Определение по дело №81/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 32
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Пламен Неделчев Димитров
Дело: 20213400500081
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. гр.Силистра , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четиринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена И. Краева

Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500081 по описа за 2021 година
на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на МБАЛ „Смета Анна – София“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“, № ул. „Димитър
Моллов“ № 1, срещу Определение № 260061 от 16.11.2020г. постановено по ч.гр.д. №
327/2020г. на РС – Дулово, с което първоинстанционния съд Обезсилил издадената в същото
производство в полза на въззивника Заповед № 149 от 04.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение срещу Ф. М. А. обективиран в заповедта, като Фехми Мехмед с ЕГН
**********.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител приема, че обжалваното
определение е неоснователно, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени.
Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено
следното:
от фактическа страна:
Първоинстанционното заповедно производство е инициирано със Заявление по чл.
410 от ГПК, подадено на 31.07.2020г. срещу Ф. М. А., за сумата от 657.64лв.
представляваща цената на предоставени на длъжника медицински услуги. Така сезиран
заповедният съд се произнесъл със Заповед № 149 от 04.08.2020г., с която разпоредил
плащането на сумата и сторените деловодни разноски. След, като така издадената заповед за
изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедния съд по реда на чл. 415,
ал. 1 от ГПК, указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщаването.
Видно от приложената, към делото разписка съобщението е връчено на представител
на МБАЛ „Смета Анна – София“ АД, ЕИК *********, на 07.10.2020г., и съдържа изрично
предупреждение, че ако заявителя не представи по делото доказателство, че е предявил иск
относно вземането си издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. На титулната
1
страница на съобщението се съдържа щемпел „16.10.2020“ и положен до него подпис без да
е посочено кой е неговия автор. На гърба на съобщението където е оформена разписката за
получаването му е посочено, че същото е връчено на 07.10.2020г. от призовкар Николай
Трайков Йорданов на получател – Биляна Георгиева. Връчването е удостоверено с
подписите на длъжностното лице - връчител и получателя.
След, като едномесечния срок изтекъл на 08.11.2020г. заповедният съд се произнесъл
с Определение № 260061 от 16.11.2020г., с което обезсили изцяло издадената в полза на
МБАЛ „Смета Анна – София“ АД, ЕИК *********, Заповед № 149 от 04.08.2020г. по ч.гр.д.
327/2020г. на РС – Дулово и прекратил производството по делото.
В срока за обжалване на определението е постъпила и настоящата частна жалба с
която се иска отмяна на прекратителното определение. За да обоснове жалбата си
процесуалния представител на въззивника сочи, че съобщението по чл. 415 от ГПК, е
получено в лечебното заведение на 16.10.2020г., а искът по чл. 422 от ГПК, бил предявен на
13.11.2020г. в определения едномесечен срок. В тази връзка се иска отменяне на
атакуваното първоинстанционно определение.
По заповедното дело липсва представено доказателство, от което да е видно, че е
предявен иск за установяване на вземането. Такова доказателство не е приложено и към
настоящата жалба.
от правна страна
Съдът намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледана по същество ОС
намира жалбата за неоснователна по следните причини:
За да постанови обжалваният по настоящем съдебен акт първоинстанционния съд
приел, че не е спазен срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, тъй като по заповедното по ч.гр.д.
327/2020г. на РС – Дулово, заявителя не представил доказателство, че е предявил
установителен иск относно вземането си в месечния срок от съобщаването. Такова
доказателство действително не се съдържа в кориците на първоинстанционното дело, нещо
повече такова доказателство не е приложено и към въззивната жалба подадена срещу
прекратителното определение.
Единственият довод обективиран в подкрепа на жалбата е твърдението, че
съобщението с указания към заявителя е получено в лечебното заведение на 16.10.2020г. а
искът бил предявен на 13.11.2020г. Само на тези твърдения жалбоподателят основава
искането си за отмяна на атакуваното първоинстанционно определение.
ОС не споделя доводите на жалбоподателя. На първо място не се кредитира
твърдението, че съобщението по чл. 415, ал. 5 от ГПК, е получено от своя адресат на
16.10.2020г. Както бе коментирано отрязъкът „Разписка“ от съобщението е попълнен
надлежно от длъжностното лице призовкар, като е отбелязана дата на връчване 07.10.2020г.
индивидуализиран е получател и е обективиран негов подпис удостоверяващ получаването
именно на тази дата. Обстоятелството, че на челната страница на съобщението е изпълнен
щемпел 16.10.2020г. и положен подпис на неизвестно лице не мотивира съда да приеме, че
2
връчването на съобщението е осъществено на тази по – късна дата. Ето защо ОС приема, че
срокът за предявяване на установителния иск в случая е изтекъл на 08.11.2020г., от което
следва, че дори заявителя да беше представил доказателства за предявяване на иска на
13.11.2020г. то пак правилно заповедното производство е било прекратено. Основният
аргумент мотивирал ОС да приеме жалбата за неоснователна е обстоятелството, че
доказателство за предявяване на иска така и не са представени нито по заповедното нито по
настоящото въззивно производство. Дори такъв иск да е предявен хипотезата на чл. 415, ал.
5 от ГПК, императивно задължава заповедния съд да обезсили издадената заповед за
изпълнение и да прекрати производството в случай, че доказателство за предявяване на иска
по чл. 422 от ГПК, не бъде представено по делото.
Ето защо ОС приема атакуваното определение за правилно, а подадената срещу него
частна жалба за неоснователна, което мотивира съда да я отхвърли и да потвърди
обжалваното първоинстанционно определение.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДВА Определение № 260061 от 16.11.2020г. постановено по ч.гр.д. №
327/2020г. на РС – Дулово.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3