мотиви
към присъда №73, постановена
по НЧХД №2545/2019г. по описа на Русенски
районен съд, V-ти наказателен състав
П.М.Н. *** е обвинила Р. И. Р. *** за това, че на 16.10.2019г. в
гр.Русе й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК. П.М.Н. *** е обвинила Р. И. Р. *** за това, че на 16.10.2019г. в
гр.Русе казал нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, а именно: „Ще ти еба майката, мръсна курво", „Я си гледай копелетата, дето
не познават баща си", „Големи сте боклуци с мъжа си, но аз ще ви
оправя", „Ще ви избия", „Ще ви
очистя всичките, боклуци"- престъпление по по чл.146, ал.1 от НК.
П.М.Н. *** е обвинила Н. Г. Р. *** за това, че на 16.10.2019г. в
гр.Русе й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
П.М.Н. *** е обвинила Н. Г. Р. *** за това, че на 16.10.2019г. в
гр.Русе казала нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, а именно: „Боклуци", „Долна курва си ти, дето раждаш само
копелета” - престъпление по по чл.146, ал.1 от НК.
П.М.Н. *** е предявила
граждански иск против Р. И. Р. *** за сумата 2500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди вследствие на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта
до окончателното изплащане на сумата.
П.М.Н. *** е предявила
граждански иск против Р. И. Р. *** за сумата 1500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди вследствие на престъплението по
чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта
до окончателното изплащане на сумата.
П.М.Н. *** е предявила
граждански иск против Н. Г. Р. *** за сумата 2500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди вследствие на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта
до окончателното изплащане на сумата.
П.М.Н. *** е предявила
граждански иск против Н. Г. Р. *** за сумата 1500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди вследствие на престъплението по
чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта
до окончателното изплащане на сумата.
Тъжителят поддържа
обвинението.
Подсъдимите
не се признават за виновни и дават обяснения по делото.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено
следното:
Подсъдимият Р.
И. Р. е роден на ***г. в гр.Русе, български
гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН ********** .
Подсъдимата
Н. Г. Р. е родена на ***г. в гр.Русе, български гражданин, с основно образование,
омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимите и семейството на тъжителката били
съседи и живеели съответно на първи и седми етаж във вх. В на ж.бл.№2 в
кв.”Дружба-3” в гр.Русе. Свид.Н., съпруг на
тъжителката, бил много конфликтна личност, създаваща напрежение в повечето от
контактите си със съседите си. Последното породило ненавист към него и двадесет
и пет от жителите на дадения жилищен вход подписали искане до Община- Русе за изваждане
на свидетеля С. Н. от сградата. Управител на етажната собственост на жилищния
вход бил свид.Ц., до когото постъпвали непрестанни
жалби от поведението на Н.. Свидетелките М. и Д. Р., живеещи на ет.7 в дадния жилищен вход, непосредствено до дома на тъжителката
и свид.Н., също страдали от гневните настроения на Н..
Отношенията между семействата на подсъдимите и тъжителката били също обтегнати
по повод на ползването на паркинга пред блока.
На 16.10.2019г., около 19.00
часа, подсъдимият и свид.Н. се скарали на паркинга
пред вх. В на ж.бл.№2 в кв.”Дружба-3” в гр.Русе, поради начина на паркиране на
автомобилите им. След това се разделили, като Н. се прибрал в дома си, а подсъдимите
и свид.Н., приятелка на брата на подсъдимия, посетили
техни приятели. Около 21.30 часа на същата дата подсъдимите и свидетелите Р.,
техен син, и Н. се върнали в дома на първите. Когато били пред входа на блока,
в който живеели, били забелязани от свид.Н., който се
намирал в това време на терасата на жилището си. Последният започнал да ги
обижда и да ги провокира към физическа разправа, на което свид.Р.
отговорил, като приканил Н. да слезе пред блока. Подсъдимите, свид.Р. и свид.Н. влезли в
жилищния вход и се насочили към дома си на първия етаж. Свид.Н.
наредил на тъжителката да пресрещне подсъдимите и да се разправи с тях. Н.
