№ 1842
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110100758 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „***********“ ЕАД (с
предишно наименование „**************“ АД) срещу К. И. Р. по реда на чл.
422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1, вр. чл. 200 ЗЗД , вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.11.2014 г. е сключил договор за поръчителство с
„************“ (с предишно наименование „************“ ЕАД), съгласно
който договор се задължил да обезпечи задълженията на абонати, сключили с
„************“ по договори за продажба на изплащане. На 20.08.2019 г.
ответникът закупил по силата на договор за продажба на изплащане с №
********* , сключен с „*********“ЕАД устройство- Таблет Lenovo Tab 7
Essential LTE cъс сериен № HGCHU5N5. Непогасена по този договор за
продажба на изплащане останала предсрочно изискуема главница в размер на
45,54 лв., която сума била заплатена на 21.12.2020 г. от ищеца в качеството му
на поръчител на „************“.
С исковата си молба ищецът „***********“ ЕАД не поддържа
претенцията за обезщетение за забава в размер на 9,71 лв. за периода от
21.12.2020 г. до 26.01.2023 г., по отношение на кято е направил оттегляне на
иска и производството по акцесорната претенция е прекратено от съда с
определение от закрито с.з., като е обезсилена частично и издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 13886/23г. по описа на СРС, 69с-
в в тази част.
Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи горепосочената сума от 45,54лева , за която е издадена
1
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от
31.03.2023 г. по ч.гр.д. № 13886/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.
Претендира се също законна лихва върху главницата от датата на предявяване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.01.2023 г., до окончателното заплащане,
както и съдебни разноски.
Ответникът К. Р. И. в депозираното по делото възражение срещу
издадената заповед за изпълнение е релевирал възражение за погасяване по
давност на вземането. В срока за отговор на исковата молба не е депозирал
такъв.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на приложения по делото писмени
вдоказателства – в т.ч. договор за продажба на изплащане от 20.08.2019 г.,
сключен между „********* “ ЕАД, в качеството на продавач, и К. И. Р., в
качеството на купувач, и приемо-предавателен протокол от същата дата, се
установява, че продавачът е прехвърлил в собственост и предал на купувача
устройство, представляващо Таблет Lenovo Tab 7 Essential LTE cъс сериен №
HGCHU5N5. В договора се съдържа погасителен план, съдържащ 23 месечни
вноски с посочен размера на всяка отделна вноска и лихвата към нея, както и
годишният процент на лихвата , общият срок за издължаване на продажната
цена. В договора е посочен адрес за кореспонденция с длъжника. Представен е
по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между
„************“ ЕАД и „**************“ АД, по силата на който
поръчителят обезпечава вземанията на кредитора срещу потребители –
абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг
и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Срокът на договора е
продължен с анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г., 12.10.2016 г., 30.11.2017 г.,
05.06.2018 г., 01.10.2018 г., 08.08.2019 г., като съгласно последния срокът на
договор се счита продължен с една година, считано от 08.08.2019 г. – т.е. до
08.08.2020 г. Приложимостта на договора за поръчителство спрямо ответника
се установява от приемо-предавателен протокол от № 286 от 10.03.2020 г.,
съставен между „**************“ АД и „************“ ЕАД, ведно с
приложена към него справка, съдържаща данни за абонатите, в която е
посочено вземането срещу К. И. Р. в размер на 126,50 лв. във връзка с договор
от 20.08.2019 г. (л. 30). По делото се съдържа уведомление за встъпване в дълг
по чл. 146 ЗЗД , до ответника/ л.25/ , като няма данин кога същото е получено
от ответника.
Видно от приемо- предавателен протокол №330/28.01.21г. , списък с
абонати към него , за които в качеството на поръчител „***************“АД
е извършило плащане към „*****************“ЕАД с преводно нареждане
от 21.12.20г., е че поръчителят „**************“ АД е погасило на
21.12.2020 г. вземанията на кредитора по договор за продажба на изплащане
2
№ ********* от 20.08.2019 г. с длъжник К. И. Р. в размер на 126,50 лв. Горните
факти не се оспорват от страна на ответника.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на договор за поръчителство, обезпечаващ вземания срещу
ответника, по силата на който договор за поръчителство е заплатил изискуемо
вземане в полза на трето лице – кредитор по договора за поръчителство и
кредитор на обезпечените вземания. В случай че ищецът изпълни възложената
му доказателствена тежест, ответникът следва да докаже заплащането на
претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
предявеният главен иск е основателен. Наличието на облигационно
отношение по договор за продажба на изплащане между ответника и
„************“ ЕАД, както и договор за поръчителство, сключен между
„************“ ЕАД и „**************“ АД се установява от приложените
по делото писмени доказателства. Установено е и плащането на остатъчните
по договора за продажба задължения от страна на поръчителя от приложените
уведомление и писмо от „************“ ЕАД.
