№ 258
гр. Благоевград, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря М. Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200523 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на „....“ ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление .... III“ ...., представлявано от управителя си ...., чрез адв. Н. Х. К.
от Софийска адвокатска колегия против Наказателно постановление № 01-
2300688 от 22.02.2024г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
Благоевград, с което за нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда КТ), на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на
дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Развиват се съображения за
нарушения на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН,
съответно при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно
постановление, като вмененото нарушение не предвижда санкциониране при
допустителство. Сочи се, че наказателното постановление е издадено при
липса на териториална компетентност на органа, тъй като седалището и
адреса на управление на дружеството-жалбоподател се намира в гр.София,
където и е мястото на осъществяване на нарушението. Сочи се също, че в
случая е представен Трудов договор № 436 от 10.11.2023г. и Уведомление по
чл.62 ал.5 от КТ, от които е видно, че служителя Л. К. И. е сключила трудов
договор и същият е регистриран в ТД на НАП, което не е отчетено от
1
наказващият орган, който неправилно и незаконосъобразно е наложил
санкция на дружеството-жалбоподател. Излагат се доводи и за това, че в
случая разглежданото деяние, макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност и явно
незначителна обществена опасност, следва да бъде разглеждано като
маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане и за
присъждане на направените в хода на производството съдебни разноски за
един адвокат.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява
представляващият го управител, а се представлява от адв. Н. К., който
поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема
становище по същество на спора, като моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира заплащане на разноски по делото за
един адвокат.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт ..., оспорват
жалбата, счита същата за неоснователна, а наказателното постановление за
правилно и законосъобразно, изразява становище по същество на делото, като
моли съдът да го потвърди. Претендира и юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Районна прокуратура Благоевград редовно и своевременно призовани,
не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
При извършена проверка по работни места на 10.11.2023г. около 17.25
часа от ...., всичките служители в Дирекция “Инспекция по труда” –
Благоевград (Д „ИТ“ – Благоевград) относно спазване разпоредбите на
трудовото законодателство в обект – „Raffy Bar and Gelato“, находящо се в гр.
Благоевград, ул.“Тракия“ № 1, стопанисван от „....“ ЕООД, с ЕИК .... със
седалище и адрес на управление .... III“ ...., управлявано и представлявано от
управителя си .... и извършена проверка по документи на 29.11.2023г. на
дружеството-жалбоподател е констатирано, че „....“ ЕООД, с ЕИК .... със
седалище и адрес на управление .... III“ ...., управлявано и представлявано от
управителя си ...., в качеството му на „работодател“ по смисъла на параграф I,
т.1 от ДР на Кодекса на труда е допуснал на 10.11.2023г. лицето Л. К. И. с
ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на
длъжност „мияч“, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена
форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Описаното нарушение се сочи,
че се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места
писмена декларация от 10.11.2023г. в 17.25 часа от Л. К. И. с ЕГН **********
2
(лист 16 от делото), в която същата удостоверява извършване на трудова
дейност от нея към момента на проверката при установено работно място – „
Бар Рафи“, град Благоевград, ул.“Тракия № 1; работно време – от 16.00 часа
до 00.00 часа; изпълнява длъжността „мияч“; физиологични почивки в
работния ден – 30 минути и е с уговорено трудово възнаграждение в размер
на 30.00 лева на ден, като е отбелязал също, че не е сключила трудов договор
с дружеството-жалбоподател и не е получила копие от заверено уведомление
и екземпляр от сключен писмен трудов договор. След приключване
проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от
АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с
Призовка изх. № 23094616 от 10.11.2023г. (лист 15 от делото), получена от
дружеството-жалбоподател. На 24.11.2023г. за извършване на проверката по
документи в Д“ИТ“ – Благоевград се представили част от изисканите с
призовката документи, представляващи вътрешно-фирмена документация на
дружеството, свързана с осигурените здравословни и безопасни условия на
труд и трудовите правоотношения. В хода на представяне на документи от
дружеството-жалбоподател, пред Д„ИТ“ – Благоевград били представени и
Трудов договор № 436 от 10.11.2023г. (лист 17 от делото), сключен с Л. К. И.
