Решение по дело №866/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 223
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Стела Иванова Тонева
Дело: 20193230100866
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Добрич, 02.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав ,  в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и  двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

           

При участието на секретаря Румяна И. , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 866 /2019 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по гр.д. № 866/2019 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по предявения от „ОТП Факторинг  България  „ ЕАД град София с ЕИК ********* срещу М.К.С. с ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1вр.чл.430 от ТЗ и чл. 99,ал.1 от ЗЗД за осъждане на М.К.С. да заплати  на ищеца сумата от 1500.00 лева ,представляваща главница по   договор за кредит № **/**** от ****г.,сключен между ответника   и „****„ ЕАД , вземанията по който са  прехвърлени в полза на ищеца „ОТП Факторинг  България  „ ЕАД с договор за цесия от 22.11.2012 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от 1500.00 лева , начиная датата на подаване на исковата молба 05.03.2019 г. до окончателното изплащане .

Претендират се разноски в производството .

 Излагат се следните обстоятелства :

На ****г. между „****” ЕАД и М.К.С. е сключен договор за издаване и обслужване на стокова карта на ****, при действие на Общи услови.По силата на договора банката е предоставила  на ответника стокова карта със сума за усвояване в размер на 1 500.00 лева .

Излага се ,че ответникът С. не е изпълнил задължението си да възстанови в срок предоставения кредит .

 

На 22.11.2012 г. „****” ЕАД прехвърлила на ищеца, по силата на договор за покупко-продажба на вземания вземането си срещу М.К.С. по сключения договор за кредит.

Предвид това „ОТП Факторинг България”ЕАД  в качеството си на цесионер и легитимен кредитор на процесното вземане, е предявило искова молба, предмет на разглеждане по настоящото дело.

В срока по чл. **1 от ГПК М.К.С. е депозирал отговор на исковата молба .

Оспорва основателността на иска .

Сочи се, че ответникът не е сключвал с „****” ЕАД цитирания договор за издаване и обслужване на стокова карта.

Ответникът  С. оспорва авторството на положения под договор за издаване и обслужване на стокова карта на „****” ЕАД от ****г.подпис за кредитополучател. На следващо място е заявено възражение ,че вземането на ищеца е погасено по давност.

Предвид изложеното  се настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Районният съд , след преценка на събраните по делото доказателства   приема за установено следното от фактическа и правна страна :

На основание сключен на ****г., при действие на Общи условия, договор за издаване и обслужване на стокова карта на ****, между банката   от една страна като кредитор  и М.К.С. от друга като клиент е възникнало облигационно отношение по договор за стоков кредит с предмет – сумата от 1 500 лв.

Ответникът С. е оспорил автентичността на положения подпис за клиент на договора .

Вещото лице А.С. установява в заключението си по назначената съдебно-графическа експертиза ,че подписът за „клиент „ в представения договор за издаване и обслужване на стокова карата на ****от ****г. е положен от М.К.С. с ЕГН ********** , изпълнен е с химикал с черен цвят на химикалната паста на пълнителя .

Съдът кредитира заключението на вещото лице,неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .

С оглед установеното следва да се приеме , че ответникът е станал страна по посочения договор, по силата на който  страните са постигнали съгласие „****” ЕАД да предостави на ответника стокова карта ****по съответната разплащателна сметка, като предоставя на клиента С. стоков кредит в размер на 1 500 лв. Според чл. 1, ал. 3 от Договора посоченият кредит може да се ползва за срок от 96 месеца, за времето от ****г. до 09.11.2015 г. Една част от посочената сума ответникът ползвал за закупуване на стоки от „Метро Кеш енд Кери”, а друга е получена в брой, чрез операции с пост-терминално устройство.

По искане на ищеца е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която Е.Й. дава следното заключение:

От ****са предоставени средства на кредитополучателя М.К.С. по сключения договор за стоков кредит в размер на 1500.00 лева .Кредитният лимит е усвоен на части в пълен размер .

Предоставената в заем сума не е връщана от ответника С.  съобразно договора и общите условия .Неизплатеният остатък  по договора , представляващ дължима главница, възлиза на сумата от 1500.00 лева .

Вещото лице установява още,че на договорената падежна дата 5-то число на месеца  от ответника не са били осигурявани ежемесечно  средства за частично или цялостно погасяване на предоставения кредит .След последното плащане на 17.12.2009 г.  на последващите три падежни дати 05.01.2010 г. , 05.02.2010 г. и 05.03.2010 г. от М.С. няма плащания .На дата 06.07.2010 г. е постъпило последно плащане  в размер на 40.30 лева .

Съдът кредитира заключението , изготвено от лице,притежаващо необходимата квалификация и знания.

Съгласно чл. 29,т.1  от Общите условия по договор за предоставяне на стоков кедит чрез банкова карта предсрочната изискуемост на задължението е поставена в зависимост от липсата на погасяване от страна на клиента на три последователни месеца на дължимите суми за лихва , считато от последната падежна дата , на която са били погасени такива суми.

Налице са обективните факти , обуславящи възможността за обявяване предсрочна изискуемост на кредита ,която има действие от момента на получаване  от длъжника на волеизявлението  на кредитора . Ищцовото дружество се легитимира като носител на процесното вземане по силата на подписан между него и „****“ЕАД  на 22.11.2012 г. договор за прехвърляне на вземания , сред които вземания е и настоящото .

Ищецът е упълномощен от страна на цедента да извърши действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия.В тази насока е представено пълномощно /лист 23 по делото / .

С писмо от 11.12.2012 г. М.К.С. е уведомен от „ОТП Факторинг България”ЕАД  за извършеното прехвърляне на вземането на посочения от него адрес в град Добрич , улица                                           „ ****„ № **.Представя се известие за доставяне ,което носи подпис за получател на пратката .Ответникът С. не е оспорил получаване на уведомлението .

Съдът приема,че уведомяването на длъжника за обявяване  на предсрочна изискуемост на вземането по договора за банкова кредит е инкорпорирано в уведомлението по чл. 99,ал.3 от ЗЗД,получено от длъжника на 18.12.2012 г. Волеизявлението на кредитора е възпроизведено в него недвусмислено и конкретно спрямо вземането и конкретното лице В този смисъл е и постановеното решение № 6/04.04.2019г. по т.д. № 917 по описа за 2018 г. на ВКС , ТК Iт.о. Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление , нотариална покана или в искова молба .Не са налице строги изисквания към документа, в който обявяването по чл.60,ал.2 от ЗКИ се съдържа.

В настоящия случай съобщението по чл. 99,ал.3 от ЗЗД е детайлно .В него е посочено придобиване на вземането в неговата цялост –главница в общ размер 1500.00 лева , възнаградителна лихва и обезщетение за забава .Заявена е покана за плащане в 14-дневен срок на дължимите суми .Съдържанието на съобщението съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем .

Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл. 99,ал.2 от ЗЗД , т. е с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права , включително правото да обяви неговата предсрочна изискуемост.

Следва да се приеме,че най-ранната дата на достигане до длъжника на волята на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е 18.12.2012 г. –датата на връчване на длъжника на уведомлението по чл. 99 , ал.3 от ЗЗД .

За вземането по договора за редит се прилага общата петгодишна давност.При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски съобразно погасителния план не превръща договора в такъв за периодични платежи , а представлява частични плащания по договора .

Съгласно чл. 114,ал.1 от ЗЗД давността тече от момента , в който вземането е изискуемо .

Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила в процесния случай на 18.12.2012 г. Към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело 06.03.2019г. вземането е погасено по давност.

Предявеният иск подлежи на отхвърляне .

С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски .

На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на сторените в производството разноски - заплатен хонорар вещо лице и адвокатско възнаграждение. Ищецът е навел възражение за прекомерност на изплатеното  от ответника адвокатско възнаграждение.

Съобразно цената на иска  от 1500.00 лева минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция се равнява по правилото на чл. 7,ал.2 ,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на  335 лева .Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева .

С оглед фактическата и правна сложност на делото следва да се приеме,че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева не е прекомерно .

Предвид изложеното  в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на **0.00 лева депозит вещо лице и 500.00 лева адвокатско възнаграждение  .

Водим от горното , съдът

                                    Р Е Ш И  :

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „ОТП Факторинг  България  „ ЕАД град София с ЕИК ********* срещу М.К.С. с ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1вр.чл.430 от ТЗ и чл. 99,ал.1 от ЗЗД за осъждане на М.К.С. да заплати  на ищеца сумата от 1500.00 лева ,представляваща главница по   договор за кредит № **/**** от ****г.,сключен междуМ. К.С.  и „****„ ЕАД , вземанията по който са  прехвърлени в полза на ищеца „ОТП Факторинг  България  „ ЕАД с договор за цесия от 22.11.2012 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от 1500.00 лева , начиная датата на подаване на исковата молба 05.03.2019 г. до окончателното изплащане като погасен по давност .

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг  България  „ ЕАД град София с ЕИК ********* да заплати на  М.К.С. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на **0.00 лева депозит вещо лице и 500.00 лева адвокатско възнаграждение  .

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :