Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 29.01.2018год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на дванадесети декември 2017год., в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 6286 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

           

            Предявен  е иск с правно основание чл. 694 от Търговския закон от „Д.“ООД/н/ срещу „Ц.Е.Ф.“АГ.

Ищецът  „Д.“ООД/н/ моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено несъществуването на вземането на ответника „Ц.Е.Ф.“АГ в размер на 615, 20 лева, представляваща разноски по изп.дело № 2015864040400148 на ЧСИ В.Н., с район на действие Софийски окръжен съд, което вземане е прието в производството по несъстоятелност на „Д.“ООД по т.дело № 9184/2012год. на СГС, ТО, 3с-в.

Ответникът „Ц.Е.Ф.“АГ оспорва предявения срещу него иск като неоснователен поради съображения, изложени в отговора на исковата молба и представени писмени бележки.

 Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства , приема  следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск с правно основание Чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер- предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност , респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица- кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане/ при положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и от страна на самия длъжник, с твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай сме изправени пред предявяването на отрицателен установителен иск/ . В настоящия случай искът е предявен от длъжникът, който е възразил срещу прието от синдика вземане и  за който безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, с който да се приеме зе установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност лица- синдикът , оспореният кредитор, както и останалите кредитори, че не съществува оспореното от длъжника вземане.

В настоящия случай между страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 29/26.10.2015год., постановено по търг.дело № 9184/2014год. на СГС, ТО, 3с-в, е открито производство по несъстоятелност на „Д.“ООД

Не се спори, а и се установява, че с молба в срока по Чл.688, ал.1 от ТЗ ответникът „Ц.Е.Ф.“АГ е предявил вземания в размер на 245 683, 21 лева, основаващи се на издаден в негова полза изпълнителен лист от 01.06.2015год., издаден от СОС по ч.т.д.№ 88/2015год. Не се спори, а и се установява, че предявеното вземане представлява неизплатена дължима цена по договор за доставка на резервни автомобилни части, за която ответникът се е снабдил със съдебно решение на Окръжен съд- Швайнбург, Федерална Република Германия, по дело № 5 НК от 26.03.2013год., което решение е представено по делото и прието като доказателство, с отметка, че е влязло в сила. Не се спори, а и се установява, че въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист е образувал изп.дело  № 2015864040400148 на ЧСИ В.Н., с район на действие Софийски окръжен съд, във връзка с което претендира да е направил разноски в предявения пред съда по несъстоятелността размер от 615, 20 лева, включващи разноски за вещо лице/оценител/ в размер на 270 лева; разноски за държавни и местни такси в размер на 32 лева и обикновени такси в размер на 313,20 лева.

 Не се спори, а и се установява, че списъкът е бил обявен в Търговския регистър на 09.02.2016год. и срещу него в срока по Чл.690, ал.1 от ТЗ е подадено възражения от длъжника , което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността като със свое определение от 05.04.2016год. съдът по несъстоятелността изцяло е възприел аргументите на синдика за приемане на вземането, поради което и въпросът за дължимостта на неприетото вземане следва да бъде решен в хода на един бъдещ исков процес.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим- като предявен в 14 дневния срок по Чл.694, ал.1 от ТЗ, считано от обявяването на определението на съда по несъстоятелността и от лице, разполагащо с надлежна активна процесуална легитимация, което  е възразило против приемането на предявеното от кредитор вземане.

Разгледан по същество искът е неоснователен поради следните съображения:

Предявеното в производството по несъстоятелност вземане за сторените от кредитора като взискател в хода на по изп.дело № 2015864040400148 на ЧСИ В.Н., с район на действие Софийски окръжен съд е могло да бъде оспорено от длъжника по реда и в срока на чл.435, ал.2 от ГПК чрез обжалване Постановлението за разноските на съдебния изпълнител. Като не го е сторил това постановлението за разноски е влязло в сила, последиците му са окончателно стабилизирани и е преклудирана повече възможността на длъжника да оспори разноските в хода на принудителното изпълнение, дори и по реда на чл.690 и следв. от ТЗ. По делото не се твърди, а и не се сочат доказателства, че постановлението на съдебния изпълнител е било обжалвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК и е било отменено от съда като незаконосъобразно.

 За настоящото производство е от значение единствено установяване на обстоятелството дали след постановяване на съдебното решение  е налице пълно или частично погасяване на оспореното вземане за разноски, за които факти не се твърди и не се сочат доказателства.

Ето защо следва да се постанови решение, по силата на което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.“ООД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ц.Е.Ф.“АГ, със седалище и  адрес на управление *******, Фридрихсхафен, Федерална Република Германия и със съдебен адрес на територията на Република България : гр.София, ул.“*******, чрез адв. С.И., отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 от Търговския закон, с който се иска да бъде   прието за установено несъществуването на вземането на ответника „Ц.Е.Ф.“АГ в размер на  615, 20 лева, представляваща разноски по изп.дело № 2015864040400148 на ЧСИ В.Н., с район на действие Софийски окръжен съд, което вземане е прието в производството по несъстоятелност на „Д.“ООД по т.дело № 9184/2012год. на СГС, ТО, 3с-в, като неоснователен.

Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.“ООД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ц.Е.Ф.“АГ, със седалище и  адрес на управление *******, Ф., Федерална Република Германия и със съдебен адрес на територията на Република България : гр.София, ул.“*******, чрез адв. С.И., отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 от Търговския закон, с който се иска да бъде   прието за установено несъществуването на вземането на ответника „Ц.Е.Ф.“АГ в размер на  615, 20 лева, представляваща разноски по изп.дело № 2015864040400148 на ЧСИ В.Н., с район на действие Софийски окръжен съд, което вземане е прието в производството по несъстоятелност на „Д.“ООД по т.дело № 9184/2012год. на СГС, ТО, 3с-в, като неоснователен.