РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Н., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620100588 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от А. Г. Б. от гр. В. срещу М. М. М. от гр. Н. по чл.415,
ал.1 от ГПК, съдържаща обективно кумулативно съединени искове за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № *** г. на НПРС срещу
ответника за сумите: 7000 лв. главница, 110,83 лв. лихва за периода от *** г. до *** г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – *** г.
Исковете са с правно основание: 1/ чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД с цена на иска 7000 лв. и 2/ иск по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД с
цена на иска 110,83 лв. лихва за периода от *** г. до *** г.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за заем на *** г., за сумата от
7000 лв. Ищецът, като заемодател, предал на ответника посочената сума, като била
съставена разписка с посочена дата на предаването. Ответникът се задължил да върне
взетата назаем сума на *** г. и подписал разписката.
Ищецът твърди, че въпреки проведените разговори с ответника и неговия баща за
връщане на сумата, до предявяване на исковете не е извършено плащане от негова страна.
Предвид изложеното ищецът моли, съдът да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 7 000 лв., дадени в заем, ведно със законната лихва от *** г. до
окончателното плащане, и сумата от 110,83 лева - мораторна лихва от *** г. до *** г. Моли
също да му се присъдят направените разноски в двете производства.
Ищецът претендира направените по настоящето дело и по заповедното производство
1
разноски.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника М. М. М. е назначен особен
представител по делото на разноски на ищцовата страна, тъй като ответникът не е открит на
постоянния си и настоящ адрес, както и по месторабота.
Особеният представител – адв. Н. Д. от *АК, оспорва изцяло исковете по основание и
размер. Заявява, че приложената разписка не удостоверява от кого е получен заемът и на
кого следва да се върне сумата. След подписите, които били видимо с различен почерк, било
изписано името на ищеца по делото.
Твърди, че ответникът не дължи процесната сума, нито мораторна лихва върху нея.
Поради горното, ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
От представената по разписка, оригиналът на която е приложен на л.6 от ч.гр.д. №
*** г. се установява, че ответникът е получил сумата от 7000 лв., която ще върне на
1.02.2023 г.
След изявлението за връщане на паричната сума следват два подписа за получил и
предал. След положените подписи е записано името „А. Г. Б.“ и са посочени цифри,
идентични с ЕГН-то на ищеца от исковата молба.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД с цена на иска
7000 лв.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен
и категоричен начин, че ответникът е получил от ищеца посочената в разписката и
претендирана от последния парична сума.
Самата разписка представлява частен свидетелстващ документ, който косвено
доказва наличието на сключен между страните неформален договор за заем, какъвто е
съгласно посоченото в чл. 240 ЗЗД същия. В този смисъл е посоченото в Решение №*** от
*** г. на ВКС по гр. д. № 39/2008 г., III г. о.
Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
От съдържанието на представената разписка не се установява кой е заемодателя и кой
е предал паричната сума, получена от заемателя – ответник. С това представената разписка
не може да служи за доказателство на сключения договор за заем и конкретно за такъв, при
който заемодател е ищецът А. Г. Б..
2
Предвид на горното, съдът приема, че ищецът не притежава качеството на
заемодателя по договор за паричен заем за сумата от 7000лв., която ответникът е получил и
се е задължил да върне на *** г.
Съдът намира, че предявения иск по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № *** г.
на НПРС срещу ответника за сумите: 7000 лв. главница, е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли изцяло.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 110,83
лв. лихва за периода от *** г. до *** г.
Поради неоснователност на главния иск за сумата, представляваща главница, то
неоснователен и недоказан се явява и акцесорния иск за претендираната мораторна лихва.
Предвид на горното, съдът приема, че искът чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86
от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № *** г.
на НПРС срещу ответника за сумата от 110,83 лв. лихва за периода от *** г. до *** г., е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство:
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 142,22 лв., за възнаграждение за
особен представител на ответника 1011,08 лв. и за адвокат в размер на 425 лв.
Общо направените разноски са в общ размер от 1580,72 лв.
Ищецът не е представил списък на разноските.
На основание чл. 78,ал.1 ГПК, ищецът има право съразмерно на уважената част от
исковете, то поради това, че всички искове се отхвърлят, то ищецът няма право на
присъждане на направени по делото разноски.
Относно разноските в заповедното производство.
Разноските, направени от ищеца по заповедното производство са в размер на 142,22
лв. за държавна такса и 425 лв. за адвокат, общо 567,22 лв.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на постановеното по исковото
производство, същите следва да се отхвърлят изцяло в размер на 567,22 лв.
Относно принудителното събиране на разноски по чл. 77 ГПК.
Съгласно чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява
3
определение за принудителното им събиране.
За предявените от ищеца два кумулативно съединени иска се дължат държавни такси
съгл. чл. 72, ал.1 ГПК за всеки от тях поотделно.
Съгласно чл. чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК се дължи държавна такса за всеки от
исковете в размер на 4% от цената на иска, но по – малко от 50лв.
Следователно по трите иска дължимата от него такса е общо 330 лв., т.к за искът с
цена 7000лв., дължимата ДТ е 280 лв., а за втория иск с цена 110,83 лв. тя е 50лв.
Общо дължими за ДТ по предявяните два иска по делото са 330 лв.
От общия размер на ДТ по тези искове следва да се приспадат на основание чл. 415,
ал.1 от ГПК заплатените по заповедното производство суми за държавни такси в размер на
142,22 лв.и да се довнесе само сумата, представляваща разлика, т.е 187,78 лв.
Ищецът по делото е заплатил само 142,22 лв., поради което дължи по сметка на съда
допълнително още 45,56 лв., които следва да бъде осъден да плати.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД на А.
Г. Б. с ЕГН ********** от гр. В., ул. *** срещу М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. Н., ул. ***, за признаване че вземането на А. Г. Б. с ЕГН **********, за сумата
от 7000 лв. (седем хиляди лева) главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – *** г., за което е издадена Заповед за изпълнение
№ *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, съществува.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД на А.
Г. Б. с ЕГН ********** от гр. В., ул. *** срещу М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. Н., ул. ***, за признаване че вземането на А. Г. Б. с ЕГН **********, за сумата
от 110,83 лв. (сто и десет лева осемдесет и три ст.) мораторна лихва за периода от *** г. до
*** г., за което е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС,
съществува.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК, А. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд Н. държавни такси в размер на 45,56 лв. (четиридесет и пет лева
петдесет и шест ст.) по сметка на РС Н. BIC: UNCRBGSF BG***
Отхвърля исканията на А. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. В., ул. *** срещу М. М. М.
с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Н., ул. ***, за присъждане на разноски в размер на
1580,72 лв. (хиляда петстотин и осемдесет лева седемдесет и две ст.), направени по
4
настоящето дело и в размер на 567,22 лв. (петстотин шестдесет и седем лева двадесет и две
ст.) направени по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
След влизане в законна сила на решението по делото, препис от него да се изпрати по
ч.гр.д. № *** на НПРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5