Р Е
Ш Е Н
И Е
№…2563….. 20.06.2014 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр. състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
при участието на секретаря Димитрия Гаджева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3789 по описа на ПРС за 2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл.128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.2 от КТ ,
чл.222, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Н.П.С. ***, моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 1 081,
72 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2013 г.
– 31.10.2013 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата
на падежа на всяко вземане- първо число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба в размер общо на 61, 44 лв.; сумата 1 004, 49 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2012 г. –
31.12.2012 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на
падежа на всяко вземане- първо число на следващия месец до датата на подаване
на исковата молба в размер общо на 49, 75 лв.; сумата 491, 32 лева, представляваща
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставането на ищеца без работа един месец
след уволнението му, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.11.2013
г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 17, 78 лв. заедно със
законната лихва върху главниците, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски.
Ответникът
“Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД – гр. София, признава ОСИ
по основание и по размер и моли съдът да ги уважи, като постанови решение при
условията на признание на иска, по изложените в писмен отговор на исковата
молба съображения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително ищецът е работил в ответното
дружество и неговите праводатели по
трудово правоотношение като “р-к подови облицовки и настилки VІ р.” от 01.06.2011
г. до 29.10.2013 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ със Заповед № РД-210/25.10.2013
г. на Изпълнителния директор на ответното дружество.
Предвид
събраните по делото писмени доказателства (л.12 – л.27 от делото), изложеното
от самия ответник в писмения му отговор на исковата молба и с оглед направеното
от ответника признание на ОСИ - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед
разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че ОСИ се явяват доказани по
основание и размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва
върху главниците от 10.03.2014 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 200 лв. –
платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на ВСС в полза на ПРС дължимата държавна такса за
производството по делото в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Главно
управление Строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Лъчезар Станчев” № 13, ет.7 и 8, представлявано
от Изпълнителния директор Ц.Л.Х., ДА
ЗАПЛАТИ НА Н.П.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ......................, адв. В.С., СУМАТА 1 081, 72 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2013 г. – 31.10.2013 г.,
заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко
вземане- първо число на следващия месец до 10.03.2014 г. в размер общо на 61,
44 лв.; СУМАТА 1 004, 49 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за периода 01.05.2012 г. – 31.12.2012 г., заедно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко вземане- първо число на следващия
месец до 10.03.2014 г. в размер общо на 49, 75 лв.; СУМАТА 491, 32 лева,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставането на ищеца без
работа един месец след уволнението му, заедно с мораторна лихва върху тази сума
за периода от 01.11.2013 г. до 10.03.2014 г. в размер на 17, 78 лв., заедно със
законната лихва върху трите главници, начиная от 10.03.2014 г., до
окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 200 лева, А В ПОЛЗА НА ПРС по сметка на ВСС – ДТ за
производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 01.07.2014 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