слязла с асансьор до първия етаж и веднага се нахвърлила срещу Русеви, като ги
наричала „цигани, педерас и проститутка”. Свидетелките
М. и Д. Р. чули заканите на свид.Н. и това, че
тъжителката излиза от жилището си и решили да видят какво ще се случи. Слезли
пеша до първия етаж, тъй като
свид.Н. не им позволил да ползват
асансьора. Тъжителката се нахвърлила върху подсъдимата, блъснала я с две ръце в
гърдите, Р. залитнала назад и била подхваната, за да не падне, от свид.Н.. Подсъдимата се опитвала да се предпази с ръце,
като ги махала пред тялото си. Подс.Р. се намесил,
застанал между жените, дръпнал Р. и я прибрал в дома си. Свидетелите Р. и Н. ги
последвали. Тъжителката поискала съдействие от органите на МВР, на място бил
изпратен полицейски екип, който не регистрирал никакви противозаконни прояви
към момента на отзоваването си на мястото на предходните събития. На
подсъдимата бил съставен протокол за предупреждение да не отправя закани и да
се разправя физически с тъжителката. На Н. било предложено да бъде прегледана
от медицински екип, което тя отказала.
На следващия ден, 17.10.2019г.,
тъжителката била прегледана от вещото лице по делото. Със заключението на
назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
на 16.10.2019г. на Н. било причинено
увреждане, изразяващо се в оток на лицето, повърхностно нараняване на
лигавицата на долната устна и кръвонасядане на шията.
Изложената фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимите, справки за съдимост, заключението
на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, подписка, протокол за
предупреждение, както и от показанията на свидетелите. При анализа на доказателствата и
доказателствените средства по делото, довел до изграждането на фактическата
обстановка, съдът на първо място отчита, че са налице шест преки доказателствени
средства, които непосредствено пресъздават главните факти на доказване- това са
обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетелите Р., Н., М.Р. и Д.
Р.. Всички те са присъствали на конфликта, от действията по който тъжителката
извлича основанията за обвиненията по делото.
Всички тези доказателствени средства напълно идентично и детайлно
възпроизвеждат действията и на двете страни в конфликта и в тях категорично се
отричат деянията, в които подсъдимите са обвинени. Именно поради
непротиворечивостта на тези обилни доказателства, съдът приема и тяхната
достоверност. Следва да се отбележи, че лицата, източници на обсъжданите
обяснения и показания, са и единствените, които са имали визуална възможност да
възприемат действията на участниците в процеса при коментираните обстоятелства.
Конфликтът между подсъдимите и тъжителката се е развил във вътрешността на
жилищния вход, на площадка преди стълбите към първия етаж. От външната страна
входа е имало козирка, допълнително пречеща на свидетелите Н. и Т., наблюдаващи
конфликта от балкон на блока на седмия му етаж, да възприемат случващото се
визуално. В противовес на пълната непротиворечивост на предходно обсъдените
доказателствени средства, ползващи се с кредита на съда, са показанията на
последно упоменатите свидетели. Свид.Н. заявява, че
само е чувал реплики на подсъдимите, без да може да наблюдава действията им,
докато стоящата до него при процесните събития свид.Т., твърди, че е виждала как подсъдимите бият
тъжителката. Това явно е било невъзможно за нея, поради изложените
обстоятелства, което води до извод за недостоверността на показанията й. В подкрепа
на този извод е и невярно пресъздаденото здравословно състояние на тъжителката
след срещата й с подсъдимите на процесната дата, като
Т. свидетелства, че Н. е била „цялата в кръв”. Наранявания, отговарящи на
обилно кръвотечение, се отричат от заключението на експертизата по делото, регистрирала леки,
повърхностни повреди, негодни да причинят зловещия вид на Н., даден от Т., и
заявяването на такива увреждания говори за предубедеността на свидетелката и
желанието й да преувеличи страданията на тъжителката, доколкото въобще ги има, с
цел да й помогне в защита на тезата й по делото. Т. твърди и за крайна агресия
у подсъдимите, склонност към каквато у тях не намира опора в доказателствата по
делото. Р. са характеризирани като добри съседи, живеещи в разбирателство с
другите жители от входа. За разлика от тях семейството на тъжителката, видно от
подписката, приложена по делото, от обясненията и показанията на свидетелите Ц.,
М.Р. и Д. Р., е изключително конфликтно и негативното им отношение е насочено
към неограничен кръг от хора. Именно в този аспект следва да се ценят
показанията на свид.Н.. Той, воден от конфликта си с
подсъдимия, пресъздава несъществуващи обстоятелства, за да накаже съседа си за
дързостта да му противоречи и, разбира се,
за да помогне на съпругата си в намеренията й по делото. При изграждане
на дадената фактическа обстановка съдът не дава вяра и на показанията на свид.А.. Тази свидетелка на първо място внася в конфликта лице,
държало Н., докато Р. и нанасяла множество удари с ръце в лицето, каквото не
съществува в разказа на друг участник в процеса. Напротив, всички имащи някакви
възприятия по фактите на доказване лимитивно
изброяват присъствалите на спора и установяват липсата на такова лице. Нещо
повече, твърди се, че това лице било съсед на страните по делото, който съдът
приема, че категорично щеше да бъде открит и съответно разпитан. Това лице би
било съсед и на тъжителката, живяла в блока много години и съответно тя щеше да
го познава, поне бегло, и да го разкрие като съучастник в твърдяното от нея
престъпление. На следващо място свид.А. описва побой
над Н., съпроводен с множество удари в лицето й и блъскане на тялото й в стени
на входа, което би оставали много повече обективни находки от тези, описани в
заключението на експертизата. Това отново установява недобросъвестността на
този свидетел и съответно недостоверността на показанията му. Показанията на свид.Г. не внасят яснота по главните факти на доказване,
като единствено пресъздават разказа на майка му, тъжителката, за случилото се в
негово отсъствие.
Дадената фактическа обстановка и
изложения във връзка с установяването й анализ на доказателствата по делото,
води до правния извод, че подсъдимия не е нанесъл телесна повреда на
тъжителката. С никое от действията си по време на процесните
събития той не увредил здравето на Н.. Напротив, на базата на абсолютно всички
доказателства по делото се установява, че именно тъжителката е предизвикала
конфликта, нападайки подсъдимите, които са щели да се приберат в дома си, с
което да предотвратят възможността за каквото и да било съприкосновение с нея и
семейството й. Тъжителката, в случай на несъгласие с действие на подсъдимите,
което накърнява по някакъв начин нейно право, е можела да уведоми органите на
МВР, каквото е сторила по- късно, да изчака пристигането им съответно вземане
на отношение от властта по повод на оплакванията й. Вместо това, тя слязла от
апартамента си при тях, съзнавайки многобройността на групата им, което сочи на
твърда решителност да се разправи с тях и липса на каквато и да било боязън. Действително
в заключението на назначената по делото експертиза се разкриват увреждания на
тъжителката, получаването на които по давност съответства на процесната дата, но няма никакви доказателства по делото,
ползващи се с кредита на съда, които да доказват причинно-следствена връзка
между поведение на подсъдимия и тяхното причиняване. Свидетелите М.Р. и Д. Р.
пресъздават шумно негодувание у свид.Н., след прибирането на тъжителката в дома им после
срещата с подсъдимите, дължащо се на начина, по който Н. се е справила с
поставената й задача да противостои на Р.. Двете свидетелки излагат и шум,
приличащ на такъв от плесник, след което Н. напуснала дома си за кратко. Показанията
на Р. в тази им част няма коректив в доказателствата по делото, поради което и
няма причина за съмнение в тяхната достоверност. Именно така се създава
вероятност и за друг начин на получаване на уврежданията, различен от заявения
в тъжбата. Предвид изложеното и събраните и обсъдени доказателства подсъдимият
следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.130, ал.2 от НК против него.
Същото се отнася и за обвинението
по чл.146, ал.1 от НК против подс.Р.. Няма
доказателства, ползващи се вярата на съда, които да установяват обиди на
подсъдимия към тъжителката. Всички очевидци на главните факти на доказване
отричат такива обиди, но пресъздават обиди на Н. към подсъдимия и семейството
му и то с изрази, неизменно и идентично повтарящи се в доказателствените
средства, събрани чрез разпита на тези свидетели. Предвид това и изложеното по-
горе подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението и в тази му част.
