Р Е Ш Е Н И Е №
от 04.11.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на осми
октомври, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Трифонова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 611/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
град София срещу М.П.В.. Процесуалният представител на дружеството развива
съображения, че на 17.12.2015 година между "Провидент
Файненшъл България" ООД и М.П.В. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
*********, съгласно който, дружеството е отпуснало кредит в
размер на 750.00 лева, която сума е предоставена на кредитополучателя в брой. С
подписване на договора страните са постигнали съгласие договорната лихва по
кредита за срока на договора да бъде 147.94 лева, която наред с главницата да
бъде върната на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
14.97 лева - първата, платима на 26.12.2015 година и последната с падеж
11.02.2017 година. Твърди, че с подписването на договора кредитополучателят се
е съгласил да плати такса за оценка на кредитно досие в размер на 37.50 лева,
която е разделена 60 броя равни вноски в размер на 0.63 лева, платими на
падежните дати на погасителните вноски. Посочва, че кредитодателят се е
задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга по негово
желание, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеенето му
и услуга за седмично събиране на вноските по кредита по местоживеенето му,
наричана "Кредит у дома". Таксата, която се е задължил да заплати
кредитополучателя за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето му е в
размер на 191.92 лева, която е разделена 60 броя равни вноски в размер на 3.20
лева, платими на падежните дати на погасителните вноски, а таксата за събиране
на погасителните вноски е в размер на 447.81 лева също разделена 60 броя равни
вноски в размер на 7.46 лева, платими на падежните дати на погасителните
вноски. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем, като погасената до момента сума е в размер на 590.00 лева, от
която сумата в размер на 73.60 лева - такса за услугата "Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене, сумата в размер
на 171.58 лева - такса за услугата "Кредит у дома" за събиране на
кредита по местоживеене, сумата в размер на 14.49 лева - такса за оценка на
досие, сумата в размер на 86.43 лева - договорна лихва и 243.90 лева -
главница. Твърди, че на 01.07.2017 година е сключен Договор за цесия между
"Изи Асет Менджмънт" АД и "Файненшъл
България" ЕООД /с предишно наименование "Провдент
Файненшъл България" ЕООД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № *********/17.12.2015 година е прехвърлено на "Изи Асет Менджмънт"
АД. Посочва, че на 01.06.2018г. е подписано Приложение № 1 към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 година към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 година, сключен между "Изи Асет Менджмънт"
АД и "АСВ" ЕАД, по силата на който на последното е прехвърлено
вземането, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № *********/17.12.2015 година.
Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента е направил опит да
уведоми длъжника за извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, но изпратените
до него уведомителни писма от 25.06.2018г. и 05.02.2020г. са се върнали в
цялост като непотърсени. Развива съображения, че ответникът следва да се счита
за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и
приложенията към нея. Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 1
119.77 лева, се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1648/2019г.
на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на М.П.В.,*** сумата в размер
на 506.10 лв. -
главница, представляваща задължение по договор за
потребителски паричен кредит № ********* от 17.12.2015 година;
сумата в размер на 61.51 лв. - договорна лихва за периода от
28.05.2016 година до 11.02.2017 година; сумата в размер на 23.01 лева - такса
за оценка на досие за периода от 04.06.2016 година
до 11.02.2017 година, сумата в размер на 118.32 лева - Такса
услуга "Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.06.2016 година до 11.02.2017 година, сумата в размер на 276.23 лева - Такса
услуга "Кредит у дома" за събиране на погасителни вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.06.2016 година до 11.02.2017 година, сумата в размер на 134.60 лева
- обезщетение за забава
за периода от 28.05.2016 година до
02.06.2019 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 03.06.2019 година до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д. № 1648/2019 година на
ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по
делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен
редовно на ответника по делото по реда на чл. 46 ГПК, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведените съдебни заседание
същият, чрез процесуалния си представител по делото развива съображения, че е
погасил изцяло задълженията си към ищцовото дружество след подаване на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от
представения заверен препис от Договор за потребителски кредит № ********* от
04.06.2016 година /л. 6-7/ се установява, че "Провидент
Файненшъл България" ООД - град София е
предоставило на ответника кредит в размер на 750.00 лв., като последният се задължил да върне сумата, ведно с уговорената
възнаградителна лихва в размер на 147.94 лева, или 31.82 %
годишно, в срок до 11.02.2017г. на 60 седмични погасителни вноски, всяка от
които в размер на 26.26 лева. Страните по договора са уговорили допълнителни
такси, които следва да бъдат заплатени от ответника - в размер на 37.50 лева за
"Такса оценка на досие" и в размер на 639.73 лева - "Такса за
услугата Кредит у дома", дължима за предоставянето на кредита и събирането
му по местоживеенето на кредитополучателя. Посочените такси са включени в погасителните вноски, като по
този начин общият размер на дължимата от ответника сума по кредита е в размер
на 1 575.17 лева. Уговореният между страните Годишният процент на разходите е
48 %, като включва договорената възнаградителната лихва и таксата за оценка на
досие. В чл. 27 от допълнителните разпоредби към договора е
предвидено, че с подписването на същия клиентът потвърждава, че е получил
пълния размер на кредита. В подадената по делото искова молба ищецът признава,
че ответникът е извършил плащане за погасяване на задълженията по кредита в
размер на 590.00 лева.
По делото са приложени и заверени
копия на Формуляр за кандидатстване за кредит от 17.12.2015 година и Стандартен
европейски формуляр от същата дата /л. 8-10/, въз основа на които е сключен
Договор за потребителски кредит № ********* от 17.12.2015 година.
От Договор за цесия и заместване
в дълг от 01.07.2017г. /л. 11-14/ се установява, че кредитодателят се е
съгласил да прехвърли на "Изи Асет Менджмънт" АД всички
главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за
паричен заем, описани в Приложение № 1. С писмено потвърждение по смисъла на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22/ цедентът е потвърдил, че изброените в същото вземания
са прехвърлени на цесионера, включително вземането на "Провидент
Файненъл България" ЕООД към ответника, като са
посочени номерът на договора за кредит и трите имена на кредитополучателя,
датата на усвояване и остатъкът от дължимата сума. Приложено е пълномощно във връзка
с цесията /л. 28/.
С Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 година
/л. 15-18/ "Изи Асет
Мениджмънт" АД се е съгласило да прехвърли на ищеца по делото ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с
физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което е
неразделна част от договора за цесия. С Допълнително споразумение към рамковия
договор от 01.11.2017 година /л. 19-20/ страните са се съгласили да бъде разширен
предметът на договора и в него да бъдат включени и вземанията, произтичащи от
договори за потребителски кредит, сключени от "Файненшъл
България" ЕООД, с предишно наименование "Провидент
Файненшъл България" ООД с физически лица, които
"Изи Асет Мениджмънт"
АД е придобило по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 година.
От представеното по делото
заверено копие от извлечение от
Приложение № 1 от 01.06.2018г. /л. 23-25/ се установява, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е
цедирало на ищеца вземането си към ответника по процесния договор за
потребителски кредит, като са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и
трите имена на кредитополучателя, датата на договора, главницата и др. С
писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 21/ цедентът е потвърдил,
че индивидуализираните в Приложение № 1 от 01.06.2018г. вземания са прехвърлени
на цесионера. Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента и по двата
договора за цесия /л. 26 и 27/ е изпратил до ответника две уведомителни писма
от 25.06.2018г. и от 05.02.2020 година за извършените прехвърляния на
задълженията му по процесния договор за кредит. Видно от приложените по делото
известия за доставяне /л. 31 и 34/ и обратна разписка към товарителница /л. 34/
пратките са върнати като непотърсени. Препис от уведомителните писма и
посочените по - горе пълномощни са връчени на ответника, ведно със съобщението
по чл. 131 ГПК.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1648 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.064.2019
година е издадена Заповед № 669 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
М.П.В. за сумата в размер на 506.10 лв. - главница, представляваща
задължение по договор за
потребителски паричен кредит № ********* от 17.12.2015 година;
сумата в размер на 61.51 лв. - договорна лихва за периода от
28.05.2016 година до 11.02.2017 година; сумата в размер на 23.01 лева - Такса
за оценка на досие за периода от 04.06.2016 година
до 11.02.2017 година, сумата в размер на 118.32 лева - Такса
услуга "Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 4.06.2016 година до 11.02.2017 година, сумата в размер на 276.23 лева - Такса
услуга "Кредит у дома" за събиране на погасителни вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.06.2016 година до 11.02.2017 година, сумата в размер на 134.60 лева
- обезщетение за забава
за периода от 28.05.2016 година до
02.06.2019 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 03.06.2019 година до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски общо в размер на 75.00 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване
вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен
предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване
ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между
кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по
кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на
вземанията по кредита от една страна на "Изи Асет Мениджмънт" АД и съответно на ищеца с договори за цесия, за които
ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски кредит с
ответника е прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по нега на "Изи Асет Мениджмънт" АД въз
основа на Договор за цесия 01.07.2017 година, а на основание Допълнително
споразумение от 01.11.2017 година към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение № 1 от 01.06.2018г. към него,
в което цедираното вземане е индивидуализирано по
обем и обхват, а "Изи Асет
Мениджмънт" АД е прехвърлило на ищцовото дружество, по реда на чл. 99 ЗЗД,
вземанията си по Договор за потребителски кредит № ********* от 17.12.2015
година, сключен с М.П.В.. За да породи действие договорът за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните
по договора са валидно обвързани от него, като цесионерът
се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника
не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е
необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за
прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът
да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно
последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си.
Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за
прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за
цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично
пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на
ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложените по делото доказателствата
безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от "Изи
Асет Менджмънт" АД и
преупълномощен от последния въз основа на пълномощно от "Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование "Провидент Файненшъл
България" ООД, да уведоми ответника за извършените прехвърляния на
процесното вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен
за извършените прехвърляния на вземанията преди образуване на делото, тъй като
видно от изпратените до последния съобщения, същите са се върнали като
непотърсени, но към исковата молба са приложени уведомителните писма по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, изходящи от ищеца, както и заверени преписи от посочените по-горе
пълномощни. Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същите до
длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на
него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, а и същият не се оспорва от ищеца по делото.
Не е спорно по делото, а и от събраните по делото доказателства безспорно
се установява съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е
бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да
предостави на ответника сумата в размер на 750.00 лв., което обстоятелство
последният е потвърдил с подписването на самия договор, а и в проведеното
съдебно заседание. Това от своя страна е породило задължението му да върне
заетата сума, заедно с уговорената договорна възнаградителна лихва в размер на 147.94
лв. или общо сумата в размер на 897.94 лв. на 60 равни месечни вноски, всяка от
които в размер на 14.97 лева. С исковата молба ищецът е признал, че ответникът
е платил по кредита сумата в размер на 590.00 лева.
В проведеното на 16.09.2020 година съдебно заседание ответникът по делото
посочва, че е заплатил всички дължими към ищеца суми, като представя разписка
за извършено плащане от 16.09.2020 година в тази насока. Видно от последната
/л. 65/ ответникът е превел на ищцовото дружество сумата общо в размер на 1 516.26 лева. С молба, вх. № 263478
от 06.10.2020 година на ВТРС, процесуалният представител на ищеца по делото
посочва, че ответникът е извършил погасяване на цялата дължима от него сума,
предмет на делото.
В този смисъл няма спор по делото, че процесните суми са платени в хода на
процеса, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
следва да съобрази извършеното в хода на
процеса плащане, респективно - исковете следва да бъдат отхвърлени на това
основание.
За пълното на изложението следва да бъде посочено, че по аргумент от § 13,
т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в настоящото производство
вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с
потребител. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че вземанията за
такса "Оценка на досие", както и за такса "Кредит у дома"
се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които
противоречат на закона и/или добрите нрави. Нито от твърденията на ищеца, нито
от договора за потребителски кредит може да се изведе конкретното съдържанието
на такса "Оценка на досие". Липсва разграничение между дейността по
стандартното разглеждане на документи във връзка с отпускането на кредит и
„оценката на досие“, за което се предвижда допълнителна такса. По тези
съображения, изхождайки от общото правило на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, уговорката за
дължимост на подобна такса представлява неравноправна клауза, тъй като не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
насрещните страни по договора. Отделно от това уговарянето на такава такса е в
пряко противоречие със закона /арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Безспорно дейностите по разглеждане на
документите за отпускане на кредит и оценка на неговата платежоспособност са
част от процеса на усвояването и управлението му и такса за тази дейност не
следва да се дължи. По отношение на таксата "Кредит у дома" следва да
се има предвид, че стойността на последната не е включена при изчисляването на
годишния процент на разходите по отпуснатия кредит, а съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ГПК подобна такса е част от ГПР. В случая по делото при вземане
предвид на такса при изчисляването на ГПР се стига до ГПР, който надвишава
законната лихва многократно, респективно – води до нарушение и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл, настоящият съдебен състав
приема, че макар и формално да е наречена "такса Кредит у дома", на
практика уговорената с договора за потребителски кредит сума в размер на 633.73
лева представлява възнаграждение по договора, което е над допустимия законов
размер. Установеното по делото противоречие на клаузите за такса "Оценка
на досие" и такса "Кредит у дома" със закона и добрите нрави
прави същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът
не е породил действие и за заемателя не е възникнало задължение за заплащане на
сумите по тях.
Водим от всичко изложено по-горе,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
с ЕИК ********* срещу М.П.В. ***, с ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за: сумата в размер на 506.10 лв.
/петстотин и шест лева и десет стотинки/ - главница, представляваща
задължение по договор за
потребителски паричен кредит № ********* от 17.12.2015 година;
сумата в размер на 61.51 лв. /шестдесет и един лева и петдесет
и една стотинки/ - договорна лихва за периода от
28.05.2016 година до 11.02.2017 година; сумата
в размер на 23.01 лева /двадесет и три лева и една стотинка/ - Такса за оценка на досие за периода от
04.06.2016 година до 11.02.2017
година, сумата в размер
на 118.32 лева /сто и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ - Такса услуга "Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 4.06.2016 година до 11.02.2017
година, сумата в размер на 276.23 лева /двеста
седемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ - Такса услуга "Кредит у дома" за
събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 04.06.2016 година до 11.02.2017
година, сумата в размер
на 134.60 лева /сто тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
28.05.2016 година до 02.06.2019
година, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.06.2019 година до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 669
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2019 година по
Ч.гр.д. № 1648/2019г. на ВТРС, поради
плащането им в хода на процеса.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1648
по описа на Районен съд - Велико Търново за 2019 година.
Препис от решението
да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: