Определение по дело №2418/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 178
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Валентин Бойкинов
Дело: 20201001002418
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 178
гр. София, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002418 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е въз основа на Разпореждане от 07.12.2022г. на съдията докладчик по
т.дело № 2522/2021г. на Върховен касационен съд, ТК, 2 ТО, за произнасяне по
инкорпорираната в касационната жалба на „СС Пропърти“ООД молба за изменение на
постановеното по делото въззивно решение в частта за присъдените разноски.
Видно от мотивите на разпореждането и определение № 50679/07.12.2022г., с което
не е допуснато касационно обжалване на Решение № 389/29.06.2021г. по т.д.№ 2418/2021г.
на САС, ТО, 6с-в, е прието, че от посочения в раздел 1, т.3.1 от изложението
процесуалноправен въпрос не зависи изходът на спора по същество, а въпросът е относим
единствено към предмета на производството по чл.248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, поради което и делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен
съд за произнасяне по инкорпорираната в касационната жалба на „СС Пропърти“ООД молба
за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за присъдените
разноски.
„СС Пропърти“ООД счита, че независимо от извода на въззивния съд за
неоснователността на предявената искова претенция, то в случая преценката му, че ищецът
следва да понесе отговорността за разноските по делото, е направен в нарушение на
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Твърди се, че по аргумент от правилото на чл.78, ал.2 ГПК
в случаите, при които ответникът с поведението си от преди предявяването на иска е дал
повод за образуването на делото, ищецът не следва да отговаря за извършените от ищеца
разноски дори и при отхвърлянето на иска.
Сочи се, че в случая въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото едва в
хода на делото ответникът е бил осигурил отказваната преди завеждането на делото
1
възможност за извършване на проверка дали декларираният оборот съответства на
понятието „оборот“ по договора чрез представяне на достъп до счетоводните книги и
предоставяне на аналитична информация. Твърди, че ако ответникът беше сторил това по-
рано ищецът следваше да формира правилна преценка за размера на дължимия месечен наем
и можеше да не се стигне до разВ.не на договора за наем, респ. до предявяването на иска с
правно основание чл. 233 от ЗЗД за осъждане на ответника да опразни помещенията след
прекратяване на договора за наем.
Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и
прецени събраните по делото доказателства намира следното :
По молбата по чл.248 ГПК съдът приема следното :
С постановеното по делото въззивно решение № 389/29.06.2021г. по т.д.№
2418/2021г. на САС, ТО, 6с-в е потвърдено изцяло като правилно Решение № 1082 от
27.07.2020 г., постановено по търг. дело № 427/2019 г., Софийски градски съд, Търговско
отделение, 6 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „СС
Пропърти“ООД срещу „Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц“ЕООД иск с правно основание
чл.233 ЗЗД за предаване от ответника на ищеца на държането на следния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.726.3 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № Рд-18-48/03.06.2011
година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД - 16 -
16 - 858/30.06.2011 година, който се намира в УПИ 7 - магазин, пл.№850 от кв.50 по
регулационен план на Централна градска част - гр.***, с площ по скица от 701,50 кв.м, а по
нот. акт - 715 км.м, находящ се в гр.***, ул.“***“, брой нива на обекта: 6 , а именно: етаж
първи с площ от 507,11 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.3; етаж втори, обект мецанин,
с площ от 178,67 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.4; етаж трети с площ от 510, 97 кв.м,
с идентификатор 56784.519.726.3.5; етаж четвърти с площ от 518, 34 кв.м, с идентификатор
56784.519.726.3.6; етаж пети с площ от 421,52 кв.м,с идентификатор 56784.519.726.3.7; етаж
шести с площ от 350,34кв.м, съставляващ два самостоятелни обекта - самостоятелен обект с
площ от 90,36 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.8 и самостоятелен обект с площ от
259,98 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.9.
С оглед изхода на производството по въззивното обжалване САС е присъдил в полза
на въззиваемия Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц“ЕООД разноските по въззивното
производство в размер на сумата от 13 559,95 лева.
По искането за изменение на решението в частта за разноските, обективирано в
изложението на основанието за допускане на касационно обжалване, намира същото да е
допустимо като подадено в предвидения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК процесуален
преклузивен срок, като за валидното предявяване на искането не е необходимо непременно
да е обективирано в отделен писмен акт- в този смисъл са и мотивите в разпореждането на
съдията докладчик по делото пред ВКС, с което искането е препратено по компетентност на
съда постановил основното решение.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
2
неоснователна, поради следните съображения :
Нормата на чл.78, ал.2 ГПК е изрична и не може да се тълкува разширително или по
аналогия, както смята ищецът. Както е прието в константната и общо взето
безпротиворечива съдебна практика законодателят е предвидил отговорност на ответника за
разноски спрямо ищеца само в хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК- ако искът бъде уважен изцяло
или частично. В случай, че искът е бил отхвърлен, както е в настоящия случай, независимо
по каква причина, липсва законово основание за ангажиране отговорността на ответника за
разноски, респ. ищецът да бъде освободен от отговорността за разноските направени от
другата страна. Преценката дали страната с поведението си е дала повод за завеждане на
делото, обуславяща натоварването и с разноските на другата страна, е валидна само в
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и то единствено в полза на ответника. Поради това е и
недопустимо съдът да възлага разноски по реда на чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК на ответника, при
положение, че искът е бил отхвърлен изцяло, какъвто случай е именно и настоящият/ така и
определение № 97/10.02.2014г. на ВКС, ТК, 1 ТО по търг.дело № 1551/2013г.
Поради така изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.

Воден от горните съображения Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СС Пропърти“ООД, ЕИК ********* за
изменение на постановеното по делото Решение № 389/29.06.2021г. по т.д.№ 2418/2021г. на
САС, ТО, 6с-в, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3