№ 23043
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110113586 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
361198/04.11.2025 г./ на „**********“ АД срещу Г. П., с която са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове за следните суми: 1 025.37 лв. –
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2017 г.; 47.11 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 12.11.2022 г.; 17.51 лв. – мораторна
неустойка за периода от 08.07.2022 г. до 12.11.2022 г.; 21.15 лв. – мораторна лихва за периода
от 13.11.2022 г. до 23.01.2023 г.; 120 лв. – разходи при изискуем кредит. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че по силата на сключения с ответника Договор за кредит за текущо
потребление от 12.05.2017 г. на последния бил предоставен кредит в размер 10 000 лв., а той
се задължил да върне кредита заедно с възнаградителна лихва на 66 месечни погасителни
вноски, всяка от които с падеж на 8-мо число на месеца, с краен срок на погасяване
12.11.2022 г. Посочва, че бил договорен годишен променлив лихвен процент, формиран от
стойността на 6 – месечен SOFIBOR, който към датата на сключване на договора възлизал на
0.326 %, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.874 % поради сключване на
Договор от 12.05.2017 г. за залог на вземания, като към датата на сключване на договора за
кредит годишният лихвен процент бил в размер на 9.20 %. Излага, че е договорено, ако
кредитополучателят наруши условията по програма „***********“, описани в Приложение
№ 2 към договора за кредит, надбавката да бъде увеличена до стандартна надбавка в размер
на 13.124 %. Заявява, че съгласно чл. 18.1. от общите условия при забава в плащането на
месечна вноска частта от вноската, представляваща главница, се олихвява от деня, следващ
падежната дата, с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
1
процентни пункта. Твърди, че длъжникът е изпаднал в забава в плащанията на месечните
погасителни вноски, след което е настъпил крайният падеж на кредита, поради което
банката е подала заявление по чл. 417 ГПК за вземанията си по договора, но с разпореждане
по ч. гр. д. № 23576/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, заявлението е отхвърлено, след което
са дадени на банката указания за предявяване на осъдителни искове на основание чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че в разрез с т. 18.2. от общите условия
не е представена достигнала до него покана за изпълнение, поради което не е доказано
последните 5 вноски да са станали предсрочно изискуеми. Счита, че по делото е неизяснено
какви плащания са извършени от него. Сочи, че вноски по кредита са били удържани по
реда на сключения като обезпечение на кредита договор за залог и съгласно т. 20 от общите
условия.
В открито заседание на 20.11.2025 г. ищецът на основание чл. 214, ал. 2 ГПК
претендира и законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК до окончателното плащане.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Между „**********“ АД – в качеството на кредитор, и Г. П. – в качеството на
кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2017 г., по
който съгласно чл. 1 банката отпуска кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв.
Според чл. 3 и чл. 4 кредитът се усвоява еднократно в срок от 30 дни, считано от
датата на сключване на договора за кредит, чрез разплащателната сметка на
кредитополучателя.
В чл. 8 е уговорен променлив годишен лихвен процент в размер на 9.20 %, формиран
от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.326 %, който при отрицателна стойност се приема
със стойност 0, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.874 % при изпълнение
на Условията по програма „***********“, подробно описани в Приложение № 2 към
договора. Посочено е, че при нарушаването им приложимият лихвен процент се увеличава
чрез увеличаване на надбавката съгласно условията, като максималният размер, който може
да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечният
SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.124 %.
В чл. 9 е уговорен годишен процент на разходите в размер на 11.50 %.
Страните са постигнали съгласие в чл. 10, че кредитът се обезпечава със залог на
вземания в лева. В изпълнение на тази клауза на 12.05.2017 г. е сключен между
„**********“ АД – в качеството на заложен кредитор, и Г. П. – в качеството на залогодател,
Договор за залог върху вземания. Съгласно чл. 1 от същия договорът е сключен с цел да
бъде обезпечено цялото вземане /главница, лихви и разноски/ на заложния кредитор по
2
Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2017 г. Според чл. 2 е учреден залог върху
пълния размер на вземанията на залогодателя за трудово възнаграждение и други вземания
по трудово правоотношение между него и „**********“ ООД /работодател/, както и върху
пълния размер на вземането му по сметката, по която се извършва усвояването и
погасяването на кредита. Съгласно чл. 7 в случай на неизпълнение от залогодателя на което
и да е задължение за плащане по договора за кредит заложният кредитор може да събере
непогасените вноски, както и целия предсрочно изискуем остатък от кредита, от сметката на
залогодателя, за което той дава съгласие с подписване на настоящия договор.
Съгласно чл. 2 и чл. 5 от договора за кредит срокът за издължаване на кредита е 66
месеца, считано от датата на неговото усвояване, като подлежи на погасяване чрез
разплащателната сметка на кредитополучателя с месечни вноски /главница и лихва/
съгласно погасителен план – Приложение № 1. Видно е от погасителния план, че към датата
на сключването на договора за кредит общо дължимата сума от кредитополучателя възлиза
на 13 306.44 лв., формирана като сбор от сумата от 93.70 лв. – такса, дължима на датата на
сключване на договора за кредит, и 66 месечни погасителни вноски, дължими в периода от
08.06.2017 г. до 12.11.2022 г., всяка от тях в размер на 197.14 лв., с изключение на вноските с
падеж 08.05.2018 г., 08.05.2019 г., 08.06.2020 г., 08.05.2021 г. и 08.05.2022 г., които са в
размер на 240.84 лв., и на последната вноска, дължима на 12.11.2022 г. и възлизаща на
180.14 лв. Посочено е в погасителния план с всяка вноска какви части от главницата и от
лихвата и такса в какъв размер се покриват.
С чл. 11 от договора за кредит кредитополучателят е дал съгласие за събиране на
суми от негови сметки в лева и чуждестранна валута в „**********“, от които кредиторът
може да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения, а в чл. 12 от
договора за кредит заявява, че са му предоставени своевременно преддоговорна информация
по чл. 5 ЗПК и Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на
физически лица, в който смисъл е и подписаната от него Декларация от 11.05.2017 г.
Страните са постигнали съгласие в чл. 17 и чл. 18 от договора за кредит, че
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите,
които „**********“ прилага по извършвани услуги на клиенти, както и че Общите условия
и Тарифата са неразделна част от договора, като кредитополучателят ги приема с
подписването му.
Според т. 8 от общите условия кредитополучателят дължи на кредитора такси и
комисиони съгласно Тарифа на лихвите, таксите и комисионите, които „**********“
прилага по извършвани услуги на клиента, а когато кредитополучателят не внесе дължимите
суми, с размера им се увеличава дългът.
Съгласно т. 18.1. от общите условия при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, но ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7-
мия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
3
Според т. 20 от общите условия изискуемият кредит се събира по съответния закон
ред, включително чрез реализация на обезпеченията, а таксите за принудително събиране на
вземането, платени от кредитора, са за сметка на кредитополучателя съгласно действащото
законодателство и с тях се увеличава дългът.
Съгласно Приложение № 3 към договора – Такси по кредити за текущо потребление,
се дължат разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че кредитът в размер на 10 000 лв. е
усвоен по посочената в договора за кредит разплащателна сметка на ответника. Вещото
лице посочва, че по кредита е постъпила сума в общ размер на 12 548.38 лв. /от които
2 668.24 лв. – чрез реализация на учредения залог върху вземания/, с която са погасени
следните задължения: 8 974.63 лв. – главница; 3 546.26 лв. – възнаградителна лихва; 27.49
лв. – санкционираща лихва, както и че плащанията на суми по кредита е преустановено след
12.07.2022 г. Установява се, че към 24.01.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК/ и към датата на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер на
1 025.37 лв., възнаградителната лихва е в размер на 47.11 лв., лихвената надбавка за забава
/санкционираща лихва/ е в размер на 17.51 лв., а разходите при изискуем кредит са в размер
на 120 лв., като към първата дата законната лихва е в размер на 21.15 лв., а към втората дата
– в размер на 392.04 лв.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на
страните, съдът формира следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове за
вземания, за които е отказано по ч. гр. д. № 23576/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за главница и възнаградителна лихва се обуславя от доказването от
ищеца на следните факти: наличието на действително правоотношение между страните,
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2017 г., както и неговото
съдържание, включително наличието на валидна уговорка за възнаградителна лихва;
усвояване на кредита от ответника; изискуемост на вземанията и техния размер.
В случая по делото е категорично установено сключването между страните на
договор за банков кредит, по който ищецът има качеството на кредитор, а ответникът –
качеството на кредитополучател.
Касае се за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, който не е сред изрично
изключените хипотези в чл. 4 ЗПК, поради което този закон е приложим за кредитното
правоотношение между страните, като то попада в обхвата и на ЗЗП.
4
В изпълнение на задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК за извършване на служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит съдът не установи
наличието на уговорки във вреда на потребителя, които да не отговарят на изискването за
добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Същевременно при сключване на процесния договор за кредит са
спазени изискванията на ЗПК за валидността му. Ето защо съдът намира, че между страните
е налице валидно правоотношение, произтичащо от Договор за кредит за текущо
потребление от 12.05.2017 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза отпуснатата от банката
сума по кредита е усвоена от кредитополучателя, като му е преведена по посочената в
договора негова банкова сметка. Следователно доказано е предоставянето от банката на
заемната сума на ответника.
Установено е, че задълженията по договора за главница и възнаградителна лихва
подлежат на плащане на конкретно уговорен брой месечни погасителни вноски, почти
всички дължими на 8-мо число на съответния месец, като последната падежна дата е на
12.11.2022 г. Доколкото крайният срок за издължаване по кредита е изтекъл още преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, възражението на ответника, че не е доказано
настъпването на предсрочна изискуемост, е неотносимо.
Ето защо съдът намира, че ответникът дължи цялата неплатена главница по договора
за кредит. Нейният размер след отчитане на извършените погасявания /включително чрез
реализация на учреденото обезпечение/ възлиза на претендираната сума от 1 025.37 лв., за
която вещото лице посочва, че няма данни за извършени плащания. Върху тази сума той
дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
24.01.2023 г., до окончателното плащане.
Изяснено е, че кредитополучателят е поел по договора за кредит задължение за
заплащане на възнаградителна лихва и страните са уговорили начина на нейното
определяне. Уговорен е променлив годишен лихвен процент, чийто размер при сключването
на договора за кредит е 9.20 %, като липсват твърдения и доказателства същият да е
променян след това. Уговорките за възнаградителна лихва са валидни.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че начисленото
задължение за възнаградителна лихва по вноската, дължима на 08.07.2022 г., е изцяло
платено, както и че възнаградителната лихва не е платена от 08.08.2022 г. нататък. Ето защо
съдът приема, че ответникът има непогасено задължение за възнаградителна лихва само за
част от исковия период – от 08.08.2022 г. до 12.11.2022 г. /крайният срок на договора/,
възлизащо на претендираната сума от 47.11 лв.
Що се отнася до иска за сумата от 17.51 лв., претендирана като лихвена надбавка за
забава, съдът, изпълнявайки задължението си да даде правна квалификация на
претендираното от ищеца материално право, намира, че в действителност съобразно
фактическите твърдения в исковата молба се касае за претенция с правно основание чл. 92,
5
ал. 1 ЗЗД за мораторна неустойка.
Неустойката представлява предварително уговорено между страните задължение на
неизправната страна да заплати на изправната обезщетение за вреди, без да е необходимо те
да се доказват. Страните са тези, които уговарят кое главно задължение се обезпечава с
неустойка, както и формата на неизпълнение, която прави задължението за неустойка
изискуемо. В случая се касае за неустойка за забавено изпълнение на парично задължение.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне вземането за
неустойка, включва следните кумулативни предпоставки: наличие на валидна неустоечна
клауза; осъществяване на предпоставките за претендиране на неустойката – изпадане на
ответника в забава в плащането на погасителни вноски по кредита. Съгласно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на тези факти, както и на размера на дължимата неустойка, е
в тежест на ищеца.
В случая е установено наличието на главно задължение за заплащане от
кредитополучателя на месечни погасителни вноски по кредита с посочени в погасителния
план размери и месечни падежни дати на всяка от тях.
Доказано е и наличието в договора на неустоечна клауза – тази на т. 18.1. от общите
условия, представляващи неразделна част от договора. Според нея при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, но ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до 7-мия ден след падежната дата, надбавката за забава не се
прилага.
Установено е по делото изпадането на ответника в просрочие по отношение на
погасителните вноски, дължими още преди окончателното преустановяване на плащанията
по кредита. Следователно доказано е осъществяването на предпоставките за претендиране
на уговорената в договора неустойка. Видно е, че част от начислената мораторна неустойка е
била погасена чрез плащане, както и че е била налице забава с посочената от ищеца
продължителност, мораторната неустойка за която възлиза на претендираната сума от 17.51
лв., която е останала неплатена. Следователно искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
изцяло основателен.
Основателността на иска за мораторна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в плащането му. В случая е установено, че размерът на непогасената главница към
момента на настъпване на крайния срок на договора за кредит възлиза на сумата от 1 025.37
лв. За периода от 13.11.2022 г. /денят, следващ крайния падеж на кредита/ до 23.01.2023 г.
/денят, предшестващ подаването на заявлението по чл. 417 ГПК/ ответникът е бил в забава
по отношение на нея и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за него е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Видно е от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът е начислил мораторна лихва в
претендирания размер от 21.15 лв. Той е под определения от съда по реда на чл. 162 ГПК с
6
помощта на интернет калкулатор на законната лихва размер от 21.44 лв. Следователно искът
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
Претенцията си за сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит, ищецът основана
на твърдения, че тя произтича от съдържанието на сключения с ответника договор за кредит,
включително от съдържанието на приложимите към него общи условия и тарифа, т.е.
твърденията му са, че се касае за уговорена между страните такса за допълнителна услуга,
свързана с договора за кредит. Ето защо съдът приема, че тази претенция намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна клауза за
дължимост от ответника в полза на банката на разходи при изискуем кредит и извършването
от ищеца на допълнителната услуга, за която е уговорено задължението на ответника за
заплащане на разходи при изискуем кредит.
В случая чл. 17 от договора за кредит и т. 8 от общите условия уреждат задължението
на кредитополучателя за заплащане на разходи при изискуем кредит. От друга страна,
въпреки изричните указания, дадени с доклада на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не е
ангажирал доказателства за извършване от него на допълнителната услуга, за която е
уговорена дължимост от ответника на разходи при изискуем кредит. Нещо повече – от
посоченото в съдебно-счетоводната експертиза, че разходите за изискуем кредит са
начислени на ответника на 14.11.2022 г., т.е. почти веднага след настъпване на крайния
падеж на кредита, е видно, че те са начислени единствено заради факта на настъпването на
изискуемост на задълженията, а не поради извършени от кредитора разходи за предоставяне
на кредитополучателя на някаква допълнителна услуга, произтичаща от изискуемостта.
Следователно искът с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сторените от него разноски за заповедното и исковото производства, съразмерно на
уважената част от исковете.
За заповедното производство му се дължат разноски в общ размер на 69 лв., както
следва: 23 лв. – държавна такса; 46 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство му се дължат разноски в общ размер на 950.46 лв., както
следва: 23 лв. – държавна такса, 4.60 лв. – такса за съдебно удостоверение; 27.60 лв. – такса
за „Държавен вестник“; 389.26 лв. – депозит за особен представител; 322 лв. – депозит за
вещо лице; 184 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК Г. П., ЕГН **********,
с адрес: с. *************, да заплати на „**********“ АД, ЕИК ***********, със седалище
7
и адрес на управление: гр. *************, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 025.37 лв. –
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2017 г., ведно със законната
лихва за периода от 24.01.2023 г. до окончателното плащане; 47.11 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 08.08.2022 г. до 12.11.2022 г.; 17.51 лв. – мораторна неустойка за периода
от 08.07.2022 г. до 12.11.2022 г.; 21.15 лв. – мораторна лихва за периода от 13.11.2022 г. до
23.01.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 69 лв. – разноски за
заповедното производство, и сумата от 950.46 лв. – разноски за исковото производство, като
ОТХВЪРЛЯ, както следва: иска за възнаградителна лихва – за период на дължимост от
08.07.2022 г. до 07.08.2022 г., и иска с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК за сумата от 120
лв. – разходи при изискуем кредит.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8