РЕШЕНИЕ
№ 1214
гр. Р., 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520101545 по описа за 2024 година
Адв. С. С. – пълномощник на „Кредито“ ЕООД, заявява, че на 29.03.2023г.,
представляваното от нея дружество и В. Д. Д. подписали Договор за паричен заем
№OL00077112, сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, по силата на
който ищецът предоставил на ответника в заем 500 лева при следните условия: общ размер
на кредита – 500 лева; лихвен процент по кредита – 0%; ГПР – 0%; лихва – 0%; такса
експресно разглеждане – 110 лева; брой погасителни вноски – 1; падеж на задължението –
28.04.2023г.; обща стойност на плащанията – 610 лева; срок на кредита – 30 дни.
Пояснява, че в изпълнение на законовите изисквания (ЗПФУР), контрактът е сключен
по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на „Кредито“ ЕООД и
направен избор за вида кредит, ищецът изпратил имейл на посочена от ответника
електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и
придружаващите го декларации, като прикачен файл. В текста на имейла указал, че ако
заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, следва да изрази съгласието
чрез отваряне на хиперлинк в имейла, като въведе потребителско име, парола и попълни
цифрите от получения SMS, който играе роля на електронен подпис, съгласно уговореното
между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се осъществявало чрез
въвеждане на SMS, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер на
заемодателя. При подписване на договора с въвеждане на изпратения SMS се считало, че
договорът е сключен от страна на клиента, а в програмата си, „Кредито“ ЕООД получавало
статус на кредита – „потвърден“. Контрагентите договорили еднократно заплащане на 110
1
лева, дължима за експресно разглеждане на кредита, тъй като заемополучателят изразил
желание да получи заемната сума веднага, а не да изчака 20 дни – срок, в който ще бъде
разгледано заявлението му.
Поддържа, че изпълнил задълженията си, изплащайки незабавно на ответника
уговорената заемна сума.
Твърди, че в уговорените срокове кредитополучателят не погасил дълга.
В качеството си на кредитор, „Кредито“ ЕООД входирало заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
№3490/29.12.2023г., издадена по ЧГД №6873/2023г. срещу В. Д. Д., ЕГН ********** за
сумите: 500 лева – главница по Договор за паричен заем №OL00077112/29.03.2023г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2023г. до окончателното й изплащане;
41.88 лева – лихва за забава, дължима за периода 29.04.2023г. – 22.12.2023г.; направените по
делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.С. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че В. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Р.,
ул.“М.Е.“№...., бл.“Б.“, вх....., ет...., ап..... дължи на „Кредито“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, район „Лозенец“, бул.“Черни връх“№51Г, офис
32, представлявано от Р.Н.Т. сумите: 500 лева – главница по Договор за паричен заем
№OL00077112/29.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2023г.
до окончателното й изплащане; 41.88 лева – лихва за забава, дължима за периода 29.04.2023г.
– 22.12.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№3490/29.12.2023г., издадена по ЧГД №6873/2023г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Д. Д. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са обвързани от облигационна връзка, основана на
Договор за паричен заем №OL00077112/29.03.2023г., сключен от разстояние, при условията
на ЗПФУР и ЗЕДЕП, по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем 500 лева
при следните условия: общ размер на кредита – 500 лева; лихвен процент по кредита – 0%;
ГПР – 0%; лихва – 0%; такса експресно разглеждане – 110 лева; брой погасителни вноски –
1; падеж на задължението – 28.04.2023г.; обща стойност на плащанията – 610 лева; срок на
кредита – 30 дни.
На същата дата, ищецът предоставил на ответника заемната сума (уведомление за
извършено плащане, лист 7 и 8).
2
Въз основа заявление на „Кредито“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД №6873/2023г. и
издадена заповед №3490/29.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу В. Д. Д., ЕГН ********** за сумите: 500 лева – главница по Договор за паричен заем
№OL00077112/29.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2023г.
до окончателното й изплащане; 41.88 лева – лихва за забава, дължима за периода 29.04.2023г.
– 22.12.2023г.; направените по делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна
такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 500 лева –
главница по Договор за паричен заем №OL00077112/29.03.2023г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.12.2023г. до окончателното й изплащане; 41.88 лева – лихва за
забава, дължима за периода 29.04.2023г. – 22.12.2023г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №3490/29.12.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№6873/2023г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
28.02.2024г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №3240 от 08.04.2024г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №6873/2023г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
3
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 425 лева –
разноски по ЧГД №6873/2023г. по описа на РРС и 475 лева – разноски по ГД №1545/2024г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че В. Д. Д., ЕГН
********** с адрес: гр.Р., ул.“М.Е.“№... бл.“Б.“, вх...., ет...., ап.... дължи на „Кредито“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Лозенец“,
бул.“Черни връх“№51Г, офис 32, представлявано от Р.Н.Т. сумите: 500 лева – главница по
Договор за паричен заем №OL00077112/29.03.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.12.2023г. до окончателното й изплащане; 41.88 лева – лихва за забава,
дължима за периода 29.04.2023г. – 22.12.2023г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №3490/29.12.2023г., издадена по ЧГД №6873/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********
направените по ГД №1545/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 475 лева.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********
направените по ЧГД №6873/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 425 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
4