По делото липсват доказателства,
които да обосноват вината на подс.Р. в нанасяне на
телесна повреда на тъжителката. Такива данни се съдържат единствено в
показаният на свидетелите Н., Т. и А., които са дълбоко дискредитирани по
изложените по- горе съображения и категорично се опровергават от преките
доказателствени средства, каквито са обясненията на двамата подсъдими и
показанията на свидетелите Р., Н., М.Р. и Д. Р.. В последните се излага
нападение от страна на тъжителката с блъскане на гърдите на подсъдимата с ръце,
довело до болки на Р. в местата на съприкосновение в следващите дни. Действително
в заключението на назначената по делото експертиза се разкриват увреждания на
тъжителката, получаването на които по давност съответства на процесната дата, но няма никакви доказателства по делото,
ползващи се с кредита на съда, които да доказват причинно-следствена връзка
между поведение на подсъдимия и тяхното причиняване. Свидетелите М.Р. и Д. Р.
пресъздават шумно негодувание у свид.Н., след прибирането на тъжителката в дома им после
срещата с подсъдимите, дължащо се на начина, по който Н. се е справила с
поставената й задача да противостои на Р.. Двете свидетелки излагат и шум,
приличащ на такъв от плесник, след което Н. напуснала дома си кратко.
Показанията на Р. в тази им част няма коректив в доказателствата по делото,
поради което и няма причина за съмнение в тяхната достоверност. Именно така се
създава вероятност и за друг начин на получаване на уврежданията, различен от
заявения в тъжбата. Предвид изложените съображения подс.Р.
следва да призната за невинна и оправдана по обвинението по чл.130, ал.2 от НК
против нея.
Няма доказателства по делото, ползващи се вярата
на съда, които да установяват обиди на подсъдимата към тъжителката. Всички
очевидци на главните факти на доказване отричат такива обиди, но пресъздават
обиди на Н. към подсъдимата и семейството й и то с изрази, неизменно и
идентично повтарящи се в доказателствените средства, събрани чрез разпита на
тези свидетели. Всъщност това е бил и мотива на тъжителката за напускане на
дома й и пресрещането на подсъдимите в късния час, в който всички жители на
входа са почивали, а именно нагрубяването им в удовлетворение на нареждането на
съпруга й да им се противопостави на всяка цена. Предвид това и изложеното по-
горе подсъдимата следва да бъде оправдана по обвинението по обвинението по
чл.146, ал.1 от НК.
В установеното по представения
от съда начин поведение на подсъдимия не са налице действия, с които той да е
увредил противозаконно здравето на гражданския ищец, поради което и няма деликт, който да бъде репариран. Поради даденото
гражданския иск против него за обезщетение следствие на деяние по чл.130, ал.2
от НК се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, ведно с акцесорния иск за законна лихва.
Поради изложените вече от съда
съображения подс.Р. не е обидил гражданския ищец,
съответно не е накърнил честа й достойнството му. И тъй като не го е увредила
противозаконно с такива действия, не са налице неимуществени вреди, подлежащи
на репариране, вследствие на обида, и искът за това следва да бъде отхвърлен
ведно с искът за лихви за забава.
В установеното по представения
от съда начин поведение на подсъдимата не са налице действия, с които тя да е
увредила противозаконно здравето на гражданския ищец, поради което и няма деликт, който да бъде репариран. Поради даденото
гражданския иск против нея за обезщетение следствие на деяние по чл.130, ал.2
от НК се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, ведно с акцесорния иск за законна лихва.
Поради изложените вече от съда
съображения подс.Р. не е обидила гражданския ищец,
съответно не е накърнила честа й достойнството му. И тъй като не го е увредила
противозаконно с такива действия, не са налице неимуществени вреди, подлежащи
на репариране, вследствие на обида, и искът за това следва да бъде отхвърлен
ведно с искът за лихви за забава.
Поради оправдаването на
подсъдимите и по правилата на чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото,
направени от тях, в размер на от по 200лв. следва да се възложат на тъжителката
и тя да бъде осъдена да ги заплати.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия:
