№ 310
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора К. С.
като разгледа докладваното от Галя Георгиева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600615 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.20 ОТ ЗПИИРКОРНФС
С решение №265/24.04.2024г. постановено по ВЧНД 2297/2024 г. СГС н.о. 26
СЪСТАВ Е ПРИЗНАЛ на основание чл.32 вр.чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС Решение
издадено от несъдебен орган на Реп.Австрия на 29.11.2023г. и влязло в законна сила на
31.01.2024г. за налагане на финансова санкция на Е. В. Л. - роден на ********г. в Руска
Федерация, българско и руско гражданство с регистриран постоянен адрес гр.***, ул.*** №
* и ЕГН: **********, с което му е наложена глоба в размер на 450 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 880лв. за нарушение на правилата за
движение по пътищата в издаващата държава и е постановено осъждането му за заплащане
на направени разноски по делото в размер на 5 евро с левова равностойност от 9,80лв.
Постановил е след влизане на настоящото решение в законна сила и на осн.чл.38
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за същото да се уведоми издаващата държава Реп. Австрия, като на
осн. чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати на МП на
РБ.
Против това решение е ПОСТЪПИЛА ЖАЛБА ОТ СЛУЖЕБНИЯ ЗАЩИТНИК на
лицето спрямо ,което има наложена имуществена санкция от извънсъдебен орган в
Република Австрия Е. Л.-адв.Г. А..Иска се отмяна на първоинстанционното решение .Правят
се оплаквания за налични процесуални нарушения,ограничили правата на санкционираното
лице като се твърди ,че неправилно ход на делото е даден при нередовно призоваване на
лицето.Излагат се е доводи и по съществото на решението на извън съдебния орган в
Републики Австрия. Прави се възражение за това ,че лицето макар и български гражданин
местоживеенето му не е в Република България и посоченият в полицейската санкция адрес
не е място на обичайното му пребиваване.Твърди се в жалбата ,че СГС е постановил
решението си в нарушение на Закона и по-специално нормата,определяща подсъдността на
1
искането за признаване на изпълнение на акта на извънсъдебния орган за налагане на глоба-
полицейска санкция ..
Служебният защитник адв.Г. А. поддържа жалбата в съдебно заседание със същите
оплаквания и моли решението на СГС да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Представителят на АП моли да се потвърди решението на СГС,като намира жалбата
за неоснователна.
АС като се занима с оплакванията в жалбата и при направената служебна проверка
приема за установено следното:
Жалбата против решението на СГС е допустима и подадена от служебния защитник
на лицето с двойно гражданство- българско и руско- С. Л..
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да признае Решение издадено от несъдебен орган /полицейска санкция/на
Реп.Австрия ,постановено на 29.11.2023г. и влязло в законна сила на 31.01.2024г. за налагане
на финансова санкция/гоба за нарушение на правила за движение по пътищата/ на Е. В. Л. -
роден на ********г. в Руска Федерация, българско и руско гражданство с регистриран
постоянен адрес гр.***, ул.*** № * и ЕГН: **********, с което му е наложена глоба в размер
на 450 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 880лв. за
нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава .Съдебният състав
на СГС е приел за установено,че несъдебен орган на Република Австрия/полицейски орган/
е наложил на засегнатото лице С. Л. финансова санкция/глоба/ за нарушение на правилата за
движение по пътищата като е управлявал лек автомобил с българска регистрация ********
по платен път А1 без винетка.
СГС се е занимал най-напред с допустимостта на искането за признаване на
решението на несъдебен орган в Република Австрия за налагане на финансова санкция на Е.
Л. съгласно чл.3 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС.СГС се е произнесъл най-напред относно
наличието на формалните изисквания за признаване на решението издадено от несъдебния
орган на молещата държава.Произнесъл се е относно компетентността на СГС да признае
решението и е дал своята преценка за наличието на предпоставката на чл. 31 ал.1 от
Закона във вр. с чл.6 ал.1 от същия.
СГС е приел ,че глобата като финансова санкция е наложена от надлежен
полицейски акт или несъдебен на акт, чието признаване се иска е влязъл в сила,а
нарушението ,за което е санкциониран Е. Л. не изисква двойна наказуемост макар да има
аналог според българското законодателество и по-точно чл.179 от ЗДвП.Прието е също,че
в обжалваното решение на СГС ,че е налице и изискването за допускане на изпълнение на
условието залегнало в чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.Допуснато е изпълнение на
„решение“ ,за което австрийската страна не е конкретизирала кой орган го е издал ,а само е
посочено ,че е влязъл в сила и лицето Е. Л. е поканен да го изпълни доброволно.
Въззивната инстанция счита ,че е неправилна преценката на състава на СГС
относно основния процесуален въпрос касаещ подсъдността и компетентността на съда в
първата инстанция допуснал изпълнение на „решение“ за налагане на имуществена
санкция,наложена от може да се предполага полицейски орган без да е посочен кой е този
орган в Република Австрия. Настоящата инстанция не споделя становището на СГС ,че
делото е подсъдно на този съд,като изхожда от събраните писмени доказателства ,както
пред СГС ,така и пред АС относно местоживеенето или обичайното пребиваване на
лицето .В Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение №2005/214/ПВР на Съвета
относно принципа за взаимно признаване на финансовите санкции и ,изменено с РР 2009/299
/ПВР на Съвета,което дало начало на производството пред СГС ,в Удостоверението в т.“е“
австрийската страна сочи адрес на засегнатото лице гр.*** ,ул.“***“ 51.Същият адрес е
посочен и в полицейския акт и в поканата за доброволно изпълнение до Е. Л..Установено е
,че на този адрес лицето няма регистрация и не е намерено.От справката изискана от СГС от
НБД“Население“приложена на л.14 от първоинстанционното дело като постоянен адрес на
2
засегнатото лице е посочен адрес гр.*** ,ул.“***“6 като постоянен адрес ,а като настоящ
адрес е посочено ,че към същата дата 28.07.2023г. лицето има такъв в Руската
Федерация.Последната данна,която касае местоживеенето на лицето и или обичайното му
пребиваване по смисъла на чл.31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС се потвърждава и от справката
,изискана от АС от МВР Дирекция“Български документи за самоличност“.От справката се
установява ,че в личната карта на българския гражданин Е. Л. ,издадена през 2024г. е
записан постоянен адрес гр.*** ул.“***“6 ,което впрочем е адресът на
Община“Сердика“.Като постоянен адрес на засегнатото лице е посочено ,че живее в Руската
Федерация.В електронния еквевалент на заявлението получено в ДБДС чрез ИВИС от
консулско длъжностно лице е посочен и въведен адрес РФ гр.*** ,Проспект Мира д.*** кв.
