Решение по ВНЧХД №492/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 199
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Владислава Александрова Цариградска
Дело: 20254400600492
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Плевен, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254400600492 по описа за
2025 година
Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа от
НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от адв. Х. Т., защитник на
подсъдимия К. Й. К., срещу Присъда № 12/03.06.2025 г., постановена по
НЧХД № 492/2025 г. по описа на Районен съд - Левски, с която подсъдимият е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.6, вр. ал.1 НК,
вр. чл. 54 НК и е осъден на глоба в размер на 300 лв., уважен е гражданският
иск на основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 2860 лв., и на основание чл. 189, ал. 3
НПК в тежест на подсъдимия са присъдени разноските на тъжителя и
държавната такса.
Във въззивната жалба на защитника е посочено, че в срока за обжалване
на присъдата подсъдимият е починал на 10.06.2025 г., поради което се иска
отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство.
Подадена и въззивна жалба със същите оплаквания от адв. Х. Т.,
действащ като пълномощник на Й. К. Й. – наследникът на подсъдимия.
В срока за писмени възражения не са постъпили такива от тъжителката и
1
от повереника й.
В съдебно заседание се явява адв. Х. Т., който поддържа жалбите и
пледира, че са налице основанията за прекратяване на наказателното
производство, предвидени в чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – настъпила смърт на
подсъдимия в хода на наказателния процес, и иска от въззивния съд на
основание чл. 334, т. 4 НПК да отмени обжалваната присъда и да прекрати
наказателното производство. Претендира и сторените разноски на основание
чл. 190, ал. 1 НПК, които да бъдат присъдени на неговия наследник – Й. К. Й..
Въззиваемата страна (частния тъжител) Н. Д. се явява лично и с
повереника адв. В. К., който пледира, че искането за прекратяване на
произвоводството в частта за гражданския иск е неоснователно, защото не е
обусловено от прекратяването на наказателното производство. Възразява
срещу претенцията за разноски в наказателния процес.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази доводите в жалбата и
становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие следното.
С обжалваната Присъда №12/3.06.2025 г. по НЧХД№271/24 Районен съд
Левски е на РС Левски признал подсъдимия К. Й. К. за ВИНОВЕН в това, че
на 24.10.2023г. в с.*********, по непредпазливост противозаконно повредил
чужд недвижим имот - къща, находяща се в с.*********, обл.*********,
собственост на Н. Ц. Д. от гр.Плевен и Ю. Ц. Д. от гр.Плевен, на стойност
8700 лв., като причинената щета е в размер на 5720 лв., поради което и на
основание чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДИЛ на
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева; на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил
подсъдимия да заплати на частния тъжител Н. Ц. Д. сума в размер на 2 860
лева, представляваща претърпени от престъплението по чл.216, ал.6, вр. ал.1
НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането - 24.10.2023г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 5720 лв. лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и на основание чл. 189, ал. 3 НПК го е осъдил да заплати
на частния тъжител 1702 лева за адвокатско възнаграждение и държавна
такса, и в полза на съда - 114,40 лева, представляващи държавна такса върху
уважения граждански иск.
2
Въззивната жалба е частично основателна
Относно наказателната част на присъдата
Видно от представените писмени доказателства – Акт за смърт,
Удостоверение за наследници, както и от служебно извършената справка в
НБДН, е, че подсъдимият К. Й. К. е починал на 10.06.2025 г., който факт е
настъпил след постановяване на присъдата на 03.06.2025 г.
При това положение и на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК наказателното
производство следва да бъде прекратено. Когато делото е в съдебна фаза във
въззивния стадий, след като вече има постановен, но не влязъл в сила съдебен
акт, въззивният съд следва да отмени обжалваната присъда, но не поради
допуснати нарушения, а поради факта на смъртта. Това е така, защото
наказателната отговорност на дееца е лична и с настъпването на неговата
смърт, наказателното правоотношение по повод извършеното престъпление,
се погасява.
Относно гражданската част на присъдата
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по ТД № 2/2012 г.
на ОСНК на ВКС въззивната инстанция дължи произнасяне по приетия за
съвместно разглеждане граждански иск в наказателния процес при настъпване
на някоя от предпоставките по чл. 79, ал. 1 НК за прекратяване на
наказателното производство, сред които е и смъртта на дееца – подсъдим по
делото.
Разглеждането на гражданския иск продължава по правилата на НПК, а
доколкото в него няма специални правила, съгласно чл. 88, ал. 1 НПК се
прилага ГПК.
В НПК няма уредба на правилата, по които следва да се разглежда
гражданския иск след настъпила смърт на подсъдимия в хода на наказателния
процес, който подсъдим има и качеството на ответник по предявения спрямо
него граждански иск.
Затова съответно приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК,
по-специално чл. 227, съгласно който когато страната умре производството по
делото продължава с участието на правоприемника. Ако обстоятелствата
относно правоприемника не са известни на съда, той съгласно чл. 229, ал. 1, т.
2 и чл. 230, ал. 2 ГПК спира производството и дава указания на ищеца да
3
посочи правоприемниците. В конкретния случай единственият
правоприемник на починалия подсъдим е неговият син, като не се налага
спиране на делото и установяването му, защото той самият е предприел
активни действия, упълномощавайки от свое име адвокат Т., който е подал
идентична въззивна жалба като тази, подадена от него в качеството му на
защитник на починалия.
По тези съображения е процесуално допустимо въпреки смъртта на
подсъдимия и прекратяване на наказателното производство, делото да
продължи в неговия въззивен стадий по отношение на гражданския иск.
