Мотиви по НОХД № 210/2019 г. по описа на НЗРС,
изготвени на 25.10.2019 година.
Производството е по чл.370 и следващите
от НПК – съкратено съдебно следствие.
Обвинението против подсъдимия Н. М.Ш. с адрес *** е за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК за това, че в периода от м.май 2015 г. г. до
м. декември 2018 г. в с. Загорци, общ. Нова Загора, след като е осъден съгласно
съдебно решение № 353/10.06.2015 г., влязло в законна сила на 01.07.2015 г. по
гражданско дело № 204/2015 г. на Районен съд-Търговище, да издържа свои
низходящи - дъщерите си С.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.Н.М. с ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител С.Х.С., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски за двете деца, а
именно 44 месечни вноски, всяка от които от по 90 лева на дете, равняващи се на
сумата от 7920.00 лева.
Така повдигнатото обвинение се поддържа в съдебно
заседание. По същество прокурорът поддържа изцяло и последователно обвинението
така, както е изложено в обвинителния акт. Предлага на подсъдимия Н.М.Ш. да
бъде определено наказание по вид “лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъденамалено
с 1/3 и отложено с изпитателен срок от три години. Тъй като подсъдимия е
неосъждан, прокурорът счита, че няма пречка за приложение на институтана
условното осъждане.
Подсъдимият се признава за виновен и заедно със своя защитник
моли да му бъде наложено наказание към минимума и моли наказанието да бъде
определено при условията на чл. 55 от НК, „лишаване от свобода“, като същото
наказание да бъде в размер на четири месеца и след редуциране с 1/3 да остане 3
месеца, с оглед процедурата, като се приложи института на условното осъждане,
като се определи изпитателен срок от три години.
От представените по делото писмени доказателства по
описа на делото, съдът установи следното:
Подсъдимият Ш. е роден на *** ***, с адрес за
призоваване - с. Лозен, общ. Стражица, ул. „Тридесет и осма" № 7,
българин, български гражданин, образование - начално, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Н.М.Ш. и свидетелката С.Х.С. заживели на
семейни начала, без сключен граждански брак, през 2001 г. в с. Лозен, общ.
Стражица. От съвместното им съжителство на *** г. се родило детето С.Н.М., а на
*** г. се родило детето Ш.Н.М.. И двете деца били припознати от подсъдимия,
който бил вписан като баща в издадените удостоверения за раждане. През есента
на 2014 г. свидетелката С. и подсъдимия Ш. се разделили, като децата останали
на грижите на майката. Малко след това, свидетелката С. заминала да работи в
Република Гърция, като децата - С.Н.М. и Ш.Н.М. останали при баща им – подсъдимия
Ш.. Докато била в чужбина, свидетелката С. научила, че подсъдимият не се грижи
за децата и поради тази причина изпратила майка си – свидетелката С Х. К. да ги
вземе при нея. След известно време, подсъдимият Ш. също заминал за Република
Гърция, като същият не полагал никакви грижи за децата С.Н.М. и Ш.Н.М. и не им
предоставял парични средства за издръжка, дори и по празници и за рождените им
дни. Поради тази причина, през 2015 г., свидетелката С. завела гражданско дело
№ 204/2015 г. по описа на Районен съд гр. Търговище. С Решение № 353 по гр. д. № 204/2015 г. Районен съд гр. Търговище осъдил подсъдимия Ш.
да заплаща издръжка на децата -С.Н.М. и Ш.Н.М. в размер на 90 лева месечно за
всяко от тях, считано от 10.02.2015 г., чрез тяхната майка и законен
представител – свидетелката С.Х.С.. Съдът предоставил също така упражняването
на родителските права върху децата С.Н.М. и Ш.Н.М. на майка им – свидетелката С.С.,
като определил на подсъдимия Н.Ш. режим на лични контакти. Съдебното решение
влязлов сила на 01.07.2015 г.
Въпреки влязлото в сила съдебно решение, подсъдимия Ш.
продължавал да не заплаща дължимата
издръжка на децата си, въпреки че работил в чужбина, като понастоящем работи в
Република Франция. През 2018 г. подсъдимият изпратил три парични превода,
посредством пощенски записи, за сумите от 200 лева, два пъти по 180 лева за
издръжка на децата си. В документите за изпращането на парите, като получател
бил посочен свидетеля А.А., който живеел на семейни начала със свидетелката С. К.
– майка на свидетелката С.. Други парични средства за издръжка на децата си,
подсъдимия М. не бил изпращал. Всички средства необходими за отглеждането
надецата били осигурявани от само и единствено от свидетелката С., която
работила в Република Гърция.
Подсъдимият Ш. не е изпълнил задължението си за
плащане на издръжка на децата С.Н.М. и Г.Н.М. от месец май 2015 г. – месец
декември 2018 г. или общо 44 месечни вноски, всяка от които по 90 лева на дете,
на месец, равняващи се на сумата от 7920.00 лева.
Горното е безспорно установено от приложените по ДП № 128/2018 г./вх. № 269/2018
г. на Районна прокуратура – гр. Нова Загора/, зм № 136/2018 г. по описа на РУ –
Нова Загора, писмени доказателства.
От така установеното съдът счита, че с деянието си
подсъдимият Н.М.Ш. е осъществил от ОБЕКТИВНА СТРАНА престъпния състав на чл. 183 ал.1 от НК, тъй като в периода от м.май
2015 г. г. до м. декември 2018 г. в с. Загорци, общ. Нова Загора, след като е
осъден съгласно съдебно решение № 353/10.06.2015 г., влязло в законна сила на
01.07.2015 г. по гражданско дело № 204/2015 г. на Районен съд-Търговище, да
издържа свои низходящи - дъщерите си С.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.Н.М. с ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител С.Х.С., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски за двете деца, а
именно 44 месечни вноски, всяка от които от по 90 лева на дете, равняващи се на
сумата от 7920.00 лева.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл като
форма на вината, защото е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – няма.
СМЕКЧАВАЩИ отговорността обстоятелства - самопризнания и чисто съдебно минало.
Степента на обществена опасност на дееца е минимална,
тъй като, към момента на извършване на престъплението не е осъждан.
Степента на обществена опасност на деянието е около
средната, предвид високия обществен интерес.
Причини и условия за извършване на престъплението – занижено
чувство на родителски дълг и неуважение
към правния ред.
В изпълнение целите залегнати в чл. 36 от НК и
принципа на индивидуализация на наказанието, съдът взе предвид всички
обстоятелства имащи значение за определяне вида и размера на наказанието.
Счете, че то следва да бъде определено като се ръководи от разпоредбите на
общата част на този кодекс и предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и други смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства при условията на чл.54 от НК.
За извършеното престъпление по чл.183 ал.1 от НК в
наказателния кодекс е предвидено наказание до една година лишаване от свобода
или пробация. В настоящия случай съдът счете че с оглед правото на работа на
подсъдимия, с оглед възможността подсъдимия да пътува и работи В РЧехия където
има сключен договор за работа, а от там и възможността да заплаща определената
от съда издръжка следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, а не
пробация. Наказанието следва да бъде
определено при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл. 58а от НК, да бъде
редуцирано с 1/3 или наказанието след редуциране е четири месеца лишаване от
свобода. На осн. чл. 66 от НК, наказание лишаване от свобода следва да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
На основание тези мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: