О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 379 30.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на тридесети януари през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 200 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт
Татяна Стойкова (пълнм. л. 17) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър
Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 3734/23.12.2019г. по гр.д. № 7536/2019г.
по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, да заплати на З.Г.А., ЕГН ********** ***
сумата от 1751.70 лева /хиляда седемстотин петдесет и един лева и седемдесет
стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 255.11 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.08.2016г. до 31.08.2019г., 1784 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 219.96 лева /двеста и деветнадесет лева и деветдесет
и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.11.2016г. до 04.09.2019г., както и разноските по делото.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно и необосновано. Счита, че основаната грешка на
съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на
трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на
държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и
ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални
престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на
подробна уредба в глава XV, раздел VI и VII
от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави извод,
че изброяването на видовете допълнителни
възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че в ЗМВР препраща към
Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен
или извънреден труд
е уреден в ЗМВР и препращане към
КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Счита, че предвиждането
в Наредба № 8121з-407 за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни не
била в съответствие със ЗМВР, поради което със следващите Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. правилото липсвало.
На следващо място намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, тъй като продължителността на нощния труд съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР
била осем часа. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители било 8 часа, а положения през нощта
труд 8 часа за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както
по КТ 1,143. За държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се
трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лева на час съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В този смисъл била и докладна
записка № 8121р-20714/30.04.2015г. от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в
МВР. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков,
която представя в приложение за сведение. Поддържа, че липсва полагане на
извънреден труд. Счита, че постановеното от РС решение получените при преизчисление
часове да се заплащат като извънреден труд поставя в по-неблагоприятно
положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито
служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР и че се нарушава принципа на йерархията
на нормативните актове. Счита, че неправилно е кредитирано заключението на
вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен
труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над
месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от
вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Поддържа, че съдът
е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че
част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Относно присъдените лихви заявява, че поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. В случай, че не се отхвърли
изцяло исковата претенция, то моли при постановяване на решението да се вземе
предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г. трудът на работещите по КТ
при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно редакцията на чл. 9г през този период от Наредба за
работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ бр. 41/2017). Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в
негово отсъствие.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез адвокат З.Б., с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати
процесуални нарушения. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Съдът констатира, че по делото липсва
представено пълномощно за адв. Б. за представителство пред въззивна инстанция, поради
което съдът счита, че следва да укаже на въззиваемия в срок до датата на
съдебното заседание да представи доказателства за представителната власт на
адвокат Б. за подаване на отговор на въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е
дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар
Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение
№ 3734/23.12.2019г. по гр.д. № 7536/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно
настоящото определение.
Указва на въззиваемия в срок до датата на
съдебно заседание да представи доказателства за представителната власт на адв. Б.
пред въззивна инстанция за подаване на отговор на въззивна жалба.
ВНАСЯ в.гр.д. № 200/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас
за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 18.03.2020 г. от 10,00
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.