Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.06.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми юни през две хиляди
и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15196
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №15196/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на И.К.П.
ЕГН ********** гр.София срещу решение №195282 от 19.08.2019 г постановено
по гр.д.№79202/18 г на СРС , 42 състав , с което са
отхвърлени исковете на въззивника да се осъди Б.М.М. ЕГН ********** от гр.София на основание
чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД да премахне от покрива на сградата в гр.София бул.П.Ю.Т.бл.3
всички кашпи,саксии,огради,растения , както и да му заплати сумата от 2000 лева
обезщетение за имуществени вреди поради увреждане на тавана и стените на ап.№72
в гр.София бул.П.Ю.Т.бл.3 вх.Г ет.8 .
Въззивникът излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй като действията на ответника са доказани със 7 броя
снимки от вестник „Телеграф“ и административна преписка СО р-н „Триадица“ по
негова жалба от 07.02.2018 г . Разпитаните свидетели са негови роднини и са
заинтересовани , а течовете са причинени от кашпите , саксиите и гумите .
Според вещото лице кашпите и саксиите са една от причините за течовете .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната
жалба . Исковете не са
доказани и няма доказателства , че към датата на подаване на исковета молба
кашпите и саксиите са била на покрива на сградата . Според служителите на СО ,
р-н „Триадица“ и вещото лице състоянието на покрива не е добро и същият се
нуждае от ремонт т.е. евентуални действия на ответника не са причина за
течовете в апартамента на ищеца . СТЕ не установява активни течове в
апартамента на ищеца .
Въззивната
жалба е допустима. Обжалваното
решение е връчено на въззивника
на 12.09.2019 г и е обжалвано
в срок на 25.09.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
първоинстанционното решение , като подобни пороци в случая не се установяват. Искът е за ползване на обща част на
етажната собственост /покрив/ , а не за премахване на такава , поради което е
допустимо да се предяви и от отделен етажен собственост - решение №179 от 09.03.2010 г по гр.д. № 219/2009 г, ГК , І ГО на ВКС. Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че съгласно
чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост. За да бъде
уважен искът по чл. 109 ЗС, от страна на ищеца следва да бъде доказано при
условията на пълно и главно доказване, че същият е титуляр на правото на
собственост на претендираната вещ, както и че ответникът извършва
неоснователно въздействие върху нея или съответно подържа състоянието,
създадено от такова неоснователно действие, като по този начин му пречи да
упражнява правото си на собственост. В случая се установява по делото , че кашпите и саксиите са премахнати от покрива
, а и тяхното наличие не се отразило на състоянието на покрива и не е причинило
течове в жилището на ищеца . Според СО р-н „Триадица“ покривът се нуждае от
ремонт , а според СТЕ няма добро отвеждане на водата от покрива .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . С оглед възраженията на ответника по
отношение на иска по чл.109 ЗС е недоказан основен по делото факт – че саксии ,
кашпи , пръст и растения са налични на покрива на сградата за имуществени вреди
поради увреждане на тавана и стените на ап.№72 в гр.София бул.П.Ю.Т.бл.3 и към
момента на приключване на устните състезания пред СРС , респ.пред настоящия
съд . Ищецът се е отказал от разпит на свидетели , а представените от него
писмени доказателства не установяват , че въпросните вещи са били налични и
са налични и към настоящия момент . Представените от ищеца снимки и административна
преписка на СО р-н „Триадица“ касаят 2018 г . По свидетелските показания на св.Л.М.
и М.М. има косвени данни , че вещите са били премахнати /“имаше някакви
боклуци“ , “сваляхме разни боклуци“/ ,
очевидно след намесата на СО р-н „Триадица“. Премахването на вещите е основание
за отхвърляне на процесния негаторен иск по чл.109 ЗС , тъй като вече няма
какво да се премахва от покрива / решение №48 от 16.08.2017 г по
гр.д.№3809/16 г на ВКС , II ГО /.
Искът по чл.45 ЗЗД също е останал
недоказан . Според СТЕ причина за старите течове /нови няма/ е лошото състояние
на покрива , което води до задържане на вода . Евентуално поставяне на кашпи и
саксии не е основна причина за течовете т.е. при покрив в добро състояние въпросните течове нямаше да съществуват
. Това е логично , защото предназначението на покрива е да не пропуска вода
т.е. да пази сградата от много сняг и лед , обилен дъжд и порои , продължителна
мъгла и влага и пр. Едва ли няколко
саксии и кашпи могат да попречат на тези функции на покрива ако той е изправен .
Следователно липсва пряка причинна връзка между действия на ответника и
евентуални вреди в имота на ищеца . Отделно , не е ясно и не е доказано от
ищеца т.нар. стари течове кога са настъпили , нито към кой момент са
били поставени саксиите и кашпите.
Налага
се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноски пред СГС на въззиваемата страна – 400
лева адвокатско възнаграждение .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №195282 от 19.08.2019 г постановено
по гр.д.№79202/18 г на СРС , 42 състав .
ОСЪЖДА И.К.П. ЕГН
********** гр.София да заплати на Б.М.М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 400
лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, само в
частта по иска по чл.109 ЗС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.