Решение по дело №5729/2016 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 2375/19.12.2016г.       Година 2016      Град Варна

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

Варненският районен съд               четвърти състав

На седми декември      Година две хиляди и шестнадесета

 

 

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5729 по описа за две хиляди и шестнадесета година.

 

                           

                   Р  Е  Ш  И:

 

 

             

             

ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0445-000418/17.10.2016г. на началник РУ Аксаково към ОДМВР - Варна, с което на Г.П.Г. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.180  ал.1 т.1 от ЗДвП;  ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДвП.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Г.П.Г. срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания глоба и лишаване от правоуправление.

     Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

     С жалбата въззивникът сочи на незаконосъорбазност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление. Счита за нарушени чл.52 ал.4 от ЗАНН;чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Сочи на разминаване между материалния закон и приложената санкционна норма. Моли съда да отмени на тези основания НП.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата чрез процесуален представител.

По същество поддържа основанията за отмяна на НП, наведени с жалбата, като ги доразвива. Счита, че е нарушена процедурата по установяване на нарушението и нарушителя.  Формулира искане за отмяна на наложеното наказание по т.2 от НП.

     Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.

     След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На  29.08.2016г, около 17,00 часа, в гр. Аксаково обл. Варна, въззивникът Г. престоявал с л.а. «Опел Астра» с рег.№В4454КА по ул. „Г. Кондолов“, като в един момент отворил  шофьорската врата.

В този момент покрай автомобила на въззивника Г. преминавал л.а. „Фиат Пунто“ с рег.№В2611РХ, в който се намирал св. Д..

При отварянето на вратата  на автомобила въззивникът Г. не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и  отворената врата на автомобила му  блъснала автомобила на св. Д., като вследствие на ПТП на двата автомобила били нанесени материални щети.

След настъпилото пътнотранспортно произшествие въззивникът Г. не останал на място и не уведомил органите на полицията, а си тръгнал, уверявайки св. Д., че бърза. Св. Д. го помолил да изчака пет минути, но въззивника не се съгласил, а се качил в автомобила си и потеглил, като преди това предоставил мобилен телефонен номер, на който да бъде търсен.

В по- късен момент св. Д. опитал да се свърже с въззивника,но се оказало , че предоставения му телефонен номер не е на въззивника Г..

По сигнала за настъпилото ПТП  полицейски служител- св. Х. установил механизма на настъпване на произшествието, след което било пристъпено към издирване на другия участник в произшествието. Въз основа на обясненото от св. Д., св. Х. установил, че водач на автомобила при настъпване на ПТП е бил въззивника Г., а негов собственик е трето лице.

Въз основа на установения механизъм на настъпване на ПТП, срещу въззивника Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушението по допускане на ПТП и напускането му, както и факта, че въззивника Г. управлява МПС с АУАН с изтекъл срок на валидност  и била посочена правна квалификация на нарушенията по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения.

В срок по административнонаказателната преписка  не постъпили  възражения. 

На 17.10.2016г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.95 ал.1 от ЗДвП; по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ и по чл.157 ал.6  от ЗДП и били наложени съответни административни наказания , съобразно чл.180 ал.1 т.1;  чл.175 ал.1 т.5 и чл.185 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка – сведение; докладна записка, справка, АУАН,  както и гласните доказателства - показанията на св. Х. и св. Д..

     Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични , последователни и взаимно допълващи се.

Показанията на св. Д. са такива на пряк очевидец на ПТП и възпроизвеждат пред съда непосредствените впечатления на свидетеля по причиняване на ПТП и напускането му от страна на въззивника Г..

Показанията на св. Х. изясняват действията на полицейските служители по установяване на настъпилото ПТП и напускането му от въвззивника. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния процес, както и с отразеното в сведението и докладната записка, приложени по АНП.

 

За да се произнесе по жалбата, при проверка на наказателното постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършеното. 

Наказанията «глоба» и „лишаване от право да управлява МПС” , наложени на осн. чл.175 ал.1 т.5  и чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП правилно  са били индивидуализирани, предвид на факта, че се касае за извършени повече от едно нарушения.

Наказанието по чл.185 от ЗДП е с императивно определен размер и същото правилно е било определено.

 Що се отнася до възраженията на въззивника, наведени с жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

     С жалбата въззивникът сочи на незаконосъорбазност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

По така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната преписка не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до  отмяна на наказателното постановление. Доказателствата по делото сформират извод за безспорна установеност на фактологията, приета с АУАН и впоследствие изложена с НП, като правилно е бил приложен материалния закон както досежно квалификацията на нарушението, така и досежно приложимата санкционна разпоредба.

 

Счита се за нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Предвид на факта, че наказващият орган се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка, въз основа на категорични доказателства, каквито са АУАН и наличните по делото сведение, докладна и други документи,  съдът намери, че не е възникнало задължение за допълнително разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от закона.

 

Сочи се, че са нарушени чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, като е налице разминаване между материалния закон и приложената санкционна норма.

Съдът не споделя подобна позиция, тъй като  обстоятелствената част на АУАН и НП е прецизна до степен да позволи на лицето да разбере елементите от фактическия състав на нарушението, в което е обвинено и обвързва именно неговото виновно поведение с настъпилия съставомерен резултат.

Фактите, установени по делото са относими към разпоредбите на чл.95 ал.1; чл.123 ал.1 т.3 б.»в» и чл.157 ал.6 от ЗДП, където е предвиден фактическия състав на всяко нарушение. Правилно установените факти са съотнесени към санкционните разпоредби на чл.180 ал.1 т.1 ; чл. 175 ал.1 т.5 и чл.185 от ЗДП.

 

По същество  се счита, че е нарушена процедурата по установяване на нарушението и нарушителя.

Доколкото, видно от показанията на св. Д. и св. Х. се установява , че именно въззивникът Г. е лицето- участник в ПТП, както и предвид на факта, че при установяване на въззивника и съставяне на АУАН той не е отричал управлението на автомобила и фактите по самото произшествие, съдът намери, че правилно не е бил призоваван собственик на автомобила, който да посочи лицето, което го е управлявало.

В този смисъл и не е била нарушена процедурата по установяване на нарушението и нарушителя.

 

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :