РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Костинброд, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100203 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1
от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.
Производството е образувано по искова молба вх. № 1066 / 10.03.2023
година подадена от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК : **** / със старо име
„Състейнъбъл бизнес солющънс“ АД /, със седалище и адрес на управление:
гр. С., със законни представители И. Лев П. и Б. Я. Я. – изпълнителни
директори, чрез адв. Л. – САК, с адрес за кореспонденция : гр. В. против Ц. Т.
П., ЕГН ********** от с. К., община Годеч и „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., с която ищецът иска да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че последните дължат сумата 227.75 / двеста двадесет и
седем Л.а и седемдесет и пет стотинки / Л.а и правно основание : чл. 415 ал. 1
т. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на
същите съществуването на вземането му в общ размер на 227.75 / двеста
двадесет и седем Л.а и седемдесет и пет стотинки / Л.а, от които : 195.50 / сто
деветдесет и пет Л.а и петдесет стотинки / Л.а - главница и 32.25 / тридесет и
два Л.а и двадесет и пет стотинки / Л.а – мораторна лихва, за периода от
1
08.02.2021 г. до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението – 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и
направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по
заповедното производство и по настоящото производство.
С молба вх. № 2536 / 07.06.2023 г. / л. 104 / ищецът е заявил, че на
основание чл. 232 ал. 1 от ГПК оттегля исковата молба относно ответника
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД и моли
депозираната искова молба да остане само против ответника Ц. Т. П., ЕГН
**********.
С оглед на което съдът с определение № 343 / 15.06.2023 г. е прекратил
делото по отношение на ответника „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр.
С. и производството е продължило само против ответника Ц. Т. П., ЕГН
********** от с. К., община Годеч.
Ищецът твърди, че в законопредвидения срок и на основание чл. 415,
във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен иска, след като по ч.гр.д. № 1070 /2022 г.
по описа на РС – гр. Костинброд лицето е намерено на адреса и е подало
възражение в срок вх. № 309 / 24.01.2023 г. и съдът е указал на заявителя, че
на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Сочи се още, че на 20.01.2020 г. между „Мобилтел“ ЕАД / сега „А1
България“ / и ответника е сключен договор за продажба на изплащане №
*********, като ответникът е закупил апарат Samsung А10 Bla + РВ ТТЕС със
сериен номер : 35404411385142. С договора съгласно т. 10.2.1 ответникът се
съгласил да заплати продажната цена на вещта, съгласно погасителен план
към Договора.
Поради неплащане в срок договорът между страните на основание т.
12.3 е прекратен предсрочно, като непогасената сума възлизала на 195.50 Л.а,
която станала предсрочно изискуема.
Твърди се още в исковата молба, че на 07.11.2014 г. между „А1
България“ ЕАД, ЕИК : ***** и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново
име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК : **** е сключен договор за
поръчителство. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника
и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г.
2
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК :
**** сумата от 195.50 / сто деветдесет и пет Л.а и петдесет стотинки / Л.а,
представляваща дължима сума от ответника Ц. Т. П., ЕГН **********.
До ответника е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от
ЗЗД, с което длъжникът е уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията
му към А1 България“ ЕАД по Договор за продажба № ********* / 28.01.2020
г. са прехвърлени на Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново име „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК : ****.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата в общ размер на : 227.75 / двеста двадесет и седем Л.а и седемдесет и
пет стотинки / Л.а, от които : 195.50 / сто деветдесет и пет Л.а и петдесет
стотинки / Л.а - главница и 32.25 / тридесет и два Л.а и двадесет и пет
стотинки / Л.а – мораторна лихва, за периода от 08.02.2021 г. до 15.11.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.12.2021 г.
до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото
производство.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба упълномощеният
защитник на ответника – адв. Н. - САК е подала писмен отговор, с който
заявява, че така предявените искове са допустими, но оспорва изцяло същите
по основание и размер. Същата оспорва твърдението, че на 24.01.2019 г. /
грешно посочена от ищеца дата на сключване на договора / ответникът е
сключил Договор за продажба на изплащане № *********, както и
твърдяното, че същият е закупил от „А1 България“ ЕАД и е станал собственик
на апарат Samsung А10 Bla + РВ ТТЕС със сериен номер : 35404411385142.
