№ 441
гр. Дупница, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510100490 по описа за 2025 година
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, район „Изгрев“, сграда „Изток
Плаза“, е предявило срещу Е. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***, искове
с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е доставчик на електрическа енергия на потребителите,
присъединени към разпределителната мрежа на обособена територия, определена в
Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11
от 29.11.2006г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Между страните по делото са налице облигационни правоотношения, с предмет
продажба на ел. енергия за имот, находящ се в с. Бистрица, общ. Дупница, с регистрирана
партида с клиентски № ****, където ответницата е ползвала ел. енергия в периода от
11.01.2023г. до 10.12.2024г., която не е заплатила.
Задължението е формирано по издадени фактури за периода на потребление, както
следва:
1.Фактура №**********/15.02.2023г., на стойност 0,25 лв., с падеж 01.03.2023г;
2.Фактура №**********/16.05.2023г., на стойност 0,49 лв., с падеж 30.05.2023г.;
3.Фактура №**********/14.07.2023г., на стойност 0,25 лв., с падеж 28.0.2023г.;
4.Фактура №**********/14.12.2023г., на стойност 39,97 лв., с падеж 28.12.2023г.;
5.Фактура №**********/16.01.2024г., на стойност 127,61 лв. с падеж 30.01.2024г. и
6.Фактура № **********/15.02.2024г., на стойност 89,20 лв., с падеж 29.02.2024г.
1
Стойността на изразходвана и неплатена ел. енергия е 257,77 лв. - главница за
период 11.01.2023г. до 10.02.2024г, към която е начислена лихва в размер 34,63 лв. за
период от 02.03.2023г. /деня следващ датата на падежа на първата фактура/ до
28.01.2025г./датата на осчетоводяването/.
По ч.гр.д. № 233/2025г. по описа на Районен съд – Дупница е издадена по реда на чл.
410 ГПК Заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 257,77 лева-главница,
представляваща цена на доставена и потребена електрическа енергия за период от
11.01.2023г. до 10.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на окончателното плащане,
мораторна лихва в размер на 34.63 лева за периода от 02.03.2023 г. до 28.01.2025г.
Длъжникът е подал възражение в законоустановения срок, поради което ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответницата му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че между
страните са налице облигационни отношения по повод доставка на ел. енергия в описания
имот. Твърди, че същият представлява земеделски имот, където не съществува възможност
за монтиране на електрически уреди и консумация на ел. енергия.
Твърди, също така, че от 2022г. не е собственик на имота. Въз основа на Заявление на
ответника №001200612856 от 29.02.2012г. доставчика на електрическа енергия (тогава „ЧЕЗ
Разпределение Българя“АД) е преустановил снабдяването с електрическа енергия на
потребителя с клиентски номер ****, за която услуга доставчика е издал данъчна фактура
оригинал №**********/29.02.2012г. Услугата по преустановяване на снабдяваното, на
основание издадената фактура, е заплатена с Разписка №05000102460043/29.02.2012г. До
2012г. в имота е имало преместваем обект и кабелно захранване към него, но поради
отдалечеността на имота и липсата на обитаване преместваемия обект е унищожен, а
кабелното захранване - откраднато. Независимо, че на границата на имота има средство за
търговско измерване, собственост на доставчика, потребителят, който доброволно се е
отказал от снабдяването с енергия не следва да заплаща евентуално отчетено потребление и
то при условие, че между СТИ и имота липсва кабелна връзка и присъединяването на
какъвто и да е обект, който да генерира потребление. Самото монтиране на ново СТИ било
незаконосъобразно, тъй като е извършено без знанието, желанието или съгласието на
потребителите-собственици. Ответницата не е подавала ново заявление за възстановяване на
захранването и не е давала съгласие трети лица да ползват електрическа енергия от нейната
партида.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: лицензия
2
за обществено снабдяване с електроенергия, Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията
по процесната партида и копия от гореописаните фактури.
Приета е като доказателство по делото и представената с отговора на исковата молба
от ответницата Фактура №**********/29.02.2012г., видно от която ответницата е заплатила
на ищеца сумата от 19.00 лв. за услугата „временно преустановяване на снабдяването с
електрическа енергия по желание на потребителя от електромер или предпазител“. Прието е
и копие от договор за доброволна делба на недвижими имоти от 25.03.2022г., от който се
установява, че ответницата е прехвърлила собствеността на недвижимия имот, за който се
твърди, че е захранван с ел. енергия в полза на синовете си Е. и В. М..
Назначена е и е изготвена по делото съдебно – техническа експертиза, вещото лице
по която дава заключение, че за обекта на ответницата през процесния период е било
монтирано Средство за техническо измерване (СТИ) електромер марка“Logarex”, с фабр.
№50016417, отговарящ на изискванията на чл.6, ал.1, чл.43, чл.44, т.3 и 4 т.4 от Закона за
измерванията /ДВ бр.46/07.05.2002г./ и Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на
метрологичен контрол /ДВ бр.98/07.11.2003г./. СТИ за периода от 11.01.2023г. до 10.02.2024г.
е било технически годно и изправно, отговарящо на изискванията за точност. Попада в
периода от 6г. /за монофазен електромер/, определен от Държавна агенция за метрологичен
технически надзор по отношение точността на устройството с оглед одобрения тип на СТИ.
Молбата, депозирана от ответницата М. през 2012г. е била за “Временно
преустановяване ел. снабдяването с ел.енергия по искане на потребителя от електромер”. По
този начин партидата за електроснабдяване на обекта й остава активна, съответно ел.
захранването може да бъде възстановено във всеки момент при последваща молба.
Електромерът за обекта си остава активен, монтиран на мястото му в уличното
електромерно табло, като временно, съобразно искането на абоната, е прекъсната връзката
му с процесния обект. Същевременно и в процеса на прекъсването на електроподаването
към обекта тече нормативно определения за монофазни електромери 6-годишен срок за
извършване периодична метрологична проверка на такъв измервателен уред. Това е
направено през 2016г. Електромерът за обекта е демонтиран и изпратен в ДАМТН, а на
негово място е монтиран друг, със щемпел за премината метрологична проверка “2016”, с
нов срок за последваща подмяна за проверка-2024г.
При така изпълнения начин на прекъсване електромерът за прекъснатия обект може
да отчете показания единствено при включване на потребител към него и отразени при
ежемесечния му отчет. Отчетникът не е съоръжен с технически средства за установяване
кражба на ел.енергия, понеже функцията му е съвсем различна. Евентуално неправомерно
включване може да бъде установено единствено при техническа проверка по
електромерното табло, каквито проверки се правят както планово-на определени периоди,
така и по сигнал на абонат-незабавно. При огледа на място ответницата съобщила за
предходен такъв случай. Дори тогава, обаче, същата не е депозирана молба до “ЕРМ-Запад”
ЕАД партидата й да бъде прекъсната /поради липса на сграда в парцела/, при което
3
електромерът й би бил незабавно демонтиран.
СТИ, отчело консумираната електроенергия през процесния период 11.01.2023г.-
10.12.2024г., е монтирано с Констативен протокол №5799075/22.08.2022г. С този КП
отчитащият до тогава електромер марка “Сименс”, с фабр. №*** е демонтиран за
последваща метрологична проверка и е заменен с електромер марка“Logarex”, с фабр.
№50016417. При периодична подмяна на СТИ не се уведомяват индивидуално
потребителите. Уведомлението се извършва чрез разлепване в района на обекта на
уведомления-7дни преди подмяната. Проверката на експертизата по ел. таблата на съседни
/по-главни/ улици установява, че през 2022г. подмяната на СТИ е била масирана. Подмяната
на процесния електромер е извършена от двама техници на “ЕРМ Запад“ ЕАД пред
независим свидетел. Имената на техниците и на свидетеля са вписани в съставения по
подмяната КП.
Преди години в процесния имот е имало стопанска постройка, електрозахранена
тогава по процесната партида. След разрушаването на тази постройка е отпаднала
необходимостта от електрозахранване на имота и са премахнати проводниците между
уличния стълб и разрушената постройка. Към момента това е нестопанисвано празно място,
без нужда от електрозахранване. Съобразно молбата на абоната, ответник по делото,
обектът е изключен „от електромер”, но с техническа готовност захранването му да бъде
възстановено при последваща молба за това. Електромерът за обекта си остава активен-на
мястото му в уличното електромерно табло. Временно /по искане на абоната/, е прекъсната
връзката му към захранвания обект, чиято партида за електро снабдяване е активна и към
момента.
Приложено е ч.гр.д. № 233/2025г. по описа на ДРС, по което са представени
доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по е ч.гр.д. №
2333/2018г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в
договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за
доставяне на електрическа енергия на ответника, че претендираната сума съответства на
количеството потребена от ответника енергия.
С исковата молба са представени Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Електрохолд продажби" ЕАД, издадени на основание чл.98а от
Закона за енергетиката, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ - 3 от 10.03.2023г., публикувани
в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са влезли в сила.
По делото е установено, че на името на ответницата за процесния имот е разкрита
партида при ищеца.
След свързването с електрическата мрежа на обекта, ответницата е станала страна по
4
договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ
Разпределение България" АД и за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро
България" АД, за което не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за
приемане, като по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е поискал
изменение на посочените договори в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, което да е отразено в
допълнително споразумение. Поради договорните отношения между страните във връзка с
доставката на електроенергия, следва да се уреждат от тези общи условия. Съгласно Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд продажби"
ЕАД, потребителят се задължава да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма за
всяка промяна, свързана със собствеността или другите основания, на които продавачът
доставя електрическа енергия в обекта. Ответницата не е изпълнила това си задължение
след евентуално извършено разпореждане с имота /за което има твърдения и ангажирани
доказателства от нейна страна/, а принцип в гражданското право е, че никой не може да
черпи права от неправомерното си поведение. Ищецът е доставял електроенергия в имота
съгласно сключения между страните договор, а ответницата не може да откаже плащането й,
позовавайки се на евентуална промяна в собствеността на обекта, за която не е уведомил
доставчика. По силата на сключения и действащ в исковия период договор задължението за
плащане на потребената електрическа енергия е на ответницата, като купувач по договора.
Не е доказано, обаче, според настоящия състав, че ищецът реално е доставял
електроенергия до имота на ответницата в исковия период, както и че тя е потребявала
същата. Не е спорно между страните и се установява, както от събраните писмени
доказателства: молбата, депозирана от ответницата М. през 2012г. за “Временно
преустановяване ел. снабдяването с ел.енергия по искане на потребителя от електромер”,
така и от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което сочи, че при така
изпълнения начин на прекъсване електромерът за прекъснатия обект може да отчете
показания единствено при включване на потребител към него и отразени при ежемесечния
му отчет, в тежест на ищеца е било да установи, че въпреки спирането, абонатът се е
самоприсъединил нерегламентирано, така че отчетеното от неговото СТИ количество
електроенергия е реално доставена нему.
Ищецът не ангажира каквито и да било доказателства в тази насока, напротив от
заключението на вещото лице става ясно, че преди години в процесния имот е имало
стопанска постройка, електрозахранена тогава по процесната партида. След разрушаването
на тази постройка, обаче, е отпаднала необходимостта от електрозахранване на имота и са
премахнати проводниците между уличния стълб и разрушената постройка. Към момента
това е нестопанисвано празно място, без нужда от електрозахранване.
На база изложеното следва да се направи извод за недоказаност на елементите от
фактическия състав на иска, а именно наличието на реална доставка на електроенергия до
имота на ответника и нейното потребяване от него. Доказване на този факт, както и на
цялостно изпълнение на задълженията на ищеца да достави фактурираното количество
ел.енергия не е проведено успешно, което обуславя извод за неоснователност на предявения
5
иск за установяване дължимостта на сумите по фактурите, а така също и на акцесорния иск
за установяване дължимостта на лихвите за забава върху тях.
По изложените съображения съдът приема, че следва да отхвърли изцяло предявените
искове с правно основание чл.422 от ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК дружеството-ищец следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направените по
настоящото дело разноски в размер на общо 600.00 лв., от които: внесен депозит за
възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза в размер на 200.00 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 28, район „Изгрев“, сграда „Изток Плаза“, срещу Е. С. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с
чл. 107 от ЗЕ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: сумата от 257,77 лв. (двеста петдесет и седем лева и
седемдесет и седем стотинки)-главница, представляваща цена на доставена и потребена
електрическа енергия за периода от 11.01.2023г. до 10.02.2024г. по клиентски № ****, в
имот, находящ се в с. Бистрица, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 233/2025г. по описа на РС-Дупница, до датата на окончателното плащане, както и
мораторна лихва в размер на 34.63 лв. (тридесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки), начислена за периода от 02.03.2023г. до 28.01.2025г.,
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, район „Изгрев“, сграда
„Изток Плаза“, да заплати на Е. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***,
сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща сторените в исковото
производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6