№ 16834
86***** 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110135199 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. № 193905/13.06.2024г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
предявил против Л. Д. К. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
1395,44 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
***********, ведно със законната лихва за периода от 31.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 320,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021
г. до 16.10.2023 г., сумата в размер на 34,73 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
8,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, съставляващ апартамент №
86, находящ се в ********, собственост на ответницата Л. Д. К.. Ответницата била клиент на
топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния апартамент, като
съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в 86***** одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г,
ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в
1
която се намира процесният имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на
която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между
страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. Д.
К..
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо“
АД, който не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 60167/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 307603/31.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът Л. Д. К. да заплати на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 1 395,44 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: 86***** *********, ведно със законна лихва за период от
31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 320,54 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.08.2021 г. до 16.10.2023 г., сумата от 34,73 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 8,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до
16.10.2023 г., както и държавна такса в размер на 35,18 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът е уведомен за издадената заповед по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 30.05.2024г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Л. Д. К., като е представил
такива на дата 13.06.2024г.
По делото е приет нотариален акт № 176, том 15, дело № 3169/1992г., от който се
установява, че на 11.03.1992г. А.И. е придобила от Х. К. правото на собственост върху
апартамент № 86, находящ се в г********. Установява се от приетия нотариален акт № 181,
том LII, дело № 10349/1993г., че на 10.05.1993г. А.И. и съпругът й В. И . са дарили на сина
си Д.К . посочения по-горе апартамент, придобит от дарителите по време на брака им.
Установява се от приетото по делото удостоверение от Столична община, че бл.*** съгласно
посочените нотариални актове, е идентичен с блок ****.
Представено е удостоверение за родствени връзки, от което се установява, че Д.К . е
починал на 11.03.1994г., като ответницата Л. Д. К. е негова дъщеря и законен наследник.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 23.09.2002г. и
договор от 30.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ********* е избрало и
възложило на „Нелбо Инженеринг“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията
в сградата. Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение
от 03.06.2020г., сключен с „Нелбо“ АД, както и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/30.06.2021г., в което е
отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2021г. възЛ. на сумата от 1216,01 лева. Представено е и съобщение към
фактура № **********/30.06.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възЛ. на сумата от 119,30 лева.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от
2
които е видно, че през първия отоплителен сезон е начислявана топлинна енергия за
отопление и топлинна енергия за БГВ, както и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. За втория отоплителен сезон не е начислявана енергия за отопление и
подгряване на топла вода. Приобщен са още и протоколи за неосигурен достъп за отчет на
уредите в процесния апартамент.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период дяловото
разпределение е било извършвано от „Нелбо“ АД, което дружество е издавало изравнителни
сметки. За периода 2020г. – 2021г. в имота е начислявана служебно топлинна енергия за
отопление и БГВ (въз основа на брой ползватели – 1бр.), тъй като не е осигурен достъп за
отчет. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите. За периода 2021г. – 2021г. не е начислявана
енергия за отопление и БГВ, като единствено е начислявана енергия за сградна инсталация.
Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които
съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер и водомер са преминали
метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към
ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна
енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните
сметки, възЛ. общо на 1396,57 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възЛ. на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния
факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
3
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата Л.
Д. К. е клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния
топлоснабден имот. В тази връзка съдът съобрази представените по делото нотариален акт
№ 176, том 15, дело № 3169/1992г., видно от който на 11.03.1992г. А.И. е придобила от Х. К.
правото на собственост върху апартамент № 86, находящ се в г********, като впоследствие
с нотариален акт № 181, том LII, дело № 10349/1993г., че на 10.05.1993г. А.И. и съпругът й
В. И . са дарили на сина си Д.К . посочения по-горе апартамент, придобит от дарителите по
време на брака им. Посочи се по-горе, че от удостоверение от Столична община, се
установява, че че бл.*** съгласно посочените нотариални актове, е идентичен с блок ****.
Лицето Д.К . е починал на 11.03.1994г. (така удостоверение за родствени връзки), като е бил
родител на ответницата Л. Д. К., поради което на основание чл.5, ал.1 от ЗК последната е
придобил по силата на наследственото правоприемство правото на собственост върху имота,
като липсват твърдения и доказателства да е извършен отказ от наследство. Съдът приема,
че учреденото в полза на Х. К. вещно право на ползване се е погасило със смъртта на
вещния ползвател, като последното обстоятелство се установява от отбелязването върху
протоколите за неосигурен достъп за отчет от 04.05.2022г. и 14.05.2022г. По делото също
така липсват твърдения, а и доказателства, ответницата да се е разпоредила преди или по
време на процесния период с притежаваното от него право на собственост върху имота в
полза на трето за спора лице, поради което съдът приема, че през процесния период
спорещите страни са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор
за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия
на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период и нейното количество и стойност се установяват от заключението на приетата
съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило както обема на доставената
топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възЛ. на сумата от 1396,57 лева. По
отношение на топлинната енергия за отопление на имота за периода 01.05.2020г. –
30.04.2021г. вещото лице е посочило, че същата е начислявана служебно, тъй като не е
осигурен достъп до имота за отчет на ИРРО. В тази връзка са приети и протоколи за
неосигурен достъп. Съдът намира, че така извършеното служебно начисляване на топлинна
енергия съответства на нормативните изисквания, доколкото в чл.70, ал.4 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването (Наредбата) е предвидено, че на клиентите,
неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61,
ал. 1 като отоплителни тела без уреди, т.е. прилага се екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата. По отношение на топлинната енергия за подгряване на вода
за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. експертът също е посочил, че е начислявана служебно
въз основа на брой ползватели (1 лице) поради липса на осигурен достъп за отчет. Съгласно
4
чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на
обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане, а съгласно чл.70, ал.4
от Наредбата на клиентите, които не са осигурили достъп за отчет, топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. В случая са
възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на
потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е дължима. Сградната инсталация в сграда - етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване
или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., възЛ. общо на
сумата от 1396,57 лева, като за ответницата Л. Д. К., в качеството й на собственик на
процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати стойността на така
доставената топлинна енергия. Ищецът е претендирал цена на доставена топлинна енергия в
размер на 1395,44 лева, която е по-ниска от стойността, посочена от вещото лице, поради
което с оглед диспозитивното начало съдът приема че искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.150 ЗЕ, предявен срещу ответника, е изцяло основателен за сумата от 1395,44 лева
за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. и следва да бъде уважен в неговия пълен размер.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение в
размер на 34,73 лева за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. следва да се посочи следното:
Установява се от доказателствата по делото (СТЕ и изравнителни сметки), че такава услуга в
действителност е била извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като
същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение",
извършена от избрания от тях търговец. От представеното от ищеца извлечение от сметки,
се установява, че стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния
период от м.09.2020г. до м.04.2022г. е в общ размер на 34,73 лева. Начислените суми са
между 1,39 лева и 2,02 лева месечно. Тази сума, при съобразяване на естеството на работа и
обичайния размер на възнаграждението, съдът приема че съответства на извършена работа,
като ответникът отговаря за заплащането й, предвид качеството му на собственик и клиент
на топлинна енергия и същият не твърди да е заплатил така посочената сума. При това
положение, съдът приема, че искът, предявен срещу Л. Д. К. за признаване за установено, че
дължи на ищеца възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение, е основателен
в неговия пълен размер от 34,73 лева и следва да бъде уважен.
5
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответницата е изпаднала в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за
просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на
обезщетението за забава за процесния период от 15.08.2021г. до 16.10.2023г. възЛ. на 304,08
лева, до който размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
За горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 320,54 лева искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че Л. Д. К. дължи заплащането на сумата от 8,39 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.11.2020г. до 16.10.2023г. върху задължението за
заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такива следва да бъдат
отхвърлени. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж
на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил подобна покана до ответницата за плащането на цената за дялово разпределение,
поради което същата не е изпаднала в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
представил доказателства, че разноски са сторени, поради което такива не му се присъждат.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 85,15
лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза се следва сумата от 83,97
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 898,16
лева, като освен това е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
съдът определи, че неговият размер възЛ. на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, ответникът Л. Д. К. следва да
бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца сумата от 984,05 лева
съразмерно на уважената част на предявените срещу нея искове.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Л. Д. К., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Л. Д. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
1395,44 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
***********, ведно със законната лихва за периода от 31.10.2023 г. до изплащане на
вземането; сумата в размер на 304,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.08.2021 г. до 16.10.2023 г., както и сумата в размер на 34,73 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над 304,08 лева до пълния претендиран размер от 320,54 лева
и предявения установителен иск за сумата от 8,39 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023
г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 60167/2023г. по описа на
СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА Л. Д. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 83,97 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 60167/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 984,05 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК ********* - трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7