Защитата посочва, че доверителят й страда от умствена изостаналост,
ограничено налудно шизофреноподобно разстройство, поради което не може
да разбира и ръководи действията си. Посочва се, че след сигнал на кмета на с.
Комщица е образувана пр. пр. № 175 / 2020 г. и от РП – Костинброд е внесено
предложение по чл. 157 от ЗЗ за настаняване на лицето на задължително
лечение в специализирано болнично заведение, като с Решение от 27.03.2020
г. по ЧНД № 58 / 2020 г. доверителят й е настанен на задължително лечение в
„Център за психично здраве“ – София, за срок от три месеца. Направено е
3
възражение за нищожност на представения с ИМ договор за продажба на
изплащане № ********* / 28.01.2020 г.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител, но е депозирал молба вх. № 778 / 12.02.2025 г., с която моли да
се даде ход на делото в негово отсъствие и моли съдът да постанови решение,
с което да уважи исковата претенция, като основателна и доказана.
Претендират се разноски, като списък по чл. 80 от ГПК е представен по
делото / л. 67 /.
Ответникът редовно призован не се явява, но се представлява от
упълномощеният му защитник – адв. Н. – САК, която моли да се приеме
заключението на вещото лице и съдът да постанови решение, с което да
отхвърли исковата претенция, като вземе предвид събраните по делото
доказателства. Претендират се разноски, съгласно чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА в
минимален размер. Представени са в срок писмени бележки.
Районен съд – гр. Костинброд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Съгласно приложения по делото Договор за продажба на изплащане на
28.01.2020 г. / в доказателствата в ИМ е посочен договор № ********* /
24.01.2019 г. / ответникът - Ц. Т. П., ЕГН ********** и ищецът - Мобилтел“
ЕАД / сега „А1 България“ /, ЕИК : ***** са сключили Договор за продажба на
изплащане № ********* / 28.01.2020 г., като е постигнато съгласие същият да
купи вещ на изплащане с плащане на първоначална вноска от 42.36 Л.а и
задължение да заплати още 23 месечни вноски, в които е включва главница и
лихва в размер на 4.95 % като всички вноски са посочени в погасителния
план, без да са посочени дати на вноските. В договора е посочено, че цената на
вещта е 293.32 Л.а. В договора не е посочена вещта, която ответникът ще
придобива, а е направено препращане към приемо – предавателен протокол,
който се подписва, като неразделна част от настоящия договор 2.1. Налице е и
приемо - предавателен протокол закупено крайно устройство също с дата от
28.01.2020 г., като в него е посочена вещта – Апарат Samsung А10 Bla + РВ
ТТЕС. В протокола липсва каквато и да е идентификация, че се отнася до
цитирания договор от същата дата.
4
На 07.11.2014 г. същият мобилен оператор, в този момент с наименование
„Мобилтел“ ЕАД, е сключил договор с ищеца, в този момент с наименование
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /СБС/, с който последният се е
задължил да извършва дейност – определяне кредитоспособност на даден
потребител и определяне на кредитен лимит по поръчка на всеки служител на
мобилния оператор, като тази преценка се отнася само до потребители,
купуващи вещи от оператора на изплащане. От страна на СБС е поето и
поръчителство по тези договори за вещи на изплащане. Договорено е
възнаграждение от 10 Л.а / 9.1 / за всяка оценка на отделен потребител, както
и 10% върху всяка цена на купено на изплащане устройство.
Ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на месечните
вноски, като следва да се отбележи, че в цитирания договор няма определени
дати за плащане, като доколкото са определени като „месечни“ може да се
предполага, че са дължими до края на всеки календарен месец.
В т. 9.1.2 от Договора за продажба на изплащане № ********* / 28.01.2020
г. страните са се договорили, че „продавачът има право да обезпечи
вземанията си по договора с поръчителство от трета страна“.
Поради еплащане договорът между „А1 България“ и Ц. Т. П., ЕГН **********
е прекратен предсрочно по право , като непогасените суми до края на срока на
Договора за продажба на изплащане са станали предсрочно изискуеми на
основание чл. 12.3 от същия.
