№ 19272
гр. С., 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110176422 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 416851/20.12.2024г. на СРС,
подадена от К. П. К. срещу А. Г. А..
Ищецът К. П. К. чрез адв. К. К. – АК-С., е предявил срещу ответника А. К. А. иск с
правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му плати сумата от
1000,00 лева /частично от 2000,00 лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства, страх и унижение, последица от
нанесен на ищеца от ответника побой на 13.04.2024г. в град С., ж.к. „*********“, бл. 4, вх.
В, ет. 8, пред ап. 85, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 13.04.2024г.
видял в дома си, който бил на ет. 7 в посочената сграда, че в коридора от мокрото
помещение се излива вода. Качил се на ет. 8 и звъннал на вратата на ответника /ап. 85/, който
живеел над него, но никой не му отворил. Качил се още един етаж нагоре, където
собственичката на ап. 88 му отворила, но не видял при нея да е мокро. Отново слязъл на
осмия етаж и пак позвънил на вратата на ответника. Никой не му отворил и той започнал да
чука по нея. В този момент тя се отворила, отвътре излязъл ответникът и директно се
нахвърлил върху ищеца, бутнал го силно в гърдите, поради което той паднал на земята и
ударил главата си в долната част на вратата на асансьора. После ответникът застанал над
ищеца и започнал да го удря в лицето с юмруци „като боксьор“ няколко пъти в дясното
слепоочие. Ищецът, който бил на 84 години, започнал да вика за помощ, на което се
притекъл зет му, който го чакал на долната площадка да се върне. Ответникът спрял да бие
ищеца и се прибрал в дома си. Тъй като К. бил уплашен, треперел и бил видимо
неадекватен, зет му го закарал до най-близката болница УМБАЛ „Царица Йоанна“, където
го прегледали и се установило, че има кръвонасядания по дясната скула и под дясното око с
наличие на три охлузвания в областта на оксипиталната част на черепа. По подаден сигнал
било образувано досъдебно производство, по което била изслушана и съдебно-медицинска
експертиза, която установила травма на главата – дълбоко охлузване на главата вдясно и
1
лицева травма – кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оток и кръвонасядане на
дясната скула. Безпричинният побой причинил на ищеца болки и страдания за дълъг период
от време. Изпаднал в депресивно състояние, чувствал се безпомощен да се справи с
елементарни житейски ситуации. Страхувал се да излезе от дома си, не смеел да общува със
съседите си, страх го било, когато се позвъни по телефона или на вратата. Притеснявал се
ответникът да не го нападне отново. Ответникът бил на 24 години, отдавна се познавали и
винаги ищецът го възприемал като човек, който няма да му причини зло. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв. К.,
която поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. К. А. чрез адв. И. – АК-С., е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 140929/22.04.2025г. на СРС, с която оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. Признава, че с ищеца са съседи, както и че на
посочената дата К. е звънял и тропал по вратата на жилището, което А. и майка му
обитавали. Сочи обаче, че това не е първият случай, при който ищецът идвал до дома им,
тропал и блъскал и търсел саморазправа с А. и семейството му. Това била и причината да не
отвори веднага. Когато все пак отворил, К. се опитал заплашително да влезе в апартамента,
за да види откъде е течът. Тъй като ответникът се изплашил от агресивното поведение на
ищеца и необяснимия му и незаконосъобразен опит да нахлуе в чуждо жилище, ответникът
единствено леко го побутнал в гърдите, за да може да освободи пространството и да затвори
вратата. Оспорва наличието на противоправно поведение, на причинени вреди и на виновно
поведение от своя страна. Изтъква наличие на хипотеза на неизбежна отбрана. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Л., която
оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмена защита, вх. № 324063/06.10.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер,
наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и причинната
връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да
установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми, както и обстоятелствата, въз
основа на които оспорва основателността на иска. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
По делото не са представени доказателства да е образувано наказателно
производство в съдебната му фаза относно процесното деяние, поради което не са налице
предпоставки за спиране на производството или съобразяване на обстоятелството по него
съобразно евентуално прилагане на чл. 300 ГПК.
По делото като свидетели са разпитани А.С., Н.К. и И.М.. Показанията на
свидетелите С. и К. съдът, като прецени внимателно, включително с оглед обстоятелствата
по чл. 172 ГПК, кредитира изцяло като вътрешно и помежду си непротиворечиви, като цяло
2
в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без индикации да са
дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелят С. е зет на ищеца. На 13.04.2024г. ищецът му се обадил, че в апартамента
му има теч по тръбите. Отишъл при него и видял, че действително е така. Апартаментът на
ищеца бил на седмия етаж. Първо се качили на деветия етаж при съседката, която живеела
там. После слезли пак долу и, докато свидетелят проверявал пак теча, К. се качил на осмия
етаж при ответника. Първо позвънил на вратата, а после почукал. В този момент А. отворил
вратата и ударил К.. Свидетелят не е видял самия удар, но чул викове „Помощ, А., той ме
бие!“. Щом се качил по стълбите, С. видял К. паднал на земята, главата му сочела към
асансьора срещу апартамента на ответника, а А. се бил надвесил над него и го държал за
реверите. Свидетелят го издърпал. Не е видял да го удря, но си личало, че е удрян – имал
ожулено и цепната уста. По пода имало малко кръв, а главата на К. била цепната отзад.
Промили раната и го закарали в болница. След този инцидент в поведението на ищеца
настъпила промяна. Преди това ходел и стоял сам на вилата си в село Вакарел. Оттогава не
искал да ходи там, не искал и да излиза. Страх го било, ако някой звънне на вратата. Когато
ходят при него, първо му се обаждат по телефона, за да знае, че са те. К. не бил конфликтен,
бил нисък и нямало как да уплаши някого.
Свидетелката К. е дъщеря на ищеца. Не е присъствала на инцидента, но съпругът ú се
обадил на път за болницата и ú разказал. Същия ден видяла баща си – бил ударен в лицето,
имал около скулата и на устата наранявания, оплаквал се от болки в основата на черепа и
кръста. Ищецът живеел сам, сам се грижел за домакинството – обслужвал се, пазарувал си,
перял, готвел. Единствената грижа за него била да отидат да му почистят. След побоя вече
станал по-затворен. Не излизал. Стресиран бил. Потвърждава, че, когато ще ходят при него,
първо му се обаждали, за да знае, че са те. Страх го било да отваря вратата на апартамента.
Не му се правело нищо. Когато все пак успеели да го изведат, все се оглеждал и ослушвал.
Във връзка с този инцидент съседка влязла в конфликт с ищеца, тъй като била недоволна, че
той я е посочил като свидетелка. Преди К. излизал, разхождал се, а сега не искал да излиза
никъде. Страх го било да не го срещне някъде А..
Показанията на свидетелката М. съдът не кредитира. Същите са несвързани и
непоследователни, като първоначално дадените от нея такива нямат и никаква връзка с
предмета на спора, като свидетелката заявява, че не познава страните. После, след като
напуска съдебната зала, тя се връща по собствена инициатива и заявява, че се е сетила за кои
хора става дума и за кой инцидент: А. бил син на съседката – „добро момченце, скромно,
младо момче“. Някакъв под нея посегнал да го удари. Свидетелката чула шум, бягала. По
стълбите слязъл този, който искал да бие С.. М. му казала: „Какво искаш ти от С., я се махай
да не викна полицията!“. Не го е бил. Казала му: „Влизай си вътре.“ и той блъснал и
затворил вратата. На този, който искал да бие А., свидетелката казала: „Какво искаш ти от
С., С. е малък, момче младо, на кой викаш, я ми кажи?“ Другият избягал, слязъл по
асансьора надолу и край. После казва, че е слязъл по стълбите, после пак – по асансьора.
Разказът ú, изложен в тази връзка, е противоречив, алогичен и непоследователен, като не
кореспондира с останалите доказателства по делото.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси и без данни за евентуална неправилност. Вещото
лице е установило, че при прегледа на ищеца от съдебен лекар във връзка с процесния
инцидент е установено наличие на травма на главата – дълбоко охлузване на главата вдясно,
и лицева травма, изразяваща се в кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оток и
кръвонасядане на дясната скула. Описаните три охлузвания в тилната област на главата на
К. представляват едно дълбоко охлузване в тилната област, съставено от три отделни
охлузвания по една линия с малки прекъсвания помежду им, дясно от срединната линия, с
3
оток и кръвонасядане на околните тъкани. Не са установени данни за наличие на
травматични увреждания в областта на устата. Ако е имало такива, както сочат свидетелите,
то това би следвало да е описано в медицинската документация. Налице са само амнестични
данни за болка в кръста. Физическото състояние на ищеца към момента на прегледа след
инцидента е било общо добро. Налице са данни за други заболявания, видно от
медицинската документация, но не е ясно с каква давност са. По амнестични данни те са от
години.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-психологическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без данни за евентуална
неправилност. Вещото лице е констатирало, че ищецът към датата на събеседването е на 85
години, с добър външен вид, облечен според сезона, контактен, с интелект в границите на
нормата, съответстващ на възрастта, образованието и социалния опит. Към момента на
изследването вещото лице не установява промяна в състоянието, настъпила в резултат на
процесния инцидент. Резултатите от проведените тестове показват, че ищецът има силно
желателно поведение, за което в съдебно заседание разяснява, че е висок процентът на
лъжата, не е бил достатъчно искрен в отговорите си, с цел да се представи в по-
благоприятна светлина. В документите е посочено, че е бил притеснен, тревожени
превъзбуден, но при събеседването лицето е било спокойно и в подредено състояние. При
изследваното лице не са установени към момента на изследването физически, емоционални,
когнитивни и поведенчески симптоми на травма и преживян стрес. За колко време
евентуално налични преди това такива биха били преодолени зависи от особеностите на
конкретната личност.
