Р Е Ш Е Н И Е
№ V-121 13 .04.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1460 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №2064 от 20.08.2019г. по гр.д.№4376/19г. на
РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да заплати на Г.И.Т., ЕГН **********
със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Раковски“ 2 - адв.Кралев, сумата от 1726,91 лв.,
представляваща брутно възнаграждение за извънреден труд от 256,25 часа, за
периода от 01.06.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 3.06.2019г. до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е
осъдена да заплати на Т. и сумата от 339 лв.- разноски по делото, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС следните суми: 69,07 лв.- държавна
такса и депозит за вещо лице в размер на 220 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба
вх.№38148/2.09.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас чрез юрисконсулт
Владимирова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че
същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изложени са фактите по делото, които въззивникът намира
за безспорно установени, като се сочи, че положените от ищеца нощен труд,
отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 ч. и
6.00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници
са своевременно отчетени и заплатени. Намира, че заплащането му е в
съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед
№8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи. Счита за
необоснован и в противоречие с материалния закон извода на съда, че е налице
разлика от 155,58 часа между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и
положения от него. Неправилно съдът приел, че е налице празнота в специалната
нормативна уредба, касаеща служителите от МВР, както и че същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, с аргумент, че в противен случай
служителите в МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, регулирани с КТ. Съдът не отчел
обстоятелството, че през целия процесен период действали последователно
подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР- Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете наредби
постановявали при работа на смени възможност да се полага нощен труд и през
нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните смени не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсвал текст, регламентиращ
преизчисляването при сумирано отчитане на отработеното време по отношение на
общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч., какъвто бил този на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г./отм./. Затова въззивникът
счита, че не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова
регламентация, предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд,
положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Дори да се
приемело за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
при приравняване на нощен труд, положен от държавните служители към МВР към
дневен, се получавал коефициент 1 /8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд/, а
заявеният в исковата молба коефициент от 1,143 се получавал при приравняване на
7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което било приложимо при трудови
правоотношения по реда на КТ и служебни правоотношения по ЗДС, но не и в
настоящия случай. Като приел обратното, районният съд постановил необосновано
решение. Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него
се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната
жалба от адв. Станко Кралев, в качеството на пълномощник на Г.И.Т., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас
за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които
страната обосновава претенцията си, както и мотивите на БРС за постановеното
решение. След обстоен анализ на нормативната уредба и на основание чл.187, ал.5
от ЗМВР и чл.26, ал.1 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е направено заключение, че коефициентът 1,143 се
определя като нормалната продължителност на 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. Положеният за процесния период
от ищеца общо 1792 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на
2048,25 часа. В резултат на преизчислението на нощния към дневния труд водело
до извънреден труд от 256,25 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен
от ответника. Според вещото лице общия размер на положения извънреден труд
възлизал на 1726,91 лв. Претендира разноски за въззивната инстанция.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на решението . Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и
е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Ищецът твърди, че в процесния период е
полагал труд като държавен служител на длъжността полицай във Второ РУ- Бургас,
както и в Пето РУ- Бургас на 12-часови смени по определен график и сумирано
изчисляване на работното време. Претендира за осъждане на ответника Областна
дирекция на МВР- Бургас да му заплати сумата от 1726,91 лв. (съобразно
изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 256,25 часа, за периода от
01.06.2016 г. до 31.05.2019 г., получени при преизчисляване на положения от
него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба ответникът ОД на МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител е
оспорил предявения иск като неоснователен. Посочил е, че положеният от ищеца
извънреден труд е бил надлежно начислен и отразен в съответните протоколи,
както и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на
министъра на МВР. В тези наредби липсвал текст, по който да се прилага
претендираното от ищеца преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143,
като е изложено становище, че съгласно приложимата специална правна уредба,
действаща в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е 1 : 1, а
не както е по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на
8 часа дневен труд. Сочи се, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния
труд са издадените от министъра на МВР заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки
отработен час между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
Районният съд е приел, че в действалите в процесния
период Наредби №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра
на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен
с коефициент 0,143, каквото е съществувало по отменената Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г.
/действала само няколко дни от процесния период поради отмяната на наредбата от
2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна
уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. Съобразно приетото и
неоспорено експертно заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани
в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена
в претендирания размер, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в
рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-
правилно и законосъобразно.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция
страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с
изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение,
заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното
време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
Районният съд е обсъдил всички относими и
допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което
настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото
решение. Въззивната инстанция споделя и правните
изводи на първоинстанционния съдебен състав.
Бургаският
окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Дефиниция за понятието „извънреден
труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ,
бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител
извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз
основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено
значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има
качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд
се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва
дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да
се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е
времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.
В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният
от законодателя термин „е възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са
максимално допустимите, но не означава, че това е нормативно установения размер
на нормалната продължителността на нощния труд на държавните служители от
системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална
продължителност на нощния труд.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР /като в периода след отмяната с решение на ВАС на първата от тях за няколко дни отношенията са се уреждали съобразно наредбата от 2014г./. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл.31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
В двете наредби обаче /както и в следващата/ липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Касае се за празнота в специалната уредба, приложима към държавните служители в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника по този въпрос са неоснователни.
При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.
Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.
Принципът на отчитане на работното време
е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ-
в работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да
установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР-
чл.187, ал.3, регламентацията е сходна- работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
/преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/.
Редът и
начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е
установена в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържа в съответните подзаконови
нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и отпуските/
и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за
работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на МВР,
издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за държавните
служители в МВР.
Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ , когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.
Макар такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./, доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от приемането на наредбата през 2007г., няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и преди 2017г., когато същите работят на сумирано работно време. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1,143.
В двете наредби на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./, чл.21, ал.2 сочи, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на чл.18, ал.2 от предхождащата процесния период наредба, издадена през 2014г. /действала само няколко дни при отмяната на наредбата от 2015г. Чл.31 от приложимите към казуса две наредби предвижда, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е, че в процесните Наредби, издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по тези две наредби на министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според изготвените графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния закон липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.
Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението й е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Несъстоятелна е тезата, че последната разпоредба касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете, определени по чл.9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането на работното време, респективно- на превишението му, е неразривно свързано с неговото заплащане, наред със задълженията за отчетност пред Инспекцията по труда /последното- установено предвид принципната забрана на извънредния труд/.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода 01.06.2016 г. – 31.05.2019 г. ищецът е положил нощен труд общо 1792 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 2048,25 часа, като разликата от 256,25 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на 1726,91 лв. не е начислена и не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.
Предвид горното,
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход
на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът ОД на МВР-Бургас следва да заплати на въззиваемия
сумата от 339 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. В тази
връзка, съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК /което е необосновано/, тъй като заплатеното от въззивната
страна адвокатско възнаграждение граничи с минималния размер, определен в чл.7,
ал.2, т.1 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и в този смисъл не се явява прекомерно.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2064 от 20.08.2019г. по гр.д.№4376/19г. на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46, да заплати на Г.И.Т., ЕГН ********** *** 2- адв.К., сумата
от 339 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.