Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                     №  128     

                   Ботевград, 18.05.2016г.

                    

 

 

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря-Таня Бончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 1080 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

   Ц.В.М. ***, с ЕГН:**********, чрез пълномощника му адвокат Г.Д. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на С.В.А., с ЕГН: **********,***, Ц.Ц.М., с ЕГН: **********,***, Й.В.Г., с ЕГН: **********,***, А.И.М., с ЕГН: **********,*** и Н.Г.В., с ЕГН: **********,***, че е собственик на основание давностно владение, упражнявано от 02.12.1998г. до предявяване на исковата молба на 07.10.2015г. върху следния недвижим имот: поземлен имот, представляващ реална част от имот № ****** по картата на землището на гр.П., Соф. обл., която реална част съгласно Комбинирана скица-Приложение към Заключението на СТЕ, изготвено от в.л. инж.Р.П. по гр.д. № 1080/2015г. по описа на РС-Б., е с площ от 162.60кв.м. и е заключена в полигона, очертан от букви и цифри: 6, 7, 8 Ж, Р, 3, 6 по същата скица, при съседи: имот № ******-полски път на община П., останалата част от им. № ******-нива на н-ци на Н. М. Ц., им. № ******-нива на община П. и им. № ******-нива на н-ци на В. М. Г.

  В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. Д. поддържа така предявения иск и моли да се присъдят направените по делото разноски като не представя списък с разноските по чл.80 от ГПК.

  Ответниците-С.В.А., Ц.Ц.М., Й.В.Г., А.И.М. и Н.Г.В., чрез пълномощника им адв. М.Н. от САК/пълномощно от 09.11.2015г./, са направили възражение по иска и са представили писмен отговор с вх.№ 8002/04.12.2015г. в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответниците заявяват, че са съсобственици на нива, представляваща имот № ****** по картата на землището на гр.П., Соф. обл., в м.”Х.” с площ от 0.622дка, която са придобили по наследство от Н. М. Ц. и по силата на ЗСПЗЗ, като възстановяването е с Решение № 1А от 1995г. на ОСЗ-гр.П., към което е издадена скица.

Съседен на техния имот е този на ищеца и неговата сестра, а именно им. № ******. Същият се ползва от ищеца от преди 1989г., тъй като му е бил даден за лично ползване като е оградил повече земя от реално дадената му, като е навлязъл в имота на ответниците. От 1998г. до сега между страните има спорове относно тези 162-163кв.м., за което има приключили съдебни дела и водена прокурорска преписка. Ответниците заявяват, че ищецът не е упражнявал в периода от 01.12.1998г. до предявяване на исковата молба фактическа власт върху имота спокойно и необезпокоявано, същият не е добросъвестен владелец. Твърдят, че искът е неоснователен и необоснован.

    В съдебно заседание ответникът Ц.М., лично, а за останалите ответници, чрез адв. М.Н. оспорват иска и поддържат направените възражения в писмения отговор, молят да се отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски, за които не представят списък за разноските по чл.80 от ГПК.

          От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

          Ищецът е един от наследниците по закон на В. М. Г., починал на 18.05.1980г.

          Ответниците са наследниците по закон на Н. М. Ц., който е починал на 16.04.1982г.

          Горното се установява от приложените удостоверения за наследници.

               Страните не спорят, че наследодателите им В. М. Г. и Н. М. Ц. са братя.

     От приложената административна преписка с вх. No А512/26.02.1992 г. на Общинска служба “Земеделие”/ОСЗ/- П. със заявител Ц.В.М., се установява, че ищецът в качеството му на наследник на В. М. Г., е заявил пред поземлената комисия/ОСЗ/ за възстановяване собствеността върху недвижими имоти, посочени с техните площи и местност, като в пункт 1 от същото е заявен имот, представляващ Нива с площ от 0.6 дка в местността “К.”. От намиращите се по преписката документи е видно, че заявителят Ц.В.М. е представил пред поземлената комисия за доказване правото на собственост на наследодателя му Препис-извлечение от декларация No 28 на Емлячните регистри за кметство П. от 1948 г. на В. М. Г., като сред декларираните имоти е нива в местността “К.” от 0,6 дка. С Решение No 3748 от 30.01.1995 г. на ОСЗ- П. (тогава ПК- П.) е възстановено правото на собственост на наследниците на В. М. Г. в стари реални граници на имоти, първият от които Нива от 0.600 дка, в землището на гр. П., в местността “К.”, при граници/съседи: път, дере, н-ци на С. Ц., н-ци на Н. М., установен с Емлячен регистър 28/48г.

С Решение No 1А от 02.11.1998 г. на ОСЗ-П. е възстановено правото на собственост на наследниците на В. М. Г. в стари реални граници върху недвижими имоти, като посочената нива в т. 1 от решението е индивидуализирана като Нива от 0.832 дка, V категория, местността „К.” - Имот No ****** по картата на землището на гр. П., при граници: имот No ******- нива на Община П., имот No ******- жил. територия на мах. “С.”, имот No ******- полски път на Община П., имот No ******- нива на насл. на Н. М. Ц., като е издадена и скица на имота с No К02858/10.09.2012 г. Съгласно направената заверка на решението, същото е влязло в законна сила на 02.12.1998 г. В Решение No 3748 от 23.11.2000г. на ОСЗ- П. имотът под т. 1 отново е посочен като Нива от 0.600 дка в местността “К.”, при граници/съседи: път, дере, н-ци на С. Ц., н-ци на Н. М.

Видно от приложен с преписката Доклад изх. No РД-05-99 от 15.07.2010 г. на инж. А. К., представител на ЕТ “И. Ф.-П.К.” до ОСЗ- П., в същия е посочено, че при трасиране на имот ****** в землището на гр. П., м. “К.” е установено, че границите, отразени в КВС, не отговарят на действителните граници – синор (слог) и трайна ограда, като трасирането установило, че има навлизане на съседния имот в южната граница на трасирания имот с 4 м. и границите, отразени в КВС на гр. П. не са действителните стари реални граници на възстановения имот – път, дере, синор и ограда. Посочено е, че по искане на собствениците на имот ****** е извършено трасиране и на този имот, което потвърдило навлизането на северната граница на имота в имот ******. Направено е и геодезическо заснемане на двата съседни имота ****** и ******, за което е изготвена комбинирана скица.

Въз основа на горния доклад с Констативен протокол No 32/15.07.2010 г. на ОСЗ-П., след извършена проверка по преписка вх. No А512 на насл. на В. Г. съвместно с фирмата изпълнител на техническите дейности по поддържане и осъвременяване на КВС ЕТ “И. ф.-П.К.” констатирали, че при направеното геодезическо заснемане на земеделски имот No ****** и обработка на данните е установена явна фактическа грешка в отразяване на имота в ЦМ на КВС на землище П. и реалното му местоположение, като е установена контактна зона между ПИ ******, ******, ****** и ****** поради невярно отразена в плана южна граница на имота. Констатирано е, че са налице условията за прилагане на чл. 26 от ППЗСПЗЗ.

Видно от писмо изх. No СО-741/06.01.2011 г. на Областна дирекция “Земеделие” – Софийска област до ищеца и началника на ОСЗ – П., със същото последните са уведомени, че във връзка с установената явна фактическа грешка на КВС на основание чл. 26, ал. 10 от ППЗСПЗЗ за землището на гр. П. Министерство на земеделието и храните е върнало изпратената им от ОДЗ преписка относно предложение по чл. 26 от ППЗСПЗЗ за имот No ****** в землището на гр. П., тъй като при идентифициране и заснемане на имотите се установило застъпване с имоти на друг собственик, при което е налице спор за материално право.

Ответниците твърдят, че са собственици на нива от 0.622 дка, V категория, местността “Х.” - Имот No ****** по картата на землището на гр. П., при граници: имот No ******- нива на Н. М. Ц., имот No ******- нива на Община П., имот No ******- нива на насл. на В. М. Г.., имот No 001941- полски път на Община П. на основание наследство от Никола Манчов Цолов и по силата на ЗСПЗЗ.

Видно от приложената административна преписка с вх. No А254/21.01.1992г. на Общинска служба “Земеделие”- П. със завител С. Г. Ц. до органа по поземлената собственост, заявителят, в качеството му на наследник на Н. М. Ц., е заявил за възстановяване собствеността върху недвижими имоти, сред които Нива с площ от 0.6 дка в местността “Х.”. Със заявлението е представен Препис-извлечение от декларация No 343 на Емлячните регистри за кметство П. от 1948г. на Н. М.Ц. /Г./, видно от който сред декларираните имоти е Нива в местността “Х.” от 0,6 дка.

С Решение No 3946 от 28.03.1995 г. на ОСЗ-П. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. М. Ц. в стари реални граници на имоти, сред които Нива от 0.600 дка, в землището на гр. П., в местността “Х.”, при граници/съседи: Ц.М., път, дол, В. М., установен с Емлячен регистър 343/48г.

С Решение No 1А от 02.11.1998г. на ОСЗ- П. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. М. Ц. в стари реални граници на Нива от 0.622 дка, V категория, местността “Х.” - Имот No ****** по картата на землището на гр. П., при граници: имот No ******- нива на Н. М. Ц., имот No ******- нива на Община П., имот No ******- нива на насл. на В. М. Г.., имот No ******- полски път на Община П..

В последващо решение с No 1А/08.11.2000г. на ОСЗ-П., посоченият имот No ******-Нива от 0,622 дка в мест. “Х.” е индивидуализиран по същия начин, но в описанието на съседите на имота посоченият като съседен такъв с No ****** вместо като Нива на Община-П. е записан като Нива на Н. М. Ц..

Видно от съдържащ се в преписката Протокол No 2/04.06.2010г. на ЕТ “И. ф.-П.К.”, поддържаща КВС съгласно решение на ОСЗ-П., на посочената дата е извършено заснемане на имоти в съществуващи стари реални граници на Н. М. Ц., като е посочено, че при трасирането на имот No ****** се установило, че северната граница на имота навлиза в имот No ******, собственост на наследници на В. М. Г., заграден със стара ограда и слог, с около 4 метра.

 От обясненията, дадени от ищеца Ц.В.М. по реда на чл.176 от ГПК в с.з. на 03.02.2016г., се установява, че процесният имот е от 162кв.м., които са заградени от него още през 1975г.

 Съгласно показанията на свидетелите Ц. И. Ц. и И. В. Г., се установява, че през 1975г. ищецът е заградил имот- нива от 0.6-0.7 дка в м.”К.” в землището на гр.П., който имот от тогава засажда и ползва. Преди образуване на ТКЗС имотът е бил на баща му. Съседният имот преди образуване на ТКЗС е бил на Никола М., наследодател на ответниците. От показанията на св. И. В. Г. се установява, че през 2010г. са възникнали спорове между страните, тъй като част от възстановения на ответниците имот влизал в този, който е заграден и ползван от ищеца.

От показанията на св.Ц. Г. се установява, че тя е ползвала до 1991г. като лично ползване имота, който след това е възстановен на ответниците, като съседният имот е работен от ищеца и не може да определи границата между двата имота.

От показанията на св.П. Ц. се установява, че неговите лични впечатления от имота са от 2001г.-2002г. и тогава е съществувала ограда между имотите на страните и съпругът на ответника Ц.М. му споделял, че част от техния имот влиза в заградения от ищеца имот като двамата са разговаряли по този въпрос и не са достигнали до споразумение.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ с вх.№ 1437/10.03.2016г., изготвена от вещото лице инж. Р.Д.П. заедно с приложената комбинирана скица, която е неразделна част от СТЕ, се установява, че същият след проследяване на административните преписки по възстановяване правото на собственост на двата съседни имоти на ищеца и ответниците, проучване на всички документи по делото, справки по картата на възстановената собственост /КВС/ за землището на гр.П., извършен оглед на място, е изготвил комбинирана скица, на която е нанесъл имот с № ****** по ВКС, възстановен с Решение № 1А/02.11.1998г. на н-ци на В. М. Г./наследодател на ищеца/ и имот с № ****** по КВС за землището на гр.П., възстановен с Решение № 1А/08.11.2000г. на ОСЗ-П. или на н-ци на Н. М. Ц./наследодател на ответниците/ като горните  имоти са отразени със зелен цвят  и съответни цифри. На същата скица е отразил с червени линии и знак за ограда имотът, който се владее от ищеца, означен по буквите АБВГДЕЖРЗНИЙКЛ. Установява се, че имот с площ от 162.60кв.м., представляващ част от им. № ****** по КВС за землището на гр.П., означен по цифри и букви 6,7,8,Ж,Р,3,6, оцветен в оранжево, навлиза в имота на ответниците и е процесният или спорния между страните имот, тъй като попада в имота заграден от ищеца, а е възстановен с Решение № 1А/08.11.2000г. на ОСЗ-П. на н-ци на Н. М. Ц. или на ответниците.

      Ответниците оспорват владението на ищеца върху процесния имот и твърдят, че същото не е необезпокоявано и спокойно, тъй като след установяване, че част от техният имот попада в заградения от ищеца имот са предприели действия за връщането му по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, за което представят копие от Заповед № 277 от 27.07.2010г. на Кмета на община П., издадена на основание тяхна жалба с вх.№ 94-001586/29.06.2010г. за предаване на процесния имот. Приложен е и констативен протокол от 05.08.2010г. на община П.. Освен това по подадена втора молба с вх.№ 94.00-1685/16.06.2015г. от ответника Ц.М. по чл.34 от ЗСПЗЗ срещу ищеца е издадена Заповед № З-654 от 16.09.2015г. за изземване на процесния имот и предаването му на ответниците.

      Наред с горните административни производства между страните са водени и искови производства  за определяне на имотна граница между имот No ****** и имот No ****** по картата на землището на гр. П., по линията на съществуващата на място ограда от телена мрежа с бетонови колове, разположена върху съществуващ на място слог по гр. д. No 533/2011г. по описа на РС- Ботевград по предявен от настоящия ищец Ц.В.М. и М.В.В. срещу ответниците по настоящото дело иск с правно основание чл. 109а от ЗС, като решението е обезсилено поради недопустимост на иска с решение No 217 от 11.05.2012 г. по гр. д. No 976/2011 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила след като касационната жалба срещу него е оставена без разглеждане от ВКС.  Горното се установява от приложените писмени доказателства- искова молба с вх.№ 2404 от 01.04.2011г., подадена от ищеца, чрез адвокат пълномощник, в която ищецът Ц.М. прави признание, че процесният имот, който е част от  нива  от 0.832дка, имот № ****** му е възстановен по силата на ЗСПЗЗ и по наследство от В. М. Г. с Решение от 02.11.1998г. на ОЗС-П.. Приложени са и решение № 223 от 14.10.2011г. по гр.д.№ 533/2011г. по описа на БРС, решение № 217/11.05.2012г. по гр.д.№ 976/2011г. по описа на СОС, решение № 3330/09.07.2012г. по гр.д.№ 976/2011г. по описа на СОС и определение №342 от 24.10.2012г. по гр.д.№ 713/2012г. на ВКС.

   Освен това между страните е налице висящ правен спор относно собствеността върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС или иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от ищеца като наследник на В. М. Г. срещу ответниците като наследници на Н. М. Ц., по който е образувано гр.д.№ 1021/2013г. по описа на РС-Ботевград, видно от приложеното копие от искова молба с вх.№ 6590 от 16.08.2013г. и решение № 135 от 07.04.2015г. по гр.д.№ 94/2015г. по описа на СОС.

  Водена е и прокурорска преписка, приключена с Постановление от 14.09.2011г. по пр.пр. № В-1383/2011г. по описа на РП-Ботевград за отказ да се образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК и по чл.314 от НК.

       ОТ ПРАВНА СТРАНА:

       Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за предмет земеделска земя, находяща се в землището на гр.П. е допустим, тъй като ищецът, който претендира, че е изключителен собственик на имота на основание давностно владение, упражнявано от него в периода от 02.12.1998г. до предявяване на исковата молба на 07.10.2015г. представя позитивно решение на ОСЗ-гр.П., издадено съответно на наследниците на В. М. Г., заедно със скица №К02858/10.09.2012г. на ОСЗ-гр.П. и Решение № 1А/08.11.2000г. на ОСЗ-П., с което е възстановено правото на собственост на н-ци на Н. М. Ц. или ответниците по делото, с което имотът, предмет на горния иск, е индивидуализиран съгласно КВС за землището на гр.П.. Правният интерес от предявяване на иска е, че ответниците оспорват собствеността на ищеца и се легитимират като собственици с описаното по-горе съдебно решение.

        Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

          Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

          В случая ищецът твърди, че е станал изключителен собственик на процесния имот само по давност. Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

          По настоящето дело ищецът се позовава на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода от възстановяване на имот по ЗСПЗЗ с Решение № 1А/02.11.1998г. на ОСЗ-гр.П., влязло в сила на 02.12.1998г. до предявяване на иска на 07.10.2015г.  Владението следва да е непрекъснато, да е явно, да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице, да не води дела срещу него, да не оспорва този факт по никакъв начин.

          Основните признаци на владението са обективен и субективен.

          Безспорно се установи по делото, че процесният имот е реална част от имот № ****** по картата на землището на гр.П., Соф. обл., която реална част съгласно Комбинирана скица-Приложение към Заключението на СТЕ, изготвено от в.л. инж.Р.П. по гр.д. № 1080/2015г. по описа на РС-Ботевград, е с площ от 162.60кв.м. и е заключена в полигона, очертан от букви и цифри: 6, 7, 8 Ж, Р, 3, 6 по същата скица, т.е. отнася се до земеделски имот по смисъла на ЗСПЗЗ, който се възстановява по реда на този специален закон, тъй като давност може да тече от момента на възстановяване правото на собственост, т.е. от настъпването на конститутивния ефект на решението на ОСЗ-гр.П., а този ефект настъпва с индивидуализиране на имота, предмет на реституиране. Правилото е, че давност не тече против този, който не може да защити правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се прекъсне течението на давността. Решението, с което е възстановено правото на собственост върху имот № ****** по картата на землището на гр.П., Соф. обл. в полза на ответниците е Решение № 1А/08.11.2000г. на ОСЗ-П., т.е. най-рано давност в полза на ищеца може да тече от 08.11.2000г. Установи се освен това, че реалното заснемане на горния имот е извършено на 04.06.2010г. съгласно приложения за това Протокол от ЕТ”И.-П.К.”, при което на място при трасирането на имот № ****** е установено, че северната граница навлиза в имот № ******, който е ограден и фактически се ползва от ищеца, т.е. процесният имот, който е част от имот № ****** е индивидуализиран по КВС за землището на гр.П. с трасирането му на място на 04.06.2010г. и от тогава е възможно да тече давност по отношение на ищеца, който осъществява фактическа власт върху имота съгласно събраните по делото гласни доказателства, но до 07.10.2015г./деня на предявяване на иска/ не е изтекъл  изискуемият се от закона десетгодишен срок за придобиване по давност на имота от недобросъвестен владелец /04.06.2010г. до 07.10.2015г./, поради което ответникът не е станал собственик на това основание.  

         Освен това от приложените по делото писмени доказателства се установи, че  след трасирането на имота на място/04.06.2010г./ ответниците са се противопоставили на владението на ищеца върху имота като са подали жалба с вх.№ 94-00-1586/29.06.2010г. по чл.34 от ЗСПЗЗ до Кмета на община П. за изземване на имота от ищеца и връщането им/ виж Заповед №277/27.07.2010г. и Констативен протокол от 05.08.2010г./.  Последвала е и втора молба с вх.№ 94.00-1685/16.06.2015г. по чл.34 от ЗСПЗЗ от ответниците срещу ответника до община П.

         Следователно съдът приема, че фактическото владение на ищеца върху процесния имот от 08.11.2000г. е смутено от подадената от ответниците жалба с вх.№ 94-00-1586/29.06.2010г. по чл.34 от ЗСПЗЗ до Кмета на община П., т.е. не е налице десегодишния придобивен срок, визиран в чл.79, ал.1 от ЗС.

         Освен това не се установи от субективна страна, че ищецът е владял процесния имот само за себе си, тъй като в приложените по делото искови молби, подписани от него, т.е. съдържащи неизгодни за него факти, по които са образувани гр. д. № 533/2011г. и гр.д.№ 1021/2013г. по описа на РС-Ботевград, ищецът признава, че процесният имот е придобил по наследство от В. М. Г. и по силата на ЗСПЗЗ, т.е. няма данни същият да е променил основанието, на което владее имота, а именно само за себе си като е отблъснал владението на съсобственика-М.В.В., която е другият наследник по закон на В. М. Г.. 

          Поради гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не установи, че е придобил по давност в периода от 02.12.1998г. до 07.10.2015г. процесният земеделски имот.

            ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

            С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответниците сумата от 600лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита/л.38/.

               Водим от горното съдът

 

                              Р    Е    Ш   И:

 

                 ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Ц.В.М. ***, с ЕГН:**********, чрез пълномощника му адвокат Г.Д. от САК, срещу С.В.А., с ЕГН: **********,***, Ц.Ц.М., с ЕГН: **********,***, Й.В.Г., с ЕГН: **********,***, А.И.М., с ЕГН: **********,*** и Н.Г.В., с ЕГН: **********,***, за признаване на установено, че Ц.В.М. *** е собственик на основание давностно владение, упражнявано от 02.12.1998г. до предявяване на исковата молба на 07.10.2015г. върху следния недвижим имот: поземлен имот, представляващ реална част от имот № ****** по картата на землището на гр.П., Соф. обл., която реална част съгласно Комбинирана скица-Приложение към Заключението на съдебно-техническата експертиза с вх.№ 1437/10.03.2016г., изготвена от в.л. инж.Р.П. по гр.д. № 1080/2015г. по описа на РС-Ботевград, е с площ от 162.60кв.м. и е заключена в полигона, очертан от букви и цифри: 6, 7, 8 Ж, Р, 3, 6 по същата скица, която скица приподписана от настоящия съдебен състав представлява неразделна част от решението, при съседи: имот № 001941-полски път на община П., останалата част от им. № ******-нива на н-ци на Н. М. Ц., им. № ******-нива на община П. и им. № ******-нива на н-ци на В. М. Г., като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Ц.В.М. ***, с ЕГН:********** да заплати на С.В.А., с ЕГН: **********,***, Ц.Ц.М., с ЕГН: **********,***, Й.В.Г., с ЕГН: **********,***, А.И.М., с ЕГН: **********,*** и Н.Г.В., с ЕГН: **********,*** сумата от 600лв./шестстотин лева/ за направени разноски по делото  пред настоящата съдебна инстанция.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/