Съгласно чл. 2.2.4 от договора за поръчителство от 07.11.2014 г. и на
основание чл. 143 от ЗЗД ищецът в качеството си на поръчител уведомява
длъжника, че ще изпълни вместо него задълженията му към „А1 България“
ЕАД / няма данни това уведомление да е стигнало до длъжника /. Според
ищеца поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като
е бил надлежно поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от Договора за
поръчителство от 07.11.2014 г. „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК : **** е
заплатил на „А1 България“ ЕАД на 01.04.2021 г. сумата от 195.50 / сто
деветдесет и пет Л.а и петдесет стотинки / Л.а, представляваща според ищеца
дължима и неизплатена сума от ответника по Договора за продажба на
изплащане от 28.01.2020 г.
На 28.07.2022 г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК : **** и „Фонд
за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК : **** е
5
сключен договор за встъпване в дълг / л. 61 /. Съгласно този договор ищецът е
приел поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД, като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически
лица, произтичащи от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. между „А1
България“ ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК : ****, включително и на
длъжника - Ц. Т. П., ЕГН **********, посочен под № 243 в Приложение № 1
към Договора, в срок от един месец от подписване на Договора за встъпване в
дълг. Но до настоящия момент няма данни сумата да е изплатена от „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, въпреки че спрямо
него заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
влязла в сила, а исковото производство е прекратено по отношение на втория
ответник - „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД.
От приложеното като доказателство по делото ЧНД № 58 / 2020 г. по
описа на РС – Костинброд се установява, че с Решение № 50 / 27.03.2020 г.
ответникът Ц. Т. П., ЕГН ********** съдът е настанил на основание чл. 155,
вр. с чл. 146 ал.1 т.1 и т. 2 от закона за здравето същия на лечение в „Център за
психично здраве София“ ЕООД, като е определил срок на лечението – три
месеца, при амбулаторна форма на лечение, провеждана не по – малко от един
път седмично или по преценка на медицинсия специалист.
От заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична
експертиза на Д – р П. се установява, че при Ц. Т. П., ЕГН ********** е
налице диагноза : лека към умерена умствена изостаналост. Заболяването
датира най – вероятно от раждането. Към датата на сключване на договора –
28.01.2020 г. / грешно посочена от ищеца в диспозитива на ИМ - 24.01.2019 г. /
е страдал от лека към умерена умствена изостаналост. А диагнозата
ограничено налудно шизофреноподобно разстройство е поставена през март
2020 г. по повод изследване за налагане на задължително лечение.
По тоношение на интелектуалния дефицит, както и характерство
освидетелствуваният се очертава, като наивен, отзивчив, склонен към
доверяване и съобразяване с „авторитети“, емоционално незрял, достъпен за
външно влияние и контрол, дълбоко вътрешно несигурен.
Самият осв. отрича да е подписвал документи и договори. В това си състояние
и с личностовата характеристика осв. Ц. Т. П., ЕГН ********** лесно би
6
могъл да бъде измамен, може да разбира какъв тип документи подписва, но не
в тяхната цялост. Ограниченият и непълноценен житейски опит на Ц. П. и
ниското ниво на лична и социална компетентност включват понятията
неопитност и неосведоменост, които могат да бъдат причина за постъпката му
на 28.01.2020 г. и да се определи като невменяемост в юридическия смисъл.
При тези факти съдът намира, че следва да отхвърли изцяло
претенцията на ищеца към ответника Ц. Т. П., ЕГН **********.
На първо място липсва каквато и да е валидна облигационна връзка що се
отнася до сключване на договор с идентифицирана вещ, която се купува на
изплащане и поемане на задължение за плащане в определени срокове. Няма и
издадена фактура от мобилния оператор за предсрочно изискуемите се суми,
съгласно 12.4 от договора между мобилния оператор и ответника, а така също
и издадените в полза на поръчителя фактури за задълженията по които
поръчителства.
Само за пълнота следва да се отбележи, че според съда е налице
некоректно отношение към потребителя както от страна на мобилния
оператор, съгласяващ се да изплати твърда сума за оценка на потребителя и
възможността му да плаща задълженията си, така и да заплати процент от
стойността на всяка продадена вещ на изплащане като възнаграждение по
договора за поръчителство, при което в тежест на потребителя са възлага без
съмнение заплащане на тези суми и нежелание на мобилния оператор, както и
на ищеца да извършат минимално необходимото за предприемане на
възможните действия по доброволно изпълнение и спестяване на
недопустимо високи разходи по събиране на възможно задължение, а освен
това с цел последващо прехвърляне на задълженията е учредено и встъпване в
дълг на трето лице с неясни мотиви за дейността, но без съмнение с
възможност за начисляване на допълнителни разходи.
Като заключение в тази насока съдът намира за необходимо да бъдат
прекратени всякакви подобни прехвърляния на вземания и сключване на
договори за поръчителство или встъпване в дълг без да бъдат уведомени
потребителите за тези действия. Също за пълнота може да се отбележи, че е
възможно ответникът да дължи вноските по договора в общ размер на 195.50
Л.а, като са налице нередовности и недоказване на надлежното уведомяване
на ответника за поемането на дълга от поръчителя, което при
7
характеристиките на продажба на изплащане има значение, каквото има и
предсрочната изискуемост при договорите за банков кредит, което обаче е без
значение, след като съдът приема за категорично ясно от заключението на
вещто лице, че ответникът при подписването на договора – 28.01.2020 г. /
грешно посочена дата на договора в диспозитива в ИМ от ищеца – 24.01.2019
г. / е страдал от лека към умерена умствена изостаналост и дори да е подписал
Договора за продажба на изплащане № ********* / 28.01.2020 г. същият е бил
измамен. Той е можел да разбира какъв тип документи подписва, но не в
тяхната цялост.
С оглед събраните по делото доказателства и приетото заключение на
допусната съдебно – психиатрична експертиза съдът намира, че безспорно се
доказа направеното възражение за унищожаемост на Договора за продажба на
изплащане № ********* / 28.01.2020 г. Договора за продажба на изплащане
№ ********* / 28.01.2020 г., на основание чл.. 31 ал.1 от ЗЗД / в този смисъл е
ТР № 5 / 2022 г. на ВКс, ОСГТКпо ТД № 5 / 2020 г. на ОСГТК /.
Съдът констатира, че ищецът не е корегирал датата на сключването на
Договора за продажба на изплащане с ответника в настоящото производство,
но въпреки че в диспозитива на ИМ е посочил, че е сключен с ответника
Договор за продажба на изплащане № ********* / 24.01.2019 г., съдът приема
с оглед приложените по делото доказателства, че договорът е сключен на
28.01.2020 г.
Относно разноските
Упълномощеният защитник на ответника – адв. Н. – САК е претендирала
минимално адвокатско възнаграждение и с оглед изхода на делото съдът
намира, че на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на адв.
Н. – САК сумата от 400.00 / четиристотин / Л.а – адвокатско възнаграждение,
а по сметка на РС – Костинброд сумата от 300.00 / триста / Л.а –
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове от ищеца „МЪНИ ПЛЮС КОРП“
8
ЕАД, ЕИК : **** / със старо име „Състейнъбъл бизнес солющънс“ АД /, със
седалище и адрес на управление: гр. С., със законни представители И. Лев П.
и Б. Я. Я. – изпълнителни директори против ответника Ц. Т. П., ЕГН
********** от с. К., община Годеч на основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал.
1 т. 1 от ГПК да бъде прието по отношение на ответника, че съществува
вземането му в общ размер на : 227.75 / двеста двадесет и седем Л.а и
седемдесет и пет стотинки / Л.а, от които : 195.50 / сто деветдесет и пет Л.а и
петдесет стотинки / Л.а - главница и 32.25 / тридесет и два Л.а и двадесет и
пет стотинки / Л.а – мораторна лихва, за периода от 08.02.2021 г. до 15.11.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
21.12.2021 г. до изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът „МЪНИ ПЛЮС
КОРП“ ЕАД, ЕИК : **** / със старо име „Състейнъбъл бизнес солющънс“ АД
/, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законни представители И.
Лев П. и Б. Я. Я. – изпълнителни директори да заплати на адв. В. Н. – САК
сумата от 400.00 / четиристотин / Л.а – адвокатско възнаграждение, а по
сметка на РС – Костинброд сумата от 300.00 / триста / Л.а – възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
София в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9