РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. гр. Лом, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20231620100940 по описа за 2023 година
Исково производство по реда на чл.422 ГПК
Ищецът „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК
за вземанията си към Т. Г. Ф. в размер на 3103,93 лв.- главница и 87,94 лихва.
В резултат на това било образувано ч.гр.д. № 1316/2022 г. по описа на ЛРС и
издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради това бил предявен настоящият
установителен иск.
Ищецът поддържа, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на дружеството, одобрени с решение на
ДКЕВР и влезли в сила,сочи че се намира в договорни правоотношения с
ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия срещу заплащане.
По силата на разпоредбите от общите условия, ищецът е поел задължение да
снабдява с електрическа енергия обектите на потребление на ответника, а
именно: открита партида, с адрес с. З., ул.“О.“ № *, който имот е обитаван от
ответницата по делото.
Ответника пък от своя страна, съгласно общите условия, се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите. В
1
изпълнение на задълженията си по договора ищецът доставил на обекта на
ответника електроенергия, която не е заплатена.
Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия, ответника
дължи и законна лихва . На потребителя съставен един брой констативен
протокол, както следва: КП№ 3033102/11.02.2022 г. И е констатирано липса
на електромер, а потребителят е директно присъединен към
електропреносната мрежа, без консумираната от него ел. енергия да
преминава през СТИ и съответно да се заплаща. Като съгласно новите
изисквания на ПИКЕЕ, присъствието на представител на МВР при
извършване на проверките не се изисква. Направените при проверката
констатации са описани подробно в констативния протокол.
Поради направените констатации служителите на ищцовото дружество
са възстановявали нормалната схема на свързване на електромера, което е
протоколирано. Проверката обективирана в процесният КП установила по
категоричен и безпристрастен начин извършването промяна схемата на
свързване на СТИ и факта, че същият не е отчитал потребяваната ел. енергия.
Съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ експлоатацията на електроенергийната система
се осъществяват съгласно норми, предвидени в тях, като регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена. неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, който
ред се предвижда в ПИКЕЕ.
Въз основа на процесния КП на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е
направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента.
При всеки един от случаите е преизчислена сметката за доставената,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия по ПАРТИДА - с адрес на
потребление: с. З. ул. „О." *, е от датата на проверката за максимално 90 дни.
Съгласно разписаното в ПИКЕЕ като във всеки един от случаите е
съобразявано обстоятелството за наличие на предходна проверка.
Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл. 48,
ал.1 от ПИКЕЕ /действащ и към момента на извършване на процесната
проверка/.
В резултат на проверките са издадени предложения за корекция на
сметка /които прилагам/, съгласно които е изчислено потреблението
(извършена е корекцията) на база извършеното измерване. Потребителят е
уведомен по надлежния ред за извършената проверка, посредством
уведомителни писма.Издадена е и фактура, както следва:
**********/17.02.2022 г., на стойност 3103,93 лв., във вр. с КП.
Потребителят бил уведомен за всички тези обстоятелства с изпращане
на уведомително писмо, ведно с описаната фактура за случая.
Твърди също, че при ежемесечното отчитане на електромера не се
изпраща специализиран екип за проверка целостта на пломбите.
Въз основа на това корекцията за описаният случай е направена на основание
2
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия, приети от ДКЕВР и влезли в законна сила
към датата на извършване на проверката и съставянето на процесният
констативен протокол и издадената в последствие фактура. ЗЕ изрично
посочва в чл. 91. ал. 2. че сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и правилата, приети от комисията
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия в сила към
процесния период, приети от ДКЕВР по делегация на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ,
според който експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в тях като регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия Същите са в сила
от датата на обявяването им на страницата на ДКЕВР /чл.83, ал.2 и чл.13, ал.8
от ЗЕ.
Поради това моли съда да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца исковата сума. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба. В с.з. ответната страна твърди, че е плащала, но не
ангажира доказателства в тази насока.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа
на приложимото право намери за установено следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК.
По ч.гр.д. 1316/2022г. ЛРС е издадена заповед № 801 от 26.07.2022г., за
изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя-настоящ ищец,
против ответника, за сумата от 3103,93лв., главница/начислена при установен
случай на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия за процесния адрес,
както и 87,94 лв. лихва за периода 05.03.2022- 16.6.2022, ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането и
разноски по заповедното производство. Издадена е заповед по чл.410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, и съдът е указал на заявителя в 1-
месечен срок да предяви иск относно вземането си. В срока е депозиран иск
по чл.422 ГПК.
В процесния имот е извършена проверка, съобразно предвидените за
това правила и е констатирана промяна на схемата за свързване, съставен КП
, с които е установено намесата в измервателното система.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
3
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на
доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
По делото е безспорно, че ответника е краен снабдител и притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, както и че
ищецът е предоставял електрическа енергия в процесния период на
посочената в исковата молба стойност за обект по открита партида с адрес: с.
З., ул. О. № *.
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на
едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ; „Клиент на едро“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел
препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от оператор
на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с
цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. В случая без съмнение е
налице хипотезата на „Краен клиент“. От друга страна съгласно Общите
условия на договорите за продажба на електирческа енергия на ищцовото
дружество одобрени с решение на ДКЕВР
клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот
/има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6, ал. 2 ОУ/,
присъединен към електроразпределителната мрежа на съгласно
действащото законодателство.
Затова получателят на процесните фактури – ответника по делото има
качеството клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот, с
адрес: с.Замфир, ул.“Охрид № 4. Безспорно е, и това, че ищцовото дружество
е „Краен снабдител“ по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а ЗЕ и
продава електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно нормата на чл. 98а,
ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и
одобрени от клиентите, като крайният снабдител е длъжен да публикува
одобрени от ДКЕВР общи условия на договорите най - малко в един
4
централен и един местен всекидневник и те влизат в сила в тридесетдневен
срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен
снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато
потребителят не се е възползвал от горепосочената правна възможност,
следва да намерят приложение установените в чл. 298, ал.1, т. 2 Търговския
закон последици, а именно: общите условия на ищеца – краен снабдител
стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на
посочените два периода. При положение, че по делото не е представен и не се
твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на
отношенията им по повод предоставяните от ответника услуги /на основание
чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите
условия. Поради това от данните по делото се установява наличието на
валидно облигационно правоотношение, като по делото са представени
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищеца и се установи, че собственик на процесния имот е получателят на
фактурите. Още повече, че по аргумент от чл. 155, предл.1 ГПК, както
посочените общи условия, които са достъпни в интернет сайта на ищеца, така
и решение на ДКЕВР съставляват общоизвестни факти като такива същите не
се нуждаят от доказване. С оглед на това при преценка наличието на
облигационна връзка между страните, следва да се съобразят Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД, с правоприемник ищцовото дружество
По делото няма спор, че ответника през този период не е изплащал
никакви задължения. Поради двустранния характер на правоотношението
между ищеца и ответника за двете страни са възникнали насрещни
задължения. Ищецът като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави
тези услуги, а насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати
тяхната стойност в посочения срок . Факта, че понастоящем ответника не
живее на посочения адрес е ирелевантен към спора.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените в
исковото се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
5
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
че Т. Г. Ф., с ЕГН ********** дължи на „Електроразпределитени мрежи
Запад “ ЕАД, ЕИК *********, със предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД сумата в размер на 3103,93 лв. /три хиляди сто
и три лева и деветдесет и три ст./, представляваща неплатена сума по
фактура№ 3405190/17.02.2022 г., - главница, както и лихва за периода
05.03.2022г. -16.06.2022г. в размер на 87,94 лв. /осемдесет и седем лева и
деветдесет и четири ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.07.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Г. Ф., с ЕГН ********** да
заплати на „Електроразпределитени мрежи Запад“ ЕАД сумата в размер на
113,84 лв. /сто и тринадесет лева и осемдесет и четири ст./, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1316/2022 г. ЛРС, както и
сума в размер на 165,32 лв. /сто шестдесет и пет лева и тридесет и две ст./, от
които за ю.к. възнаграждение – 100,00 лв., и ДТ- 65,32 лв. – разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6