Във въззивните жалби на адв. Т. – в качеството му на защитник и на
процесуален представител на наследника, придобиващ качеството на
правоприемник на гражданския ответник (починалия подсъдмим) няма
конкретни оплаквания за неправилност на присъдата в гражданската й част, но
доколкото е заявено, че се обжалва цялата присъда, въззивният съд служебно
провери всички въззивни основания.
Правилна и обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че са
налице основанията по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на
подсъдимия, който виновно (във форма на вината – непредпазливост, е
причинил на частната тъжителка имуществена вреда в размер на 2 860 лв.
Деянието е извършено на 24.10.2023 г. в с. ********, чрез запалване на
огън. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка
– подсъдимият и св. Ц. почиствали паднали сухи листа /шума/ на улицата пред
дома си, които събрали на купчина и я запалили. Огънят се разгорял и се
прехвърлил върху намиращия се в близост сух храст /чемшир/, а от там
обхванал пълзящия бръшлян по фасадата на имота, съсобствен на
тъжителката - къщата на ул.*********. От запалилия се бръшлян огънят
обхванал покривната конструкция на къщата, която изгоряла.
Вредата е установена – повредата на къщата и унищожаването на
покривната конструкция, която е оценена на 5720 лева, а с оглед
обстоятелството, че тъжителката Д. е собственик на ½ идеална част от имота,
то нейната правна сфера е засегната до този размер, чиято абсолютна
стойност е 2 860 лв.
Противоправността на деянието също е установена и тя произтича
както от общата забрана да не се вреди другиму, но така също представлява и
4
престъпно посегателство по чл. 216, ал. 6 НК.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между деянието –
запалването на листата и разрастване на огъня, което довежда до изгаряне на
покривната конструкция.
Вината се презюмира, но в случая са налице и преки доказателства за
това, че извършителят е действал при условията на небрежност – не е искал
настъпването на общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да
предприеме обезопасителни мерки при боравене с огън.
Изводите на първоинстанционния съд по фактите са обосновани и се
основават на правилна интерпретация и анализ на доказателствата -
показанията на свидетелите Ю. Ц. Ц., И. Б. Д., И. О. Л., Н. П. М., Н.К.М.
/частично/, Д. Б. Б. /частично/, Е. Г. С. /частично/, И. Г. К., обясненията на
подсъдимия К. Й. К. /частично/; Нотариален акт за покупко-продажба
№146/19.02.1947г., Удостоверение за наследници на Ц. Н. А., Постановление
за спиране на наказателното производство по преписка №6895/2023г. на РП
Плевен, материалите по преписка №6895/2023г. на РП Плевен, включително
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, заключение на
вещо лице по изготвена повторна съдебно-оценителна експертиза, заключение
на вещо лице по изготвена пожаро-техническа експертиза, характеристична
справка, справка за съдимост на подсъдимия К. Й. К..
Верни са логическите заключения на първия съд и правилно някои от
гласните доказателства са ценени частично, като са изложени подробни и
убедителни съображения защо на един свидетели се дава вяра, а на други – не
изцяло, като са съпоставени с всички доказателства. Правилно са изключени и
показанията на свидетелите – полицейски служители, представляващи
възпроизвеждане на данните, събрани при провеждане на т.нар. „оперативни
беседи“ с подсъдимия. Изключително задълбочено и съвестно съдът е
изложил правилни аргументи да не даде вяра на показанията на св. Е. Ц.
относно една част от изнесените от нея данни.
При тези съображения въззивната инстанция намира, че в гражданската
част присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Относно разноските
Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, когато наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се
5
възлагат на частния тъжител.
Това означава, че разноските, свързани с наказателното обвинение, по
повод на което поради смъртта на подсъдимия, производството е прекратено,
следва да останат за сметка на частния тъжител, който ги е сторил (адвокатско
възнаграждение 990 лв. (л. 8), държавна такса и превод 13,50 лв. (л. 12).
Разноските, свързани с гражданския иск, имат свое самостоятелно
значение, което е последица от процесуалната независимост на граждански
иск от развитието на наказателния процес, изяснена по-горе. Това означава, че
разноските за гражданския иск следва да бъдат поставени в тежест на
подсъдим, който след неговата смърт е заместен от своя наследник – Й. Й..
Това са разноските за правна защита и съдействие, за които в съответния
договора на л. 33 е удостоверено, че са платени в размер на 700,00 лв., както и
разноските за държавна такса, които следва да бъдат платени по сметка на
съда.
Поради горното и на основание чл. 334, т. 4 и 338 НПК, Плевенският
окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 12/03.06.2025 г., постановена по НЧХД №
271/2024 г. по описа на Районен съд – Левски в наказателната част и
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК наказателното
производство срещу К. Й. К., починал на 10.06.2025 г.
ИЗМЕНЯ Присъда № 12/03.06.2025 г. в частта за РАЗНОСКИТЕ, като
намалява присъдените в полза на частния тъжител Н. Ц. Д. от гр.Плевен
разноски от 1702,00 лв. на 700,00 лв., включващи адвокатско възнаграждение
за предявения граждански иск
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12/03.06.2025 г., постановена по НЧХД №
271/2024 г. по описа на Районен съд – Левски, в останалата част, като на
основание чл. 227 ГПК починалият подсъдим К. Й. К., е заместен от
наследника си Й. К. Й. с ЕГН **********, гр. *****************
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл. 346,
т. 4 НПК с касационна жалба в 15-дневен срок от обявяване на решението в
6
ЧАСТТА, с която е прекратено наказателното производство, а в останалата
част – решението е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните, заедно със съобщението

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7