***.От справката изискана от АС от масивите на НОИ и НАП е видно ,че за Лицето Е. Л. не
се съдържат данни за здравно и пенсионно осигуряване и за трудови договори.
От доказателствата по делото не може да се заключи ,че СГС е компетентен
поради наличие на основанието по чл.15 ал.5 от Закона.АС приема за установено,че
обичайното пребиваване на Е. Л.та е в Руската Федерация,а не в Република
България.Следователно за австрийската страна е налице възможност да поиска изпълнение
на финансовата санкция по реда на договореностите за правна помощ между република
Австрия и Руската Федерация.
АС преценява посочените факти и обстоятелства ,потвърдени от писмените
доказателства като такива,които обосновават извода ,че делото не е подсъдно на СГС или
на друг български съд.АС не изразява съгласие с анализа на СГС ,касаещ подсъдността на
делото образувано по Удостоверението изпратено от несъдебен орган в Република
Австрия.В случая местоживеенето и обичайното пребиваване са в РФ,независимо от
обстоятелството,че Л. е придобил през 2024г. и българско гражданство.Доказателствата са в
насока ,че не е обиватал български адрес ,посочен в Удостоверение по чл.4 от РР.Данните
сочат ,че както местоживеенето му ,така и обичайното му пребиваване не е в Република
България гр.София ,а в Руската Федерация в гр.Москва.Обстоятелството ,че е управлявал
според полицейската санкция на органа в Република Австрия лек автомобил с българска
регистрация ,не променя извода на АС относно липса на предпоставката в чл.31 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС.Въззивната инстанция приема ,че тъй като делото не е подсъдно на
СГС,същият неправилно е приел делото за разглеждане и е постановил решението
си.Решението е постановено от некомпетентен съд.По същество касае се за особено
съществено процесуално нарушение ,което налага отмяна на обжалваното решение,оставяне
без разглеждане на искането за признаване на решението на австрийския несъдебен орган
,наложил финансова санкция „глоба“ и прекратяване на производството по делото.
АС намира за необходимо да посочи,че в Удостоверение по чл.4 не е посочен акта
за налагане на финансовата санкция или ако е посочен не е преведен на български
език.Езикът в съдилищата в република България е български и за молещата държава
съществува задължение за превод на български език.Заедно с Удостоверението е приложена
в превод на български по същество покана за доброволно изпълнение ,но не и заповедта за
налагане на санкцията ,за до бъде преценено дали тази заповед е в кръга на актовете,които
са в предмета на Закона/ ЗПИИРКОРНФС/.Т. е. към момент може да се направи извод ,че
СГС се е доверил на твърдението в Удостоверението по приложение 4 за наличие на
„решение“ на несъдебен орган за налагане на имуществена санкция „глоба“ на лицето Е. Л..
Не е налице процесуално нарушение ,за което се правят доводи в жалбата за това
,че делото било разгледано в отсъствие на засегнатото лице.Проведено е щателно
издирване.невъзможността лицето да бъде призовано в РФ е последица тълкуването на ЕК
за сътрудничество по наказателни дела,ратифицирана както от Република България,така и от
руската Федерация.Засегнатото лице е било представлявано от служебно назначен
адвокат,което е гаранция за опазване на неговите процесуални права.
С оглед изложеното АС следва да упражни правомощията си по чл.16 ал.7 т.2 от
ЗПИИРКОРНФС.
Поради всичко изложено въззивният съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ №265/24.04.2024г. постановено по ВЧНД 2297/2024 г. СГС
н.о. 26 СЪСТАВ Е ПРИЗНАЛ на основание чл.32 вр.чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
Решение издадено от несъдебен орган на Реп.Австрия на 29.11.2023г. и влязло в законна
сила на 31.01.2024г. за налагане на финансова санкция на Е. В. Л. - роден на ********г. в
Руска Федерация, българско и руско гражданство с регистриран постоянен адрес гр.***,
ул.*** № * и ЕГН: **********, с което му е наложена глоба в размер на 450 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 880лв. за нарушение на правилата за
движение по пътищата в издаващата държава и е постановено осъждането му за заплащане
на направени разноски по делото в размер на 5 евро с левова равностойност от 9,80лв.КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА Решение
издадено от несъдебен орган на Реп.Австрия на 29.11.2023г. и влязло в законна сила на
31.01.2024г. за налагане на финансова санкция на Е. В. Л. - роден на ********г. в Руска
Федерация, българско и руско гражданство с регистриран постоянен адрес гр.***, ул.*** №
* и ЕГН: **********, с което му е наложена глоба в размер на 450 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 880лв. за нарушение на правилата за
движение по пътищата в издаващата държава и е постановено осъждането му за заплащане
на направени разноски по делото в размер на 5 евро с левова равностойност от 9,80лв.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
Решението е окончателно.
Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4