Съдът намира, че по делото се установи несъмнено, че на посочената в исковата
молба дата и начин ответникът е нанесъл побой на ищеца. Макар и за определени
обстоятелства косвени и производни, показанията на свидетелите С. и К. установяват
еднопосочно и несъмнено фактическата обстановка такава, каквато е описана в исковата
молба. Наличен е бил теч в апартамента на ищеца, като двамата със свидетеля С. са ходили
по етажите нагоре, за да установят източника му, включително и към апартамента, в който
живеел ответникът. Свид. С. е чул виковете за помощ на ищеца, като го е видял паднал на
земята, а ответника е заварил надвесен над него и хванал го за ревера. Нараняванията у
ищеца по местонахождение и вид съответстват на описаното от свидетелите и механизма на
побоя. Единствено не се установи несъмнено К. да е имал нараняване по устата, но е
възможно това да се дължи на объркване у свидетелите при възприемането на
обстоятелствата или на други причини /пр. пропуск в медицинската документация/.
Поведението на ответника А. е противоправно, доколкото влиза в пряко
противоречие с чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не се нанасят вреди другиму, засягайки грубо
физическата неприкосновеност на ищеца К.. По делото не бяха ангажирани доказателства,
които да установят обстоятелствата, въз основа на които същият обосновава
неоснователност на иска: няма данни за осъществено от К. нападение, което да е
провокирало у ответника действия на неизбежна отбрана. Също не се доказа ищецът К. да е
имал поведение, което по някакъв начин да провокира неправомерните действия на
ответника, т.е. да дава възможност аз обмисляне на евентуално съпричиняване. В тази
връзка бутането и нанасянето на удар/удари от ответника, имайки предвид напредналата му
възраст и конкретната ситуация – спешна необходимост да се установи контакт с лице от
апартамента на ответника с цел локализиране на теч, е явен белег на такова противоправно и
виновно поведение.
Затова съдът намира, че по делото е установено ответникът А. да е осъществил
деликт чрез нанесен побой на ищеца К., поведението му е противоправно и виновно, поради
което и той следва да овъзмезди вредите – последица от противоправното си поведение.
4
Обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД се определя по
справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г. справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и т.н. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане
съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия
в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер и се дължи от
датата на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване (арг. р.214/08.01.2019г.-
гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
Нанесените на ищеца травматични увреждания, ако и да не са тежки по своя
характер, са в областта на главата. Все пак обаче те са повърхностни, напълно са отзвучали и
не са довели до продължителни функционални дефицити и/или трайни увреждания.
Установено е за определен период влошаване на психо-емоционалния статус на ищеца –
затваряне в себе си, страх, фиксация върху случилото се. Естеството на инцидента според
съда обосновава извод за значителна начална интензивност на тези усещания: ищецът е лице
в напреднала възраст, бутнат е и е паднал на стълбищната площадка, което падане
обективно е било възможно да има много по-негативни последици. При побоя, паднал на
земята, той е бил ударен и държан за ревера от по-млад мъж, надвесен над него в надмощно
положение. Така нанесеният побой е поставил ищеца и в крайно унизителна и неудобна
ситуация: той е внезапно и неочаквано набит в общо пространство на жилищната сграда, в
която живее от години. Всичко това очаквано е породило и страх от излизане, от отваряне на
входната врата, и т.н., както описват свидетелите. Все пак следва да се има предвид, че това
състояние следва да се приеме за напълно отшумяло, тъй като симптоми на травма и стрес
не се отчитат при изследването от вещото лице-психолог. Не бива да се пропуска и фактът,
че е констатирано силно желателно поведение у страна на ищеца, като К. се стреми да се
представи по-благоприятно, т.е. в известна степен е налице външно преувеличаване на
негативните изживявания.
В тази връзка съдът намира, че сумата от 2000,00 лева е достатъчна адекватно да
овъзмезди понесените от ищеца неимуществени вреди, като размерът ú отговаря на
критерия на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и е съобразен със стопанското положение,
икономическите тенденции и условията за живот в нашата страна. Доколкото искът е
предявен като частичен – за 1000,00 лева, то същият следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски по делото в размер
на 550,00 лева. Съобразно фактическата, правната и процесуалната сложност на спора и
съответстващата им степен на интензивност на професионални усилия съдът намира, че
заплатеният адвокатски хонорар от 500,00 лева не може да се прецени като прекомерен.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт сумите, с които са покрити възнагражденията на вещите
лица, от внасянето на депозити за които ищецът е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, а
именно – 900,00 лева.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, от град С., да заплати на К. П. К., ЕГН
**********, от град С., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1000,00 лева /искът е
предявен като частичен от 2000,00 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки,
страдания, неудобства, страх и унижение, последица от нанесен на ищеца от ответника
побой на 13.04.2024г. в град С., ж.к. „*********“, бл. 4, вх. В, ет. 8, пред ап. 85, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, от град С., да заплати на К. П. К., ЕГН
**********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 550,00 лева,
представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д. № 76422/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, от град С., да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 900,00 лева, представляваща разноски по делото
пред районния съд (гр.д. № 76422/2024г. на СРС) за изплатени възнаграждения на вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6