№ 9558
гр. С, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110115858 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу Д. П. Г., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. ххх7708/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 2132,62 лева
– главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№ ххх, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2022г. до окончателното
плащане, 395,62 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.01.2020г. до 25.11.2022г., 17,06 лева – такса за
предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.11.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.12.2022г. до окончателното плащане, 3,83 лева – мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 25.11.2022г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва
твърденията, че е налице облигационно правотоношение, както и че е
собственик/ползвател на процесния недвижим имот.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
1
приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. ххх7708/2022г. на СРС, 140 състав.
Спорно между страните, е твърдението на ищеца, че през процесния период
ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№ххх, относно процесния имот, находящ се в гр. ххх.
По делото са налице писмени доказателства - молба за присъединяване на
ответника към топлопреносното предприятие от 1994г., в която е посочено, че
същият желае имота му да бъде присъединен, като в графата “Забележки”,
молителят /ответника/ е посочил името на наследодателя си П Г., като не е
представил документ за собственост/учредено вещно право, а е посочил
“надстройка в първичната документация”. В приетата и приложена като
писмено доказателство по делото, декларация, подадена от ответника по реда
на чл.14 ЗМДТ, последният е декларирал притежаван имот на посочения в
исковата молба адрес, като на гърба на декларацията са отразени данните
относно кадастралното отразяване на имота - кадастрален номер ххх, парцел
ххх /л.56 от делото/. В секцията “Собственици”, ответникът е посочил
придобивното основание, а именно наследствено правоприемство от
наследодателя П Г., поч. на 16.09.1989г., и оставил за свои наследници по
закон съпругата си А К Г.а и сина си Д. П. Г. - ответник по настоящото
производство. Посочен е и конкретният титул за собственост, от който
наследодателят на ответника е придобил декларираното вещно право. Видно
от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение № ххх7г.,
наследодателят П Г. е придобил по дарение апартамент ххх от жилищна
сграда на ул. “Л” ххх, разположен на първия етаж, при посочено в
нотариалния акт разпределение на помещенията и граници, който апартамент
се е нахождал в сграда, построена върху държавна земя, представляваща
парцел ххх, м. “И”, по плана на гр. С. По делото е представено и прието като
писмено доказателство, издадено от АГКК Удостоверение от 13.09.2021г.,
съгласно което на посочения в исковата молба адрес, се намира имот с
идентификатор ххх, по КККР на гр. С, стар номер УПИ ххх, ведно с
отразената в него еднофамилна жилищна сграда. По делото като
доказателство е прието и писмо с изх.№251221/11.09.2023г., от Службата по
вписванията - гр. С към АВп., от което се установява, че за имота, за който се
твърди, че се нахожда на посочения в исковата молба адрес, не са налице
извършени вписвания, отбелязвания и заличавания. От така събраните по
делото писмени доказателства, за настоящата съдебна инстанция не се
формира по достатъчно ясен и категоричен начин, извода за идентичност
между недвижимия имот, посочен в представения титул за собственост /НА за
дарение/ на наследодателя на ответника П Г. и деклариран в данъчната
служба, и недвижимият имот, за който се твърди, че е потребено количество
топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение през исковия период.
2
Единственото доказателство в подкрепа на твърдението за идентичност е
представеното удостоверение, издадено от АГКК, което посочва стария номер
на парцела, в който се сочи, че е построена еднофамилна жилищна сграда и
който номер се различава от посочения в нотариалния акт за дарение на
наследодателя П Г.. Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че
собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, която е топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия.
С оглед на приетото по -горе, по отношение на липсата на достатъчно
доказателства, от които по достатъчно категоричен начин да се установява, че
ответникът притежава право на собственост/ограничено вещно право
конкретно върху недвижимия имот, посочен в исковата молба, то съдът
намира, че не се доказва, че същият се явява “клиент” на топлинна енергия за
посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. ххх, аб.№ххх,
по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради което предявените искови
претенции срещу него следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските.
Процесуалният представител на ответника е отправил изрично изявление за
присъждане на сторените по делото разноски. Същият е представил договор
за правна защита и съдействие, сключен с ответника, където е посочено, че
възнаграждението е уговорено по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е посочено
на кое конкретно основание е предоставена безплатна правна помощ в полза
на ответника, респ. не са ангажирани и доказателства за съществуването на
такова. Предвид гореизложеното, макар и с оглед на изхода от настоящия
правен спор, в полза на ответника да възниква правото на разноски, то съдът
приема, че същият не е посочил конкретното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв., респ. не е ангажирал и
доказателства за наличието на такова, поради което разноски не следва да му
бъдат присъждани.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. „ххх” №ххх, срещу Д. П. Г., с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
ххх7708/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 2132,62 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№ ххх, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.12.2022г. до окончателното плащане,
395,62 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
3
периода от 15.01.2020г. до 25.11.2022г., 17,06 лева – такса за предоставена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2022г. до
окончателното плащане, 3,83 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2019г. до 25.11.2022г., като неоснователни
и недоказани.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. ххх7708/2022г. на СРС, 140 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4