От страна на ответника по делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства за извършено заплащане по договора.
Напротив, от писмото от „************“ ЕАД се установява, че след
преустановяване на плащанията от главния длъжник ,поръчителят по договора
„**************“ АД е изплатил оставащата сума по договора до пълния
размер на дължимата сума от 126,50 лв. Платилият дълга на главния длъжник
поръчител разполага с личен обратен /регресен/ иск срещу главния длъжник.
Това право той има, когато изпълнението е редовно, т.е. проявява погасителен
ефект спрямо главния длъжник, като поръчителят следва да е уведомил
главния длъжник за намерението за изпълни, за да може изпълнението от
поръчителя да е противопоставимо на главния длъжник. В случая съдът
намира, че уведомлението от поръчителя за намерението му да изпълни
задължението на длъжника, не е достигнало до знанието на последния.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. Начинът на
удостоверяване на връчването на уведомления, е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се
преценява според избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е
избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, условията за
доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила,
приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на
3
съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има
осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите
правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на
адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите
правила). В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на
съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от
причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за
получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за
връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато
не е уредена в Закона за пощенските съобщения. В случая клауза, която да
фингира връчването при изпратено на посочения по договора адрес
съобщение, което е останало неполучено, не се съдържа в договора за
продажба. Ирелевантни са уговорките между поръчителя и кредитора,
доколкото те важат единствено в отношенията между тях, но не и спрямо
длъжника. Доколкото от ищеца не са ангажирани доказателства за това, съдът
намира, че уведомлението за предсрочна изискуемост и за намерението за
изпълнение от поръчителя не е получено от длъжника. Уреденото в чл. 143
ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника има за цел той да узнае
своевременно възраженията му, доколкото в противен случай рискува да
плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за извършеното
плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора (в този
смисъл решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. дело № 452/2011 г., IV г. о.,
ВКС). Неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за
намерението за изпълнение от страна на поръчителя обаче не погасява
регресните права на последния при плащане на задължението, а има за
последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника,
съответно поръчителят следва да търпи да му се противопоставят от длъжника
всички възражения , които той е могъл да направи на кредитора преди
изпълнението. В конкретния случай такива не са направени. Наред с това при
получаване от кредитора както на изпълнение от длъжника, така и на
изпълнение от поръчителя, поръчителят може да иска от кредитора връщане
на това, което е получил недължимо /чл. 143, ал. 2, изр. посл. ЗЗД/ , но данни
за плащане на задължението и от длъжника не се съдържат по делото. Ето
защо, макар да не се установи поръчителят да е уведомил длъжника за
предстоящото изпълнение от негова страна, при извършено такова, той
разполага с обратен иск за платеното срещу длъжника, респективно
предявената в настоящото производство претенция е основателна и следва да
бъде уважена. Вземането за главницата не е погасено по давност, каквото
възражение е релевирано по заповедното производство, доколкото не е
изтекъл петгодишния давностен срок от падежа на всяка една от
погасителните вноски по договор за продажба на изплащане към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 27.01.2023г.
4
и съгласно разясненията , дадени с ТР № 3/21.11.24Г. на ОСГТК на ВКС. Още
по-малко този срок е изтекъл от момента на встъпване от страна на
поръчителя в правата на удовлетворения кредитор – именно към датата на
заплащането на задължението на главния длъжник – 21.12.20г.
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни /
доколкото е налице оттегляне на акцесорния иск от ищеца и прекратяване на
производството по делото в тази част/.
Разноски по делото е претендирал единствено ищецът, като е
представил и доказателства за извършване на такива , поради което следва да
му се присъдят съразмерно на уважената искова претенция.Ответникът не е
претендирал разноски и не е представил доказателства за извършване на
такива, поради което не следва да му се присъждат.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца сумата в размер на 350,31лева – разноски по
заповедното производство и 350,31 лева – разноски за исковото производство
/ от претендирани по всяко едно от производствата в размер от по 425лева за
държавна такса и адвокатско възнаграждение/ .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск, че К. Р. И. , ЕГН ********** дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК
*********** на основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 200
ЗЗД сумата от 45,54 лв., като платена на 21.12.2020 г. от ищеца в качеството му
на поръчител на „************“ЕАД във връзка с договор
*********/20.08.19г. за продажба на изплащане на устройство Таблет Lenovo
Tab 7 Essential LTE cъс сериен № HGCHU5N5 и договор за поръчителство от
07.11.2014г., заедно със законната лихва върху главницата от 27.01.23г. до
изплащане на вземането , за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г. по ч.гр.д. №
13886/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА К. Р. И. , ЕГН ********** да заплати на „***********“
ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 350,31лева –
разноски по ч.гр.д. № 13886/23г. на СРС, 69с-в , за заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 350,31лева – разноски за
настоящото исково производство / за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение/ съразмерно на уважените спрямо ответника
искове.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6