; Справка
АИС – регистрация на МПС; Справка за собственост на МПС; Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г.; Служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство (АНП) е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а
именно – Постановление № 3519/2024 г. от 17.12.2024 г. на РП – Силистра за
отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е образувано
законосъобразно.
Наказателно постановление № 24-0362-000913/27.12.2024 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово
изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел
фактическата обстановка, описана в прокурорския акт, като с НП е наложил
3
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания.
Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред.
Жалбоподателят е осъществил обективните белези на нарушението,
доколкото управляваният от него автомобил към 08.11.2024 г. е бил със
служебно прекратена регистрация – т.е. не е бил регистриран по надлежния
ред.
По отношение осъществяването на субективната страна на деянието
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, вследствие
тълкуването на която може да се заключи, че деянието е осъществимо и при
умишлена, и при непредпазлива форма на вината. В предстоящия анализ
съдът ще се ограничи до изследването единствено налице ли е
непредпазливост у жалбоподателя, тъй като липсата води директно до липса
и на умисъл (като по-тежката форма на вината), до какъвто извод е стигнал
наблюдаващият прокурор.
Съгласно ТП № 2/2023 г. на ВКС и ВАС липсата на уведомяване на
собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила е формална
предпоставка същият да е действал невиновно при управлението на така
дерегистрирания автомобил. В настоящия случай собственикът на процесния
автомобил не е бил уведомяван за настъпилото на 22.10.2024 г. служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, видно от приетото като
доказателство копие на Докладна записка № 362р-259/13.11.2024 г.
Същевременно АНО нито е събрал в хода на досъдебната фаза на процеса,
нито е представил в хода на съдебната такава, други доказателства, които да
сочат, че жалбоподателят е действал виновно при извършване на процесното
нарушение. При това положение, предвид задължителната за настоящия
съдебен състав сила на цитираното тълкувателно постановление, съдът
намира, че деянието на жалбоподателя е невиновно извършено (липсва
непредпазливост), тъй като въпреки че е бил длъжен съгласно чл. 140, ал. 1,
пр. 1 от ЗДвП да управлява регистрирано по надлежния ред МПС, субективно
в конкретната ситуация не е могъл да предвиди обстоятелството, че
4
управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Налице е обстоятелство по чл. 14, ал. 2 от НК,
изключващо непредпазливостта, а именно фактическа грешка (незнание)
относно дерегистрацията на процесното МПС, което незнание не се дължи на
непредпазливост на жалбоподателя, тъй като дори и при полагане на
дължимата грижа той не би бил в състояние да я избегне.
Доводът на представителя на АНО, че жалбоподателят е бил уведомен от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ и въз основа на това – че същият е
знаел за прекратяването на регистрацията, следва да се отклони като
неоснователен. Първо, уведомлението от ГФ до собственика на МПС няма
отношение към оформянето на субективната страна на деянието, тъй като то
предхожда дерегистрацията (по аргумент от противното от цитираното ТП на
ВКС и ВАС, в което е анализирано уведомлението от органите на МВР, с което
собственикът се уведомява за точната дата на прекратяване на регистрацията
на МПС) и не предполага, че собственикът ще разбере кога точно би
настъпила тя. Второ, твърдението за настъпилия факт на надлежното
уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, остава недоказано, тъй като то се уповава
единствено на справка в базата данни на МВР.
Другият довод на представителя на АНО – че нарушаването на чл. 100,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП (неносенето на документ за сключена „ГО“) от
жалбоподателя води до наличие на вина и по отношение процесното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, също е несъстоятелен. Изводът следва от
обстоятелството, че няма никаква връзка между двете нарушения, която да
обуславя довода на процесуалния представител на АНО. Съвсем не е
невъзможно както да не се носи документ за сключена застраховка при
наличие на надлежна регистрация на съответното МПС, така и обратното – да
се носи документ за налична и валидна застраховка при липса на надлежна
регистрация (напр. когато все още не е настъпило служебното възстановяване
на регистрацията след сключване на нова „ГО“).
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването
му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното
лице е действало невиновно при извършване на административното
5
нарушение.
Предвид изхода на делото, искането на представителя на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли като
неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0362-000913 от 27.12.2024
г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на С. А. А.,
с ЕГН: **********, от *********************, за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6