Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10493 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Г.Т.Д. против З.
„А.Б.”*** осъдителен иск за сумата 30 000лв., частично от 200 000лв.,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 08.12.2016г. на път ІІ-51
при км.64+850 в близост до с.Голямо ново пътно транспортно-произшествието, при
което М.М.К., като водач на л.а.Инфинити с ДК № *******, в нарушение на
правилата за движение блъснал пресичащия на пътното платно пешеходец Ш.А.Ш.,
вследствие на което последният починал. Ищцата е дъщеря на починалия, която
твърди да е била в много близки отношения с баща си. Той бил много активен
човек и в отлично здраве, полагал грижи и бил стожер на семейството.
Независимо, че била пълнолетна и самостоятелна, не прекъснали връзките си с
него, имали постоянни контакти, помагали си взаимно. Приела смъртта му много
тежко, изпитвала силна мъка от безвъзвратната загуба на много близък, от чиято
обич и подкрепа ще бъде лишена. За тези болки и страдания твърди да е
претърпяла неимуществени вреди, за които претендира осъждането на ответника да
заплати обезщетение, в качеството му на застраховател на виновния водач по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Ответникът оспорва иска с възражение, че по предявената
извънсъдебна претенция било подписано споразумение с постигнато съгласие за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди от 80 000лв. и плащането
му на ищцата, като по този начин отношенията им били уредени изцяло. Релевира
възражение за съпричиняване с твърдението починалият да е нарушил като
пешеходец установените в чл.113 и чл.114 ЗДв.П правила, с което допринесъл за
настъпването на вредните последици. Навежда и доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение.
В допълнителната искова молба ищцата навежда, че не е
постигнато споразумение по размера на обезщетението, като посоченото от
ответника съставлява част от действително претърпените вреди. На самостоятелно
основание сочи представеното споразумение да не отразява действителната воля на
ищцата. В съдебно заседание пълномощникът й пояснява, че вложеният смисъл в
последното е плащането на обезщетението по споразумението да не е в пълния
размер на вредите. В тази връзка развива доводи, че съобразно чл.66 ЗЗД
кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение, поради което и в случая
не може да се приеме, че сумата от 80 000лв. покрива в пълна степен
вредите.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът
счита тези доводи за неоснователни като изтъква факта, че ищцата е приела
плащането, а от съдържанието на споразумението не следва волята й да е била за
обезщетяване само на част от вредите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
Не е предмет на спор сключена и
действаща към деня на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща
отговорността на М.М.К., като водач на л.а.Инфинити с ДК № *******, страна по
която е ответникът З. „А.Б.“ АД.
Не се спори и относно настъпилото
ПТП на 08.12.2016г. на път ІІ-51 при км.64+850 в района на с.Голямо ново, при
което управляваният от М.К.автомобил блъснал Ш.А.Ш., в този момент пресичащ
пътното платно. Като последица от ПТП последният починал.
Не се спори още, че ищцата е
дъщеря на починалия и в този смисъл активно легитимирана да получи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди.
Преди подаване на исковата молба
ищцата предявила претенция за заплащане на обезщетение от 200 000лв., по
която образувана щета № 100017217501338. Видно от представеното по делото
пълномощно /стр.31/ с нотариална заверка
на подписа ищцата упълномощила адв.М.М.-САК да я представлява пред
застрахователя.
Като доказателство е прието
споразумение от 14.02.2018г. между ищцата, представлявана от упълномощения
адвокат, и ответника З. „А.Б.”***, с което застрахователят признал настъпилото
на посочените дата и място ПТП да е причинено от застрахования водач, както и
относно факта, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя
баща. Във връзка с това страните постигнали съгласие застрахователят да заплати
на ищцата 80 000лв. за неимуществени вреди по посочената в споразумението
банкова сметка ***-дневен срок от подписването му. В т.5 е посочено, че с
подписването му страните приемат финансовите си отношения по повод претенциите
на Г.Д. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
и имуществени вреди, за лихви за забава и разноски, възникнали на основание
договора за застраховка „Гражданска отговорност”, за крайно и окончателно уредени и нямат
никакви други претенции помежду си във връзка с посоченото ПТП. Видно от
представеното преводно нареждане ответникът заплатил по посочената в
споразумението банкова сметка ***, предмет на споразумението на 27.02.2018г.
Ищцата не оспорва сключването на споразумението, получаването на сумата и
основанието за нейното плащане.
С ТР № 1/30.01.2017г. по тълк.д.№ 1/2016г., ОСГТК на ВКС
е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над
изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по
риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на
постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда. В мотивите са развити правни съображения, че притезателното
имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя по прекия иск по чл.
432, ал. 1 КЗ е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното му право
по чл. 45 ЗЗД срещу носителя на гражданската отговорност. Прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се
погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на
увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да
потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори
пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от
причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от
осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за
застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Въпреки, че отговорността
на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения,
същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от
фактическия състав на застрахователното събитие. При сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което са постигнали
съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие,
изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма
основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, така и от делинквента по чл. 45 ЗЗД.
Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на
възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от
непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за
плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от
застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се
погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и
деликтното му право срещу причинителя на вредата. За погасяване на материалното
право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от делинквента е без
значение обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и че
спогодбата има действие само между страните, които са я сключили. Меродавно в
случая е, че увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото
от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на
уговорения в споразумението размер на обезщетението. С получаването на
уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на
предоставеното на пострадалия с чл.432, ал.1 КЗ пряко право на иск срещу застрахователя
на делинквента. Същевременно невъзможността да се търси допълнително
обезщетение от делинквента за същите вреди ограничава сключването на
споразумения между увреденото лице и застрахователя при занижен размер на
обезщетението, освобождаващо последния от отговорността му по застрахователния
договор за обезщетяване на претърпените вреди в пълен размер /до лимита на
застрахователната сума/. Увреденото лице може да получи обезщетение само за
вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били
предмет на споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди, както и
когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по
сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е
недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за
разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените
вреди.
В настоящия случай ищцата, като увредено от ПТП лице
вследствие причинената смърт на своя баща, е упражнила правото си на избор от
кого да търси обезщетение за вредите с предявяване на извънсъдебна претенция
спрямо застрахователя. Със споразумението от 14.02.2018г. е обективирано
съгласието между страните относно вида и размера на претърпените от ищцата
вреди-80 000лв. за неимуществени вреди, както и изявлението за окончателно
уреждане отношенията им във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Действителността му не е оспорена, поради което е произвело правно действие и
следва да бъде зачетено.
Възражението на ответницата уговорената и платена сума да
не съответства на действително претърпените вреди, респ. да съставлява част от
тях е неоснователно. Съдържанието на споразумението, с характер на спогодба по
чл.365 ЗЗД, недвусмислено сочи на съгласие определеното и впоследствие платено
обезщетение да удовлетворява неимуществените вреди в пълен размер.
При горното съдът намира предявения иск за неоснователен
и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 вр.
ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника разноски по делото от 100лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Г.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против З. „А.Б.” ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, за сумата 30 000лв. на основание чл.432,
ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Ш.А.Ш., като последица от ПТП настъпило на 08.12.2016г. и причинено
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Инфинити с
ДК № *******, ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до изплащането.
ОСЪЖДА Г.Т.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на З. „А.Б.”***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.8 ГПК от 100лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: