О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2192 03.08.2020 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На трети август година
2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1774 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК , вр. чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна
жалба вх.№ 24288/30.06.20г. на БРС от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц,
Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез юрисконсулт Радина
Иванова против разпореждане от 11.06.2020год. по ч.гр.д. № 2819/2020г. на БРС,
с което е отхвърлено заявлението на дружеството
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу солидарно задължените длъжници Г.П.В.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., обл.Б., ул.“Хр.Б.“ № * и Ц.Т.Т.,
ЕГН: ********** от гр.Б., кв.“Д. Е.“, ул.“А.“ № **, за сумата от 116.97лв., представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода 25.05.2019г. – 10.09.2019г. – датата на предсрочната изискуемост, както и сумата от 721,60лв., представляваща стойността на пакет от
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30034570607/23.01.2019г.
Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Подробни
аргументи излага в частната жалба. Моли за уважаване изцяло на заявлението за
снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Не ангажира
доказателства.
На
длъжниците не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на
чл.413, ал.2 ГПК.
Бургаският Окръжен
съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна :
Частната жалба е
подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
БРС е сезиран от
жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Г.П.В.
и Ц.Т.Т. за посочени в заявлението суми, между които и описаните, представляващи
неиздължена главница по договор между същите страни за потребителски кредит № 30034570607/23.01.2019г.
и неиздължена договорна лихва върху главницата за периода 25.05.2019г. –
10.09.2019г., след която дата е настъпила предсрочната изискуемост на цялата
главница.
С обжалваното
разпореждане БРС е приел, че по отношение на претендираните сума може да се
направи обоснован извод, че произтичат от договорни клаузи, явно накърняващи
добрите нрави, ето защо на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК е отказал издаване
на заповед за изпълнение за тези парични задължения.
Бургаският окръжен
съд приема, че разпореждането отчасти е правилно. Безспорно е, че страните по делото са сключили договор за
потребителски кредит № 30034570607/23.01.2019г., приложен на стр.6 и сл. ч.гр.д.№
2819/20г. БРС. Видно от него, длъжникът Г.П.В. е получил сума от 1100лв., които
е следвало да издължи за срок от 24 месеца, с договорена възнаградителна лихва
от 487.99лв. Годишният лихвен процент по договора е 38.30%, а ГПР – 45.38%.
Солидарно с В. по кредита е задължена и Ц.Т..
Освен горните суми,
В. е следвало да изплати и сумата от 865.92лв., представляващи възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни средства.
От заявлението, по
което е образувано заповедното производство пред БРС, се установява, че е
налице частично неизпълнение от страна на длъжниците на задължението да погасят
сумите по договора, като е спорно дали сумата, свързана със закупения от него
допълнителен пакет услуги, почива на клаузи, непротиворечащи на добрите нрави и
дали е дължима договорната лихва за периода 25.052019г. – 10.09.2019г., когато
кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем.
По този повод съдът
приема следното: Обсъжда се договорна клауза на договор за кредит, предлаган от
търговец по занятие и правилата на поведение на субектите по конкретното
правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов
текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва
от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е
меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент
на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се
налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките
на допустимата граница. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по
Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение
№ 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение №
166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от
12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от
22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от
18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г.
Със сключването на споразумение
за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по което се претендира
възнаграждение в размер на 865.92лв., обаче, би се стигнало да надвишаване на
пределно допустимата граница на ГПР по договора. Самото споразумение предвижда,
че изборът и закупуването на пакет допълнителни услуги не е задължително
условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при
предлаганите условия. Както става ясно, описаните по допълнителния пакет услуги
не са предоставени и не са ползвани от В.. По този начин, според настоящия
състав, се постига именно онова скрито увеличаване на възнаграждението на
търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на
ЗПК за максималния размер на дължимата от заемателите лихва.
Ето защо настоящият
състав изцяло споделя извода на БРС, че претендираната сума за закупен пакет
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30034570607/23.01.2019г.
е недължима, като произтичаща от договорни клаузи в явно противоречие с добрите
нрави.
Що се отнася до
претендираната договорна лихва за периода 25.05.2019г. – 10.09.2019г., настоящият
състав приема, че за нея следва да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение. Този извод е съобразен с приетото в
Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК, докладвано от съдията съдията Емилия Василева, а именно, че до обявяване
на предсрочната изискуемост се дължат всички падежирали вноски, които, видно от
приложения погасителен план към договора за кредит, се състоят от главница и
договорна лихва. От настъпването на предсрочната изискуемост насетне се дължи
чистата стойност на остатъчната главница, ведно със законната лихва от същата
дата. Ето защо в тази част разпореждането подлежи на отмяна.
Налага се
заключение за постановяване на определение в горния смисъл.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 11.06.2020год. по ч.гр.д. № 2819/2020г. на БРС в частта, с която е отказано издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против солидарно
задължените длъжници Г.П.В., ЕГН: **********,
с адрес: гр.Б., обл.Б., ул.“Хр.Б.“ № * и
Ц.Т.Т., ЕГН: ********** от гр.Б.,
кв.“Д. Е.“, ул.“А.“ № **, за сумата от 116.97лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 25.05.2019г. –
10.09.2019г. – датата на предсрочната изискуемост по договор за потребителски
кредит № 30034570607/23.01.2019г. между страните и вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжниците Г.П.В., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., обл.Б., ул.“Хр.Б.“ № *
и Ц.Т.Т.,
ЕГН: ********** от гр.Б., кв.“Д. Е.“, ул.“А.“ № ** да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян
Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева,
следната сума, дължима по договор за потребителски кредит №
30034570607/23.01.2019г.: 116.97лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода 25.05.2019г. – 10.09.2019г. – датата
на предсрочната изискуемост по договор за потребителски кредит №
30034570607/23.01.2019г., както и
съдебно-деловодните разноски в размер на
25лв. допълнително за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.П.В., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., обл.Б., ул.“Хр.Б.“ № *
и Ц.Т.Т.,
ЕГН: ********** от гр.Б., кв.“Д. Е.“, ул.“А.“ № ** да
заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище:
гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав
Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева
Георгиева направените в настоящата инстанция разноски, съобразно изхода от
спора в размер на 32.50лв.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК против солидарно задължените длъжници Г.П.В., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б.,
обл.Б., ул.“Хр.Б.“ № * и Ц.Т.Т., ЕГН: ********** от гр.Б., кв.“Д.
Е.“, ул.“А.“ № **, съобразно настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.06.2020год. по ч.гр.д. № 2819/2020г.
на БРС в останалата му обжалвана част.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :