РЕШЕНИЕ
№ 15.02.2013 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав
На двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР:В.Н.
Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова
Гражданско дело №3352 по описа за 2012 година.
Производството е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр.
с чл.422 от ГПК,във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Предявен е иск от БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София община Младост ж.к. „Младост”4 ,бизнес парк София,сграда 14
представлявано от изпълнителния директор Луик Льо Пишу,чрез юрисконсулт Д.И.В. срещу Г.В.Т.,с ЕГН:********** *** ,в който се
твърди,че между ищецът и ответника
имало сключен договор за потребителски
паричен кредит с номер РLUS-01480686 от 11 май 2010 г., като ищцовото
дружество отпуснало заем в размер на 2 100
лв.на ответника.Твърди се, че сумата, предмет на горепосочения договор била
предоставена по банкова сметка ***, съгласно чл.3 от договора, с което БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД изпълнило задължението си по него.В поле „удостоверение
на изпълнението" от приложения договор, клиентът бил удостоверил
усвояването на заема, с което фактическия състав по реалната сделка бил
изпълнен. Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възникнало задължението да
погаси заема на 12 месечни вноски- всяка по 216.08 лв., които вноски
съставлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба
на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Твърди се, че ответникът Г.В.Т.
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.11.2010 г., като към тази
дата били погасени 5 месечни вноски. На основание чл.5, изр.2 от договора
вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД ставало предсрочно изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. По
този начин ответникът следвало да изплати заема увеличен с надбавката в размер
на 1 426.87 лв., представляващ оставащите 7
броя погасителни вноски към 03.12.2010 г., към която дата е станал
изискуем в целия размер. Твърди се, че ответникът Г.В.Т. дължал и обезщетение
за забава в размер на законната лихва - 172.52 лв. за периода от настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита – 03.12.2010 г. до 30.05.2012г. Към момента
ответникът дължал на дружеството следните суми:1 262.20 -главница,надбавка по
чл.3 в размер на 164.67 лв. и 172.52 лв. законна лихва за забава. Твърди се,че
ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК към Районен съд гр. Пазарджик
на 13.06.2012 г. По гражданско дело № 2563/2012 г., и била издадена Заповед за
изпалнение, след което постъпило възражение,което обусловила правния интерес от
завеждане на настоящото дело.
Във връзка с изложеното се моли
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че е налице вземане от страна на
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от Г.В.Т. в размер на 1 262.20 лв., представляваща главница, 164.67 лв.,
представляваща надбавка по чл.3 от договора, 172.52 лв., представляваща обезщетение за забава, на
основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването
на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 03.12.2010 г. до
30.05.2012г. , или общо дължима сума 1 599.39 лв., ведно със законната лихва
върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи
по заповедно производство в размер на 31.99 /тридесет и един и 99/ лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв. Претендират разноски
и в настоящото производство в размер на 131.99 лева.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е направил две взаимно
изключващи се твърдения.На първо място е признал иска, но само до размера на
задължението от 833.92 лв. ,а не претендираната сума от 1 599.39 лева,а на
второ го е оспорил изцяло, поради липса на задължителни реквизити на договора и
е помолил съдът да приеме,че договорът е недействителен и отхвърли иска.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2563/12 по описа на
ПРС,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 13.06.2012 година
и е била издадена Заповед за изпълнение №1705/18.06.2012 г,с разпореждане, длъжникът
Г.В.Т. да заплати на ищцовото дружество сумата
в размер на 1262.20 лева - представляваща
главница за задължение по договор за кредит, ведно с възнаградителна лихва в размер на 164.67 лева, считано от 05.11.2010г. до
05.05.2011 г. и мораторна лихва
за забава в размер на 172.52 лева, считано от 03.12.2010г. до
30.05.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2012 г.
до изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебно- деловодни
разноски в размер на 131,99 лв.
По делото е депозиран договор за потребителски паричен кредит PLUS-01480686 от 11.05.2010г.,по
силата на който ответникът е получила в заем сумата от 2100 лева, като следвало
задължението да погаси на 12 месечни
вноски от по 216.08 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по
заема и добавка, представляваща печалба на ищцовото дружество.Към договора са
посочени и съответните падежни дати.
Според чл.5 от договора,при
забава на една или повече месечни вноски ответника дължи обезщетение за
забава,а според изр.2 „при просрочие на две или повече месечни вноски/считано
от втората падежна дата/,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер,вкл. всички определени по договора надбавки,ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
При така установената фактическа
обстановка,съдът приема следното от
правна страна:
Уважаването на иск с правно
основание чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането и
дължимостта на претендираниет суми чрез
ангажиране на съответните доказателства.Новата уредба на ГПК,предвиди този
специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде
установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено
заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален
установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.
В този смисъл предявеният иск е допустим,подаден в законоустановения
срок,но е неоснователен,по следните
съображения:
От събраните по делото
доказателства,безспорно се установи,че е налице договорна връзка между страните,а
именно сключен договор за заем по реда на чл.240 и сл. от ЗЗД.
Ищецът твърди,че на 05.11.2010г.
ответникът Г.В.Т. е преустановил плащанията , като до момента е погасила 5
вноски,поради което във връзка с неплащането на две поредни вноски цялото
вземане по кредита - остатък плюс надбавки и лихви било предсрочно изискуемо.
Съдът е разпределил
доказателствената тежест с определението си по реда на чл.140 от ГПК,във връзка
с което ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на релевантните
факти, което последният не е сторил и като последица искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото в случая е оспорен размера на дължимата сума, без да се оспорва
наличието на валидна облигационна връзка между страните през исковия период, то
ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че като
страна по съществуващото правоотношение ответникът не е
заплатил две последователни вноски, чрез СИЕ която да установи точният размер
на дължимото.Самите твърдения на ищеца са противоречиви,тъй като ако ответника
не е заплатил на 5.11.2010г. поредната си падежна вноска,няма как на основание
чл.5 изр.2 от договора да е настъпила предсрочнта
изискуемост на 3.12.2010г.,тъй като съобразно договора падежната вноска е на
3.12.2010г./т.е. ищецът не е изчакал дори и един ден преди да обяви предсрочната
изискуемост,в самия ден в който ответника е следвало да му внесе съобразно погасителния план втората вноска.
Недоказването на юридическите
факти, на които ищецът основава вземането си за исковата главница обуславя
извода, че същите не са се осъществили, а оттам и извода,че ответникът не му
дължи посочената сума на поддържаното от него договорно основание.
При този изход на делото разноски
на ответната страна не са дължат,тъй като няма направени такива.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София община Младост ж.к. „Младост”4 ,бизнес
парк София,сграда 14, представлявано от изпълнителния директор Луик Льо Пишу , чрез юрисконсулт Д.И.В. срещу
Г.В.Т.,с ЕГН ********** *** , с
който се иска да се ПРИЕМЕ за установено
по отношение на ответника Г.В.Т., че съществува вземане
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в размер на 1262.20 лева - представляваща
главница за задължение по договор за кредит, ведно с възнаградителна лихва в размер на 164.67 лева, считано от 05.11.2010г. до
05.05.2011 г. и мораторна лихва
за забава в размер на 172.52 лева, считано от 03.12.2010г. до
30.05.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2012 г.
до изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебно- деловодни
разноски в размер на 131.99 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи,на обжалване с
въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: