Решение по дело №2272/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20227180702272
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2405

 

Гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Пловдив, ХХVІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                                                                ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2272 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационната жалба на С.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. И.М., против Решение № 1374/03.07.2022 г. по АНД № 1160/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV н. с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 4598057, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на А. е наложена глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за законосъобразност на първоинстанционното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на С.Г.А. против електронен фиш серия К № 4598057, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на А. е наложена глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП.

Оспореният електронен фиш е издаден срещу А. за това, че на 10.03.2021 г. около 14:45 ч., автомобил с рег. № ***, марка „Сеат“, модел „Ибиза“, собственост на жалбоподателя, се движил от гр. Пловдив към с. Труд, по път II-64. При километър 49+800 метра, при отчетен в полза на водача толеранс от минус 3 км/ч, се движел с установена наказуема скорост - 108 км/ч, при ограничение за движение с нарочен знак „В-26“ до 60 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видeоконтрол CORDON-М2 № МD1196. Впоследствие бил разпечатан електронния фиш и връчен на жалбоподателя, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

За да потвърди ЕФ, първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП - превишение на стойността за скорост в населеното място, извършено от касатора А. с посоченото в ЕФ МПС, поради което е налице административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП. Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП, като нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство CORDON-М2 № МD1196, представляващо мобилна система за контрол на скоростта. Районният съд не е констатирал от събраните по делото доказателства нарушения в реда и начина на използване на техническото средство, които да обосновават недоказаност на заснетото нарушение и незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Изключително подробно и обстойно съдът е дал отговор на доводите на касатора и е приел, че е налице нарушение и то, извършено именно от А., като водач на процесното МПС, доколкото е установено, че от собственика на МПС не е подадена декларация във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП, от която да се установи, че на процесната дата МПС е било във владение на друго лице.

Решението на районния съд е правилно.

Както е установил и първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства, се установява, че санкционираното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-М2 № МD1196, което е от одобрен тип и е преминало техническа проверка. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство. С оглед на това се обосновава извод, че съкратеното производство за ангажиране на административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП, е приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора. Нещо повече, съставен е и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приложен по АНД № 1160/2022 г. на ПРС.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189 ал. 4 от ЗДвП - има данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателят на МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което, това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл.57 ал.1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В текста на електронния фиш изрично е посочено по какъв начин е установена максималната допустима скорост за движение в посочения участък, определена на 60 км/ч., като видно от направената снимка при установяването на нарушението от автоматизираното техническо средство, засечената скорост на автомобила е била намалена с 3% и е установено, че водачът се е движел със скорост от 112 м/ч. Безспорно в случая е отчетен толеранс, даже от 4, а не от 3 км./час.

Неоснователно е възражението, че от представения протокол от проверка на№ 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. не се установява дали същият е издаден за АТСС, с което е било установено нарушението. Видно от самия протокол, на стр. 1 е посочено наименованието на СИ – Cordon M2 № ДР В-46, а на стр.2 изрично е посочено, че полевият тест е за МD1196, т.е. за същото АТСС, изписано и на снимковия материал. Същият номер на средството е посочен и в протокола за ползване на АТСС на 10.03.2021 г., 

Неоснователно е възражението и в насока несъответствия в реквизитите в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – наличие на две дати – 11.03.2021 г. и 10.03.2021 г. Изрично в протокола са посочени полета, в които е указано какво следва да се попълни – така в поле: „Дата на ползване“ е посочена датата 10.03.2021 г. – това е датата на извършване на нарушението от А.; в поле „Дата на приемане“ на протокола от длъжностно лице е посочена дата – 10.03.2021 г., т. е. на тази дата служителите инсталирали АТСС на процесния пътен участък са го предали на друго длъжностно лице за сваляне на изображенията, като на 11.03.2021 г. протоколът е регистриран и е извършена проверката по отношение на всичките 221 бр. статични изображения от началника на структурното звено. Т.е. налице не е съответствие в датите, съдържащи се в протокола, а са дати, удостоверяващи технологичния процес при издаването на ЕФ.

Неоснователно е възражението, че снимката е направена през тъмната част на денонощието. От същата безспорно се установяван, че нарушението е извършено в светлата част на деня, точно, както е посочено – 14:45 ч. Освен това – изобщо не може да се говори за зимен сезон, тъй като през първото десетдневие на м. март, денят е значително нараснал и по никакъв начин не може да се приеме, че часът 17:30 е тъмна част от денонощието.           

Неоснователно е възражението и в насока липса на първо и последно статично изображение, тъй като в протокола е посочено начало на работа  - 13:20 ч. и край на работа – 18:20 ч., а процесното МПС е заснето в 14:45 ч., т. .е. в толеранса на времето, когато устройството е било установено на този пътен участък.   

Неоснователно е възражението и, че не може да се установи къде точно се е намирало АТСС. Видно от цитирания по-горе протокол за разполагане на СИ, изрично е посочено, че същото е разположено на 150 м. от пътен знак „В26“, - пътният знак за ограничението. 

Отделно от това, следва да се посочи още, че съгласно чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП, органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред. Липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното несъмнено са установени, както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.  

На следващо място, според §1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно, електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи.

От цитираните разпоредби следва несъмнения извод, че с въвеждане на института на електронния фиш, законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране администравинонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи.

Процесното нарушение е заснето именно с такова автоматизирано техническо средство, за което е установено, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. При това положение, и от представения към електронния фиш снимков материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето нарушение.

В този смисъл, неоснователно е и възражението, че електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушител може да бъде издаден, само когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в присъствието на контролен орган или нарушител, а в случая, това е сторено в отсъствието на такъв, което представлява касационно основание за отмяна.

Касационната инстанция счита обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и  правилно, поради което не подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.

С оглед очерталия се изход на делото и претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1374/03.07.2022 г. по АНД № 1160/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.