РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Омуртаг, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Г.а Административно наказателно
дело № 20233510200130 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от М. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв.
Ж. М. Г., против Наказателно постановление № 23-1292-000301/22.03.2023 г.
на Началник група ОДМВР – Търговище, сектор Пътна полиция –
Търговище, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер 1 400 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 07.06.2022 г. в 14:19 ч. в с. Моравица на ул.
„Гьоша Миленов“ като водач на товарен автомобил Шкода Суперб, ***, при
обстоятелства: обл. Търгивище, общ. Антоново, с. Моравица до № 3 с посока
на движение към гр. София управлява т.а. Шкода Суперд с рег. № ***,
собственост на „ЛЗ Трейдинг“ ЕООД от гр. Варна, ЕИК *********, с
превишена скорост. При максимално допустима скорост за населено място от
50 км/ч., обозначена с пътен знак Д-11, Т. се движи със 105 км/ч. Скоростта е
засечена, фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 120ССС1 и изготвен
снимков материал 120ССС1/0022916. Отчетен толеранс на измерената
скорост от -3% и същата е установена на 102 км/ч. наказуема скорост.
Нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок
от влизане в сила на ел.фиш серия К № 5012073 на сектор ПП Ямбол, влязъл в
1
сила на 21.03.2022 г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП. АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал. 2, пр. 2 ЗАНН и след
попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, като е извършила следното: водач,
повторно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място
над 50 км/ч., с което виновно е нарушила чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно,
жалбоподателят М. Н. Т., чрез адв. Ж. М. Г., моли същото да бъде отменено.
Счита, че са налице недостатъци на съставения АУАН, които пречат да бъде
установено извършването на твърдените нарушения, поради което смята акта
за негодно основание за започване на администратичнонаказателното
производство и за издаване на наказателно постановление. Счита НП за
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва фактическата обстановка, отразена в НП
относно посоченото нарушение. По изложените съображения жалбоподателят
моли съдът да отмени процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. Постъпила е пледоария от процесуалния
представител на жалбоподателя, с която поддържа жалбата. Заявява, че по
делото липсват описаните в НП електронни фишове, на които се основава
налагането на санкция за системност, както и липсва снимка на самото
техническо средство за установяване на скоростта. Моли НП да бъде
отменено, като в условията на евентуалност моли НП да бъде изменено
поради недоказване на системност, като наказанието бъде редуцирано
съгласно предвиденото в закона и да бъде отменено наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“.
Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган
Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р Пътна полиция – Търговище,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.
Представя становище по административнонаказателната преписка, с което
счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, за което излага подробни съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО -
Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище.
Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.02.2023 г. е съставен Акт № 058822 за установяване на
административно нарушение от Т. М. Д. на длъжност младши автоконтрольор
при с-р Пътна полиция ОДМВР – Търговище, в присъствието на свидетелите
по акта Д. А. Й. и М. М. С., против М. Н. Т., ЕГН **********, за това, че на
07.06.2022 г. в 14.19 ч. в с. Моравица, общ. Антоново, обл. Търговище, по ул.
„Г.Миленов“ до № 3 с посока на движение към гр. София управлява т.а.
2
Шкода Суперб с рег. № ***, собственост на „ЛЗ Трейдинг“ ЕООД от гр.
Варна, ЕИК *********, с превишена скорост. При максимално допустима
скорост за населено място от 50 км/ч., обозначена с пътен знак Д-11, Т. се
движи със 105 км/ч. Скоростта е засечена, фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с
фабр. № 120ССС1 и изготвен снимков материал 120ССС1/0022916. Отчетен
толеранс на измерената скорост от -3% и същата е установена на 102 км/ч.
наказуема скорост. Нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш серия К № 5012073 на сектор
ПП Ямбол, влязъл в сила на 21.03.2022 г., с който е наложено наказание по
чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал. 2, пр. 2
ЗАНН и след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП. Посочено е в АУАН, че
с извършеното лицето виновно е нарушило чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Записано е в акта, че лицето, срещу което е съставен, няма възражения
и не желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане
на съобщение до персонализиран профил, регистриран в информационната
система за сигурно електронно връчване. Нарушителят е подписал акта и е
изписал датата на подписването му – 22.02.2023 г.
Въз основа на АУАН № 058822/15.02.2023 г. Началник група в ОДМВР
- Търговище, сектор ПП - Търговище издал Наказателно постановление № 23-
1292-000301/22.03.2023 г., с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание „глоба“ в размер на 1 400 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца.
С електронен фиш серия К № 5012073 на ОДМВР – Ямбол, влязъл в
сила на 21.03.2022 г., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за
извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП.
Видно от справката на л. 36 от делото и от справката в Централна база –
КАТ от 26.06.2023 г. товарен автомобил Шкода Суперб с рег. № *** е
собственост на „ЛЗ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 15, ет. 4, ап. 10.
Съгласно декларация по чл. 188 ЗДвП от 20.12.2022 г. Б. Г. Т.
(едноличен собственик и управител на „ЛЗ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД) декларира,
че на 07.06.2022 г. в 14:19 ч. МПС с рег. № *** се управлява от М. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес: ....
За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са
допуснати и разпитани като свидетели Т. М. Д. (актосъставител) и М. М. С. и
Д. А. Й. (свидетели по акта). От показанията на Т. М. Д. се установява, че на
15.02.2023 г. съставил АУАН за това, че на 07.06.2022 г. в 14:19 ч., в с.
Моравица, общ. Антоново, по ул. „Гьоша Миленов“, лицето М. Т. управлява
товарен автомобил с рег. № ***, собственост на ЕООД „Трейдинг“ – Варна,
като при при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч., г-
жа Т. управлявала със 105 км/ч. По показания на свидетеля автомобилът се
3
движил в посока гр. София, като скоростта е измерена с АТСС ARH CAM S1
с фабр. № 120ССС1 и изготвен снимков материал № 120ССС1/0022916.
Свидетелят сочи, че е отчетен толеранс от -3% и е установена скорост от 102
км/ч. Заявява, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш на 21.03.2022 г., издаден от
ОДМВР – Ямбол, както и че АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал. 2, пр.
2 от ЗАНН и след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП.
Свидетелските показания на св. С. и св. Й. се припокриват с тези на св.
Д., като св. С. сочи, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя в
сградата на сектор Пътна полиция – Търговище въз основа на снимков
материал за превишена скорост в района на с. Моравица. Сочи, че е
изпратена декларация на законния представител на собственика на МПС,
който посочва жалбоподателя за водач на МПС, извършило нарушението. По
данни на свидетеля е изпратена покана по местоживеене на жалбоподателя за
съставяне на АУАН, като същата не се явява и актът е съставен в нейно
отсъствие. Свидетелят сочи, че след справка се установява, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на електронен фиш.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
последователни, обективни, еднопосочни и непротиворечиви.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна поради следните съображения:
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя при спазване
на изискванията, визирани в чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл. 43, ал. 1 и ал.
5 от ЗАНН. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
4
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдът намира, че нарушението
е ясно описано и правилно квалифицирано в НП и правото на защита на
наказаното лице не е нарушено.
Разпоредбата на посочената за нарушена норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
регламентира, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категории А, В, C, D, В+Е, С+Е, D+Е и T е забранено да
превишава скоростта от 50 km/h в населено място. Съгласно цитираните в
АУАН и в НП разпоредби на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП, въз основа на
които на жалбоподателя са наложени административни наказания, когато при
условията на повторност водач превиши разрешената максимална скорост над
50 km/h, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. За превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място с над 50 км/ч. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за водача
глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП от своя страна предвижда, че за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за
срок от три месеца. Съгласно § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двугодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. Цитираната разпоредба е ясна и не дава повод
за противоречиво тълкуване на това кога едно нарушение е извършено в
условията на повторност. От значение за квалифициране на нарушението като
повторно несъмнено е кога е извършено второто поред нарушение, а не кога е
издадено НП, с което нарушителят се санкционира за това Д.ие.
В настоящия случай от приложената справка от АИС „АНД“ се
установява, че посоченият електронният фиш, с който на жалбоподателя е
наложено наказание за същото по вид нарушение – ЕФ № 5012073, е влязъл в
сила на 21.03.2022 г. Нарушението е същото по вид като процесното,
доколкото и в двата случая се касае за превишение на максимално
допустимата скорост на движение в населено място. Нарушението, за което
му е издадено процесното НП, е извършено на 07.06.2022 г., т.е. в рамките на
едногодишния срок от влизането в сила на електронния фиш, който
едногодишен срок изтича на 21.03.2023 г. Следователно правилно и
5
законосъобразно извършеното от жалбоподателя нарушение на 07.06.2022 г. е
квалифицирано като повторно.
По делото е приет като доказателство електронен фиш серия К №
5012073 на ОДМВР – Ямбол, влязъл в сила на 21.03.2022 г., с който на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено от него нарушение
на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП (л. 18 от делото). Поради това са
несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че същият не е приложен по
преписката.
Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на процесното НП, т.к. според него липсва снимка на
самото техническо средство за установяване на скоростта. Същата се намира
на л. 50 по делото.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на
основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи
(„Наредбата“), уреждаща условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение
по пътищата, „за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението.“ В настоящия случай такъв задължителен
протокол е приложен към преписката и е приет по делото като писмено
доказателство (л. 49 от делото). Последният е съставен от обслужващия
полицейски служител и удостоверява използваната автоматизирана
техническа система, мястото на осъществявания контрол, установеният в
конкретния пътен участък скоростен режим, режима и посоката на измерване,
началото и края на работната смяна, номерата на първия и последния запис и
др. изисквания по Наредбата. Изпълнено е и условието на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата, като протоколът е съпроводен със снимка на разположението на
уреда (л. 50 от делото). От съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
и снимковия материал (в т.ч. снимка № 120ССС1/0022916 на л. 14 от делото)
се доказва безспорно, че на 07.06.2022 г. в 14:19 ч. с АТСС „ARН CAM S1“ е
била измерена скорост на движение на автомобила с рег. № *** при
движението му по ул. "Г.Миленов" в с. Моравица от 105 км/ч. От посочения
доказателствен материал се установява, че максимално допустимата скорост
в контролирания пътен участък е била 50 км/ч. по силата на общото
ограничение на скоростта в населеното място.
От приложението към представеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., е видно, че техническото
средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. При наличие
и на няколко автомобила на снимката е възможно да се установи на кой от тях
е принадлежала измерената скорост – маркерите в средата на страните на
изображението показват, че в момента на заснемане на изображението
6
лазерният лъч е измервал скоростта на превозното средство, определено от
пресичането на тези маркери. В случая на снимка № 120ССС1/0022916 е
заснето само едно превозно средство - автомобилът с рег. № *** и е
безспорно, че измерената скорост е принадлежала именно на процесния
автомобил.
По делото са представени доказателства за техническа годност и
изправност на АТСС към момента на констатиране на нарушението, в т.ч.
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017
г., Протокол от проверка № 110-СГ-ИСИС/01.12.2021 г. и Протокол от
проверка № 41-СГ-ИСИС/21.04.2022 г. В протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата е посочено, че на 07.06.2022 г. с техническото средство „ARН
CAM S1“ № 120ССС1 е работил Т. Д., който съгласно приложения Протокол
рег. № 363р-8118/04.04.2022 г. е преминал обучение за работа с процесния
СПУКС на 07.01.2022 г.
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол –
правилно от измерената скорост от 105 км/ч. е приспадната допустимата
грешка при измерването от 3% и за безспорно доказана в НП е приета
наказуема скорост на движение на автомобила от 102 км/ч.
Следва да бъде отбелязано, че към датата на съставяне на АУАН -
15.02.2023 г., тримесечният срок, считано от откриване на нарушителя, в
рамките на който следва да бъде съставен актът, не е изтекъл.
Съгласно Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по тълкувателно
дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния
съд, начало на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 изр. 2, пр. 1 от ЗАНН поставя
откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано в
специалния закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните,
въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали
и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава
фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му,
ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по
определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 изр. 2 пр. 1
ЗАНН започва да тече от момента, в който съществуват условия за такава
преценка от органа на база получени достатъчно данни за нарушението и
авторството му.
Следва да се подчертае, че авторът на нарушението трябва да е
безсъмнено установен, а не да е предполагаем. Видно от доказателствата по
делото, в т.ч. писмо рег. № 363р-14544, екз. № 2/14.06.2022 г.,
административнонаказващият орган не е бездействал в рамките на
7
тримесечния срок, а още на 14.06.2022 г. е изпратил писмо до Началника на
01 РУ-Варна, ведно с 2 бр. декларации за предоставяне на информация по чл.
188 ЗДвП от собственика на товарен автомобил Шкода Суперб, рег. № *** –
Б. Г. Т., като законен представител на „ЛЗ Трейдинг“ ЕООД, като изрично е
помолено за спешност във връзка с разпоредбите на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Б. Г.
Т. е попълнил декларацията по чл. 188 ЗДвП на 20.12.2022 г., като е посочил,
че на 07.06.2022 г. в 14:19 ч. МПС с рег. № *** се управлява от М. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес: .... Декларацията е подписана от него на 20.12.2022 г.,
като съдът приема, че началният момент, от който следва да се отчита
тримесечният срок по чл. 34 ЗАНН, е именно тази дата - 20.12.2022 г., т.к.
едва от този момент органът разполага с безспорни данни, въз основа на
които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, а не с
предполагаеми такива. Още повече, че в случая е установено, че не
собственикът, а друго лице е управлявало процесния автомобил на датата на
нарушението, за което съдебната практика е безпротиворечива, че именно от
този момент нарушителят е открит. В случая АУАН е съставен на 15.02.2023
г., т.е. в рамките на законоустановения тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН,
който изтича на 20.03.2023 г.
Предвид изложеното, обосновано жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП. Законосъобразно са определени и
наложените административни наказания – глоба в размер на 1 400 лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Същите са
абсолютно определени по размер в цитираните разпоредби, като налагането
им е в условията на кумулативност, както е сторено и в процесното НП. Не е
налице възможност за намаляването им, като съгласно чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН. В настоящия
случай извършеното нарушение е формално и не се изисква настъпването на
вредоносен резултат, но предвид високата степен на обществена опасност на
този вид нарушения, особено когато се касае за прекомерно превишаване на
максимално допустимата скорост на движение, е недопустимо, неприемливо
и несправедливо приложение да намира разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради
което приложението й е изрично изключено на законово ниво. По изложените
съображения не може да бъде уважено искането на жалбоподателя
наказанието да бъде намалено и да бъде отменено наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“.
Не на последно място, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Съдът намира, че в хода на производството не са
събрани каквито и да е доказателства, които да опровергават презюмираната
от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила на редовно съставения АУАН,
който отговаря на изискванията на ЗАНН за съставянето му. Ето защо съдът
намира, че от обективна и субективна страна се доказа несъмнено
осъществяване на всички елементи от фактическия състав на нарушението, а
наложените наказания са правилно индивидуализирани по вид и размер.
8
При така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата, е
правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което същото следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на
представителя на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно чл. 63д, ал. 4
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, като съгласно ал. 5 на цитираната разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПрП). Съобразно чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ (НЗПП), възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
Посочената правна регламентация обуславя извод, че претендираното от
органа юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено по размер
от съда и съобразно визираните в чл. 27е от НЗПП граници. В конкретния
случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената дейност, съдът приема, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на органа в размер на 80 лв., което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР –
Търговище.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1292-
000301/22.03.2023 г. на Началник група ОДМВР – Търговище, сектор Пътна
полиция – Търговище, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, с което на М. Н. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 400 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
заплати на ОДМВР – Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 лв. (осемдесет лева), на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр.
с чл. 37 ЗПрП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
9
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Георгиева
10