с ЕГН ********** за длъжността „Чистач/Хигиенист“, която да изпълнява в
отдела на „....“ ЕООД, с ЕИК .... в гр.Благоевград, ведно с подписана
Длъжностна характеристика за длъжността „Хигиенист“ (лист 20-21 от
делото) и Протокол за постъпване на работа от 10.11.2023г. към същия трудов
договор (лист 18 от делото), като видно от приложената към него Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда от ТД на
НАП с вх. № 22388233554742 от 10.11.2023г. (лист 22 от делото) този трудов
договор е приет и заверен в НАП на 10.11.2023г., в 19:37:03 часа, т.е. след
извършване на проверката по работни места в проверения обект. За
извършената на 10.11.2023г. проверка по работни места и на 29.11.2023г.
проверка по документи е съставен Протокол за извършена проверка –
ПР2343233 от 29.11.2023г. (лист 12-13 от делото), в който са изложени
подробно констатациите от извършените проверки. Предвид така
констатираното проверяващите приели, че е налице допуснато нарушение по
Кодекса на труда, поради което на 29.11.2023г. свидетеля Л. А. Д. изготвил до
„....“ ЕООД, с ЕИК .... Покана с изх. № 23097878 от 29.11.2023г. (лист 23-24
от делото), която била изпратена на дружеството-жалбоподател, ведно с
препис от Протокол за извършена проверка – ПР2343233 от 29.11.2023г., с
която „....“ ЕООД, с ЕИК ...., на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН било поканено
да се яви на 14.12.2023г. в 10.00 часа в Д“ИТ“ – Благоевград за съставяне на
АУАН, във връзка с установените при проверката обстоятелства. Поканата
била връчена лично на управителя Михаил Мавревски на „....“ ЕООД, с ЕИК
.... на 11.12.2023г. чрез известие за доставяне на Български пощи ЕАД (лист
14 от делото). На посочената в поканата дата 14.12.2023г. в Д“ИТ“ –
Благоевград не се явил законният представител и управител на дружеството-
жалбоподател, както и не се явило упълномощено лице от дружеството-
3
жалбоподател, поради което свидетелят Л. А. Д. - Инспектор отдел БТКД при
Д“ИТ“ – Благоевград, заедно със свидетелката В. К. Н. – старши инспектор в
отдел БТКД при Д“ИТ“ – Благоевград, съставили и подписали на 14.11.2023г.
в 17:30 часа, Протокол за неявяване по Покана с изх. № 23097878 от
29.11.2023г. (лист 27 от делото), с който удостоверили, че на отправената
покана за съставяне на АУАН не се е явил представител на дружеството-
жалбоподател. Предвид горното, на 14.11.2023г., актосъставителя Л. А. Д. -
Инспектор отдел БТКД при Д“ИТ“ – Благоевград, в присъствието на
свидетеля по установяване на нарушението В. К. Н. и при отсъствие на
представител на дружеството-жалбоподател, съставил на „....“ ЕООД, с ЕИК
.... със седалище и адрес на управление .... III“ ...., представлявано от
управителя си ...., Акт за установяване на административно нарушение № 01-
2300688 от 14.12.2023г. (лист 7-8 от делото), с който квалифицирал
осъщественото деяние, като нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
АУАН е предявен и връчен на явилото се в Д“ИТ“ – Благоевград на
следващия ден – 15.11.2023г., упълномощеното с Пълномощно рег. № 20874
от 23.11.2023г. лице на дружеството-жалбоподател Росица Георгиева
Забунова, с разписка от 15.11.2023г., което го подписало без да отрази
обяснения или възражения. Писмени възражения с вх. № 23132445 от
28.12.2023г. са постъпили срещу акта в Д“ИТ“ – Благоевград, след изтичане
на законоустановения срок, с които се излагали съображения за прекратяване
на административнонаказателното производство. Въз основа на така
съставеният акт за установяване на административно нарушение, на
22.02.2024 година Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Благоевград, като надлежно упълномощен представител на
административнонаказващия орган, издал атакуваното Наказателно
постановление № 01-2300688 от 22.02.2024г. (лист 5-6 от делото), с което за
това, че „....“ ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление .... III“ ....,
представлявано от управителя си ...., в качеството му на „работодател“ е
допуснало на 10.11.2023г. лицето Л. К. И. с ЕГН **********, да извършва
трудова дейност в обекта на проверката – „Raffy Bar and Gelato“, находящо се
в гр. Благоевград, ул. “Тракия“ № 1, стопанисван от „....“ ЕООД, с ЕИК ...., на
длъжност „Мияч“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена
форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл.62 ал.3 от КТ, представляващо административно нарушение по чл.63
ал.2 от Кодекса на труда, като на основание чл.416 ал.3 от Кодекса на труда
във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател
наложил „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. НП е
връчено на .... – управител на дружеството-жалбоподател на 20.03.2024г. с
Известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД (лист 10 от делото), като в
законоустановеният срок, на 03.04.2024г. по електронен път срещу него
постъпила и разглеждана в настоящото производство жалба с вх. № 24033877
от 03.04.2024г. по описа на Д“ИТ“ – Благоевград (лист 2-4 от делото).
От представената и приета като доказателство по делото писмена
4
Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във
връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, на основание чл.399 от КТ и във връзка с чл.402 ал.1 т.3,
чл.402 ал.2 от КТ и чл.39 ал.1 и чл.40 ал.1 от АПК и чл.110 ал.4 от ДОПК от
10.11.2023г., попълнена и подписана от Л. К. И. с ЕГН ********** в хода на
проверката по работни места от 10.11.2023г. се установява, че същата е
удостоверила извършвана от нея трудова дейност към този момент в
предприятие „....“ ЕООД, при определено работно място – „Бар - Рафи“,
находящ се в град Благоевград, ул.“Тракия № 1; работно време – от 16.00
часа до 00.00 часа; изпълнява длъжността „Мияч“ и с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 30.00 лева на ден, като началната дата на
започване на работа в предприятието е отразено, като считано от 10.11.2023г.,
като е отбелязала, че не е сключила писмен трудов договор с дружеството-
жалбоподател и не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор. На гърба на декларацията, декларатора Л. К.
И. собственоръчно, писмено е отбелязал „10.11.2023г.; Мия чинии в Бар –
Рафи; гр.Благоевград, ул.“Тракия“ № 1“ и е положила подписа си.
Приложени са също Трудов договор № 436 от 10.11.2023г., сключен за
изпитване от шест месеца в полза на работодателя, на основание чл.70 ал.1 от
Кодекса на труда, между „....“ ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление .... III“ ...., представлявано от управителя си ...., в качеството на
работодател и Л. К. И. с ЕГН **********, в качеството на
„работник/служител“ за длъжността „Чистач/Хигиенист“, с място на работа в
„....“ ЕООД, отдел Благоевград, работно време от 8 часа и работна заплата 800
лева.
Представена е Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62
ал.5 от КТ, с вх. № 22388233554742 от 10.11.2023г., от която е видно, че „....“
ЕООД е подало на 10.11.2023г., в 19:37:03 часа четири броя уведомления,
между които и това за трудовият договор на Л. К. И. с ЕГН **********, като
всичките са приети и заверени от НАП по чл.62 ал.5 от КТ, но след
извършване на проверката по работни места в проверения обект на
10.11.2023г. около 17:25 часа.
Видно от Удостоверение за актуално състояние на „....“ ЕООД, с ЕИК
.... (лист 31 от делото) е, че същото е със седалище и адрес на управление ....
III“ .... и се управлява и представлявано от управителя си .....
Представената Заповед № 3-0693 от 15.08.2022г. на Изпълнителния
директора на ИА „Главна инспекция по труда“ (лист 11 от делото)
удостоверява представителната власт и материалната компетентност на
издателя на обжалваното наказателно постановление.
Така отразените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителя
Л. А. Д. и свидетелката по установяване на нарушението и съставяне на акта
В. К. Н., двамата извършили лично и непосредствено проверката по работни
5
места, а впоследствие и проверката по документи в процесното дружество.
Същите са категорични, че при извършената проверка лицето Л. К. И. е
работила като мияч на чинии в кухнята на проверявания обект – заведение
Рафи в центъра на гр.Благоевград, като при проверката по работни места
същата саморъчно попълнила, подписала и предала на проверяващите
декларацията, формуляр от която й била предоставена.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в съответствие с
императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно
от Заповед № 3-0693 от 15.08.2022г. на Изпълнителния директора на ИА
„Главна инспекция по труда“/. Както в акта, така и в наказателното
постановление е отразено, че административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име
и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Посочени са също в достатъчна степен
на конкретика, времето, мястото и начина на осъществяване на нарушението.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.4 и т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1
т.4 и т.5 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕООД. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неоснователни са доводите на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че не е посочено
мястото на извършване на нарушението. В случая, доколкото се касае именно
за нарушение, осъществено от дружество, във връзка със сключен трудов
договор за конкретна длъжност и в конкретен търговски обект, то мястото на
нарушението е именно проверявания търговски обект - „Бар и Галето Рафи“,
град Благоевград, ул.“Тракия № 1, стопанисван от „....“ ЕООД със седалище и
адреса на управление на дружеството в гр.София, което е посочено както в
АУАН, така и в наказателното постановление. Оплакването, че в случая не е
спазена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, като наказващият орган не е
посочил отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, с оглед
императивния характер – вид и размер на предвидената от законодателя
санкция за това нарушение, обуславя неоснователност на така формулираното
6
възражение на защитата. В конкретния случай АУАН е съставен от Л. А. Д. -
Инспектор при Д“ИТ“ – Благоевград, който се явява материално компетентен
за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелката по
установяване на нарушението и съставяне на акта В. К. Н., която е участвала
при извършване на проверките по работни места и по документи. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява
правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват
възраженията на дружеството в тази насока.
Неоснователно е и възражението по жалбата на дружеството-
жалбоподател, че административнонаказващия орган, с оглед териториалната
си компетентност не е следва да извършва проверка и съставя АУАН на
дружеството-жалбоподател за процесното нарушение – в качеството му на
„работодател“ е допуснало на 10.11.2023г. лицето Л. К. И. с ЕГН **********,
да извършва трудова дейност в обекта на проверката – „Raffy Bar and Gelato“,
находящо се в гр. Благоевград, ул. “Тракия“ № 1, стопанисван от „....“ ЕООД,
с ЕИК .... и седалище и адрес на управление в гр.София, на длъжност „Мияч“,
без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от
КТ, тъй като от една страна нарушението е установено при дейност в
гр.Благоевград, където именно се простира териториалната компетентност на
Д „ИТ“ – Благоевград, а неизпълнение на задължението по сключване на
писмен трудов договор и връчването му на лицето, ведно с уведомление по
чл.62 ал.3 от КТ е осъществимо и дължимо по седалище и адрес на
управление на дружеството-жалбоподател, което е в гр.София, като именно
последното обуславя и местната компетентност на районния съд, който да
разгледа и реши делото. Касае се за нарушение, с място на осъществяване
(извършване) в обекта, в който съответното лице е допуснато да осъществява
трудова дейност без да му е връчен сключен в писмена форма трудов договор
и уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, което в настоящия казус е именно:
провереният обект - „Raffy Bar and Gelato“, находящо се в гр. Благоевград, ул.
“Тракия“ № 1, стопанисван от „....“ ЕООД, с ЕИК .... и седалище и адрес на
управление в гр.София. Ето защо, по аргумента на 48 ал.1 от ЗАНН,
административнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено
нарушението, който безусловно в случая е Дирекция „Инспекция по труда“ –
Благоевград, с местна и териториална компетентност на територията на
гр.Благоевград, както и аналогично, съгласно чл.59 ал.1 от НК и доколкото
процесното нарушение е осъществено (извършено) или довършено в района
на Районен съд – Благоевград, то последният се явява и компетентен да
7
разгледа и реши спора по оспорването на процесното наказателно
постановление.
С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира за
безспорно установено от обективна страна осъщественото от „....“ ЕООД на
разглежданото нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. Посочената трудовоправна
разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. По делото не е спорно, че лицето Л. К. И. с
ЕГН ********** е била допусната до работа на 10.11.2023г. около 17.25 часа
от дружеството-жалбоподател, без да му е предоставен екземпляр от писмен
трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от ТП на НАП. Не
може да бъде прието, че представеният по делото трудов договор с Л. К. И. с
ЕГН ********** е бил сключен към 10.11.2023г. около 17:25 часа, тъй като
видно от представената справка този договор е представен за вписване н ТД
на НАП на 10.11.2023г. в 19:37:03 часа, респ. след осъществяване на
проверката по работни места от проверяващите и е било невъзможно на
10.11.2023г. около 17.25 часа същият да е бил подписан, регистриран и
връчен на работника, ведно с уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. Дори
напротив, установи се от една страна, че към този момент на проверката по
работни места на 10.11.2023г. около 17.25 часа, Л. К. И. е осъществявала
трудова функция като „Мияч“ в проверявания търговски обект на
дружеството-жалбоподател, което обстоятелство е възприето, както от
проверяващите, така и от самата Л. К. И., която отразила към този ден и час
именно тези обстоятелства и в саморъчно попълнена и подписана декларация,
а от друга страна, видно от представената справка от регистъра на трудовите
договори на ТД на НАП към 10.11.2023г. е, че за това лице няма сключен и
регистриран трудов договор, както и съответното уведомление по чл.62 ал.3
от КТ преди 17:25 часа на същата дата. В тази насока са и показанията на
свидетелите Л. А. Д. и В. К. Н., които участвайки в проверката по работни
места и по документи са категоричен, че към момента на проверката по
работни места на 10.11.2023г., Л. К. И. не е подписвала и не е имал сключен
трудовия договор за извършваната от нея работа в заведението към момента
на проверката и съответното уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. Именно
последните обстоятелства обуславя извода, че към момента на осъществената
проверка по работни места на 10.11.2023г. около 17.25 часа Л. К. И. е
работила като „Мияч“ в търговския обект на търговеца – „Raffy Bar and
Gelato“, находящо се в гр. Благоевград, ул.“Тракия“ № 1, стопанисван от „....“
ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление .... III“ ...., управлявано
и представлявано от управителя си ...., без да й е бил връчен подписан от
двете страни писмен трудов договор и уведомление по чл.62 ал.3 от Кодекса
на труда, удостоверяващо вписването му в ТД на НАП – Благоевград. С оглед
на това, като е допуснал работника до работа, без да има сключен в писмена
форма трудов договор между страните по трудовото правоотношение и без да
8
е изпратено уведомление до съответното ТД на НАП, дружеството-
жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
В разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидено административно
наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или
2 от КТ. В казуса безусловно „....“ ЕООД, с ЕИК ...., в качеството му на
търговец по Търговския закон извършващ стопанска дейност и по смисъла на
параграф 1 от ДР на КТ има качеството и на „работодател“ по отношение на
работещите във въпросният търговски обект. Без значение е поводът по който
Л. К. И. се е наложило да изпълнява трудови функции в търговския обект, в
нарушение на трудовото законодателство и знанието или не, на това
обстоятелство от лицето, упражняващо функциите на работодател. По
изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен
начин, осъществяване от страна на търговеца-жалбоподател на фактическия
състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя
установяването му от обективна страна.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна
такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда административно-наказващият
орган правилно и законосъобразно е определил по вид наложената на „....“
ЕООД, с ЕИК .... „имуществена санкция“. Същата е в размер над-
минималният такъв, а именно на 2000 лева, като по делото липсват данни
мотивиращи санкционния орган да приеме наличието на завишена степен на
тежест на разглежданото нарушение или други основателни причини и
мотиви за определяне именно този размер на санкцията. Ето защо съдът
намира за основателно възражението на защитата, че така определеният
размер на определената „имуществена санкция“ е завишен и следва да бъде
намален до императивно установеният от закона минимален размер, а именно
до 1500 лева. Именно този размер на санкцията отразява в пълна степен
изискванията на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Изложеното като правна
последица води до изменение на обжалваното наказателно постановление
само и единствено в санкционната му част, като размера на „имуществената
санкция“ се намали от 2000 лева на 1500 лева.
Не са налице в казуса предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в параграф 1 т.4 от ДР на ЗАНН. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че нарушението,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид. Не е основание за
9
приложение на чл.28 от ЗАНН и обстоятелството, че се касае за първо
нарушение, с оглед останалите установени в хода на производството и имащи
отношение към отговорността на дружеството обстоятелства. Дори напротив,
в случая съгласно разпоредбата на чл.415в ал.2 от Кодекса на труда е налице
законова забрана, в случаи като процесния и за нарушения като развежданото
по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, е изключена възможността за
приложението на института на „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН.
Направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита за основателно. С оглед
изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН следва на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Благоевград да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото
продължи в три съдебни заседания, с разпит на двама свидетели, като
фактическата и правна сложност не е значителна, поради което съдът намира,
че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, който размер
според съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на
делото, като над посочения размер искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.4 във връзка с ал.7 т.4
и чл.58д т.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2300688 от 22.02.2024г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Благоевград, с което на „....“
ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление ..... III“ ....,
представлявано от управителя си ...., за нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса
на труда, на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева,
като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 2000 (две хиляди) на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление
..... III“ ...., представлявано от управителя си .... да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” - Благоевград юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева, като в останалата част, над уважения размер
10
ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 – дневен срок пред
Административен съд Благоевград от всяка от страните, считано от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11