Решение по дело №12/2023 на Районен съд - Оряхово

Мотиви по ЧНД № 12/2023 г. по описа на Оряховския районен съд.

Съдебното производство е образувано на 24.01.2023 г. по мотивирано
искане на РП Оряхово и е по реда на чл. 155 и сл. От Закона за здравето
(ЗЗдр). Иска се постановяване на задължително настаняване и лечение на
А.Н.М., ЕГН ********** от ...... Към искането е приложена преписка № ..... г.
на РУ Оряхово и вх. № ... г. по описа на РП Враца, ТО Оряхово.
В хода на пренията представителят на прокуратурата след анализ на
събраните гласни доказателства и на приетата по делото съдебно-
психиатрична експертиза изразява становище за липса на законовите
предпоставки за настаняване и задължително лечение на освидетелстваната
М..
Защитникът на А.Н.М. също намира направеното искане за
неоснователно в контекста на събраните доказателства. Поддържа, че лечение
не следва да се постановява спрямо освидетелстваното лице.
В съдебно заседание освидетелстваната не присъства, тъй като се
намира в ЦПЗ Враца и по нейно желание е започнало лечение във връзка с
употребата на алкохол.
След съвкупен анализ на събраните доказателства и доказателствени
средства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Освидетелстваната А.Н.М. живее в ... и притежава магазин за
хранителни стоки. Тя и свидетелката К.В. са съседки и се познават от около 5
години. Св. В. споделя, че когато М. употребява алкохол става агресивна, като
често чука по вратата на апартамента й, разлива вода и хвърля храна, а в един
от последните случаи е счупила стъклена бутилка във вратата й.
Св. Е.А. също е потърпевш от поведението на М. в пияно състояние, тъй
като същата го е заплашила с нож на работното му място – игрална зала „.....“
в ..., след което е избягала. Поводът е бил, че М. не е допуската до друго
казино на собственичката на игрална зала „.....“ в ... и тя е искала да разговаря
с нея и да бъде извикана от св. А. в малките часове на денонощието.
От своя страна свидетелите М.Д. и К.Т. също са видели проява на
агресия от страна на М. в разговор с нейния бивш съпруг, който е заплашвала,
обиждала и заявила, че ще му запали магазина. В този момент свидетелите
твърдят, че М. е била в нетрезво състояние и поради честата си употреба на
алкохол и агресивно поведение, в нейния магазин почти няма клиенти.
Всеки от разпитаните в производството свидетели е изложил своите
възприятия относно поведението на А. М., като определят последното като
опасно, агресивно, непредизвикано от нищо и се страхуват от действията и
реакциите й. Всеки един от тях сочи, че е чувал обиди, заплахи и е преминал
през конкретни случки с освидетелстваната, като част от случаите са
изложени и в конкретни жалби към РП Оряхово – приложени към искането за
настаняване и лечение, сезиращо съда.
1

Според показанията на свидетелите А.Н.М. е проявявала агресия
спрямо околните, като обижда и изрича ругатни по тях, без да бъде
провокирана по никакъв начин.
В първото открито съдебно заседание е назначена съдебно-
психиатрична експертиза, която да се проведе в стационарни условия за
период от 10 дни. При постъпването в ЦПЗ – Враца А.Н.М. е била във видимо
нетрезво състояние - неспокойна, гневна, агресивна, вкл. некритична към
алкохолната употреба и поведението си.
След проведеното психиатрично изследване при освидетелстваната е
констатирано непсихотично психично разстройство, а именно „.....“ – F10 по
МКБ Х ревизия. При изследването е установено, че М. не боледува от
психични заболявания, фамилно не е обременена с такива, като единствено в
пияно състояние има множество асоциални прояви, към които не се отнася
критично. Налице е изградена психическа и физическа зависимост към
алкохола, с нарушена социална адаптация. За това състояние се е налагало да
бъде лекувана двукратно в стационара на ЦПЗ Враца.
Заключението на вещото лице сочи, че освидетелстваната не се налага
да бъде подложена на задължително лечение, като е налице способност да
изразява информирано съгласие. Към настоящия момент състоянието на
освидетелстваната не попада в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 или т. 2 от
Закона за здравето, изискващо постановяване на задължително лечение.
Описаната фактология по случая се установява от показанията на
разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства, както и от
приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза. Свидетелките
показания детайлно и конкретно възпроизвеждат по еднопосочен начин
подчертано конфликтното поведение на М. спрямо всички, но само когато тя
е употребила алкохол. В пияно състояние тя е конфликтна, цинична,
агресивна, което е повод за подаването на жалби срещу нея. Въпреки това от
заключението на назначената експертиза се установява по категоричен начин,
че след проведено изследване на освидетелстваната в стационарна форма в
ЦПЗ Враца, същата не страда от психично заболяване, не е опасна за себе си и
за околните, не е налице болестно мотивирано поведение, а се касае до
непсихотично психично разстройство, дължащо се на употреба на алкохол.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Не са налице предвидените в нормата на чл. 155 ЗЗдр предпоставки за
задължително настаняване и лечение на А.Н.М., тъй като безспорно се
установи, че М. страда от непсихотично психично заболяване – „.....“ – F10 по
МКБ Х ревизия, което не попада в кръга на нуждаещите се от специални
здравни грижи психични разстройства по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗЗдр.
На следващо място, съдът приема също, че към момента не е налице и
втората кумулативна предпоставка за задължително настаняване и лечение на
2

освидетелстваната, а именно не съществува опасност да извърши
общественоопасно деяние с насоченост да увреди здравето на лицата, с които
има конфликтни отношения, вкл. на останалите околни и обществото.
По аргумент от разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЗдр след като е
допуснал изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза, съдът следва да
изслуша становището на лицето, чието настаняване се иска относно
заключението на експерта и да се произнесе с акт по същество, а не да
прекратява производството, ако не са налице някоя или двете кумулативно
предвидени предпоставки за задължително настаняване за лечение, посочени
в чл. 155 от ЗЗдр. Въпреки че в случая съдът не е изслушал А. М., вещото
лице потвърди пред съда, че тя е подписала информирано съгласие и е
останала за лечение в ЦПЗ Враца, като е назначено съответно лечение във
връзка с установеното състояние и злоупотребата с алкохол от страна на М..
При изложените по-горе съображения се установи неоснователност на
искането на РП Оряхово по реда на чл. 155 и сл. ЗЗдр за постановяване на
задължително настаняване и лечение на А.Н.М. и същото беше оставено без
уважение.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	9
Дата:	2 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия:	Веселина Любенова Павлова

Дело:	20231460200012
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	24 януари 2023 г.

Решение по дело №12/2023 на Районен съд - Оряхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите