РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Чепеларе, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седемнадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20255450100138 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г. В. С. ЕГН
********** с адрес гр.****, действаща чрез адв. В. П. срещу Главна дирекция „****“ при
МВР – С., с адрес гр.С., ул. „****“ №****, представлявана от **** А. Д. с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 1, във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника Главна дирекция „****“ при МВР – С. да
заплати на ищеца Г. В. С. следните суми: 1. Сумата от 3000,00 лв. - главница,
представляваща дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положения от
ищеца и незаплатен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време за периода
21.02.2022 год. до 21.02.2025 год. получено в резултат на преизчисляване на положените
часове нощен труд, с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; 2. Сумата от
300,00 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху претендираната
главница, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи
съответното допълнително възнаграждение до датата на предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че ищецът е **** в *** и служи като **** в **** Ч. при
Регионална дирекция „****“ С. при Главна дирекция **** - МВР С.. Твърди се, че предвид
1
характера на заеманата длъжност, същият е полагал труд на смени при 24-часов режим на
работа, съгласно графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Всяка от
смените била с продължителност от 12 часа, като е полаган труд и през нощта (22.00 часа -
06.00 часа). За времето от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г. ищецът е положил нощен труд, който
при преизчисляването му с коефициент 1,143 формирал разлика между изплатеното му
възнаграждение и дължимото му такова вследствие положения нощен труд. Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на *** в *** се
състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР било предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден
труд, какъвто труд съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР полагал ищецът. Според нормата на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на **** извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за ***, се определяли с наредба на министъра
на вътрешните работи. В процесния период са действали Наредба № 8121з-1353/15.12.2020
г., в сила от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., обн. ДВ, бр. 60/29.07.2022 г., в
сила от 22.07.2022 г. и действаща към момента, издадени от министъра на вътрешните
работи, и същите уреждали реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане за компенсирането на *** в Министерство на вътрешните работи. Преди
това са действали Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40/02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.06.2015 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе
наредби от 2016 г., 2015 г. и 2014 г. били идентични, като гласели, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Същото било предвидено
и в наредбите от 2020 г. В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8 121з-407/ 2014 г.
било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножават по 0,143, а
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма
липсвала. Поради това следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в *** по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗВМР,
предвиждаща, че на ***** се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд
през нощта от 22.00 до 6.00 ч. за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, както и препращането на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР към КТ, следвало
субсидирано да се приложи КТ, и по специално чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
2
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложим бил коефициентът 1,143.
Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143
след отмяната на Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г. била нормата на субсидирано
приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР ****, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. по силата на тази препратка за
неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само било допустимо, но задължително
приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ. Лишаването на ищеца от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо
останалите *** и служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Позовава
се на Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално
запитване от РС-Л.. Като се имали предвид т. 1 от решението на СЕС и разпоредбата на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, която изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането
на нощен труд, а чл. 188, ал. 2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препращала към
закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР с посочените
разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза, то следвало да се приложи закрилата по КТ,
респективно по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в
дневен да става с коефициент 1,143.
По изложените съображения, поддържа твърденията си, че положения от ищеца нощен труд
подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания
период. Отчитането на положения труд от ищеца ставало сумирано чрез съответните
протоколи, изготвени от **** С. за всяко тримесечие. Твърди се, че през исковия период
ищецът е положил над 1 500 нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143
бил над 1 850 часа дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в
часове дневен труд се явявала разлика в часове положен допълнителен труд, който не бил
заплатен. В рамките на исковия период ищецът имал отработен нощен труд и през
официални празници, които се равнявали на два часа допълнителен труд, подлежащ на
плащане на 200%. При изчисляването на положения нощен труд, съгласно часовите ставки
за времето на полагането му, се получавала сумата от 3 000,00 лв. неизплатено
възнаграждение. Неизпълнението от страна на ответника-работодател на задължението му
за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му
с посочения коефициент 1.143, го поставяло в забава, за което дължал законна лихва в
размер на 300,00 лв. Лихвата била върху неплатените възнаграждения по тримесечия, като
началната дата за изчисляване била последния ден от месеца, следващ този на тримесечието,
за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно
ЗМВР. Крайната дата на изчисляване била датата, предхождаща дата на подаване на исковата
молба.
3
Предвид всичко изложено, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск,
като моли същият да бъде уважен като основателен.
В съдебно заседание, проведено на 17.07.2025 г., по молба на ищеца с протоколно
определение е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска по чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като същият се счита предявен за сумата 2771,49 лева, вместо
първоначално заявената такава от 3000 лева, както и изменение на акцесорния иск по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, който да се счита предявен за сумата от 501,05 лева, вместо първоначално
заявения размер от 300 лева. Производството по делото е частично прекратено за разликата
от 2771,49 лева до първоначално предявените 3000 лева по отношение на главния иск.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който заявява становище
за неоснователност и недоказаност на предявените искове, като същите се оспорват по
основание и размер.
От издаденото удостоверение от **** - С. било видно, че ищецът полага труд на смени, като
всяка от работните смени била с продължителност от по 24 часа, съобразена с утвърдени
работни графици. Работното време на ***, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени се
изчислявало сумирано за тримесечен период. Приложими към настоящия правен спор били
действащи нормативни актове за исковия период и датата на завеждане на исковата
претенция, които имали пряка връзка със статута на служителя и неговото правоотношение с
работодателя, а именно - ЗМВР и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за **** по чл. 142, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗМВР. Ищецът посочвал редица
отменени подзаконови нормативни актове (наредби), които не били действащи към
процесния период и следователно нормите в тях нямало как да бъдат приложими за
правилното разрешаване на спора, като се позовавал на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. Действително чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г. е било предвидено при
сумиране и отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00
и 06.00 часа да се умножават по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетният период, но тази наредба била неотносима за процесният
период. Същата била отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., за **** в *** е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно положеният нощен труд в
рамките на установеното работно време на служителя се заплаща като нощен труд по силата
на закона и подзаконовия нормативен акт, в размер определен със заповед на министъра на
вътрешните работи на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР (Заповед № 8121з2 156/05.02.2020 г.
(Обн. ДВ, бр. 13 от 14 Февруари 2020 г., изм. ДВ, бр. 85 от 2 Октомври 2020 г., изм. ДВ, бр.
100 от 30 Ноември 2021 г., изм. ДВ, бр. 53 от 8 Юли 2022 г., изм. ДВ, бр. 15 от 14 Февруари
2023 г., изм. ДВ, бр.84 от 6 Октомври 2023 г., изм. ДВ, бр. 2 от 5 Януари 2024 г., доп. ДВ, бр.
4
37 от 26 Април 2024 г., изм. ДВ, бр. 8 от 28 Януари 2025 г.), относно определяне размерите
на допълнителните възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от22,00
до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
изплащани на *** в ***). В настоящия случай не се оспорва, че ищецът е **** със статут по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което е видно и от представената служебна бележка, издадена от
**** - С., чиито статут се урежда със ЗМВР. В исковата молба се навеждали твърдения за
субсидиарно прилагане на Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) по отношение на отчитането и изплащането на
нощния труд, което било неотносимо. Организацията на работното време на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се уреждала именно с Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. по
законова делегация и било недопустимо с прилагането на общите правила, установени в КТ
и НСОРЗ, същата да се пренебрегва. Тук разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА не намирала
приложение. Всички документи свързани с организацията и начина на отчитане на
работното време, протоколи и графици се изготвяли и отчитали съобразно посочената
наредба и правилата установени в нея, включително по отношение на заплащането на
нощният труд, като било недопустимо прилагане по аналогия на други нормативни актове,
при своеобразното превратно тълкуване на волята на законодателя, сторено с предявената
претенция. Във връзка с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР в последната й редакция и
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР посочва, че неоснователно и необосновано в
исковата молба се преповтаряли всички доводи за празнота в нормативната уредба на закона
и подзаконовите нормативни актове, действали през периода, но на практика такава
празнота и основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не била
налице. С последните промени в ЗМВР (ДВ, бр. 60 от 7 Юли 2020 г.), законодателят следвал
последователността си по отношение на регламентацията относно отчитането и заплащането
на труда, положен от 22,00 до 6,00 часа от служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМР. Ясно
било записано, че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта. Този коефициент бил 1, и с
това отново се опровергавали твърденията за празнота. На следващо място, претенцията на
ищеца била неоснователна и поради факта, че НСОРЗ се прилагала за работниците и
служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на КТ, независимо от формата на собственост и източниците на
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилагал чл. 107а от КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). В ЗДСл и в ЗМВР
липсвало непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ
да се прилага „съответно”, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че
материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез
посочване на конкретните правни норми. Напълно несъстоятелен и правно ирелевантен бил
наведеният довод от ищеца за приложимост на преобразуващият коефициент 1,143 по реда
на НСОРЗ с общо бланкетно позоваване на съдебна практика за приложимост на
преобразуване и дефинирано като празнота в закона. Такава празнота в ЗМВР и
5
подзаконовия нормативен акт уреждащ отчитане на работното време на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 не била налице, като с оглед целта на регулиране на тези обществени
отношения били предвидените ясни правни норми.
От друга страна, твърдяното било и несъответно на трайната съдебна практика, тази след
постановяване на тълкувателно решение, съобразно националното законодателство и
разрешенията дадени с постановени решения на СЕС по отправени преюдициални
запитвания. Нещо повече тези доводи се излагали при видимо противоречие с универсални
правни принципи, причастността на законите към правото и не се основавали на
правнозначими факти, а ищецът им придавал значение каквото същите нямали.
Постановеното Тълкувателно решение № 1/2020 г. било задължително за всички съдилища в
страната и се инкорпорирало в съдържанието на чл. 187, ал.1 ЗМВР. В този смисъл не били
налице основания за прилагане на неотносими норми, на каквито се основавала исковата
претенция. Приложението на общите правила по ЗДСл, съответно на КТ и актовете по
прилагането му било отклонено още с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР - 2006 г. и чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР - 2014 г., които делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на особен
подзаконов нормативен акт. Предвид съотношението, уредено в чл. 187, ал. 3 ЗМВР и
коефициент при съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време на *** в МВР, сред които е и ищецът, е недопустимо преобразуване на нощният труд
в дневен със сочения от ищеца коефициент 1,143, предвиден в НСОРЗ. Същата се прилагала
само по отношение на работниците и служителите по трудово правоотношение, а с ал. 3
било изключено приложението й за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация. Съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР била налице изрична
делегация на министъра на вътрешните работи за приемане на наредба относно
организацията, разпределянето и отчитането на работното време и такава била приета и
действала през исковият период. Касаело се за нормативно решение да не се прилага
търсеният от ищеца коефициент по КТ, а не за празнота в уредбата, за която да е налице
необходимост от преодоляването й чрез прилагане на норми по аналогия. Предвид резултата
от постановеното тълкувателно решение и неговата задължителност, то исковете следвало да
бъдат отхвърлени изцяло.
Излага, че в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР е предвидено, че ****, които полагат труд между 22.00 и
6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Уредбата на посочената
закрила, представляваща минимални стандарти за нощния труд, се съдържала в чл. 140 ал. 3
и 4 и чл. 140а от КТ, относно забраната определени категории лица да полагат такъв;
относно осигуряването на топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия
за ефективно полагане на нощния труд. КТ установявал минимален стандарт на увеличено
заплащане на нощния труд в размери не по-малки от определените от министерски съвет.
Препращане към горните разпоредби от КТ спрямо служителите на *** било допустимо,
само ако е предвидено в ЗМВР, но специалният закон не съдържал това генерално правило,
което да препраща за всички неуредени хипотези към Кодекса на труда.
Претенцията за лихви била в пряка зависимост от дължимостта на главницата и тъй като
6
последната била недължима, то и претенцията за лихви се явява неоснователна. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. С писмено становище, пълномощника адв.В.П. поддържа исковата молба и
оспорва отговора на ответника. Моли за уважаване на исковете в съответствие с
направеното изменение. Представя писмена защита. Претендира разноски по представеният
списък.
Ответникът, с писмено становище чрез упълномощения процесуален представител,
поддържа отговора на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Моли за
отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя
списък на разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото не е спорно, а и от събраните доказателства (служебна бележка рег. № 106500-
162/05.02.2025 г. на **** - С.) се установява, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът и служи като **** в *** "****" – Ч. към
Регионална дирекция "**** - С. при Главна дирекция "****" - *** през процесния период от
21.02.2022 г. до 21.02.2025 г. и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е със статут на ****. Не е
спорно и че същият полага труд на смени, като всяка от работните смени е с
продължителност от по 24 часа, съобразена с утвърдени работни графици, както и че
работното време на ищеца се изчислява сумирано за тримесечен период.
Представени са и заповед № 8121з-156/05.02.2020 г., заповед № 8121з-768/16.06.2022 г.,
заповед № 8121з-131/31.01.2023 г. и заповед № 8121з-2106/15.12.2023 г. на министъра на
вътрешните работи.
По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните,
вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и предоставени данни за
положения нощен труд през работни дни и официални празници и трудовите
възнаграждения на ищеца за периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г., дава заключение, че за
периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г. ищецът има отработени общо 1608 часа нощен труд,
в т.ч. 1566 часа в работни дни и 42 часа в дни на официални празници. При направените
изчисления, съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно която отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
като се преизчисляват с коефициент 1,143, вещото лице е установило, че положените 1608
часа нощен труд приравнени към дневни часове са в общ размер на 1838 часа, като в т.ч.
1790 часа са положени в работни дни, а 48 часа - в дни на официални празници. Вещото лице
7
е изчислило, че общата стойност на положените часове допълнителен труд с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициента, изчислена на база часова работна заплата,
увеличена с 50% надбавка за редовни работни дни и 100% надбавка - в официални празници
за периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г. е в размер на 2771,49 лева, както и че законната
лихва за забава върху стойността на непреизчисления и неплатен нощен труд през периода
от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г., считано от първо число от месеца, следващ тримесечието до
21.02.2025 г. е в общ размер на 501,05 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
В случая страните не спорят нито относно заеманата от ищеца длъжност, нито, че е полагал
труд през процесния период на 24 - часови смени с отчитане на работното време при
сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, нито относно броя часове положен
от него нощен труд.
Основният спорен въпрос между страните се концентрира относно това кой ред за
изчисление и заплащане на положения нощен труд е приложим – дали специално
предвидения в ЗМВР и подзаконовите НА по неговото прилагане или този по КТ и
подзаконовите НА по прилагането му, предвиждащи по-благоприятна уредба на заплащане
на положените часове нощен труд, налице ли е / налице ли е била празнота в законовата и
подзаконовата уредба, позволяваща в периода на съществуването й да бъде запълнена
същата със субсидиарното прилагане на КТ и НСОРЗ, и следва ли положеният от ищеца в
**** - Ч. нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с
коефициент от 1,143 съгласно НСОРЗ и действалата до 01.04.2015 г. Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на *** на ***
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от
които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР).
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 от КТ). Нормалната
продължителност на работното време на **** в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на **** се
изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно
за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е
форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност
на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който
в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, предишна ал. 6, работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
8
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
**** се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 16.11.2022 г. са действали последователно няколко наредби:
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016 г.),
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. на ВАС), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., отменена с Наредба № 8121-
1174/21.10.2020 г., отменена с Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., като всички посочени
наредби са издадени от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях е уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на *** в ****. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в първите две наредби са
идентични с текстовете на чл. 3, ал. 2 от следващите три наредби, като според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ***
в ****, обн. в ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в чл. 31, ал. 2 от която изрично е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
часовете 22.00 и 06.00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143. В
следващите три Наредби няма предвидена изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен, като едва в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. и в чл.
21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. изрично е посочено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,
съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, гласяща, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, е
нова и е в сила от 11.07.2020 г., след изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ, бр. 60 от
2020 г. Отделно от това чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, допълнен – ДВ, бр. 60 от 2020 г., предвижда
изрично, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период.
В Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., е
прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
***, не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Прието е, че липсва празнота в специалния закон относно
продължителността на работното време на служителите в ***, изразено в брой на часовете
9
(чл. 46, ал. 2, изр. 1, ЗНА), тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е императивна и
предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По см. на чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата "светла" част и
през нощта – в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа.
Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР и чл. 140 от КТ показва, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на
нощния труд на служителите на ***, в сравнение с тази на работниците и служителите по
трудово правоотношение.
В тълкувателното решение е разяснено още, че установената с разпоредбите на ЗМВР по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите на ****, се
обосновава с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите
на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията
и реда за полагане на нощен труд, вкл. отчитането му и заплащането да се извършват със
съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера
на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва
правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да
не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите
две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не
са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като
вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е, да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта – "8 часа дневно", независимо от частта от денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения
и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на *** се компенсира със съответните компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане
на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл.
69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на I категория труд – чл. 69 КСО и др.
Настоящият съдебен състав намира, че приетото в цитираното тълкувателно решение, не
противоречи на вторичното право на ЕС. Така според Решение на СЕС по дело С-262/20,
съобразено и в тълкувателното решение, чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на
10
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор, като *** и ***, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд –
арг. от т. 55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за *** и ***, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80.
В същия смисъл са направените изводи и в Определение от 29.07.2024 г. по дело С435/2023
г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване от Окръжен съд С.. СЕС дава следните
отговори на поставените въпроси: 1. Член 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията
на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група
работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на
обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния
сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако
тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2. Член 12, б.
а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.
С приемането на тълкувателното решение практиката на съдилищата по тълкуването на
правната норма на чл. 3 ЗМВР е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин /чл.130
ал.2 ЗСВ/. Поради което настоящият състав приема, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на *** не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Не е налице празнота на
закона, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да намерят
11
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения
по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с
негова заповед.
След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд,
то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ. Съдържанието на правоотношението за полагания
от служителите на *** нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се
посочи, или противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по
аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Без
значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в специалните норми, но след
като са законодателно уредени, те са приложими. Следва да се посочи, че именно предвид
спецификата на изпълняваната работа на **** по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.
Разликата в статута и изпълняваната длъжност, специфичните условия на труд са
компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение, изразяващи се
напр. в по-дълги отпуски, по - високи размери на обезщетения при прекратяване на
правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и ограничения. Предимствата и
ограниченията са свързани именно със специфичните функции. С посоченото по - горе ТР от
15.03.2023 год., постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС
е даден отговор точно на спорния въпрос, като същото е задължително за съдилищата.
Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на допълнителното
възнаграждение за положения нощен труд да бъде отхвърлена.
В същия, изложен по - горе смисъл, е непротиворечивата практика на касационната
инстанция по този въпрос /Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2332/2023г.,
Решение № 84 от 13.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023г., Определение № 372 от
29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3285/2023г., Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по
к.гр. д. № 2330/2023 г., Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
2343/2023г.,Решение № 220 от 4.04.2024г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023г., IV г. о., ГК,
Определение №549 от 8.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г., Решение № 84 от
8.02.2024 г. на ВКСпо гр. д. № 1066/2023г., III г. о., Определение № 372 от 29.01.2024 г. на
ВКС по гр. д. №3285/2023г., IV г. о., и т.н./.
Практиката на ВКС остава константна и след постановяването на Определение от 29.07.2024
г., по дело С-435/2023 СЕС, като се приема, че не са налице основания, положените часове
нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1,143, поради което иск
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен /Решение № 282 от 9.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 866/2023 г., III г. о., ГК;
Решение № 525 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2023 г., IV г. о., ГК; Решение № 234
от 28.04.2025г. на ВКС по гр. д. № 2142/2024 г., III г. о., ГК.
Понастоящем не са настъпили нови основания, които да делегират правомощия на
съдилищата да не се съобразяват с практиката на ВКС и с постановеното Тълкувателно
12
решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид гореизложеното настоящия състав приема, че не е налице основание положените от
ищеца в процесния период часове нощен труд да бъдат преизчислявани с коефициент 1, 143,
поради което предявеният иск на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като исковете за лихви са акцесорни и са обусловени от изхода по главния иск, като
неоснователни следва да се отхвърлят и предявените искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и за присъждане на законната
лихва от датата на предявяване на иска в съда.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати съдебни разноски на
ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Ще следва ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Чепеларе сумата 200
лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
съдебносчетоводна експертиза.
Воден от горното, Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.**** срещу Главна
дирекция „****“ при *** – С., с адрес гр.С., ул. „****“ №****, представлявана от **** А. Д.,
за осъждане на Главна дирекция „****“ при *** – С. да заплати на ищеца Г. В. С. сумата от
2771,49 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения от
ищеца и незаплатен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време за периода
21.02.2022 год. до 21.02.2025 год. получено в резултат на преизчисляване на положените
часове нощен труд, с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 501,05 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху
претендираната главница, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период,
за който се дължи съответното допълнително възнаграждение – 01.04.2022 год. до датата на
предявяване на иска – 21.02.2025 год.
ОСЪЖДА Г. В. С., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „****“ при *** – С. с
адрес гр.С., ул. „****“ №****, представлявана от **** А. Д. съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /сто лева/.
ОСЪЖДА Г. В. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Чепеларе сумата
от 200 лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебносчетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
13
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
14